КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1940 г. – Българската армия влиза в Добрич. По силата на Крайовската спогодба Добрич официално е освободен от румънска окупация. Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато се чества годишнина от присъединяването на Южна Добруджа към България и с указ на президента на Република България Ж. Желев е възстановено старото име на града – Добрич. 1990 г. – България става член на Световната банка и на Международния валутен фонд (МВФ).
ПРАЗНИЦИ:
- България – Официален празник на град Добрич – По силата на Крайовската спогодба на 25.09.1940 г. градът е освободен от румънска окупация, Празник на община Мадан и ден на миньора
- България – Ден на свързочните войски и органите за информационно осигуряване на Българската армия – Обявен е със заповед на министъра на отбраната през 1998 г.
- Мозамбик – Ден на въоръжените сили
2023 г. – експлозия в склад за гориво в Нагорни Карабах , около 70 загинали.
2020 г. – Самолетна катастрофа Ан-26 в Украйна близо до Чугуев .
2014 г.
В Донецк са открити погребения от масови убийства на мирни жители.
2012 г.
Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заявява, че Европейския парламент няма да установява официални връзки с новия парламент на Беларус.
2011 г.
На изборите за Сенат (горната камара на френския парламент) във Франция социалистите печелят 177 места. През последните 50 години сенатът на френския парламент е доминиран от десницата. Изборите нанасят сериозен удар за управляващите седем месеца преди изборите за президент във Франция.
2011 г.
Умира Вангари Маатаи, кенийски обществен деец, активист еколог и носител на Нобелова награда за мир за 2004 година.
Родена е на 1 април 1940 г. в Ихите, Кения.
Комитетът за Нобелова Награда присъжда на Вангари Маатаи Нобеловата награда през 2004 за осъществяване на дело убеждението, че „Земя без дървета е мъртва земя“, истина в която Вангари е била убедена цял живот, както и нейната политическата борба в областта на Човешките права. Вангари е почетен член на Римския клуб.
Вангари Маатаи предизвиква спор с твърдението, че вирусът на СПИН (HIV) е създаден от биолози от бялата раса с цел да бъде насочен срещу чернокожите.
Умира на 71-годишна възраст в Найроби, Кения.
2006 г.
Бившият президент на Ирак Саддам Хюсеин, срещу когото са повдигнати обвинения в геноцид e изгонен от съдебната зала по нареждане на новия съдия по делото. Хюсеин е гонен вече един път от залата на съда по време на процеса. Той желае да не бъде държан зад металното заграждение в залата. “Имам една молба и тя е да не бъда държан повече в тази клетка”, заявява Хюсеин. Тази реплика принуждава съдията по делото да изгони бившият иракски президент от съдебната зала.
2002 г. – в района на селата Мама и Витимски, Мамско-Чуйски район, Иркутска област, падна Витимското огнено кълбо .
2002 г.
На 25 септември 2002 г. умира Владимир Ганецовски – български живописец. Завършва Художествената академия, специалност „Стенопис“. Автор е на монументални пана, стенописи и пластики. Създател е на едни от най-нежните женски образи, сред които е поредицата „Българка“; известни са неговите портрети на Христо Ботев.
1998 г.
Бордът на директорите на МВФ одобрява 3-годишното споразумение с България, според което на страната ни се предвижда да бъдат отпуснати 840 000 000 долара. Ангажиментите на България са: до средата на 1999 г. да се закрият губещите предприятия, да стартира приватизацията на Булбанк и Експресбанк, да се подготвят за продажба Хебросбанк и ТБ Биохим, постепенно да се ликвидират субсидиите в областта на енергетиката, да се либерализират пазарите за селскостопанска продукция.
1995 г. – Израелският министър-председател Ицхак Рабин и председателят на ООП Ясер Арафат подписват подробно споразумение във Вашингтон за създаването на палестинска автономия на Западния бряг .
1990 г.
България става член на Световната банка и на Международния валутен фонд (МВФ).
Двете организации са създадени през 1944 г. с подписването на споразумение между страните членки на ООН. Фондът започва своето реално съществуване от 1946 г. с 36 страни-членки и статут на специализирано учреждение към ООН. В момента страните членки на МВФ са 185. Основните цели на фонда са да съдейства за стабилността на валутните курсове, за премахване на валутните ограничения и по международни валутни въпроси, да предоставя временни финансови помощи и спомага за растежа на международната търговия.
1990 г.
Завършва 39-ия конгрес на БСП, на който е приета платформа за по-нататъшно обновление и преобразуване на БСП в „модерна лява партия на демократичния социализъм“, програма за действие, устав, решение по символите и обръщение „Мир, ред, спасение“. Александър Лилов е преизбран за председател на ВС на БСП, а Александър Томов става първи заместник и отговарящ по организационните въпроси.
Александър Лилов е политически деец. Роден е на 3 март 1933 г. в с. Граничак, Видинско. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В периода 1963-1966 г. е секретар на ЦК на ДКМС. Член и секретар е на ЦК на БКП от 1972 г., член е на Политбюро на ЦК на БКП от юли 1974 г. до 1983 г., когато е освободен и от длъжността секретар на ЦК на БКП. Впоследствие е избран за секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро на пленума на ЦК на БКП от 8 декември 1989 г. Председател е на Висшия съвет на БСП от 2 февруари 1990 г. до 1991 г. Избиран е многократно за депутат в Народното събрание.
1989 г. – Върховният съвет на Литва обявява присъединяването на републиката към СССР през 1940 г. за незаконно.
1986 г. – за смелост, героизъм и самоотвержени действия, проявени по време на ликвидирането на аварията в атомната електроцентрала в Чернобил , Президиумът на Върховния съвет на СССР присъжда званието Герой на Съветския съюз на майор от вътрешната служба Леонид Телятников , вътрешна служба лейтенанти Виктор Кибенко (посмъртно) и Владимир Правик (посмъртно).
1979 г. – Най-големият англоезичен вестник в Монреал, Montreal Star, престава да съществува след 110 години издаване.
1978 г. – сблъсък на два самолета над Сан Диего . По това време най-голямата въздушна катастрофа в Съединените щати (144 загинали).
1976 г.
На 25 септември 1976 г. умира Юлия Парашкевова Казаска – българска писателка, преводачка, популяризаторка на българската литература и култура във Франция. Завършва висше образование (социални науки и френска филология) в Женева и Фрибург (Швейцария). В България работи като учителка, редактор в периодични издания на френски език, журналистка, лекторка по френски език в Художествената академия. Издава 2 сборника с разкази – “Целувката на живота и смъртта” (1933 г.) и “Монокъл” (1943 г.). Превежда на френски език “Сборник народни песни” (1945 г.), “Съвременно бълг. изкуство” от Н. Мавродинов (1947 г.), “Лъчи в преизподнята” от Т. Павлов (1959 г.). В периода 1936-1943 г. помества преводи на български фолклор, произведения и интервюта с известни български писатели.
1974 г.
|
1970 г.
|
1969 г. – В Рабат е създадена Организацията за ислямско сътрудничество
1968 г. – за първи и единствен път британският хит парад беше оглавен от руска песен – романса „ Dear Long “. Вярно, че се казваше „Those Were the Days“ и беше изпълнено от Мери Хопкин на английски.
1964 г. – Начало на войната за независимост на Мозамбик (приключила през 1974 г.)
1962 г. – Фидел Кастро обявява, че СССР възнамерява да създаде база в Куба за своя риболовен флот.
1958 г.
Умира Джон Уотсън – американски психолог, основоположник на бихевиоризма. Уотсън е професор в университета “Джон Хопкинс” в Балтимор (1908-1920 г.). Разглежда психологията като една от естествените науки, ползваща се от обективните експериментални методи. Цялата психическа дейност на човека Уотсън разглежда като поведение, разбирано в съвкупността връзки “стимул – реакция”. Организмът е “самоорганизираща се машина”, а основна задача на психологията е да се изучат процесите “на научаването”. Мисленето за него е скрита моторна активност, представена като заместител на действията. Идеите и методите на Уотсън оказват голямо влияние върху развитието на психологията преди всичко в САЩ. |
1955 г.
Роден е Дзукеро, псевдоним на Аделмо Форначари, италиански певец |
1951 г.
Роден е Педро Алмодовар, испански кинорежисьор |
1944 г.
Роден е Майкъл Дъглас, американски киноактьор |
1942 г.
Умира Ставре Наумов – български журналист, един от създателите на „жълтия“ периодичен печат в България. Завършва френско училище и румънския лицей в Битоля. Следва финансови и търговски науки в Румъния и Франция. Работи като главен счетоводител на застрахователно дружество „Балкан“ София. Стамболовист, член е на Народнолибералната партия (генадиевист). От 1882 г. до 1884 г. сътрудничи на вестник „La Bulgarie“. Основава вестник „Вечерна поща“ (1900-1914, заедно със Ст. Шангов) Главен редактор е на вестник „Дневник“ (1902-1944 г.). Един от основателите и директорите е на вестник „Софийска вечерна поща“ (1911-1913 г.), вестник „Реч“ (1908-1913 г.), списания „Илюстрована седмица“ и „Минерва“, вестници „АБВ“ (1924-1925 г.) и „Неделно АБВ“. |
1940 г. – Ден на гр. Добрич. На този ден градът е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на Майка България.
1932 г.
Провеждат се общински избори в София. На тях гласуват 44 000 от 64 000 избиратели. Работническата партия печели 19 съветници, Народният блок – 12, Сговорът на Александър Цанков – 4. Софийският окръжен съд утвърждава избора, но касира 15 съветници от Работническата партия, а съветниците на Сговора на Александър Цанков подават оставка и са заменени с националлиберали. Столичният общински съвет остава в минимален състав. За кмет е избран Харалампи Орошаков (демократ). |
1932 г. – Испанска Каталуния получава автономия с право да има собствено знаме, държавен език и парламент.
1930 г. – 48 служители на Съветския народен комисариат на финансите на РСФСР са разстреляни във връзка с обвинения в създаване на затруднения в продоволственото снабдяване на населението.
1926 г. – Хенри Форд обявява 8-часова и 5-дневна работна седмица.
1925 г.
Роден е Пол Макриди, американски изобретател, създател на първите летателни апарати, движещи се с помощта на слънчеви батерии и човешка сила |
1923 г. – Започва Бойчиновският бой при гара Бойчиновци, което е едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание в България.
1921 г.
В периода 25 – 27 септември е проведен учредителен конгрес на Българския земеделски младежки съюз (БЗМС) в София. За секретар е избран Стефан Цанов, а за главен редактор на печатния орган „Младежко знаме“, Цвятко Аврамов. |
1918 г.
Деклозиерова афера е опит на Англия и Франция да спечелят на своя страна България в избухналия през лятото на 1914г. световен военен конфликт чрез незаконна търговска сделка, изгодна за част от търговските и политическите кръгове у нас. След като обещаваните от Лондон и Париж териториални отстъпки се оказват недостатъчни за българското правителство, тогава те предприемат друга тактика. През лятото на 1915 г. по тяхно внушение и с тяхна материална подкрепа в България пристига френският търговец Ф. Деклозиер, който пристъпва към изкупуване на част от българската реколта на цени, по-високи от пазарните. С тази акция той се стреми да попречи на изпращането на тези храни за Германия. В своята дейност Деклозиер привлича и някои от представителите на опозиционните политически партии. Деклозиерова афера не дава очакваните резултати. Вместо да се стъписа пред нея, правителството на д-р Васил Радославов взема крути мерки спрямо помощниците на френския търговец и ги хвърля в затвора. Скоро след това последва и официалното обвързване на България с Австро-Унгария и Германия. След края на Първата световна война чрез арбитражен съд в Париж съглашенските държави осъждат България да заплати загубите на Ф. Деклозиер. |
1918 г.
В София се провежда спешно събрание на правителството във връзка с избухването на Войнишкото въстание. Кабинетът преодолява съпротивата на царя и на генералите и решава да поиска примирие със съглашенските държави. Назначена е делегация начело с Андрей Ляпчев и ген. Иван Луков за сключване на примирието. Царят заплашва с уволнение кабинета и замисля отбранителна линия по Стара планина. На същото събрание правителството взема решение да освободи от затвора земеделските водачи Александър Стамболийски и Райко Даскалов и с група народни представители да ги изпрати при въстаналите войници да ги убедят да се върнат на фронта. Делегацията заминава за Кюстендил, а Райко Даскалов се отделя и пристига в Радомир, където се присъединява към въстаниците. По-късно Александър Стамболийски също се присъединява към въстаниците. |
1918 г. – Подписан е Берлински протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България.
1915 г.
Никола Жеков е военен и държавен деец, генерал от пехотата. Роден е в Сливен на 25 декември 1864 г. Завършва Военното училище в София през 1887 г., след което продължава образованието си във Военната академия в Торино (Италия). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 2-ра армия. От 5 август до 1 октомври 1915 г. е военен министър. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за главнокомандващ българската армия. Към края на войната е на лечение във Виена. Завръща се в България и е уволнен от армията. Съден е за втората национална катастрофа заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни се изявява като общественик и публицист. След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) емигрира в чужбина. Умира на 1 ноември 1948 г. Константин Жостов е военен деец, генерал-майор. Роден е на 30 септември 1867 г. в с. Гайтаниново, Благоевградско. Завършва Военното училище в София, след което и Висшето артилерийско училище във Виена с право да служи в Генералния щаб. Включва се като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912–1913 г.) е началник-щаб на Трета армия и на обединените Първа и Трета армия по време на сраженията при укрепените линии Люлебургаз–Бунархисар и Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон за подписване на мирния договор (1913 г.). |
1912 г. – началото на Първата балканска война . Черна гора обявява война на Турция .
1911 г. – експлозия на боеприпаси на борда на френския ескадрен боен кораб Liberté , който беше разположен на рейд в Тулон, отне живота на повече от 200 души.
1909 – Френският президент Арман Фалие открива първото международно авиационно изложение в Париж . За три дни са го посетили 10 хиляди души. Акцентът на изложбата беше самолетът Blériot XI, на който Louis Blériot беше първият, прелетял през Ламанша .
1906 г.
|
1897 г.
|
1896 г.
Роден е Алесандро Пертини – президент на Италия в периода 1978 – 1985 г. Юрист по образование, през 1918 г. става един от основателите на Социалистическата партия на Италия. |
1871 г.
|
1869 г. – В Браила (Румъния) е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирало се по-късно в Българска академия на науките (БАН). Учредяването става на специално свикано за целта представително събрание. |
1866 г.
Роден е Томас Хант Морган – американски генетик, нобелов лауреат през 1933 г. „за откритието, свълзано с ролята на хромозомине за наследствеността”. |
1849 г.
Умира Йохан Щраус – австрийски композитор, цигулар и диригент. Ученик е на А. Полишански по цигулка и И. Зайфрид по композиция. Участник е в квартета на Й. Ланер (от 1819 г.) и помощник-диригент на оркестъра на Ланер (от 1824 г.). През 1825 г. създава свой оркестър, с който извършва концертна обиколка из Европа (от 1833 г.). Един от най-популярните майстори е на танцова музика; развива в произведенията си, особено във валса, традициите на Ланер. Създава характерни танцови цикли, състоящи се от няколко валса, придружени с встъпление и заключение. Автор е на повече от 250 произведения, сред които 152 валса. Най-популярните му валсове са “Дунавски песни”, “Лорелай”, “Габриела”, “Радецки марш” и “Талиони”. |
1818 г. – Английският лекар Джеймс Блъндел извършва първото в света кръвопреливане от човек на човек .
1799 – Александър Суворов, докато пресича Алпите, щурмува високопланинския “ Дяволския мост „.
1794 г. – Oснован e град Одеса.
-
- Генерал-майор от руската армия Дон Хосе де Рибас превзема турската крепост Хаджи бей (бъдещата Одеса ).
- Конгресът на САЩ предложи 12 конституционни поправки , сега известни като Закона за правата .
1775 г. – Американска война за независимост : В опит да превземе Монреал Итън Алън се предава на британците в битката при Лонг Пойнт.
1768 г. – Руско-турска война (1768-1774): Султан Мустафа III обявява война на Русия.
1632 г. – основан е град Якутск .
1513 г. – Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, достигнал Тихия океан.
1493 – Христофор Колумб тръгва на второто си пътуване до Америка .
1396 г. – Султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в Битката при Никопол, и продължава настъплението си в Европа.
1303 г. – едно от най-смъртоносните земетресения в историята на Земята