КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 11 ДЕКЕМВРИ

В Ница е закрита най-дългата и важна за бъдещето на Европейския съюз среща, която трябва да обсъди реформата в Европейския съюз и възможностите за разширяването му. Споразумението за разпределяне на гласовете на членовете на Европейския съюз в ръководните органи е постигнато много трудно. Според него след присъединяването си България ще получи 10 гласа в Съвета на министрите и 17 – в Европейския парламент.

Изстреляна е сондата \\“Марс клаймът орбитър\\“, която се разбива в началото на септември 1999 г. поради навигационна грешка. Смята се, че са били неправилни изчисленията на ъгъла на навлизане в атмосферата на Марс.
През 1999 г. НАСА губи и апарата \\“Марс полар лендър\\“, който се разбива на повърхността на планетата, заради погрешно подаден сигнал и съответно преждевременно изключил се двигател. Първата сонда, успешно навлязла в орбитата на Марс, е \\“Марсианска одисея\\“.

Русия изпраща военни части в Чечня.
През 1859 г. след половинвековно противодействие, оглавявано от Имам Шамил, севернокавказкият регион (Чечня) става част от Руската Империя. През 1870 г. е основана столицата на Чечня – град Грозни. През 1944 г. по нареждане на Сталин цялото население на Чечня е изселено в Централна Азия по обвинение в сътрудничество с фашистите. През 1957 г. Хрушчов разрешава на чеченците да се върнат на територията на Чечено-Ингушската АССР. През октомври 1991 г. след свалянето на Първия секретар на областния комитет на КПСС, Дока Завгаев, бившият генерал от авиацията Джохар Дудаев провежда референдум според чиито резултати обявява Чеченската независима република Ичкерия. През ноември 1991 г. руският президент Елцин обявява извънредно положение на територията на Чечня. Започналата там военна операция е прекратена след няколко часа. През лятото и есента на 1994 г. Русия обвинява Дудаев в превръщането на Чечня в убежище на криминални престъпници и терористи и призовава чеченците за свалянето му. Антидудаевските сили получават военна подкрепа и правят опит да го свалят, но атаката на столицата Грозни се проваля. През декември 1994 г. Русия изпраща в Чечня войска, която да възстанови конституционния ред, но руските части срещат ожесточена съпротива. През януари 1995 г. руските войски щурмуват Грозни – след многочислени бомбардировки градът се превръща в руини. През декември 1995 г. Дока Завгаев печели президентските избори, чиято обективност се подлага под съмнение, и става държавен глава на Чеченската република. През януари 1996 г. отрядът на Салман Радуев взема заложници в Дагестан и с 200 от тях се премества в Первомайское. След четиридневни сблъсъци със силите на реда загиват 78 души. През март 1996 г. Грозни отново е атакуван. След няколко дена Елцин обявява прекратяване на широкомащабните военни действия и частично изтегляне на войските. През април 1996 г. официално е оповестена смъртта на Джохар Дудаев. Президентската длъжност заема Зелимхан Яндарбиев. През май 1996 г. на преговори в Москва Елцин и Яндарбиев сключват примирие. През август 1996 г. след превземането на Грозни Елцин дава пълномощие за регулиране на конфликта на Александър Лебед, който на 31 август подписва мирно споразумение, обещавайки изтегляне на руските войски и отлагане на обсъждането на суверенитета на Чечня до 2001 г. През януари 1997 г. в Чечня се провеждат парламентарни и президентски избори, на които побеждава Аслан Масхадов. Руските войски са изтеглени. През май 1997 г. руската Федерация и Чеченска Република Ичкерия подписват мирен договор в Москва. През 1999 г. Русия отново нахлува в Чечня. През октомври 2001 г. в Чечня е ликвидиран лидерът на местните уахабити. През ноември 2001 г. Русия съобщава, че по-голямата част от войските ще бъде изтеглена до началото на 2002 г. През октомври 2002 година чеченски терористи вземат за заложници около 800 души в московски театър, при атаката на руските специални части са убити всички терористи и около 120 заложници. През март 2003 г. Русия приветства референдума в Чечня – на него е приета новата конституция, според която Чечня остава в Руската федерация. Същата година Кадиров е избран за президент на Чечня. През май 2004 г. президентът Кадиров е убит при бомбен атентат. През октомври 2004 година законно избраният президент Алу Алкханов полага клетва. През февруари 2005 година бунтовническият лидер Аслан Масхадов призовава за примирие и преговори с руските власти. Официалните чеченски власти отхвърлят това предложение и заявяват, че Масхадов трябва да се предаде. През март 2005 г. руските власти съобщават, че Масхадов е убит при “специална операция”. През май 2005 година приемникът на Масхадов – Абдул Калим Сайдулаев обявява край на политиката на търсене на мирно решение с Русия и призовава за разширяване на конфликта с Русия. През ноември 2005 г. парламентарните избори в Чеченя са спечелени от подкрепяната от Кремъл “Обединена Русия”.

На търг в Ню Йорк е продадена поздравителна телеграма за 68 500 долара. Изпратена е на 12 април 1961 г. от Хрушчов на Юрий Гагарин. Това е световен рекорд за цена на телеграма.

В Литва е приет закон за гражданство, лишаващ от граждански права хиляди рускоговорящи жители.

Умира Артур Лундквист – шведски писател, обществен деец, член на Шведската АН (1968 г.), която присъжда ежегодните Нобелови награди, член на Световния съвет на мира (1950 г.). Роден е на 3 март 1906 г. в Оберюнга. Автор е на повече от 70 книги и 500 статии; сборник стихове \\“Обнадежден живот\\“ (1929 г.), романите \\“Валс във Виндинга\\“ (1956 г.), \\“Животът и смъртта на волния стрелец\\“ (1970 г.) и др.

Умира Йордан Димов Заимов – български езиковед. Роден е на 23 април 1921 г. в София. Завършва славянска филология в СУ (1944 г.). Професор (1971 г.) по езикознание в Института по български език при БАН. Изучава българската, балканската и славянската етимология и ономастика, историята на българския език и славянската епиграфика. По-важни трудове: \\“Местните имена в Пирдопско\\“ (1959 г.), \\“Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия\\“ (1967 г.), \\“Битолски надпис на Иван Владислав – самодържец български. Старобългарски паметник от 1015-1016 г. година\\“ (1970 г.), \\“Български географски имена с -jь. Принос към славянския ономастичен атлас\\“ (1973 г.) и др. Един от съставителите на \\“Речник на съвременния български книжовен език\\“ (в 3 т. 1958-1959 г.), \\“Български етимологичен речник. Т. I – II\\“ (1971-1979 г., незавършен).

Умира Димитър Асенов Симидов – български писател, внук на Ф. Симидов. Роден е на 21 ноември 1898 г. в Оряхово. Участва в Първата световна война. Завършва стоматология в Брюксел (1926 г.). След завръщането си в България се занимава със земеделие, след което се отдава на писателска работа. През 1942-1944 г. е началник на отдел в Радио София. Публикува за първи път през 1915 г. в сп. “Смях”. Стиховете му са повлияни от символизма. Създава разкази и комедии със сюжети от градския бит. Пише приказки, разкази за деца и юноши, превежда над 150 книги от световната класика. Съчинения: “Стихотворения” (1923 г.), “Добромир Хриз” (1930 г.), “Беладин, царският син” (1931 г.), “Нал и Дамаянти” (1938 г.), “Тонко Късметлията” (1938 г.), “Прокурорът има думата” (1939 г.), “В плен на разбойниците” (1941 г.), “Вълшебните крила” (1941 г.), “Гарчо пъдарчето” (1941 г.), “Главчо с двете глави” (1941 г.), “Защо гаргата краде злато?” (1941 г.), “Надлъганият чорбаджия” (1941 г.), “Огнени пътеки” (1941 г.), “Перушан юнак” (1941 г.), “Село Кикендалево” (1941 г.), “Смъртната присъда” (1941 г.), “Трите девойки и д-р Фауст” (1941 г.), “Цар Магар” (1941 г.), “Изневярата на госпожа Лимончева” (1942 г.), “Гости от небето” (1943 г.), “Сокол – юнашка птица” (1944 г.), “Таралежът няма бодли” (1963 г., комедия), “Непобедени” (1968 г., роман), “Страници от един живот” (1978 г., спомени).

За първи път в историята на папството римски папа (Йоан Павел Втори) посещава протестантска църква.

Поради ниските температури в Лондон спира часовниковата кула Биг Бен.
Камбаната е монтирана през 1858 г. и носи името на Сър Бенджамин Хол. Тя е втората поред, тъй като първата се разбива по време на монтажа. Медните стрелки показващи часа са с дължина 7,5 метра.
Строителството на часовниковата кула започва през 1837 г. при коронясването на кралица Виктория, паралелно с реконструкцията на сградите на парламента, които били пострадали от пожар 3 години по-рано. Конструкторът на часовника, архитектът и часовникарят починали преди камбаната, тежка над 13 тона, да бъде монтирана зад четирите огромни циферблата.

Умира Винсент Дю Виньо – американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия за 1955 г. Роден е на 18 май 1901 г. в Чикаго. Завършва университета в Илинойс (1923 г.) и медицинското училище в Рочестърския университет (1927 г.). Преподавател в медицинските училища към университета \\“Дж. Хопкинс\\“, Единбургския университет (Великобритания), института \\“Кайзер Вилхелм\\“ (Дрезден, Германия). През 1929-1932 г. работи в Катедрата по биохимия в университета в Илинойс, през 1932-1938 г. – в университета \\“Дж. Вашингтон\\“. От 1938 г. ръководи Катедрата по биохимия в медицинския колеж на Корнуелския университет (проф. от 1967 г.). Изследва химическия строеж на инсулина, биотина, процеса на обмяната на аминокиселините и др. Посвещава трудове на синтеза на пеницилина. Определя строежа и синтезира хормони на хипофизата – вазопресин и окситоцин.

Умира Олга Атанасова Кирчева – българска драматична актриса. Родена е на 23 май 1903 в София. Учи театрално изкуство във Виена и в Германия (1924 г.). Дъщеря на артистите Елена Снежина и Атанас Кирчев. Завършва Театралната школа в Народния театър в София (1925 г.) при Н. О. Масалитинов. От 1925 г. до 1978 г. е актриса в Народния театър. Ръководител е на Художествения отдел на Радио София (1945 г.), преподавателка във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). Авторка е на книгата “Иван Попов. Любов, която побеждава всичко” (1961 г.).

Американските астронавти Кернан (на снимката) и Харисън стъпват на Луната. Те стават 11-тия и 12-тия човек стъпил на планетата.

Прототипът на англо-френският свръхзвуков самолет \\“Конкорд\\“ е показан за първи път в Тулуза, Франция.
На 29 ноември 1962 г. е сключен френско–британски договор за създаване на свръхзвуков транспортен самолет. Четири фирми се ангажират в реализацията на проекта. На 13 януари 1963 г. по време на свое изказване за френско – британския проект Шарл де Гол за първи път употребява името “Конкорд”. На 24 октомври същата година макетът на Конкорд е представен пред френско – английската преса в заводите на British Aircraft Corporation в Бристол. Първият тест на самолета е на 20 август 1968 г., когато той преминава на ниска скорост по специално конструирана писта. Първият полет на свръхзвуковия самолет е на 2 март 1969 г. в Тулуза. На 1 октомври 1969 г., след поредица от подобрения, Конкорд успява да достигне скоростта на звука, 1 062 км/ч. Първият междуконтинентален полет на Конкорд е на 25 май 1971 г. От декември 1974 г. започва серийното производство на свръхзвуковите самолети. На 25 август 2000 г. самолет Конкорд на Ер Франс в посока Ню Йорк се разбива скоро след като е излетял. Не след дълго свръхзвуковите самолети Конкорд за спрени от полети.

На общото събрание на Българската академия на науките, провело се в периода 10 – 11 декември, за неин председател е преизбран академик Тодор Павлов.

За посещения е открит мавзолея на Георги Димитров в София.
Мавзолеят е архитектурен паметник, представляващ монументална гробница. Думата произлиза от името на карийския цар Мавзол, управлявал между 376 г. пр.н.е. и 353 г. пр.н.е. След смъртта му неговата вдовица Артемизия му издига пищна гробница в столичния град Халикарнас (днес Бодрум в малоазиатска Турция). Този първи мавзолей, завършен около 350 г. пр.н.е., е един от седемте чудеса на древния свят. Той е във формата на 24-степенна пирамида с височина 45 м и почти квадратна основа, а обиколката му е около 125 м.
В по-ново време мавзолеи се строят предимно за починали държавни лидери. Известни примери за това са мавзолеите на някои бивши комунистически лидери, един от които е този за Ленин, починал през 1924 г. Като нововъведение, телата им са балсамирани и специално поддържани, за да създават илюзията, че вождът е \\“вечно жив\\“. В България такава гробница е построена за Георги Димитров през 1949 г. Този мавзолей в центъра на София е взривен на 21 август 1999 г. Тялото на Димитров е кремирано, а останките му – погребани в Централните софийски гробища.

Подписано е съглашение за включване на Нюфаундленд в състава на Канада.
Нюфаундленд е остров в Атлантическия океан, край източните брегове на Северна Америка, принадлежи на Канада. Площта е 111 000 кв. км. Национални паркове: Гро Морн и Тера Нова. Риболов, добив на дървесина. Главен град – Сент Джонс. През ХI в. този остров е бил посещаван от норманите. Открит е през 1497 г. от английска експедиция на Дж. Кабот.

Утвърден е нов състав на Министерски съвет от 23-ма души, от които комунистите са 14, земеделците – 5-ма, социалдемократите – 2-ма и звенарите – 2-ма. Подпредседатели на Министерския съвет стават: Трайчо Костов (БРП (к), Васил Коларов (БРП (к), Кимон Георгиев (НС \\“Звено\\“), Георги Трайков (БЗНС) и Георги Попов (БРСДП).

Генералната асамблея на ООН създава УНИЦЕФ. Първоначалната мисия на фонда е подпомагане с храна, лекарства и дрехи на пострадалите през Втората световна война деца. През 1950 г. мандатът на УНИЦЕФ е променен, вниманието на фонда е насочено към децата в развиващите се страни. Променя се и името му, но абревиатурата УНИЦЕФ се запазва. Днес приоритет за УНИЦЕФ са намаляване на детската смъртност, предизвиквана от болести, войни, природни бедствия; поощряване образоването на момичетата в развиващите се страни; цялостна подкрепа на младото поколение, поощряване на творческите и интелектуални търсения на децата. Тридесет и седем са страните с учредени национални комитети на УНИЦЕФ. Комитетите представляват самостоятелни неправителствени организации, лансиращи политиката на фонда. В някои от развиващите се страни има Регионални бюра, които разработват програми под ръководството на УНИЦЕФ.
Българският национален комитет за УНИЦЕФ е учреден през 1968 г. като част от Министерството на здравеопазването. От ноември 1990 г. комитетът е самостоятелно юридическо лице със свой статут, Управителен съвет, Председател и Изпълнителен директор. Комитетът работи в областта на здравеопазването, образованието, правата на детето, семейното планиране, грижите за детското развитие, съобразно политиката на УНИЦЕФ.

Роден е Джани Моранди – италиански певец и киноактьор. Става популярен с помощта на известния автор на текстове Франко Милиачи. Песните му са изключително популярни в Европа, Южна Америка, Япония и Канада. Златни плочи получава на фестивала “MIDEM” в Кан (1967 г., 1968 г.); обявен е за певец № 1 в Италия (1965 г., 1966 г.); печели конкурса “Канцонисимо” (1965 г., 1968 г., 1969 г., 1970 г.). През 1972 г. изнася рецитал на фестивала “Златният Орфей”. През 70-те години се оттегля от сцената и постъпва в консерваторията “Санта Чечилия”. През 80-те години издава нови албуми и възвръща популярността си; снима телевизионни сериали – “Искам да летя”, “Искам да пея” и “Искам да победя” (дебютира в киното през 60-те години във филма “На колене пред теб”). Избрани албуми: “Un mondo amore”, “Guanni uno-due”, “Guanni tre”.

Роден е Боян Асенов Биолчев – български писател, филолог. Защитава кандидатска дисертация на тема \\“Драматургията на Станислав Виспянски\\“ (1978 г.) и хабилитационен труд \\“Самобитност и европейски традиции в Полския ренесанс\\“ (1982 г.); доцент е от 1982 г. в Катедрата по славянски литератури в Софийски университет “Св. Климент Охридски”; професор е от 1996 г.; ректор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски” от 1999 г. до 2007 г. Член е на Борда на директорите на Института за балкански изследвания в Бостън, САЩ. Получава редица награди за сценария на филма \\“Дяволско оръжие\\“ (1985 г.) и за сценария на филма \\“Вик за помощ\\“ (1987 г.), Авакино, Италия. Първите си прозаични творби публикува през 1971 г. Автор е на съчиненията: \\“Пробуждане\\“ (разкази, 1975 г.), \\“Сапфир\\“ (новели, 1979 г.), \\“Очите плачат различно\\“ (роман, 1981 г.), \\“Сатурнов кръг\\“ (роман, 1983 г.), \\“Градината на чичо Блум\\“ (повест, 1984 г.), \\“Зуброва трева\\“ (разкази, 1986 г.), \\“Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс\\“ (1987 г.), \\“Холтер-87\\“ (1990 г.), \\“Мираж под наем\\“ (новели, 1991 г.), \\“Бюро “Намерени вещи 2001\\“ (1992 г.), \\“Отвъд мита. Адам Бернард Мицкевич – между осанката на народен пророк и homo ludens\\“ (1995 г.), \\“Внезапна арена\\“ (разкази, (1995 г.), \\“Листа от ада\\“ (1996 г.), \\“Писма от Рая\\“ (1996 г.), \\“Държавата Урария\\“ (хумористична проза, 1998 г.), \\“Сладко нищо\\“ (разкази, 2001 г.) и др.

Италия и Германия обявяват война на САЩ. Полша обявява война на Япония.
Във Втората световна война (1939-1945 г.) участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.

По обвинение, че е отровил Максим Горки (на снимката), е арестуван руският доктор Л. Левин.
Максим Горки (псевдоним на Алексей Михайлович Пешков) е руски писател. Горки е роден на 16 март 1868 г. През 1892 г. започва да пише и бързо става известен. През 1910 г. участва в революционни движения, а през 1917 г. се присъединява към болшевиките. Автор е на разкази, романи (\\“Тома Гордеев\\“, \\“Майка\\“) и пиеси (\\“На дъното\\“, \\“Еснафи\\“, \\“Дачници\\“ и др.). Повечето от произведенията на Горки са преведени на български език. Горки умира на 18 юни 1936 г.

Йосиф Сталин произнася в Болшой театър крилатата фраза: “Депутат – слуга на народа”.
Йосиф Висарионович Джугашвили е руски политик, държавник; ген. секретар на ЦК на ВКП (б) (от 1922 г.), председател на съветското правителство (от 6.05.1941 г.); генералисимус (1945 г.). Роден е на 21 декември 1879 г. в Гори, Грузия. Остава в историята като най-големия диктатор. Сталин умира на 5 март 1953 г. в Москва.

Националната банка на САЩ фалира и затваря всичките си 60 клона, в които имат сметки около 400 000 души. Офисите са затворени поради отсъствие на парични средства за осъществяване на банковите дейности.
За 4 дни от 7 до 11 декември от банката са изтеглени депозити за около 20 милиона. При проведеното разследване за установяване банкрута на Американската национална банка собствениците са обвинени в некомпетентност.
Американската национална банка е създадена през 1791 година във Филаделфия. Идеята за създаването й е на Александър Хамилтон, първи секретар на Националния резерв. Открити са нейни клонове в още осем града. Функциите й са свързани с отпечатване на американски банкноти, със създаване на паричен фонд за инвеститори, съхраняване фондовете на правителството и с осъществяване на търговски услуги. С основаването й възникват и възражения, че банката не е оторизирана от Конституцията за банка с национален статут, тъй като основните банкови дейности се осъществяват от банките в различните щати. Впоследствие по решение на Конгреса на Американската национална банка са декларирани по-широки права в сравнение с щатските и местни банки.
Американската национална банка е наричана още и Първа банка на Америка. Създаването й подпомага унифицирането на националната икономика. До 1811 година дейността на банката е оценена като успешна. Първата американска национална банка просъществува до 1812 година. След войната през 1812 година се създава Втората национална банка на Съединените щати със същите функции.

Роден е Жан Луи Трентинян – френски актьор и режисьор. Учи в школата на Шарл Дюлен и Татяна Балашова. От 1951 г. играе в театъра, а от 1955 г. е в киното – “Ако всички хора по света”. Получава известност с “И бог сътвори жената” (1956 г.). Снима се във всички филми на своята съпруга Н. Трентинян. Играе под ръководството на водещите национални режисьори – “Женски клуб” (1957 г.), “Опасни връзки” (1960 г.), “Аустерлиц” (1960 г.), “Борба на острова” (1961 г.), “Изпреварването” (1962 г.), “Седемте смъртни гряха” (1962 г.), “Мата Хари” (1964 г.), “Гори ли Париж?” (1965 г.), “Един мъж и една жена” (1966 г.), “Един човек за убиване” (1967 г.), “Z” (1968 г.), “Човекът, който лъже” (1968 г.), “Моята нощ при Мод” (1969 г.), “Конформистът” (1970 г.), “Без видима подбуда” (1971 г.), “Атентат” (1972 г.), “Влакът” (1973 г.),”Криминална полиция” (1973 г.), “Побеснелият овен” (1974 г.), “Полицейска история” (1974 г., 1976 г.), “Мрачна почивка” (1975 г.), “Парите на другите” (1978 г.), “Терасата” (1979 г.), “Банкерката” (1980 г.), “Дълбоки води” (1981 г.), “Обичам ви” (1981 г.), “Новият свят” (1982 г.), “Шпионино, стани!” (1982 г.), “Удряй в сърцето” (1982 г.), “Нека по-скоро дойде неделя” (1983 г.), “Под обстрел” (1983 г.), “Да живее животът” (1984 г.), “Сладко удоволствие” (1984 г.), “Отиване, завръщане” (1985 г.), “Следващото лято” (1985 г.), “Изминаха вече 20 години” (1986 г.), “Мустакатият” (1987 г.). Режисьор е на “Наситеният ден” (1973 г.) и “Спасителят” (1979 г.), “Бункер Палас хотел” (1989 г.), “Д-р М” (1990 г.), “Благодаря на живота” (1991 г.), “Кърваво око” (1992 г.), “Гледам мъртви хора” (1994 г.), “Три цвята: Червено” (1995 г.), “Фиеста” (1995 г.), “Един така дискретен герой” (1996 г.), “Тези, които ме обичат, ще хванат влака” (1998 г.).

Цар Борис III за първи път от възкачването си на престола участва в официален прием (на италианската легация).
Борис III е цар на българите (3 септември 1918 г. – 28 август 1943 г.). Роден е на 30 януари 1894 г. в София. Син е на княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Получава веднага титлата княз Търновски. Негов брат е княз Кирил Преславски, а сестри – княгините Евдокия и Надежда. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. Цар Борис III умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

Роден е Александър Исаевич Солженицин – руски писател хуманист и общественик; академик (1997 г.) Произхожда от семейство на руски интелигенти. Малко след раждането му неговият баща – офицер, загива при нещастен случай. Солженицин израства в Ростов на Дон. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно 2 курса на Филологическия факултет в МИФЛИ (Московски институт по филологии и литература). От есента на 1941 г. е в действащата армия, от есента на 1942 г. e офицер – командир на батарея за звуково разузнаване. Като командир на батарея служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област (Центална Русия), след което се заселва в Рязан. Става известен като писател след публикуването на повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г.); и двете са публикувани в сп. “Новий мир” от А. Т. Твардовски. След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. Подложен е на морален тормоз, преследване от властите и резки нападки в печата, радиото и телевизията. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. е изпратил писмо, в което се обявява против цензурата. След като му е присъдена Нобелова награда, той отказва да напусне СССР и не присъства на церемонията по нейното връчване. След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е съветското гражданство и е експулсиран в Германия (тогава Федерална Република Германия – ФРГ); там живее, подпомаган от Х. Бьол. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия; през 2002 г. учредява награда на свое име, неин пръв носител е писателят В. Распутин. Книги: “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (том 1 – 8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917 г. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., том 1-2), “Публицистика” (том 1-2, 1995-1996 г.); разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва едва през 1990 г. (том 1-8). Носител е на Нобелова награда за литература (1970 г.).

Окупираната от немците Литва обявява своята независимост от Русия.
Литовската република е държава в Северозападна Европа, в Пр***тика, на брега на Балтийско море. Площта й е 65 200 кв. км. Население – 3 720 000 жители. (1996 г.): основно литовци, а също руснаци, поляци, белоруси и др; католици. Официалният език е литовски. Столицата е Вилнюс. Парична единица – лит. Административно деление – 11 града, 10 провинции. През 1240 г. е образувано феодалното Велико литовско княжество. През ХIII-ХV в. е под властта на Тевтонския орден, от 1795 г. до 1815 г. влиза в границите на Руската империя. От 1919 г. е включена в Литовско-Белоруска съветска република. Между 1926 г. и 1940 г. е самостоятелна държава, от 1940 г. – съветска република. По време на Втората световна война е окупирана от германски войски. През 1944 г. е възстановена съветската власт. През октомври 1988 г. е създадено Движение за перестройка на Литва, което си поставя за цел възстановяването на независимостта на страната. На изборите за парламент през март 1990 г. Движението печели мнозинство и през май Върховният съвет на Литва приема Декларация на правителството за независимост от СССР. През 1992 г. е проведен референдум; приета е нова конституция, според която Литва е независима, суверенна държава, по форма на управление – президентска република. От 4 януари 1998 г. президент е Валдас Адамкус; мин.-председател Гядиминас Вагнорюс (правителството е съставено на 25 март 1998 г.). Литва е член на ООН (1991 г.).

Умира Нестор Марков (Н. М. Коларов) – български реформатор на учебното дело, обществен деец. Роден е през 1836 г. в с. Иробас (дн. Криво поле), Хасковско. Учи в Пловдив при Й. Груев (1865-1867 г.). Работи като учител, създава читалища в Плевен и селата около Плевен. От 1873 г. е учител в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач в щаба на ген. Гурко. След Освобождението е учител, работи върху речници, учебници и учебни помагала.

Умира Антон Буковски Безеншек – съставител на българска стенография. Роден е на 15 април 1853 г. в с. Букове, Словения. Завършва философия в Загреб, дългогодишен преподавател по стенография в България. Автор е на книгите: \\“Българска стенография по системата на Габелсбергер, част I и II\\“ (1883 г. и 1889 г.), \\“Българска стенографска читанка\\“ (1892 г.) и др. Автор е на учебници по немски език. Пръв стенограф на Народното събрание (1879 г.).

Роден е Жан Маре (Вилен Маре) – френски актьор, писател и скулптор. Играе в “Пламенни нощи” (1937 г.), “Павилионът гори” (1941 г.), “Вечното завръщане” (1943 г.), “Кармен” (1943 г.), “Красавицата и звярът” (1946 г.), “Двуглавият орел” (1947 г.), “Руи Блаз” (1947 г.), “Граф Монте Кристо” (1953 г.), “Чудото на вълците” (1956 г.), “Елена и мъжете” (1956 г.), “Бели нощи” (1957 г.), “Капитан Фракас” (1959 г.), “Гърбавият” (1960 г.), “Клевската принцеса” (1961 г.), “Парижките потайности” (1962 г.), трилогията за Фантомас (1965-1967 г.), “Желязната маска”. Играе както в мелодрами (“Чудесата не се повтарят”, 1951 г.), така и в авангардните филми на Кокто – “Орфей” (1949 г.), “Завещанието на Орфей” (1960 г.). През 70-те и 80-те години се снима рядко. Председател е на Съюза на френските артисти, играе активно в театъра – “Милият лъжец”. Пише книги – “Моите прости истини” (1957 г.), “Историята на моя живот” (1975 г., “Разкази” (1978 г.), участва в художествени изложби. Умира на 8 ноември 1998 г. в Кан.

Роден е Наджиб Махфу – египетски писател, класик на новелата и късия разказ. Завършва Литературния факултет на университета в Кайро. Започва да публикува през 30-те години. Автор е на 30 романа, между които: “Уличка ал-Медак”, “Ново Кайро”, “Квартал Кукария”, “Дърдоренето над Нил”, “Просякът”, “Децата от нашия квартал”; на 40 пиеси, разкази. Много от произведенията му са филмирани или инсценирани за театъра. Първият автор пишещ на арабски език. Носител е Нобелова награда за литература (1989 г.).

Умира Христо Груев Данов – български просветител, издател. Роден е на 27 август 1828 г. в Клисура. Учи в Панагюрище при С. Радулов, както и при Найден Геров в Копривщица. Работи като учител. Основател е на класното училище и читалището в Клисура. Залавя се с книгоиздателска дейност. Печата в Белград и Будапеща, разнася книгите из страната. През 1857 г. основава с И. Трувчев и Н. Бояджийски \\“Дружествена книговезница\\“, която от 1862 г. работи като фирма \\“Христо Данов и съдружие\\“ (съдружници са Трувчев и Й. Груев). Издава главно учебници и първите географски карти, приспособени за училищата. Откриват се клонове в Русе и Велес. През 1874 г. открива печатница във Виена, която пренася през 1878 г. в Пловдив. От 1873 г. книжарницата му работи без съдружници. След Освобождението продължава активна издателска дейност, както и списването на вестник \\“Марица\\“ (1878-1885 г.). Народен представител е (1882 г.) и кмет на Пловдив (1896-1899 г.). Дописен член е на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1881 г., почетен член е от 1900 г. Основава \\“Дружествена книговезница\\“ в Пловдив (1857 г.), първообразът на бъдещото издателство \\“Хр. Г. Данов\\“. Развива активна книгоиздателска дейност от 1858 г. Автор и издател е на 36 взаимоучителни таблици и буквар (1865 г.), на учебниците \\“Примери за краснописание\\“, \\“Кратка числителница за малки деца\\“, \\“Пространна числителница с прибавени задавки за всяко действие\\“, \\“Пространно битописание на църквата от ветхий и новий завет със 100 изображения\\“ (до 1858 г.). Книгоразпространителска дейност във Велес, Щип, Битоля, Прилеп, Солун, Скопие, Охрид, Ресен, Сер, Дойран, Кукуш, Струмица, Куманово, Неврокоп. До края на живота си издава около 1 000 заглавия, а до ликвидирането на издателството през 1947 г. под неговия търговски знак излизат още 2 400. Девизът му е: \\“Чрез просвета към свобода\\“.

Роден е Симеон Маринов (Маринов Симеонов) – български писател, журналист, учител. Завършва Учителския институт в Шумен (1931 г.). Работи като учител. След 9 септември 1944 г. е литературен редактор във в-к “Земеделска защита”, основател и редактор на литературно списание “Угари” в Шумен. В произведенията си засяга селската тема, пише произведения за деца. Съчинения: “Земя” (първа кн. стихотворения, 1933 г.), “Утро в равнината” (втора книга стихотворения, 1935 г.), “Спекула” (драма, 1941 г.), “Приключенията на Бимбо и Зимбо” (1944 г.), “Песни за родината” (1946 г.), “Чудният занаят” (илюстрована приказка, 1946 г.), “Радостни дни” (стих., 1948 г.), “Житни зърна” (стих., 1962 г.). Умира на 3 май 1948 г. в София.

Родена е Хермина Тирлова – чехословашка художничка и режисьор. Заедно с Иржи Трънка и Карел Земан е създател на чехословашкия куклен филм. От края на 20-те години режисира рекламни рисувани филми. През 1944 г. създава първия чешки куклен филм. След войната организира група за създаване на куклени филми в гр. Злин и снима рекламния филм “Какво не им стига?” (1947 г.), в който комбинира игра на актьори и кукли. Тази техника на оживяване на неодушевените предмети доразвива в “Бунтът на играчките” (1947 г.), “Приспивна песен” (1948 г.), “Куклата неудачница” (1951 г.), “Паровоз” (1959 г.). За малките деца създава “Девет криле” (1952 г.), “Приказка за дракона” (1953 г.), “Златокоса” (1956 г.), “Малкият свинар” (1957 г.). Нови изразни средства експериментира в “Загубената кукла” (1959 г.), “Денят на заплатата” (1960 г.), а пародията и феерията получават пълноценно присъствие в приказките й от 60-те и 70-те години: “Шаро” (1963 г.), “Кучето и небето” (1964 г.), “Как Якуб стреля за последен път” (1974 г.).

Открит е първият в света автосалон в Париж. Представени са 9 експоната. През 1898 г. е открита първата международна автомобилна изложба по инициатива на Френския автомобилен клуб. Представените експонати са 232. Изложението е посетено от повече от 140 000 посетители.

Симеон Варненско-преславски (светско име Одисей Попниколов) встъпва в длъжност председател на III-то Обикновено народно събрание (заема този пост от 11 декември 1882 г. до 8 септември 1883 г.)
Симеон Варненско-преславски е висш духовник, митрополит. Роден е на 9 февруари 1840 г. в Бургас. През 1863 г. завършва Духовна семинария на о. Халки, след което е учител в Цариград и в родния си град. Приема монашески сан през 1870 г. и в продължение на 2 г. е протосингел на видинския митрополит Антим I, който става и първи български екзарх. През 1872 г. е ръкоположен за варненски и преславски митрополит, който пост заема до края на живота си. От 1874 г. до 1913 г. е постоянен член на Светия синод, като през 1888 г. и 1902-1905 г. е и негов председател. Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Бил е депутат в Учредителното събрание (1879 г.), в I-во Обикновено народно събрание и във II-ро Велико народно събрание и председател на III-то Обикновено народно събрание (11 декември 1882 г. – 8 септември 1883 г.). Има големи заслуги за изграждането на църковната организация в България след Освобождението. Освен с преките си църковни задължения занимава се и с преводаческа дейност на византийски извори за българската история, сред които \\“Посланието на Цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса I\\“ (1917 г.), \\“Писмата на Теофилакта Охридски, архиепископ български\\“ (1931 г.) и др. Умира на 23 октомври 1937 г.

Роден е Макс Борн – немски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1954 г. Професор е в университета във Франкфурт на Майн (1919 г.) и в Гьотингенския университет (1921-1933 г.). През 1933 г. емигрира в Англия, където ръководи Катедрата по теоретична физика в Кеймбридж; от 1936 г. живее в Единбург. Завръща се в родината си през 1953 г. Борн е един от основоположниците на квантовата механика; през 1926 г. заедно с Н. Винер въвежда понятието \\“оператор\\“ в тази наука. Редица негови изследвания са посветени на теорията на относителността. Заедно с М. Лауе създава динамичната теория на кристалната решетка (1913-1915 г.). Публикува около 350 научни труда. Умира на 5 януари 1970 г. в Гьотинген.

В Плевен е извършен тържествен молебен за всички загинали в хода на Руско-турската освободителна война. След тримесечна обсада Руските войски превземат Плевен. Александър II се среща с Осман паша. В знак на уважение руският император връща сабята на Осман паша. Битката за Плевен е решаваща за цялата война, тъй като от победата в това сражение зависи дали руските войски ще продължат по-нататъшното си настъпление в пределите на Османската империя.
С падането на Плевен във войната настъпва прелом в полза на Русия.

В Цариград започват предварителни дебати между представителите на шестте велики сили – Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Германия и Италия. Целта е да се постигне взаимно приемлив компромис по всички спорни въпроси на Източната криза. Дебатите завършват на 18 декември 1876 г. Българският въпрос е в центъра на дискусиите, като най-благоприятен за българите е проектът на ген. Николай Игнатиев, предвиждащ създаване на автономна българска област, в която да се включат всички територии, населени с българи. След продължителни дебати е приет проектът, защитаван от Австро-Унгария и Англия, в който се предвижда създаване на две автономни български области (вилаета) – Източна с център Търново и Западна с център София.

Роден е Мечислав Карлович – полски цигулар, композитор, диригент. Принадлежи към музикантите от групата “Млада Полша” (от 1906 г.). Пише симфонията “Възраждане” (1902 г.), Литовска рапсодия (1906 г.), Концерт за цигулка и оркестър (1902 г.), симфонични поеми, инструментална музика, песни и др. Умира на 8 февруари 1909 г. в Закопане, Полша.

От Цариград Васил Левски започва първата си обиколка в българските земи. Обиколката продължава до 24 февруари 1869 г., когато Левски се прехвърля във Влашко. Целта на Васил Левски е да събере пълна и обективна информация за реалното състояние на политическите настроения сред българското население.

Стартира първата трансатлантическа ветроходна регата.

Родена е Елен Каролин Кей- шведска писателка и обществена деятелка. Литературната си дейност започва с брошурата “Някои мисли за причините за възникването на реакцията” (1889 г.). Автор е на биографичните книги “Ана-Шерлот Лефлер” (1893 г.), “Алмквист” (1897 г.), на книги за възпитанието – “Векът на детето” (1900 г.). През 80-те години на ХIХ в. взема участие в движението за женска еманципация, на което посвещава книгата “Женското движение” (1909 г.). Умира на 25 април 1926 г. в Странд.

В Бостън стоматологът Уелс за първи път използва райски газ като анестетик.
Хоръс Уелс е роден през 1815 г. Работи в Хартфрорд, Кънектикът, САЩ заедно с Крофърд Лонг и Уилиям Мортън. Името му се свързва с инхалационната анестезия. Уелс открива анестетичните качества на азотния окис две години преди Мортън да проведе първата публична демонстрация на упойване с етер в Масачузетската болница. Уелс умира през 1848 г.

Роден е Робърт Кох – германски микробиолог, един от основателите на съвременната бактериология и епидемиология. Член-кореспондент на Петербургската АН (1884 г.). Формулира критериите на етиологичната връзка на информацията на заболяването с микрооганизмите. През 1882 г. открива причинителя на туберкулозата. Предлага способи за дезинфекция. Носител е на Нобелова награда за физиология и биология за 1905 г. Умира на 27 май 1910 г. в Баден-Баден.

Индиана става 19-я щат на САЩ.
Индиана се намира на юг от езерото Мичиган. Площ – 94 153 кв. км. Население – 5 499 000 жители. Главен град – Индианаполис. Селско стопанство: зърнодобив, зеленчуци; свиневъдство. Металодобив, стоманодобив, автомобилостроене, самолетостроене, хранително-вкусова промишленост. Основан през ХVII в. от френски търговци на кожи. Отстъпен на Великобритания през 1763 г., след революцията (1789 г.) минава под контрола на САЩ.

По време на Руско-турската война (1787-1791 г.) под командването на генерал Александър Суворов руските войски завладяват с щурм Измаил – най-силната турска крепост по река Дунав. Човешките загуби за турците се изчисляват на около 30 000 души. С падането на Измаил е освободен пътят за преминаване на руската армия на юг от река Дунав.

По време на Северната война (1700 – 1721 г.) руският цар Петър I превзема крепостта Нотебург, като й дава името Шлюселбург (“град-ключ”). Крепостта е основана през 1323 г. През 1611 г. е завладяна от шведите, като до 1702 г. се нарича Нотебург. В периода 1944-1992 г. се нарича Петрокрепост. Шлиселбург е град в Ленинградска област, пристанище на Ладожкото езеро. Железопътна станция.

Умира Луи II Бурбон Конде – принц, френски началник. Роден е на 8 септември 1621 г. Благодарение на неговите способности и на спечелените победи по време на Тридесетгодишната война Франция успява да сключи Вестфалския мир (1648 г.).

Русия и Полша подписват 14-годишния Девлински мирен договор. Според него Москва се лишава от Смоленск.

Умира Михаил VІІІ Палеолог – византийски император (1261-1282 г.), родоначалник на последната византийска императорска династия на Палеолозите; пълководец е при никейските императори Йоан Ватаци и Теодор II Ласкарис. Роден е през 1224 г. С помощта на аристокрацията става регент на малолетния император Йоан IV Ласкарис; дадена му е титлата “деспот”, а от 1259 г. е съимператор. Спечелва 2 важни военни победи над епирския деспот Михаил II и над княза на Ахая (1259 г.). Освобождава византийската столица от латинците – на 15 август 1261 г. тържествено влиза в Константинопол; коронясан е в църквата “Св. София”, с което възстановява Византийската империя. Търси сближаване с България (омъжва племенницата си Мария за българския цар Константин Асен). Чрез ловки дипломатически ходове спечелва татарския хан Ногай за съюзник срещу България. Освен блестящ дипломат и политик, той е автор на автобиография, която написва малко преди смъртта си.

Умира Никифор ІІ Фока – византийски пълководец и император (963-969 г.). Роден е около 912 г. в Кесария Кападокийска. След смъртта на Роман II (15 март 963 г.) Никифор Фока, подкрепян от едрата военно-земевладелска аристокрация, завзема престола и се жени за овдовялата императрица Теофано, и става официален регент на малолетните Василий II (5 години) и Константин VIII (3 години). Още като военачалник освобождава остров Крит от властта на арабите; след 963 г. отново воюва срещу тях, освобождава Киликия, остров Кипър, Антиохия и Северна Сирия; мечтата му е да освободи Йерусалим и Гроба Господен. При Никифор ІІ Фока отношенията със Свещената Римска империя са обтегнати заради апетитите на крал Отон I към византийските владения в Италия. През 967 г. Никифор ІІ Фока отказва да плаща годишен трибут на България (според договора от 927 г.), провежда кратък демонстративен военен поход в Тракия. Никифор ІІ Фока подтиква киевския княз Светослав I към война с българите (968-969 г.). Тъй като произхожда от знатна динатска фамилия, императорът променя антидинатската политика в полза на съсловието (едри и средни земевладелци) (с новела от 967 г.); като пълководец Никифор ІІ Фока системно се грижи за армията, създава тежката византийска конница (т. нар. катафракти). Във връзка с военната активност империята увеличава данъците и ограничава едрото манастирско земевладение. Става жертва на заговор, организиран от съпругата му Теофано и неговия далечен сродник, бъдещия византийски император Йоан I Цимисхи.

Юлиян е обявен от своята гвардия за император на Римската империя. След като превзема Константинопол, той започва 18-месечното си управление.
Флавий Клавдий Юлиан Апостат (331-363 г.) е византийски император, племенник на Константин Велики. Възпитан в християнството, той се отрича от Христовата вяра (оттук прозвището му апостат – “вероотстъпник”) и полага напразни усилия да възстанови езичеството, като издига езически храмове и забранява проповядването на християнството. Смъртно ранен във войната срещу персийския цар Сапор. Автор e на философски, политически и сатирични съчинения. От него са запазени 83 писма.