В навечерието на празника, посветен на равноапостолите св. св. Кирил и Методий, на 10 май, в Добрич гостува Керанка Далакманска: дългогодишен утвърден журналист и поет от гр. Каварна. В Дом-паметник „Йордан Йовков” Драгомил Георгиев представи нейната най-нова стихосбирка „Ще те събудя в седем сутринта…”. Публиката не бе многобройна, но на поканата за срещата се отзоваха верните добрички приятели на поетесата от „гнездото”, което си е свила и в нашия град. Затова представянето се превърна в един откровен и задушевен диалог, озвучен от китарата на Деян Димитров.
Стихосбирката е издадена през 2021 г., но едва през тази пролет започва пътуването си към своите читатели. В това пътуване разчита на моста, който „дъгата от думи” ще построи между автора и неговата публика. Като цитира мисълта на Холи Рингланд: „Думите на писателя оживяват, когато биват четени”, Керанка Далакманска отправя следното послание: „Моят подарък към всички са ДУМИТЕ, с които мога да Ви събуждам не само в седем часа сутринта”. Да ги чуем:
Нощните рисунки на дъщеря ми
На Марин Бодаков
Не ми обръщай гръб.
Ръцете ти издигнати високо
през въздуха прегръщат моята коса.
Очите ни са скрити,
но виждат нишката към нашите
сърца.
Не ми обръщай гръб –
води ме…
Керанка Далакманска
Редактор на книгата е Марин Бодаков, който прави следното обобщение: „Над поезията на Керанка Далакманска свети дълбокото небе на Добруджа. Каварненското море мие бреговете на нейните стихотворения. А в тях се оглеждат радостта от споделеното и копнежът на несподелеността, самотата на утрото, още пълно с добри обещания”.
Илюстрациите и графичният дизайн на стихосбирката са дело на художника Андрей Градечлиев, чиято прецизна и вдъхновена работа би могла да бъде определена като съавторство. Книгата впечатлява не само с включените в нея стихотворения, но и като цялостно произведение на изкуството. Образът не просто илюстрира текста, той става част от него.
Керанка Далакманска, „измила с море очите си”, не създава поредната маринистична стихосбирка, както би могло да се предположи. В книгата присъства обобщеният образ на Крайморска Добруджа: с морето, бреговете, лодките и мрежите, разбира се, но също с житата, маковете, слънчогледите, слънцето, птиците. Това е поезия на пътищата, които ежедневно ни мамят, и тръгвайки към неизвестното, разчитаме най-вече на „приятелското рамо”. В стихосбирката – още от заглавието обаче, акцентът е поставен повече върху времето, отколкото върху пространството. Бихме очаквали вероятно тази лирика да е пристрастена към лятото, но тя обича също пролетта, есента и зимата. Вглежда се както в днешния, така и в утрешния ден, без да забравя от време на време да погледне и назад. Сякаш предпочита приближаващото утро – в четири преди изгрев или в седем сутринта, но не забравя и нощите. Времето е отмерено по часовник, който наподобява торта, а „стрелките отрязват часовете на резени”. Да, съвременният живот е „белязан от стрелките”. В него и двайсет секунди могат да са много важни.
Струва ни се, че Керанка Далакманска е поет на дъжда. Любовта към небесната вода, която очиства и пречиства света и хората, е лесно забележима. Самият дъжд е многолик – дори умее да „гори”. В книгата ще открием също тъга, мечти, вяра и любов. Всъщност стихосбирката на Керанка Далакманска рисува „пастелната картина” на нейната душа. А „с наметнат шал от сянката на птица”, поетесата се вглежда в своите читатели и се опитва да види онези с „третото око, което ни отвежда към безкрая”. За да си поговорят и помълчат заедно.
Кремена Митева
гр. Добрич, 10 май 2022 г.
