Първите коне се появяват преди около 60 милиона години и са наречени от зооархеолозите еохипус. Били изключително малки – едва 5 кг и до 35 см височина. Вместо копита имали 4 пръста на предните и 3 на задните крака.
Преди опитомяването си около 4000 г. пр.Хр. в Китай и долината на Тигър и Ефрат (а според някои археологически данни – в земите на Северното Черноморие) конете били преследвани за храна. Принасяли ги и в жертва на боговете и често били погребвани с мъртвите. В Кавказ убивали коне ритуално чак до XIX век.
След като човекът яхва коня, векове наред той му служи във военните битки и в изграждането на великите цивилизации. Като символ на завоеванията започват да отъждествяват коня с управляващите класи. Царе и благородници го яздят или се возят в теглени от него колесници за удоволствие, гледат надбягвания.
Траките имат култ към коня. За тях той е соларно животно, което се отъждествява с владетеля цар. Свещени обреди, свързани с този култ, са погребенията на коне редом до тракийските владетели.
Китайците изобретяват хамута през V век сл.Хр. и едва след това конете започват да се използват поголовно за теглене. Хамутът стига до Европа през Х век.
Макар че конете са били използвани за селскостопанска работа в Англия от началото на Средновековието, те се налагат в огромните стопанства и ферми на Америка. Там са незаменими в дърпането на плугове и тежки вагони, в пастирството. В градовете теглят трамваи и каляски, използвани са дори за влачене на речни кораби.
Широкото навлизане на моторните превозни средства и селскостопански инвентар през ХХ век бележи упадъка на коня като работно животно. Значението му се запазва обаче в неиндустриалните страни. След 50-те години на миналия век конят все повече е използван за отдих и спорт. Конна езда, състезания, шоута са любими забавления в много части на света.
Конете са ценени високо за своята сила, скорост и красота. Сред най-прочутите им митологични представители са летящият Пегас и Кентавърът – получовек, полукон. Едно от най-известните исторически животни е Буцефал – конят на Александър Македонски.
ФАКТИ:
– Най-старите рисунки на коне са открити в няколко европейски пещери и са датирани на около 25-30 хиляди години.
– Дивите коне са потомци на някога опитомени животни, които се движат свободно от поколения. Например мустангите произлизат от коне, докарани от европейците в Северна Америка преди повече от 400 години.
– Единственият истински див кон, чиито предци никога не са били опитомявани, е конят на Пржевалски. Наречен е на руския изследовател Николай Пржевалски, който го открива в Средна Азия през 1881 г. По ирония на съдбата това набито и здраво животно съществува днес само в плен. Последният див кон на Пржевалски е забелязан в Монголия през 1968 година.
– Конят е еднокопитен бозайник и е от същото семейство като магарето и зебрата. Нарича се Equus caballus.
– 23 народности почитат коня като свещено животно. Най-много са в Северна Африка и Близкия изток. Българите също го издигат в култ – знамето на прабългарите е с конска опашка, а народът му е посветил празник – Тодоровден, когато се провеждат традиционните кушии.
– В света съществуват 427 породи коне, които са специализирани във всичко – от теглене на вагони до надбягвания. Всичките са тревопасни.
– Австралия е единственият континент, на който няма местни коне. Докарват ги преселници в началото на XVIII век.
– Средно конете живеят 25-30 г. Най-дълголетен е Стария Били. Той умира в Англия на 27 ноември 1822 на 62 години. В човешки години това са 174…
– По зъбите може да се определи както възрастта на коня, така и полът му.
– Най-малкият кон в света в момента е минипони и се казва Айнщайн. Жребчето е родено през 2010 г. в САЩ с височина едва 50 см. Малкото трябва да навърши 4 г., за да бъде признато за рекордьор от “Гинес”. Кончето е известно по целия свят и дори участва в шоуто на Опра Уинфри.
– Очите на конете са независими едно от друго (подобно на хамелеона) и са едни от най-големите в животинския свят. Освен че осигуряват идеална панорамна гледка, те възприемат цветовете като човешките очи, което е голяма рядкост при животните.
– Когато конят е страхлив, е необходимо да се ограничи полезрението му, за да не вижда предметите, които го плашат. Това става чрез използване на юзди със специални капаци.
– Въпреки че изглеждат груби, конските копита са изключително чувствителни. При ходене те притискат кръвоносни съдове и по този начин връщат кръвта към сърцето. Подковите помагат на кръвообращението. Според статистиката неподкованите животни по-често получават инфаркт.
– Конят е сред най-бързите животни на света. Може да развие скорост от над 72 км/ч.
– Рекордът за най-много жребчета от една кобила е 19. Бременността трае 11 месеца и обикновено се ражда 1 конче. То се изправя и ходи веднага.
– На 25 април 2009 г. конят Док с италианския ездач Грегори Анчелоти поставя рекорд за изминато разстояние на 2 крака – цели 30 метра.
– Конят има силно развито обоняние и усеща дали ездачът е спокоен, или нервен. Надушва пиян човек от голямо разстояние, а от миризмата на кръв буквално може да полудее.
– Най-кратката дума за кон е “ук” – на езика на номадите от Вътрешна Монголия, а най-дългата – “оквилаупаракламарукоаллунакланата”. Използва я индианско племе в Перу.
– Най-голям е шайрският кон, отгледан като тежковозна порода в Англия. Достига височина 173 см и тегло над 910 кг.
– Конският впряг “Руска тройка” е узаконен през XVIII век като транспортно средство за превозване на куриери, поща и пътници. Печели голяма популярност с предимства като висока скорост, издръжливост, голям товарен капацитет и добра проходимост. Превръща се в символ на Русия.
– Конят е еднакво привързан към стопанина си подобно на кучето и същевременно към дома си като котките. Целодневно пуснат на свобода из пасищата, вечер преди залез сам се прибира в дома си.
– Конете служат на човека и след смъртта си. От тях се добива кожа, желатин и медицински серуми, а гривите и опашките им се използват като пълнеж за мебели и за тъкане на платове. Месото им се преработва за кучета и котки, в някои части на света и хората го ядат.
– Когато два коня се срещнат, те се “поздравяват”. Първо си протягат главите и си подушват носовете, след това други части на тялото. Може да се притиснат един към друг, да си положат главите на гърбовете и пак да си докоснат носовете. Така се запознават, разпознават си миризмите, уведомяват се за социалния си статус и може би си пробват силата.
– Чистокръвният арабски кон е създаден от бедуините в пустинята. Той е по-малък, известен е със своята красота, издръжливост и кротост. Отличник е на дълги разстояния.
– Конят може да извършва мисловни операции. Например в състояние е да разбере как се отваря болт на вратата на обора. Учените са установили също, че конете могат да класифицират предмети (подреждат ги на групи по видове). Интелигентността му обаче не е много висока за бозайник.
– Когато конят изостри уши назад и доближи глава към вас, казва: “Дръпни се или ще те ухапя.” Ако наведе ушите напред и вдигне високо глава, се чуди: “Какъв е този обект пред мен?” Ако размахва опашка, съобщава, че е раздразнен или не се чувства добре. Когато в обора рита земята с предните си крака, вика: “Искам да изляза.”
http://www.24chasa.bg
