КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 280 г. – Роден е Константин I Велики – първият римски император (306-337 г.) приел християнството 1879 – Константин Фалберг открива захарина 1881 – 1882 – С указ на княз Александър Батенберг, град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич. 1932 – Английският физик Джеймс Чадуик открива неутрона 1936 г. – Под натиска на властите съюзът „Добруджа“ се саморазпуска 1967 – Излиза първата песен на групата “Пинк Флойд”.
ПРАЗНИЦИ:
- Доминиканска република – Ден на независимостта (от Хаити, 1844 г., национален празник)
- Международен ден на неправителствените организации .
- Международен ден на полярната мечка
- Русия – ден на силите за специални операции
- Иран –Ден на ислямското образование.
2015 г. – Убит е Борис Немцов, руски бизнесмен и политик (* 1959 г.)
2010 г. – В Чили, в 6:53 часа по Гринуич, се случва катастрофално земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер.
2003 г. – Умира Петър Петров, български изобретател (* 1919 г.)
2005 г. – Международен възпоменателен ден на Холокоста.
2001 г.
НИС на СДС взема решение да изключи от СДС бившия главен секретар Христо Бисеров и члена на НИС Йордан Цонев за нарушаване на три члена на устава. Срещу това решение гласуват петима членове на СДС – самите Бисеров и Цонев, Светла Дянкова, Илия Петров и Емил Лилов. Евгени Бакърджиев се е въздържа при гласуването. |
2001 г.
Софийски съд решава да признае правото на името БСДП на Йордан Нихризов и отказва това право на Петър Агов. |
2000 г.
Завършва 11-та конференция на СДС. Докладът на Иван Костов е силно критичен, в него е осъдено високомерието и арогантността на някои лидери на СДС, заявено е, че СДС не трябва да бъде трамплин за кариера, че първите редици трябва да се освободят от корумпирани, да се прекрати лобирането за частни и групови интереси, че предварителните избори са изкористени и трябва да се търси друга форма за номиниране на депутати, че острите атаки срещу ДПС са били грешка. |
2000 г.
За председател на Демократическата партия, след смъртта на Стефан Савов, е избран Александър Праматарски. Той обявява, че ще продължи коалицията с Народен съюз и с ОДС. |
1993 г.
Умира Лилиан Гиш – американска киноактриса в нямото кино. Главна изпълнителка във филмите на Д. Грифит. Играе във филмите „Раждането на една нация“ (1915 г.), „Нетърпимост“ (1916 г.), „Пречупените цветове“ (1919 г.), „Далече на Изток“ (1920 г.), „Дуел на слънце“ (1946 г.), „Нощта на ловеца“ (1955 г.), „Комедиантите“ (1967 г.), „Китовете през август“ (1987 г.). От 1930 г. играе в театрални и в тв. постановки; изнася лекции по история на киното. |
1989 г.
Умира Конрад Лоренц – австрийски зоолог, един от създателите на етологията – наука за поведението на животните. Разработва учението за инстинктивното поведение на животните и развитието му в онтогенезата и филогенезата. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1973 г. заедно с К. фон Фриш и Н. Тинберген. |
1969 г.
Подписано е споразумение между правителствата на България, СССР, ГДР, Полша, Румъния, Монголия, Унгария и Чехословакия за създаване на Международен център за научна и техническа информация. |
1967 г.
Излиза първата песен на групата “Пинк Флойд”. |
1966 г.
Роден е Мехмед Мехмед Дикме – български политик, един от лидерите на ДПС и на асоциацията на турските общини „Толерантност“. Завършва специалност „Технология на тютюна и тютюневите изделия“ във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, където специализира мениджмънт и маркетинг. Кмет е на община Ардино за периода 1993-2001 г. Дикме е член на Конгреса на националните и местни власти в Страсбург. От юли 2001 г. до февруари 2005 г. е министър на земеделието в правителството на Симеон Сакскобургготски. |
1966 г.
Проведени са избори за V НС, народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. Кандидатите на Отечествения фронт получават 99,85 % от общия брой на гласовете. |
1947 г.
На 27 и 28 февруари Общото събрание на БАН приема нов Устав на академията, основан на приетия по-рано Закон за БАН. Новият Устав влиза в сила на 1 март същата година. |
1945 г.
Подписан е акт за осигуряване на етика между Първа българска армия и 3-а югославска армия. |
1945 г.
От 27 февруари до 1 март е проведен VIII разширен пленум на ЦК на БРП (к). В приетата резолюция е записано, че „БРП (к) разбира ОФ не като временна междупартийна комбинация за вземане и подялба на властта, а като продължителен боеви съюз. за довеждане докрай борбата срещу фашизма и за изграждане на нова, демократична и силна България“, поради което ОФ „се явява жизнена необходимост и ще има да запълни цял един период в развитието на страната“. Приет е нов устав на партията и е избран Централен комитет от 39 членове и 15 кандидат-членове и Политбюро на ЦК на БРП (к) от 13 членове (Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Петко Кунин и Владимир Поптомов) и 3-ма кандидат-членове (Димитър Димов, Гочо Грозев и Титко Черноколев). В Секретариата на ЦК на БРП (к) са включени: Георги Димитров – председател на ЦК, Трайчо Костов – първи секретар, Георги Чанков – секретар и Вълко Червенков – секретар. |
1942 г.
На 27 и 28 февруари японска ескадра под командването на адмирал Токахаси (4 крайцера, 14 ескадрени миноносеца) разгромява съюзната ескадра на адмирал К. Доорман (5 крайцера, 10 ескадрени миноносеца) и започва стоварване на войски на остров Ява. На 5 март е превзета Батавия (Джакарта), на 8 март – Сурабая, и на 12 март остров Ява е изцяло завладян. В резултат на тази операция японските въоръжени сили укрепват позициите си във войната в Тихия океан. |
1939 г.
Великобритания и Франция признават правителството на Франко в Испания. |
1936 г.
Умира Иван Петрович Павлов – руски физиолог, академик (1907 г.). Завършва естествени науки в Петербург през 1875 г. и Медико-хирургическата академия през 1879 г. Работи в клиниката на С. П. Боткин. От 1890 г. е професор в Катедрата по фармакология, а от 1895 г. до 1925 г. – в Катедрата по физиология. От 1891 г. завежда Физиологичния отдел на Института по експериментална медицина, в който работи 45 години. Изучава физиологията на сърдечносъдовата система и храносмилането. Създател е на нови подходи и методи във физиологическите изследвания. Открива и широко изучава условните рефлекси, доказва биологичните основи на психичната дейност и създава учение за висшата нервна дейност. Изследванията му имат важно значение за развитието на физиологията, медицината, психологията и педагогиката. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1904 г. |
1936 г.
Под натиска на властите съюзът „Добруджа“ се саморазпуска, но местните дружества продължават да съществуват и Софийското дружество поема ръководните функции от май същата година. |
1933 г.
Подпален е Райхстагът в Берлин. Холандският комунист Маринус ван дер Люббе признава, че е извършител на палежа. След това към обвинението е включен и Георги Димитров. На следващия ден президентът Хинденбург и канцлерът Хитлер отменят член 48 от Ваймарската конституция, която позволява суспендиране на гражданските свободи при извънредно положение. Премахнато е правото за свободното изразяване на мнението, свободата на пресата, свободата на събрание, правото на пощенско и електронно комуникиране, право на незаконно претърсване и конфискуване, правото на частна собственост. Хитлер получава извънредни правомощия. |
1932 г.
Английският физик Джеймс Чадуик открива неутрона. Сър Джеймс Чадуик (1891 г.-1974 г.) завършва Манчестърския и Кеймбриджкия университет. Научните му трудове и изследвания са по физика на атомното ядро. През 1920 г. експериментално потвърждава равенството между заряда на ядрото и поредния номер на химичния елемент. Изследва изкуственото преобразуване на химичните елементи под действието на алфа-частици. Голяма заслуга на Чадуик е откриването на неутрона при облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици. Ръководи групата английски учени, която работи над проекта за атомна бомба в лабораторията в Лос Аламос (САЩ) (1943-1945 г.). Получава Нобелова награда за физика през 1935 г. |
1932 г.
Родена е Елизабет Тейлър – американска драматична киноактриса, англичанка по произход. В киното дебютира през 1943 г. Играе във филмите – “Бащата на булката” (1950 г.), “Място под слънцето” (1951 г.), “Айвънхоу” (1952 г.), “Рапсодия” (1954 г.), “Гигантът” (1956 г.), “Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958 г.), “Внезапно преминалото лято” (1959 г.), “Бътърфилд, 8” (1960 г.), “Сладкопойна птица на младостта” (1962 г.), “Клеопатра” (1963 г.), “Кой се страхува от Вирджиния Уулф?” (1966 г.), “Укротяване на опърничавата” (1967 г.), “Отражение в едно златно око” (1967 г.), “Фауст” (1967 г.), “Комедиантите” (1967 г.), “Бум” (1968 г.), “Тайната церемония” (1969 г.), “Хамърсмит е тук” (1972 г.), “Денят на Великия петък” (1974 г.), “Синята птица” (1976 г.), “Огледалото се счупи” (1980 г.), “Главната болница” (тв, 1983 г.), “Младият Тосканини” (1988 г.), “Семейство Флинтстоун” (1994 г.), “Посещението” (1999 г.). Получила е две награди “Оскар”. |
1927 г.
Роден е Генчо Генчев – български режисьор, работещ в сферата на драмата и криминално-психологическото кино: „Маргаритка“ (1960 г.), „На тихия бряг“ (1963 г.), „До града е близо“ (1965 г.), „Цитаделата отговори“ (1970 г.), „Двойникът“ (1970 г.), „Къде живееш“ (1983 г.), „Подарък в полунощ“ (тв, 1988 г.), „Черните рамки“ (тв, 1989 г.). |
1921 г.
В София пристига Междусъюзническата контролна комисия в състав: граф Шеризе от Франция, Колвин от Великобритания и принц Боргезе от Италия. За български комисар към комисията е назначен Райко Даскалов (на снимката) с помощници Михаил Савов, Никола Стоянов и Крум Попов. |
1917 г.
Жените в провинцията Онтарио (Канада) получават право на глас в местните избори. |
1915 г.
Роден е Димитър Константинов Сагаев- български композитор. Сагаев твори във всички области на музикалното изкуство: симфонично, вокално-инструментално, музикално-сценично, камерна музика, филмова музика, театрална музика, песни. Той получава музикалното си образование в Държавната музикална академия в София като ученик по пиано на професор Панчо Владигеров. Сагаев работи като военен капелмайстор и учител, а по-късно заема отговорни постове в Радио София, в Комитета за култура и др. Една от най-важните тенденции в творчеството му е патриотичната тематика. Автор е на 5 симфонии, между които Втора – “България да пребъде”, Трета – “Хан Аспарух”, Четвърта – “Самарското знаме”, симфоничните поеми “София”, “Полиелей на българката”, “Априлските камбани 1976”, ораторията “В името на свободата”, кантатата “Шипченската епопея”, оркестрови пиеси, инструментални концерти (за цигулка, за 2 цигулки, за виолончело, за фагот и др.), 7 струнни квартета и др., оперите “Под игото” и “Самуил”, балетите “Мадарският конник” и “Орлов камък”. Професор е в Българската държавна консерватория. Занимава се и с обществена дейност, автор е на редица научноизследователски трудове. |
1913 г.
Роден е Ъруин Шоу – американски белетрист и драматург. Шоу завършва Бруклинския колеж през 1934 г. Първата му пиеса е “Запазете мъртвите” (1936 г.) Автор е на романите “Младите лъвове” (1948 г.), “Тревожна атмосфера” (1950 г.), “Вечер във Византия” (1973 г.), “Богат, беден”, “Хляб по водите” и др. Автор е на сборник с разкази, публицистичната книга “В обществото на делфините” (1964 г.), както и на киносценарии.Умира на 16 май 1984 г. |
1907 г.
След убийството на Димитър Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов. Той остава на тази длъжност до 3 март същата година. |
1900 г.
Основана е Лейбъристката партия. Заедно с Консервативната партия тя е една от двете водещи партии във Великобритания. Има колективни и индивидуални членове от средата на работниците и средните слоеве на обществото. Управлява през 1924 г., 1929-1931 г. От 1940 до 1945 г. влиза в правителството на Уинстън Чърчил. |
1890 г.
Дадена е амнистия за престъпления на чиновниците между 9 август 1886 и 2 август 1887 г. |
1887 г.
Умира Александър Порфириевич Бородин – един от най-големите композитори на руската класика и учен химик. Той е роден на 12 ноември 1833 г. Член е на Балакиревия кръжок „Могъщата петорка“. Творчеството му, наред с произведенията на Мусоргски и Римски-Корсаков, представлява нова епоха в историята на руската музика. Интересите на Бородин са енциклопедични – увличат го естествените и хуманитарните науки, свири на пиано, флейта и виолончело. През годините, прекарани в чужбина (1859-1862 г.), написва първите си зрели музикални творби. От 1869 г. до смъртта си работи върху „Княз Игор“ – една от най-значителните опери в цялата руска класика. Междувременно създава и др. произведения: Струнен квартет №1, Струнен квартет №2, симфоничната картина „В степите на Средна Азия“ и др. |
1883 г.
Оскар Хамерщайн патентова първата машина за свиване на пури. |
1882 г.
На днешният ден, през 1882 година, с указ на княз Александър Батенберг, град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич. Прието е името на българския владетел Добротица, управлявал Добруджанското деспотство. Най-старият документ свързан с началото на нашия град с който разполага РИМ Добрич, е един съкратен регистър от 1521 г, т. нар. иджмалъ регистър, каза за радио “Добруджа” Дияна Борисова директор на музея. По онова време в Османската империя при преброяване на населението са са се изготвяли два вида регистри-муфалъ и иджмалъ регистри. Първият е пълен, а вторият –съкратен. В този регистър нашият град е споменат като село Хаджиоглу. В навечерито на Освобождението градът е наброявал около 12 000 души, които са живеели в 9 махали- 4 турски, 1 татарска, 2 български, 1 арменска и 1 циганска. Освобождението на града, а и самата Руско-турска освободителна война е довела до голяма миграция на населението. Много от османските жители тогава напускат пределите на града и неговите околности. В същото време българи от Северна Добруджа, Мала азия и Тракия се заселват в Добруджа. През 1894 година града наброява 12 000 жители- 6 000 българи, 3 000 турци, 2 700 тататри, евреи, арменци, цигани и други. Според легендата, основаването на града е свързано с името на богат търговец на име Хаджиоглу. Историческата истина е друга, коментира Дияна Борисова. Според проф. Страшимир Димитров името на нашия град е свързано с преселването на оглуски род, който е носел името Хаджиоглу. Преселванията през онези години са били нещо нормално. Вътрешността на Добруджа е била пустееща и Османската империя е имала за цел да я засели. През 1881 година на Шадраван площад е организиарано събрание, на което жителите на града избират новото му име. През 1949 година град Добрич е преименуван в град Толбухин. На 25 септември 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България, с Указ № 1 на президента на Република България Жельо Желев бе възстановено старото име на града – Добрич /тогава Толбухин/. Указът бе връчен от председателя на Народното събрание академик Николай Тодоров.
1879 г.
Константин Фалберг открива захарина. |
1879 г.
Изработен е мемоар на Учредителното събрание против Берлинския договор, изпратен до Великите сили. Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в Търново за обсъждане и приемане на първата българска конституция. Състои се от 229 депутати, от които 117 са включени по право, 24 са назначени от императорския комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков и 88 са избрани от населението по един на 10 000 души. Учредителното събрание е открито с реч на княз Дондуков-Корсаков в присъствието на представители на Великите сили, подписали Берлинския договор на 1 юли 1878 г. Главната цел е ревизията на Берлинския договор от 1878 г. По силата на Берлинския договор българската държава е разпокъсана на пет части. |
1875 г.
Роден е Владимир Петрович Филатов – руски лекар офталмолог и хирург, член на Академията на медицинските науки на СССР (1944 г.). Основоположник на руската офталмологична научна школа. Създава оригинален метод за кожна пластика (метод на Филатов) и за присаждане на роговица (със световно приложение), учение за биогенните стимулатори и др. |
1867 г.
Роден е Ървинг Фишер – американски икономист и статистик, който има значителен принос за развитие на теориите на капитала, лихвата и монетаризма; създава формално-математическата теория на индексите. През време на дългата си кариера като студент и професор в Йейлския университет (1892-1935 г.) публикува много влиятелни трудове. Негови публикации върху проблеми, свързани с храненето, забраната и пацифизма го правят известен на широката публика. По-важни съчинения: “Математически проучвания по теорията на стойността и цените” (1892 г.), “Природата на капитала и дохода” (1906 г.), “Начала на икономиката” (1910 г.), “Покупателната сила на парите” (1911 г.), “Създаването на индексни числа” (1922 г.), “Теория на лихвата” (1930 г.), “Устойчиви пари” (1934 г.).Умира на 29 април 1947 г. |
1863 г.
Роден е Джордж Мийд – американски философ и социолог. Той е основател на социалната психология. Завършва Харвардския университет, след което следва философия и психология в Германия. От 1894 г. е професор в Чикагския университет. Последовател е на идеите на У. Джеймс и Дж. Дюи. Формирането на човешкото “Аз” според него отразява структурата на взаимодействие на индивида в различни групи и се състои в усвояване на значенията на символите и собствените роли. Джордж Мийд умира на 26 април 1931 г. |
1861 г.
Роден е Рудолф Щайнер – немски философ-мистик. Щайнер е основоположник на антропософията. Той е последовател на натурфилософията на Гьоте, редактира и коментира неговите естественонаучни съчинения. Изпитва влиянието на еволюционистичното учение на Ч. Дарвин и Е. Хекел, а по-късно на “философията на живота” на Фр. Ницше. През 1902 г. Щайнер се насочва към теософията и оглавява немската секция на Теософското общество. След конфликта с него през 1913 г., заради провъзгласяването на Кришнамурта за нов месия, основава Антропософско общество с център Дорнах, Швейцария. Щайнер се стреми да превърне теософията в “експериментална” наука, поставяща си за цел да разкрие “тайните” сили на човека с помощта на специални упражнения (евритмия, музика, мистерии, медитация и др.). Работи върху проблеми на педагогиката, образованието, отделните видове изкуства, медицината, космологията, историята на религията и др. От 1919 г. Щайнер развива утопичната идея за преодоляване на бездушно-механистичното стопанисване чрез “духовен” подход към природата – преобразяване на земеделието чрез биоритмизиране на растенията и др. Учението му получава разпространение преди всичко в Германия. Щайнер се изявява и като драматург, скулптор и архитект, оказал значително влияние върху експресионизма в архитектурата. Антропософското общество е преследвано от нацистите след 1933 г. През 60-те години се забелязва известен интерес към щайнерианството в Западна Европа и САЩ. |
1854 г.
Умира Фелисите Робер дьо Ламене – френски публицист и философ. Той е един от основоположниците на християнския социализъм. Фелисите Ламене е роден на 19 юни 1854 г. В ранните си трудове от 10-те и 20-те год. на ХIХ в. критикува идеите на Великата френска революция и на френските философи от ХVIII в. Негов политически идеал е християнската монархия. От края на 20-те години Ламене преминава на либерални позиции. По време на революцията от 1830 г. в сътрудничество с абат Лакордер и граф Монгаламбер основава сп. „Авенир“ („Lavenir“). Програмата на списанието включва отделянето на Църквата от държавата, всеобщо избирателно право и редица либерални реформи. През 1824 г. Ламене печата „Думи на един вярващ“ – съчинение, критикуващо капитализма от позициите на феодалния социализъм. Към края на живота си той предлага собствена философска система в „Ескизи на философията“ (т. 1-4, 1840-1846 г.), в която се опитва да съвмести религията и философията, опирайки се на идеите на Лайбниц и неоплатониците. |
1854 г.
В състояние на умопомрачение немският композитор Робърт Шуман извършва неуспешен опит за самоубийство. Робърт Шуман (1810 г. -1856 г.) е виден представител на музикалния романтизъм. Като пианист концертира от 13-годишна възраст. От 1828 г. Шуман учи юридически науки в Лайпцигския и Хайделбергския университети. При Ф. Вик усъвършенства музикалната си техника. Основоположник е на клавирни цикли от програмни лирико-драматични миниатюри („Пеперуди“, „Карнавал“, „Фантастични пиеси“, „Крайслериана“). Той е автор на „Фантазия“, 3 сонати, иструментални концерти на цикли („Любовта на поета“ по Х. Хайне, „Песенен кръг“ и „Мирти“ по Й. Айхендорф и др.). Автор е и на операта „Геновева“, на музиката към поемата „Манфред“ от Дж. Г. Байрон, на 4 симфонии и др. |
1846 г.
Роден е Франц Меринг – германски политик, философ, естет и литературен критик. Един от ръководителите на лявото крило в Германската социалдемократическа партия и един от основателите на Комунистическата партия на Германия. В годините на Първата световна война стои на интернационалистически позиции. Един от организаторите на съюза “Спартак”. Автор е на трудове по методологически въпроси на философията и общи принципи на марксистката естетика; на четиритомната “История на Германската социалдемокрация”; на биография на К. Маркс.Франц Меринг умира на 29 януари 1919 г. |
1831 г.
Роден е Николай Николаевич Ге – руски художник. Ге работи в Рим (1857-1859 г.) и във Флоренция (1860-1869 г.). От 1870 г. живее в Петербург, а от 1876 г. в Черниговска губерния. Става член-учредител на Дружеството на подвижните художествени изложби. Автор е на творбата „Петър I разпитва наследника Алексей Петрович в Петерхов“ (1871 г., Третяковска галерия). След 1880 г. Ге се връща към евангелските теми и създава цикъл картини за страданията на Христос: „Христос в Гетсиманската градина“, „Голгота“ (1893 г.) и „Разпятие“ (1892-1894 г.). |
1825 г.
Публикувана е първата глава на “Евгений Онегин” на Александър Пушкин – руски поет, родоначалник на новата руска литература. Едно от стихотворенията, които пише, е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. През този период на полузаточение (1820-1824 г.) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите „Кавказки пленник“, „Бахчисарайски фонтан“ и започва романа си в стихове „Евгений Онегин“. В бащиното си имение в с. Михайловское Пушкин пише 4 глави от „Евгений Онегин“. |
1814 г.
Състои се премиерата на 8-ата симфония на Бетовен. |
1735 г.
Умира Джон Арбътнът – английски публицист, шотландец по произход. Той е роден през 1667 г. През 1712 г. публикува поредица от памфлети срещу войната за испански наследство, породила известното прозвище на англичаните „Джон Бул“ (през 1727 г. издава „Историята на Джон Бул“). Сатиричният му трактат „Изкуството на политическата лъжа“ (1712 г.) е насочен срещу вигите и торите. Основава кръжока „Мартин Писак“, в който влизат Дж. Суифт, А. Поп, Дж. Гей и др. Членовете му замислят обширния труд „Мемоарите на Мартин Писак“; публикуван е само т. 1 (1741 г.), написан основно от Дж. Арбътнът. |
1670 г.
По заповед на Леополд I евреите са изгонени от Австрия. |
1599 г.
Джордано Бруно е преместен от Венеция в съда в Рим. |
1551 г.
Иван Грозни открива Стоглавия събор, ограничаващ правата на духовенството. Иван IV Грозни е велик княз на Русия от 1533 г., и първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Докато е малолетен, управлява регенство начело с майка му Елена Глинская. За укрепване на самодържавието Иван IV Грозни въвежда т.нар. опричнина. Тази реформа е насочена срещу феодалната аристокрация, която се провежда с големи насилия и жестокости. През 1552 г. опричнина завладява Казанското, а през 1556 г. и Астраханското ханство. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море. През 1581 г. започва присъединяването на Сибир. Иван IV Грозни установява търговски връзки с Англия. |
1531 г.
Осем немски князе и 11 града сформират Лига в защита на учението на Мартин Лутер. Лутер е немски философ и теолог, инициатор и основоположник на Реформацията. Той е създател на лутеранството. На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер обявява публично 95 тезиса срещу търговията с индулгенции и папството. Обединява цялата антипапска опозиция в Германия, с което слага началото на Реформацията. През 1519 г. скъсва открито с католическата църква, в резултат на което Карл V издава едикт, в който Лутер е признат за еретик и изпратен в изгнание. На 10 декември 1520 г. Лутер публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. От 1521 г. той започва да превежда Библията на немски език. Обявява се за провеждане на умерени реформи със съгласието на принцовете, против кардинални обществени промени. |
280 г.
Роден е Константин I Велики – първият римски император (306-337 г.) приел християнството. Син е на Констанций I Хлор (около 225-306) и Елена. Води успешни войни срещу франките и готите. До 323 г. води борба срещу съперниците си Максимиан Херкул и Максенций. През 312 г. Константин I Велики повежда войските си срещу Максенций. Той възстановява единството в империята и провежда централизация на държавния апарат. Води политика на веротърпимост. Издава в съгласие с Лициний Миланския (Медиоланския) едикт през 313 г., който постановява религиозна свобода в цялата империя. Премества столицата от Рим във Византия, която е наречена в негова чест Константинопол. Канонизиран е заедно с майка му Елена от източноправославната църква. Календарът е на Агенция “Фокус” и ndt1.eu |