КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 6 ДЕКЕМВРИ

Върховната касационна прокуратура спира процедурата по продажба на БТК, тъй като Агенцията за приватизация не е следвала стратегията по приватизацията й, приета от парламента.

Московският градски съд осъжда американския граждански Едмонд Поуп на 20 години лишаване от свобода при строг режим за шпионаж срещу Русия. Осем дни по-късно президентът Владимир Путин помилва Поуп, “ръководейки се от принципите на хуманност, имайки предвид здравословното състояние на осъдения, неговата молба и изхождайки от високото ниво на взаимоотношения между Руската Федерация и САЩ”.

В САЩ е създаден първият в света биоробот – електронно-механично устройство, управлявано от мозък на жива риба.

Две минути след излитането си военно-транспортният самолет АН 124 “Руслан” се разбива в жилищен квартал в Иркутск. 400-тонната машина пада след отказ на два от четирите й двигатели. Катастрофата отнема живота на 72 души.

Умира Джеймс Рестън – американски журналист, редактор на “Ню Йорк Таймс”. Кариерата му в “Ню Йорк Таймс” започва през 1939 г.

Умира италианският киноактьор Джан-Мария Волонте. Роден е на 9 април 1933 г. в Италия. Дебютира в киното през 1960 г. с филма “Под десетия флаг”. Участва във филмите “Дамата с камелиите”, “Един пробит долар” и др. Печели награди на филмовите фестивали в Кан, Берлин, Венеция и др. На европейския филмов фестивал печели специалната награда на журито.

В референдум швейцарските гласоподаватели отхвърлят правителствения план за присъединяване към общата европейска зона за свободна търговия.

Умира Ричард Стоун – английски икономист. Нобелов лауреат от 1984 година. Роден е на 30 август 1913 г. в Лондон. Завършва университета в Кембридж през 1935 г., където по-късно става професор. Създател е на съвременната система за национално счетоводство.

България установява дипломатически отношения с Ватикана. Създадена е апостолическа нунциатура в София, както и посолството на България във Ватикана.

Антифеминисти убиват 14 студенти в Монреалския университет. Това е най-голямото масово убийство в Канада.

Умира Рой Орбисън, една от най-големите звезди на американската рок- и кънтри-музика. Роден е във Вернон, Таксас на 23 април 1936 г. През 1945 г. започва да води собствено радио-шоу, след като печели конкурс. През 1949 г. на 13 годишна възраст основава първата си група – “The Wink Westerners”. През 1953 г. групата създава собствено радио-предаване. Първите песни, които изпълняват са Kaw-liga”, “Mexican Joe”, “Caribbean” и “Under the Double Eagle”.

На 1 август 1964 г. Рой Орбисън записва най-големия си хит – “Oh Pretty Woman”. Песента се изкачва на първо място в класациите на всички страни по света. Още същата година са продадени 7 милиона копия. На 25 май 1969 година Рой Орбисън се жени за германката Барбара Джейкъбс. На 52 години той умира от сърдечен удар.

Приета е Конституцията на Испания.

Джералд Форд полага клетва като вицепрезидент на САЩ, след като Спиро Егню подава оставка по обвинения във финансови злоупотреби.

Джералд Ръдълф Форд е американски политик, републиканец, 38-ият президент на САЩ /1974 – 1977 г./. Завършва университета в Мичиган /1935 г./. През 1941 година учи в Йеил. Служи във военноморските сили на САЩ /1942 – 1946 г./ в Южния Пасифик. Вицепрезидент е от 6 декември 1973 г., става президент след падането на Р. Никсън.

Роден е Улф Гунар Екберг „Буда“ – член на шведската група Ace of Base, свири на клавири. Ace of Base е скандинавска поп група от началото на 90-те години. Останалите й членове са Йонас Бергрен (клавири), Лин Бергрен (вокал) и Джени Бергрен (вокал). Преди формирането на квартета сестрите Бергрен пеят в църковен хор в Гьотенборг. Техният брат Йонас свири заедно с Улф Екберг. През 1990 година Йонас и Улф наемат сестрите Бергрен и слагат началото на денс поп формацията Ace Of Base. Дебютният сингъл на групата излиза през 1992 година под името „Wheel Of Fortune“. С четиримата работи и продуцентът Джон Балард – автор на повечето им песни. Скоро след това Ace Of Base записват сингъла „All That she Wants“.

Първият американски опит да бъде изпратен изкуствен спътник на Земята завършва с неуспех.

Роден е Питър Бък – китарист на американската група R.E.M. В групата участват още Майк Милс (бас), Бил Бери (барабани) и Майкъл Стайп (вокал). Групата се появява в южния американски щат Джорджия през 1980 година. В ядрото на формацията са Майк Милс и Бил Бери. Двамата учат заедно в градчето Мейсън. Колекционерът на музика Питър Бък се среща с Майкъл Стайп в музикалния магазин, в който двамата работят. Първото изпълнение на Стайп, Бък, Милс и Бери е по време на домашно парти през април 1980 година. Съвсем неочаквано идва и първото название на младата формация – Twisted Kites. До лятото на 1980 година, вече под ръководството на мениджъра Джеферсън Холт, групата става известна под името R.E.M.

В резултат от най-смъртоносния смог в Лондон загиват повече от 4000 души.

Провежда се среща на Сталин и Вячеслав Молотов с партийна делегация в състав Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков във връзка с подготовката на Петия Конгрес на БРП (к). Сталин налага мнението си, че „народната демокрация“ и съветският режим са две форми на „диктатурата на пролетариата“. На тази среща Сталин изненадващо обвинява Трайчо Костов в укриване на стопанска информация от съветските представители в България.

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в София. Завършва Школата за запасни офицери и СУ” св. Климент Охридски”, изучава френски, немски, руски, английски език и стенография. Трайчо Костов е член на БКП от 1920 г., на ВКП (б.) – от 1930 г. Работи като стенограф в Народното събрание (1918 г.-1921 г.). Сътрудничи на “Работнически вестник”. Участва в подготовката на Септемврийския селски бунт през 1923 г. Осъден е на 8 години затвор през 1924 г. и е амнистиран през 1929 г., след което до 1931 г. е в Москва. От 1931 г. е член на ЦК на БКП. Ръководител е на парламентарната група на Работническата партия. Емигрира отново в СССР, където работи в Коминтерна, преподава в Москва. Завръща се в България през 1934 г. заедно със Ст. Димитров-Марек и Г. Дамянов. Заминава за трети път в Москва през 1936 г., където е политически съветник на В. Пик. Завръща се през 1938 г. Секретар е на ЦК на БРП до 1942 г., когато е осъден на доживотен затвор до 7 септември 1944 г. През 1945 г. е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК на БКП. От 1946 г. е първи заместник-председател на МС и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси към МС. През 1949 г. необосновано е обвинен в антидържавна дейност и осъден на смърт. През 1956 г. е частично реабилитиран. През 1989 г. е взето решение за пълна политическа реабилитация. Посмъртно е удостоен с почетно звание „Герой на социалистически труд“ (1963 г.).

Изпълняваните от Трайчо Костов държавни длъжности са: подпредседател на МС в правосъдието ( от 31 март 1946 г. – до 22 ноември 1946 г.). Трайчо Костов е министър на електрификацията, водите и природните богатства от 31 март 1946 г. – до 22 ноември 1946 г.

В първия кабинет на Георги Димитров е подпредседател на МС и министър без портфейл – от 22 ноември 1946 г. до 11 декември 1947 г.

Във втория кабинет на Георги Димитров е назначен за подпредседател на МС и председател на Правителствения комитет за стопански и финансови въпроси при МС от 11 декември 1947 г. – до 31 март 1949 г.

Влиза в сила Конституцията на Народна република България, приета от Шестото Велико народно събрание на 4 декември 1947 година.

Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Конституцията утвърждава промените след 9 септември 1944 г. и републиканското устройство на страната.

Патентована е микровълновата печка.

Умира Елена Снежина – актриса. Родена е на 14 март 1881 г. в Карлово. Учи театрално изкуство в Москва при Станиславски и Немирович-Данченко. Почти четири десетилетия играе в Народния театър. Пресъздава образите на Бистра от „Когато гръм удари“ и на Амели от „В полите на Витоша“ на Яворов, Любов Андреевна от “Вишнева градина” на Чехов, Катерина от “Буря” на Островски, Ирена от “Морската жена” на Ибсен, Вилма от “Приказката за вълка” на Молнар, Анисия от “Силата на мрака” на Толстой и др. Снима се във филмите „Дяволът в София“ (1921 г.), „Безкръстни гробове“ (1931 г.), „Грамада“ (1936 г.) и др.

Франция и Германия подписват Пакт за ненападение.

Роден е Георги Данчев – литературовед и поет. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1952 г., след което специализира в Италия. Първите му печатани стихове са от 1952 г. Той е преподавател и един от основателите на ВТУ. Чете лекции по „Старобългарска литература“ и по „Старобългарска книжнина”. Председател е на Съюза на българските писатели във Велико Търново. Интересите му са свързани с проучвания на писателите от Търновката книжован школа (Д. Кантакузин, Вл. Граматик), както и с изследване на творчеството на писатели, свързани с Българската православна църква (монаси, свещеници, църковни дейци). Пише стихотворения за деца.

Умира Ефрем Каранов – български книжовник, историк, фолклорист, етнограф и преводач. Роден е на 28 януари 1852 г. в Карлово. Учи в българско училище в Цариград (1864-1866 г.). Следва славянска филология в Новорусийския университет (до 1875 г.) в Одеса. Работи като учител в Щип, Кюстендил, Самоков и София. Участник е в македонското освободително движение. Основател и уредник е на Кюстендилския музей, читалищен деец. Записва над 240 народни песни, автор е на етнографски и фолклористични студии. Особено ценни са неговите мемоари “Спомени”. Превежда поезия от руски език.

Роден е Милен Гетов – български режисьор, работил в документалното и игралното кино. Създава и поредица от спортни филми. През 1996 г. е назначен за главен художествен експерт в БНТ. Водещ и съавтор е на предаването „Минаха години“ заедно с Др. Тенев по БНТ. Най-известният му документален филм е: „Непобедимият Дан Колов“ (1971 г.). Снима игралните филми: „Един наивник на средна възраст” и “Реквием за една мръсница“ (тв, 1976-1977 г.), „Умирай само в краен случай“ (тв, 1978 г.), „Тайфуни с нежни имена“ (тв, 1979 г.), „Юмруци в пръстта“ (1979-1980 г.), „Петият от карето“ (тв, 1981 г.).

Роден е Павел Матев – писател и поет. Завършва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1949 г. Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951 г.), председател е на Комитета за българите в чужбина (1978-1979 г.), и на Съюза на българските писатели (1988-1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 г. в старозагорския в-к “Литературен подем”. Стихотворенията му са преведени на много езици. На руски, немски, молдовски и полски език са издадени негови книги. Негови са съчиненията: “Стихове” (1951 г.), “Дълг” (1955 г.), “Човешка тревога” (1960 г.), “Време, родина, любов” (1962 г.), “Родословие” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните” (1965 г.), “Неоскърбени светове” (1969 г.), “Натрупани мълчания” (1973 г.), “Внезапни паузи” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни” (1982 г.), “Сърдечни затишия” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат” (1987 г.), “Ти сън ли си” (1989 г.), “Ехо от олтара” (стихосбирка, 1992 г.), “Световъртеж” (1994 г.), “Бдения” (стихосбирка, 1996 г.), “Любов – магическа реалност” (стихосбирка, 1997 г.), “Смълчано време” (стихосбирка, 1997 г.), “Преображения. Избрани произведения” (1998 г.), “Елегични изповеди”, (стихосбирка, 1999 г.) и др.

В Лондон е подписан договор за създаване на автономна република в Ирландия. 6 графства в страната остават в съюз с Англия и оформят т. нар. Северна Ирландия, която по-късно, при създаването на независима Ирландия, остава британска територия.

Агнес Макфил става първата жена, избрана в Конгреса на САЩ.

Роден е Джордж Портър – английски физико-химик, член на Лондонското кралско дружество (1960 г.). Удостоен е с Нобелова награда за химия (заедно с Р. Нориш и М. Ейген) за изследвания на свръхбързите химични реакции (1967 г.). Учи в университетите в Лийдс и Кеймбридж (1938-1941 г.). В периода 1949-1954 г. преподава в Кембриджкия университет, а от 1955 г. до 1963 г.- в Шефилдския университет. От 1966 г. е директор на Кралския институт на Великобритания. Президент е на Международния комитет по фотобиология (от 1968 г.), както и на Химическото дружество на Великобритания (от 1970 г.).

Финландският парламент обявява независимостта на страната, след като Финландия от 1809 г. е автономно Велико херцогство на Русия.

Република Финландия има площ 338,14 хил.кв.км. Граничи с Швеция и има брегова линия с Балтийско море. Финландски са 81 хил. малки крайбрежни острова, включително Аландските /Ахвенанмаа/ острови – 6554 острова и скали – най-висока точка – 132 м.

В Халифакс (Канада) избухва взрив на кораба „Монблан“, превозващ динамит. Около 1600 души загиват, а по крайбрежието са разрушени 3 000 сгради.

Сформирана е Моравска военноинспекционна област със седалище Ниш. Моравската военноинспекционна област е военноадминистративно управление на Поморавието и Тимошко по време на Първата световна война 1914-1918 г. От 9 юли 1918 г. щабът й се дислоцира в София. Разформирована е на 31 декември 1918 г.

Роден е Николай Михайлович Амосов – украински хирург, академик в Украинската Академия на Науките от 1969 г. Член-кореспондент на АМН (1961 г.); лауреат на Ленинска премия (1961 г.); герой на социалистическия труд (1973 г.). С името му е свързан един от най-големите скандали в историята на БНТ, когато на 25 декември 1988 г. дава интервю за „Всяка неделя“, в което заявява, че най-омразният лозунг за него е „Да живее диктатурата на пролетариата“. В резултат предаването е спряно. Основните му трудове са по сърдечно-съдова хирургия, хирургия на белия дроб, биологична и медицинска кибернетика. Автор е на книгата „Мисли и сърце“ (1965 г.) и на много други. Умира на 12 декември 2002 г. в Киев.

Българското главно командване взема решение да се извърши подготовката за атака на Одринската крепост през Балканската война /1912-1913 г./.

След подписването на протокол за временно примирие на 20 ноември и неясния изход от предстоящите преговори за мир в Лондон българското главно командване решава да продължи военните действия. На 6 декември то взема решение да се подготви атаката на Одринската крепост. Тежестта по изпълнението на отговорната задача – превземането на признатата за една от най-силните в Югоизточна Европа крепости – пада върху 2-ра армия с командващ генерал Никола Иванов. Започва сериозна подготовка на план за превземане на крепостта, който след три месеца / март 1913 г./ се увенчава с успех.

Изпратено е послание на ЦК на ВМРО до цар Фердинанд I против насилията на гръцката и на сръбската армия над македонските българи.

При срутването на въгледобивна мина в западна Вирджиния загиват 361 човека. Това е един от най-тежките инциденти в историята на САЩ.

Американският президент Теодор Рузвелт заявява, че Съединените щати определят себе си като жандарм на Латинска Америка – това е политиката на „голямата тояга“.

Теодор Рузвелт е роден на 27 октомври 1858 г. Той е американски политик; 26-тият президент на САЩ (1901-1909 г.). Член е на Републиканската партия. Депутат е в Конгреса от 1897 г.; губернатор на Ню Йорк (от 1898 г.); вицепрезидент (1900 г.). След убийството на президента Маккинли заема неговото място. Той е един от американските президенти, прокарал много антитръстови закони. По време на управлението му САЩ окупират Куба, Филипините и Панама, която се отделя от Колумбия. След 1904 г. прокарва разширено тълкуване на т. нар. „доктрина Мънро“, според която САЩ защитават интересите на държавите в цялото западно полукълбо. По негова инициатива е подписан Портсмънският мирен договор, който слага край на войната между Русия и Япония (23 август 1905 г.). Противопоставя се на присъединяването на САЩ към ОН. Носител е на Нобеловата награда за мир за 1906 г. Умира на 6 януари 1919 г. в Ойстър Бей, Ню Йорк.

Проведен е Трети събор на Демократическата партия /ДП/. Начело на седемчленното Централно бюро застава Александър Малинов, посочен от Петко Каравелов преди смъртта му. Приети са първите устав и програма.

Демократическата партия е основана през 1896 година от каравелисткото течение в Либералната партия. Нейни лидери са: П. Каравелов, А. Малинов, Н. Мушанов, А. Ляпчев, А. Гиргинов, С. Савов. Демократическата партия е сред учредителите на Съюза на демократичните сили. Парламентарно представена е в VII Велико народно събрание, ХХXVI Народно събрание; ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание – в коалиция с БЗНС под името Народен съюз. Демократическата партия е член на Европейския християндемократически съюз и асоцииран член на Европейската народна партия. Печатен орган – в. „Знаме“.

Умира Ърнст Вернер Фон Сименс – Немски електротехник, основател на концерна Сименс. Роден е на 13 декември 1816 г.

Умира Джеферсън Дейвис – американски политик. Президент на САЩ по време на войната с Англия. Роден е през 1808 г. в Кентъки. Получава образованието си в Университета на Трансилвания и Военната Академия на САЩ. Избран е за президент през 1860 г. и остава на този пост до 1865 г.

Във Вашингтон е завършен строежът на мемориала в чест на Джордж Вашингтон. Строежът му продължава повече от 36 г.

Джордж Вашингтон е роден на 22 февруари 1732 г. Той е американски държавник, пръв президент на САЩ (1789-1797 г.). Вашингтон организира американската армия и се обявява против английското владичество. Той е главнокомандващ във Войната за независимост на Северна Америка. Воюва срещу индианци и французи (1753-1759 г.). Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. През 1787 г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ, която с малки поправки е валидна и днес.

Областното събрание на Източна Румелия въвежда поземлен данък вместо натуралния десятък. Това ускорява преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите.

Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена изкуствено по силата на Берлинския договор 1878 г. Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес 1878 г. с цел да се заличи българският и облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с площ 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, наричан още главен управител, по религиозна принадлежност християнин, който се назначава за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15. от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия 1878–1879 г. Международните актове – договори, конвенции и други, които Високата порта ще сключва с правителствата на други държави, ще бъдат в сила и за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията ЖП линии.

Руски отряд освобождава с. Златарица, Великотърновско.

Войната водена между Османската империя и Русия (1877 – 1878 г.) е предизвикана от борбата на българския народ за национално освобождение и изострянето на отношенията между великите сили във връзка с т.нар. Източен въпрос. Международното движение в защита на поробените балкански народи (особено след Априлското въстание, 1876 г.), неуспехът на Цариградската конференция и отхвърлянето на Лондонския протокол от страна на османското правителство правят войната неизбежна. През април 1877 г. тя е обявена от руския император Александър II с подписването на манифест в Кишинев. Сформират се две армии: Дунавска (554 500 души) заедно с Българското опълчение и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват също Румъния (42 795 души), Черна Гора (26 000 души) и Сърбия (от декември 1877 г. с 40 000 души). Дунавската армия (с главнокомандващ Николай Николаевич) формира 3 отряда: Източен (около 75 000-80 000 души), командван от руския престолонаследник Александър Александрович; Западен (около 35 000 души), командван от ген. Н. П. Криденер; Преден (около 12 000 души), командван от ген.-адютанта Й. В. Гурко. През юни главните сили на руската армия начело с ген. М. И. Драгомиров форсират р. Дунав при гр. Свищов. Предният отряд освобождава гр. Търново (25 юни), преминава Стара планина и води тежки боеве при градовете Стара Загора и Нова Загора (18 и 19 юли) с части от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отряд е разформирован и включен в новосъздадения Южен отряд на ген. Ф. Ф. Радецки. От 9 до 11 август Орловският и Брянският полк и 5-а опълченска дружина водят ожесточени боеве на Шипченския проход. Западният отряд влиза заедно с румънските войски в гр. Никопол (4 юли), предприема атаки за превземането на гр. Плевен (8 и 18 юли, 30-31 август) и достига линията Лом-Берковица. Гр. Плевен е блокиран (1 септември). На 28 ноември Осман паша, който няколко месеца задържа гр. Плевен, капитулира. На 23 декември руските войски влизат в гр. София, а след разгрома на Вейсал паша в сражението при Шипка-Шейново (1 януари 1878 г.) Дунавската армия започва общо настъпление. В 3-дневни бойни действия при Пловдив (3-5 януари) армията на Сюлейман паша е отхвърлена от направлението Пловдив-Одрин към Родопите. Одрин пада без бой (8 януари 1878). Турските войски търпят поражение и в Кавказ. Османското правителство иска мир. На 3 март е подписан Санстефанският прелиминарен договор, чрез който се признава освобождението на всички български земи. На Берлинския конгрес е заменен с Берлинския договор.

Американецът Томас Алва Едисон прави първия звукозапис на създадения от него фонограф.

Томас Едисон е предприемач и изобретател в областта на електротехниката. Основател е на големи електротехнически компании. Той няма образование, от 12-годишна възраст работи като вестникар и по-късно като телеграфист. Първото му изобретение е устройство за дуплекс по телеграфиране. След първия успех напуска работата си, заселва се в Нюарк /щ. Ню Джърси/ и създава работилници, в които произвежда създадените от него устройства. Създава редица оригинални устройства, които защитава с патенти. Заселва се в Менлоу Парк /щ. Ню Йорк/ /1876-1888 г./, където създава голяма лаборатория и работилници. По това време усъвършенства телефона на Ал. Бел и създава фонограф /грамофон/, предлага и внедрява електрическа лампа с нагреваема жичка /1879 г./ и различна електротехническа апаратура /цокъл и фасунка за електрически лампи, предпазител със стопяеми жички, електрически ключ, електромер и мн. др./. Експериментира електрификацията на железниците; разработва електромагнитната сепарация на железни руди; открива термоелектронната емисия /1883 г./. Конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползване /1882 г./. От 1887 г. до края на живота си живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенства фонограма и кинокамера, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява жп спирачка, желязно-никелов акумулатор и др. Автор е на повече от 1000 изобретения.

Завършват предварителните дебати между представителите на шестте велики сили – Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Германия и Италия, които се провеждат в Цариград. Целта на дебатите е да се постигне взаимноприемлив компромис по всички спорни въпроси на Източната криза. Българският въпрос е в центъра на дискусиите, като най-благоприятен за българите е проектът на ген. Николай Игнатиев, предвиждащ създаване на автономна българска област, в която да се включат всички територии, заселени с българи. След продължителни дебати е приет проектът, защитаван от Австро-Унгария и Англия, в който се предвижда създаване на две автономни български области (вилаета) – Източна с център Търново и Западна с център София.

В църквата на с. Гайтаниново, Неврокопско, се провежда казалийски събор, на който присъстват представители на всички общини от Неврокопско. Взето е решение за окончателно скъсване с Патриаршията.

Васил Левски пристига в Турну Мъгуреле и се свързва с Данаил Попов и Тодор Ковачов. С тяхна помощ той подготвя преминаването си на юг от р. Дунав.

Във Видинската църква “Св. Великомученик Димитрий” видинският митрополит Антим отслужва благодарствена литургия, в която не споменава името на патриарха.

Антим I е духовник, първият български екзарх, обществен и политически деец. Екзарх Антим I, със светско име Атанас Михайлов Чалъков, е роден в Лозенград (днес в Турция) през 1816 г. Учи в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на остров Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става преподавател, по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание (1879 г.) в Търново.

Софийският митрополит Доротей разпорежда да острижат брадата и косите на един български протойерей, който отказал да му се поклони, след което го изхвърля на улицата. Инцидентът предизвиква широко недоволство сред българското население и пред църквата се събира голямо множество, което иска да изгони митрополита от града. Турските власти се намесват и поставят въоръжена охрана пред митрополитския дом.

Роден е Август Фон Макензен – германски фелдмаршал, провел редица успешни военни операции по време на Първата световна война. Командва австро-германските войски в Галиция (1915 г.) и направлява военните действия срещу Сърбия (края на 1915 г.). По-късно командва войските, които нахлуват в Румъния (1916 г.). Умира на 8 ноември 1945 г.

Роден е Жан-Йожен Робер-Гуден – френски илюзионист, основоположник на съвременното магическо изкуство. Умира през 1871 г.

По време на Френската революция жирондистите решават да възбудят процес срещу крал Луи XVI.

Жирондистите представляват политическа групировка на френската републиканска буржоазия по време на Великата френска революция. Тя е създадена през 1791 г. от депутати (повечето от областта Жиронда), привърженици на Ж. Брисо (1754-93 г.). Идват на власт след премахването на монархията.

За временна столица на САЩ е обявена Филаделфия.

Роден е Жозеф Гей-Люсак ­ френски физик и химик, изследвал свойствата на газовете. С научна цел извършва два полета с балон, като при втория достига височина над 7000 м. Член е на Парижката академия на науките /1806 г./, професор. Открива газовите закони, химичния елемент бор (1808 г., съвместно с френския химик Л. Тенар). През 1815 г. получава циан. Основател е на обемния химичен анализ. Усъвършенства производството на сярна киселина (кула на Гей-Люсак) и на стеаринови свещи.

Австрия става първата страна в света, въвела държавна система за образование.

В Шотландия е отпечатано първото издание на Енциклопедия „Британика“. Енциклопедията излиза в Единбург (Великобритания), след това и в Лондон. От началото на 20 век е британо-американско издание, а от началото на 40-те години се издава от американската издателска фирма „Британска енциклопедия“. През 1974 г. излиза ново, 15-то издание в 30 тома. От 1938 г. излиза ежедневник „Британска енциклопедия“, а също и ежегодник по наука, медицина и др.

Роден е Никола Льоблан – френски химик-технолог. Хирург е в дома на Орлеанския дук. Става известен с изследванията си върху явленията на кристализирането на неутралните соли. Открива метод за получаване на сода от морска сол и нови способи за извличане на селитра, никел, кобалт и др. На 16 януари 1806 г., разорен след ликвидацията на патента за производство на сода и закриването на завода за сода, се самоубива.

След дворцов преврат на 5 срещу 6 декември императрица на Русия става Елисавета, дъщеря на Петър І и Екатерина I.

По време на Английската революция, отряд от армията на Кромуел, под ръководството на полковник Томас Прайд организира “чистка” сред представителите на господстващата партия презвитариани в парламента, представляващи интересите на лондонската буржоазия и сключили примирие с крал Карл І. Арестувани са 45 души, 186 успяват да избягат, а останалите радикално настроени пуритани провеждат извънреден трибунал за съд срещу краля, екзекутиран през януари следващата година.

Испанският конквистадор Себастиян Белалкасар основава на мястото на предишната столица на инките Кито града Сан Франциско де Кито. Днес град Кито е столица на Еквадор.

Роден е Хенри VI – крал на Англия /1422 – 1461 г./ от династията Ланкастъри. Син е на Хенри V. Заема престола на 9-месечна възраст. По време на войната на Червената и Бялата роза е свален от крал Едуард IV Йорк. След временна реставрация /3 октомври 1470 – 11 април 1471 г./ е свален за втори път от престола и е убит в Тауър на 21 май 1471 г.

Умира папа Климент VI. Климент VI е папа от 7 май 1342 г. до смъртта си. Роден е през 1291 г. Постъпва в Бенедектинския манастир “Ла Шез Дьо” през 1301 г. По-късно учи в Парижкия университет, където по-късно става преподавател.

През 1326 г. става абат на Фекам. Две години по-късно през 1328 г. е ръкоположен за епископ на Арас. През 1329 г. става архиепископ на Санс, а през 1330 г. става

архиепископ на Руан. Ръкоположен е за кардинал от папа Бенедикт ХII през 1338 г. След като е избран за папа, остава верен привърженик на крал Филип VI Валоа и политиката му в Европа. Успява да закупи Авиньон през 1348 г. в разгара на чумната пандемия. Политиката му дава силен тласък на непотизма и разточителството.

Роден е Фердинад IV – крал на Кастилия и Леон. От 1295 г. управлява под регенството на майка си (до 1303 г.), която защитава правата му от различни претенденти от Арагон, Франция, Португалия. След 1303 г. Фердинад IV започва да управлява самостоятелно. С подкрепата на арагонския крал воюва успешно с арабите и завладява крепостта Гибралтар през 1310 г. Организира нов поход срещу арабите за завоюване на Алхесирас, но умира в Хаена през септември 1312 г.