КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 1 МАРТ

2019  – Умира Жорес Алферов (р. 1930 г. ) – съветски и руски физик, академик на Руската академия на науките, лауреат на Нобелова награда.

2019 г. . Близо 800 000 протестиращи излизат на улиците по цял Алжир. Демонстрациите са насочени против допускането на 5-ти пореден президентски мандат на 82-годишния президент Абделазиз Бутефлика, обявил кандидатурата си на 10 февруари.

2018 г. – Иракският парламент гласува резолюция, която изисква от правителството да изготви график за изтегляне на чуждестранните войски от страната.

2018 г.  Преговарящите екипи на Европейския парламент, Съветът под българско председателство и Европейската комисия постигат ключово споразумение, което полага основите към 5G мрежа в ЕС.
Предвиждат се редица важни мерки от предложения Европейския кодекс за електронните комуникации като наличие на радиочестотен спектър за 5G до 2020 г. в ЕС и 20 годишна предвидимост на инвестициите за лицензите за радиочестоти.

2017 г.

Убити 16, а други 40 ранени, след като двама самоубийствени атентатори нападнат Кабул. Талибаните поемат отговорност за атаките.

2017 г.

Индексът Dow Jones Industrial Average достига 21 000 пункта, поставяйки нов рекорд.

2017 г.

Европейският съюз официално предоставя на грузинските граждани безвизови пътувания до своите държави-членки, с изключение на Ирландия и Обединеното кралство.

2016 г.

Група журналисти, сред които и един българин, са попаднали под обстрел до сирийския град Кенсаба в провинция Латакия.

2016 г.

Правителството на Украйна прие постановление, което забранява на държавните служители да критикуват работата на институциите и своите колеги.

2015 г.

Естонската реформистка партия, водена от министър-председателя Таави Рийвас, печели парламентарните избори в страната.

2015 г.

В Таджикистан се провеждат парламентарни избори.

2015 г.

Президентът на Уругвай Табаре Васкес официално встъпва в длъжност.

2014 г.

В Крим се взема решение за провеждане на референдум на 30 март за статуса на полуострова.

2012 г.

Новият президент на Финландия Саули Нийнистьо встъпва официално в длъжност.

2012 г.

Безработицата в еврозоната достига 14 годишен максимум от 10,7%.

2009 г.

Официално е открито Радио Видин.

2007 г.

Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.

2003 г.

В САЩ се приема законопроект срещу клонирането.

2001 г.

В периода 1 – 14 март в България се извършва преброяване на населението. Според предварителните резултати от преброяването от 2001 г. като българи са се самоопределили около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (около 3 889 000 мъже и около 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 г. е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата 31 %.

1998 г.

В Ню Йорк е преместена сграда с рекордно тегло. Театърът тежи 3400 тона.

1992 г.

На проведения в Босна и Херцеговина референдум мнозинството гласува за отделяне от Югославия. През 1991-1992 г. етническите и религиозни противоречия в СФР Югославия довеждат до избухването на военни конфликти между босненци, хървати и сърби. Това води до икономическа и политическа нестабилност. Босна и Херцеговина обявяват независимостта си от Белград. Международната общност под егидата на ООН се намесва чрез военен контингент на НАТО, за да бъде спрян конфликтът. През 1996 г. лидерите на трите етнически общности се споразумяват. Подписано е Дейтънското споразумение в Париж, според което Босна и Херцеговина става двуобщностна държава – Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска. На 14 септември са проведени избори, спечелени от националистическите партии. Избрано е колективно председателство, в което влизат А. Изетбегович – мюсюлманин, М. Краишник – сърбин и К. Зубак – хърватин. На 3 януари 1997 г. е сформирано правителството на Харис Силайджич и Светозар Михайлович.

1984 г.

Започва дейността си Бюрото за емпирични социологически изследвания към Българската социологическа асоциация.

1977 г.

1 март е обявен за Международен ден за борба против ядреното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за забрана на атомното и водородното оръжие, състояла се в Хирошима (Япония)

1973 г.

Постановление на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи за повишаване на заплатите на около 2 000 000 работещи.

1971 г.

Умира историкът Иван Снегаров (1883 – 1971), специалист по църковна история. Роден е на 12 октомври 1883 г. в Охрид. Член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943). Завършва Духовната семинария в Цариград и Киевската духовна академия. През 1912 – 1926 г. е учител в Солунската мъжка гимназия, в Ямболското педагогическо училище, в Софийската семинария, в Първа мъжка и Първа девическа гимназии в София. Доцент по църковна история (1926 г.), професор (от 1933 г.) в Богословския факултет на СУ (от 1950 г. – Духовна академия). Автор на 21 монографии, на 200 студии, на статии, рецензии, на популярни статии и отзиви. Научните му интереси са насочени към изучаване историята на Българската църква. Обстойните му изследвания в тази област го определят като най-добрия неин познавач. Най-голямото му научно дело е фундаменталното изследване “История на Охридската архиепископия”. Автор е на изследвания за българо-руските културни връзки до ХVIII в., за манастирски кондики. Пише биографиите на Неофит Рилски, Райно Попович и др.

1970 г.

Роден е Петър (Ути) Бъчваров – български актьор. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност кинорежисура в класа на проф. Хачо Бояджиев и театрална критика в класа на проф. Севелина Гьорова. Започва да се снима в киното: „Трафик“, „Хищна птица“, „Граница“ са по-известни филми с негово участие. Водещ е на популярното телевизионно предаване „Вкусно“. През 1998 г. излиза и първата му книга „Вкусно – рецептите на Ути“, която претърпява 3 издания. През 1999 г. излиза и втората му книга „Вкусно – рецепти без граница“.

1966 г.

Съветската станция “Венера-3” за първи път в световната история достига Венера. Венера е втората от планетите, които се движат около Слънцето. Тя изминава пътя си около Слънцето за 224 дни и 7 часа и за също толкова време (225 дни) се завърта около оста си. Диаметърът й е около 12 700 км. Отстои от Слънцето на около 108 млн. км.

1955 г.

България прекратява състоянието на война с Германия. Тази стъпка е предприета по внушение на Москва като част от инициативите, насочени към предотвратяване на влизането на ФРГ в НАТО.

1954 г.

На тихоокеанския атол Бикини САЩ извършват своя пръв опит с водородна бомба. Термоядрената бомба (водородна бомба) се състои от атомна бомба, заобиколена от слой хидрогенен материал (напр. литиев деутерид). При температурата, получена от взривената атомна бомба, настъпва синтез на водородните ядра в хелиеви ядра (термоядрена реакция) с отделяне на още по-големи количества енергия. Взривният ефект на термоядрената бомба е сравним с взривяването на десетки мегатонове тротил.

1951 г.

Министерският съвет одобрява „Правилник за работата и устройството на Дирекция на изповеданията при Министерския съвет“, според който чрез дирекцията „държавата упражнява контрол за осигуряване на свободата на съвестта и на изповеданията, както и свободата за извършване на религиозните обреди и за предотвратяване злоупотребата с църквата и религията за политически и противодемократически цели“.

1950 г.

В Тайван Чан Кайши е избран за президент на Китай.
Чан Кайши (Цзян Цзе-ши) е роден на 1 октомври 1887 г. във Фънхуа, провинция Дзъджиън. Той е китайски общественик, политик; генералисимус (от 1926 г.). Завършва Военна академия за нисш и среден клас офицери в Баудин/Паотин (Северен Китай) (1906 г.); спечелва конкурс и място в японската военна академия (1907-1911 г., през 1909-1911 г. е на служба там). През 20-те години на XX в. постъпва в партията “Гоминдан”, привърженик на нейното ляво радикално крило, верен последовател на идеите на Сун Ят-сен. Като главнокомандващ на Национално-революционната армия участва в Северния поход на Мао Дзе-дун (1926-1927 г.). На 12 април 1927 г. предотвратява опита за преврат, ликвидира метежа, организиран от агентите на Коминтерна в китайското национално-освободително движение; създава централизирано управление в Китай. Председател е на ЦК на “Гоминдан” (от 1926 г.), президент на Р Китай, председател е на ИС, главнокомандващ въоръжените сили. През 1930-1934 г. извършва 5 похода за борба срещу действията на ортодоксалните комунисти. След нападението на Япония (7 юли 1937 г.) обединява национално-патриотичните сили за борба с окупаторите; влиза в съюз с ККП. След капитулацията на Япония и победата на народната революция (1949 г.) Чан Кайши се оттегля на о-в Тайван, където създава Китайска република. Умира на 5 април 1975 г. в Тайпе, Тайван.

1947 г.

Започва работа Международният Валутен Фонд.
МВФ е специализирано учреждение при ООН. Създаден е през 1944 г. в Бретън Удс, САЩ. Седалището му е във Вашингтон. Фондът регулира валутните отношения между страните членки и подпомага развитието на международната търговия. Предлага специални кредитни улеснения за подпомагане на икономически слабите и задлъжнелите страни. В капитала най-големи са вноските на САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Япония, които имат ръководно положение. Към 2000 г. членуват 183 държави. България е член от 1990 г.

1944 г.

СССР отправя до България втората си нота против производството на немски военни катери във Варна. Предходната нота е изпратена на 22 януари 1944 г.

1941 г.

България се присъединява към Тристранния пакт.
Тристранният пакт (Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Г. Чано, и на Япония – С. Курусу. С пакта се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия. България се включва в него на 1 март 1941 г. Слага се край на политиката на неутралитет и страната ни става сателит на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Германия. Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939–1945 г.).

1941 г.

Химлер за първи път посещава концлагера Аушвиц.
Хайнрих Химлер е германски политик по време на III райх. След Първата световна война (1914-1918 г.) участва във фашистки организации за разправа с работното движение в Германия. От 1929 г. е ръководител на СС. След 1933 г. е началник на политическата полиция в Мюнхен, Бавария, а по-късно и в цяла Германия. От 1936 г. Химлер е шеф на Гестапо. От 1943 г. е имперски министър на вътрешните работи. От 1944 г. е командващ резервната армия. Химлер е главен организатор на концентрационните лагери. След капитулацията на фашистка Германия се самоубива. След превземането на Полша Третият райх изгражда комплекс от три части в бивши полски казарми в град Освиенцим. През 1940 г. е създаден основният лагер – Аушвиц 1. По заповед на Химлер там за първи път е инсталирана газова камера. През 1941 г. е построен Биркенау (Аушвиц 2) в него има най-много газови камери. Следващата година е построен и Моновиц (Аушвиц 3 или „Буна“), лагерът, в който са експлоатирани над 10 000 затворници. През 1942 г. е взето решението за унищожаване на всички евреи. Започва масовото депортиране към Аушвиц. Още на гаровия перон неспособните да работят – жени, деца и старци, се изпращат в газовите камери, без да бъдат вписани в регистрите. Предполага се, че 3/4 от пътниците от всяка влакова композиция са убивани с газ Zyklon веднага. На „способните“ им се татуира номер. Повечето от тях умират от глад, изтощение и болести. Останалите са подложени на експерименти, водени от д-р Йозеф Менгеле. Телата са горени в крематориуми с капацитет по 1440 трупа за 24 часа. В края на 1944 г., когато Червената армия се приближава към Аушвиц, нацистите унищожава документите. В средата на януари 1945 г. те евакуират лагера. Под конвой 56 000 мъже и жени, способни да вървят, поемат към Германия в т.нар „поход на смъртта“, при който умират от глад и болести. На 27 януари Съветската армия открива в Лагера над 7 тона човешка коса.

1941 г.

В Нешвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.

1939 г.

Роден е Цветан Тодоров Тодоров – български и френски литературовед, семиолог, почетен член на СУ. Син на проф. Т. Боров. Завършва българска филология в СУ (1961 г.). Получава стипендия на името на академик Ал. Теодоров-Балан и заминава на специализация в Париж (1963 г.); защитава дисертация на тема “Семиотичен анализ на “Опасни връзки” под ръководството на Р. Барт (1966 г.). Докторската си дисертация “Теория на литературния анализ” защитава през 1970 г. при М. Дюфрен. Чете лекции в най-големите университети в света. Редсктор на сп. “Поетик” от 1970 г. (заедно с Ж. Жьонет). Принадлежи към школата на телкелистите (от сп. “Tel Quel”, основно с активното съдействие на Барт през 1960 г.). До 1963 г. пише статии и рецензии във в-к “Работническо дело”, сп. “Пламък”, “Литературни новини”, “Български език”, “Литературна мисъл” и др. Във Франция публикува студии в сп. “Комюникасион”, “Ревю д’естетик”, “Лангаж”, “Критик”, “Журнал дьо псиколожи”, “Семиотика”, “Поетик”, както и в много научни издания извън Франция. С книгата си “Теория на литературата. Текстове на руските формалисти, събрани, представени и преведени от Цв. Тодоров” (на френски, 1965 г.) привлича вниманието на специалистите. Всяка негова следваща книга се превръща в събитие за научната общественост. Разработва основни проблеми на поетиката, на фантастичната литература, на теорията на символа, на реториката и др. Живее във Франция (от 1963 г.). Книги: “Литература и значение” (1967 г., на френски), “Граматика на “Декамерон”” (1970 г., на френски), “Въведение във фантастичната литература” (1970 г., на френски), “Поетика на прозата” (1971 г., на френски, 1985 г. на бълг.), “Теории за символа” (1977 г., на френски), “Символизъм и интерпретация” (1978, на френски), “Дискурсните жанрове” (1978, на френски), “Михаил Бахтин. Диалогичният принцип” (1981 г., на френски), “Завладяването на Америка. Въпросът за Другия” (1982 г., на френски, 1992 г. на бълг.), “Ние и другите” (1989 г., на френски), “Поуките на историята” (1989 г., на френски), “На предела” (1994 г. на френски, 1998 г. на бълг.), “Живот с другите” (1995 г. на френски, 1998 г. на български), “На чужда земя” (1996 г. на френски, 1998 г. на български). Автор и на частта “Poetique” в “Encyclopedia Universalis” (1985 г.), “Семиотика. Реторика. Стилистика” (2000 г.), “Възхвала на индивида” (2000 г.), “Памет за злото. Изкушение на доброто” (2001 г.).

1938 г.

Умира Максим Скопски и Пловдивски (светско име – Марин Пелов) – висш служител на Българската православна църква. Роден е през 1850 г. в с. Орешак, Троянско. Ръкоположен в йеродяконски сан през 1870 г. Завършва Киевската духовна семинария (1881 г.). През 1892 г. е хиротонисан за епископ и е избран за скопски митрополит, но е принуден да напусне Скопие (1895 г.). След това управлява Ловешката епархия, а през 1906 г. е избран за пловдивски митрополит. От 1913 г. до 1928 г. митрополит Максим е член на Светия синод, а от 1924 г. до 1928 г. е наместник-председател на Светия синод. Участва в комисиите по изменението на Екзархийския устав, ръководи мъдро Българската православна църква.

1936 г.

Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.

1934 г.

На 28 февруари и 1 март в Германия се състои среща на цар Борис III с Хитлер и с външния министър фон Нойрат, които съветват за българо-югославско сближение.

1929 г.

Роден е Георги Иванов Марков – български писател белетрист, драматург, журналист; емигрант. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа”, откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България” (репортажите и есетата – “биография на политическия режим в България”, са издадени след 1989 г.). Умира на 11 септември 1978 г. в Лондон, убит е по политически причини. През 2001 г. посмъртно е награден с орден “Стара планина”. Съчинения: “Цезиева нощ” (1957 г.); “Победителите на Аякс”, научно-фантастичен роман (1959 г.); “Анкета. Новели” (1961 г.); “Между нощта и деня. Разкази” (1961 г.); “Мъже. Роман” (1962 г., 1963 г., 1990 г., “Портретът на моя двойник” (сборник с новели, 1966 г.) “Госпожата на господин търговеца на сирене. Пиеса” (1963 г.), “Последният патент. Комедия” (1965 г.); “ Да се провреш под дъгата. Пиеса” (1966 г.); “Кафе с претенция. Комедия” (1967 г.); “Асансьорът. Пиеса” (1967 г.), “Калай. Пиеса” (1967 г.), “Атентат в затворената улица” (1968 г.); “Жените на Варшава” (сборник с новели, 1968 г.); “Аз бях той. Комедия” (1969 г.); “Комунисти. Пиеса” (1969 г.); “The Archangel Michael”, пиеса (1970 г.); “Задочни репортажи за България” (Цюрих, 1980-1981 г.) (София, 1990 г.); “Литературни есета” (Париж, 1982 г.) (София, 1990 г.); “The Truth that killed” (1984 г.); “Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България” (1991 г.).

1927 г.

Роден е Хари Белафонте – певец и киноактьор. По-известните му роли са във филмите „Кармен Джоунс“, „Слънчевият остров“, „Бък и проповедникът“, „Играчът“, „Прет-а-порте“, „Същността на белите хора“, „Канзас сити“. От началото на 50-те години пее в „Гринич Вилидж“, Ню Йорк, в направлението фолк-ривайвъл. Вторият му албум го превръща в „крал на калипсото“. Избран е за един от председателите на UNICEF. Заедно със С. Полак е режисьор и сценарист на филм за живота на Н. Мандела. Някои албуми: „Harry Belafonte“ (1956 г.), „Calypso“ (1957 г.), „Belafonte Live“ (1972 г.) г. и др. Най-известният му филм е „Бък и проповедникът“ (1972 г.).

1926 г.

Роден е Атанас Христов Бояджиев – български композитор, автор на естрадна музика. Следва право в СУ (1944 г.). Завършва композиция при проф. Димитър Ненов в БДК. Композитор на музиката на телевизионния сериал „На всеки километър“ (1971 г.), заедно с П. Ступел работи и върху други български сериали – „Изгори, за да светиш“, „Капитан Петко войвода“. В творчеството си се стреми към национален облик на българската естрада. Плодотворно е сътрудничеството му с група „Щурците“. Автор на текстовете на песните му е Б. Гудев. Награждаван е многократно на фестивала „Златният Орфей“ и телевизионния конкурс „Мелодия на годината“.

1926 г.

Родена е Людмила Антонова Исаева – българска поетеса. Завършва Педагогическия институт в Шумен (1948 г.). От 1949 г. живее и работи в София: сътрудничка в Радио София, редактор в издание „Български писател“ и др. Съчинения: „Сърцето говори“ (1957 г.), „Лирична биография“ (1963 г.), „Истина“ (1967 г.), „Не позволявайте света да остарява“ (1970 г.), „Сърцевина“ (1975 г.), „Изповед“ (1976 г.), „Съдба“ (1979 г.), „Писма от бялата къща“ (1984 г.), „Чувства“ (1986 г.). Умира на 17 септември 1991 г. в София.

1923 г.

Роден е Неделчо Чернев – български драматичен и филмов режисьор. Завършва Държавно театрално училище (1947 г.). Работи във Врачанския военен театър, където за 9 години прави 24 постановки; от 1960 г. до 1990 г. е режисьор в тв.; родоначалник на тв театър – “Последната нощ” (1960 г.), “Юнгфрау” (1961 г.), “Усилие” (1962 г.). През 1964 г. с “Русият и гугутката” поставя началото на българския тв филм и сериал. Работи в областта на военно-приключенския, криминално-шпионския, антифашисткия и мелодраматичния жанр. Снима по сценарии на Н. Русев, К. Кюлюмов, Е. Константинов, П. Вежинов, С. Бъчварова, Ст. Ц. Даскалов, Анжел Вагенщайн, Антон Дончев и др. Работи с най-добрите оператори – Г. Карайорданов, Е. Вагенщайн, Д. Коларов, и композиторите П. Ступел и Ат. Бояджиев. При него създават едни от най-хубавите си роли известни българески актьори. Филмите му са изградени в рамките на соцреализма, но тъй като са привлекателни и динамични, ярки и зрелищни, се радват на огромен зрителски успех. Снима се в: “Грамофон и маслини за моите приятели” (1965 г.), “С пагоните на дявола” (1967 г.), “На всеки километър I, II” (1969 г., 1972 г.), “Дъщерите на началника” (1973 г.), “На живот и смърт” (1974 г.), “Изгори, за да светиш!” (1976 г.), “Момичето с хармониката” (1977 г.), “Капитан Петко войвода” (1981 г.), “Фалшификаторът от Черния кос” (1983 г.), “Денят не си личи по заранта” (1985 г.), “Дом за нашите деца” (тв, поредица от 4 филма 1987, 1988, 1990 г.). Умира на 8 януари 2000 г.

1923 г.

В периода 1 – 17 март се провеждат заседания на българо-югославска комисия в Ниш. На 23 същия месец се подписва споразумение за обща охрана на границата против четите на ВМРО.

1922 г.

Роден е Ицхак Рабин – министър-председател на Израел в периодите 1974-1977 г. и в 1992-1995 г. В периода 1964-1968 г. е началник на генералния щаб на армията. В периодите 1984-1990 г. и 1992-1995 г. е председател на партията “Авода”. Носител е на Нобелова награда за мир. Убит е от терорист през 1995 г.

1921 г.

За президент на ФИФА е избран Жул Риме (Jules Rimet). Той остава на този пост до 1954 г. Жул Риме е основател на клуба „Ред Стар“ – Париж и негов президент от 1904 г. От 1910 г. е начело на Френската лига, а от 1919 г. – президент на Френската футболна федерация. На конгреса на Международната федерация в Амстердам през 1928 г. той представя своята идея за организиране на отборно световно първенство, осъществена след 2 години в Уругвай. Наричан е „баща на световните шампионати“. През 1946 г. ФИФА решава да назове купата, връчвана на отбора първенец, с името „Жул Риме“ и тя да стане постоянно притежание на отбора, който първи я спечели 3 пъти.

1919 г.

Изготвен е мемоар на ВМРО до председателя на Парижката конференция за допускане на делегация на ВМРО и за решаване на македонския въпрос на базата на тезите на американския президент У. Уилсън.

1914 г.

Умира Иван Попхристов Кършовски – български книжовник, общественик, участник в борбата за освобождение на България от турско иго. Роден е на 12 август 1839 г. в Елена. Учи в Елена и Свищов. Работи като учител на различни места. Постъпва в Първа българска легия на Г. С. Раковски (1862 г.); в Белград остава до 1864 г. Учителства в Добруджа и се занимава с революционна дейност (1865-1866 г.). Емигрира в Румъния и се включва в организирането на чети през Дунава (през 1867 г. е писар в четата на П. Хитов), включва се във Втората българска легия в Белград (1868 г.). След кратък престой в Одеса се установява в Румъния и учителства. Един от дейните членове на Гюргевския революционен комитет. В Плоещ издава на румънски език в-к “Вултурул” и “Индепенденца национала” (1876-1877 г.). След Освобождението е съдия, адвокат, член е на Либералната партия, народен представител в I и II НС. Доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). Редактор на в-к “Струма” (1889 г.), “Вардар” (1889-1891 г.), “Юнак” (1898-1900 г., заедно с Ив. Бобевски); сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книги: “Нова българска Света гора – Бузлуджа” (1898 г.), “Неразбранщина” (1899 г.), “Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900 г.).

1914 г.

Роден е Кирил Николов Маджаров – български писател, обществен деец, комунист. Като ученик се включва в дейността на комунистическата младежка организация. Принуден е да напусне училище, завършва като частен ученик (1934 г.). Записва право в СУ (1936 г.), сътрудник на в-к “Жупел”, “Красногор”, “Горчив смях”, “РЛФ”, “Арденска дума”, “Академик”, “Час”, “Вестник на жената”, “Хоро”, участник в литературен сборник “Жажда” (1939 г.). Уредник на в-к “Родопска мисъл” (заедно с Тасо Примо и Н. Перич). Започва да пише под влияние на Хр. Смирненски, П. К. Яворов и Д. Дебелянов. Участва в акции на БОНС, през август 1944 г. става партизанин. Убит е в сражение на 14 август 1944 г., гара Куршумлий, Югославия. През 1951 г. излизат неговите “Избрани произведения” под редакцията на В. Андреев.

1912 г.

Гласуван и приет от Народното събрание Закон за създаване на Военна академия.

1912 г.

Американецът Алберт Бери извършва първия в света скок с парашут.

1912 г.

Създадена е Военната академия „Георги Раковски“

1912 г.

Създадена е Военната академия „Георги Раковски“

1910 г.

Роден е Арчър Джон Портър Мартин (Martin) – английски биохимик и физико-химик, член на Лондонското кралско дружество (1950 г.). Завършва Кембриджкия университет (1932 г.). Разработва методи на разпределителната хроматография на хартия (1941 г., съвместно с Р. Синг) и др. Лауреат на Нобелова награда за 1952 г. (съвместно с Р. Синг).

1906 г.

Роден е Фам Ван Донг (Pham Van Dông) – виетнамски политик и държавник, комунист. Министър-председател на Демократична Република Виетнам (1955-1976 г.), на СРВ (до 1987 г.). Учи в Ханойския колеж. Член е на КП от 1930 г. През 1929 г е арестуван от френските колониални власти и осъден на 10 години затвор. Освободен е (1936 г.), след идването на власт на правителството на Народния фронт във Франция. Един от организаторите на Лигата за борба за независимост на Виетнам (Виетмин). През 1944-1945 г. участва в създаването на революционна база в Северен Виетнам; член е на Националния комитет за освобождение на Виетнам. След августовската революция 1945 г. е министър във Временното правителство на Демократична Република Виетнам (ДРВ). Заместник министър-председател (1949-1955 г.), министър на външните работи на ДРВ (1954 г.). Член е на Политбюро на ЦК на ВКП от 1976 г.

1904 г.

Роден е Алтън Глен Милър – американски джаз музикант от ерата на суинга (тромбон). Ръководи оркестър, с който участва във филма “Серенада в слънчевата долина” (1941 г.).
Милър е един от най-продаваните артисти в периода 1939-1942 г. През декември 1944 г. по време на Втората световна война на път за Франция, с цел да развлича американските войски, самолетът му изчезва. Тялото му така и не е отрито. Най-известните му произведения са: „In the Mood“, „Tuxedo Junction“, „Chattanooga Choo Choo“, „Moonlight Serenade“, „Sun Valley Jump“, „String of Pearls“, „Little Brown Jug“, „Pennsylvania 6-5000“.

1900 г.

Роден полковник Кирил Киселички, командир на 24-а пехотна дивизия от 15.12.1944 г.

1897 г.

Роден е Сава Цолов Гановски (псевд. Трудин) – български философ марксист и естет, педагог и общественик. Академик от 1952 г., член е на мн. АН, професор. Народен представител. След преврата на 9 септември 1944 г. заема отговорни административни длъжности. Директор е на Педагогическия институт при БАН, председател е на Бюрото на Народното събрание. Съчинения: „Основни направления във философията“ (1934 г.), „Проблеми на възпитанието“ (1940 г.), „Кратка история на философията“ (1941 г.), „Обществено-икономическата формация и мирното съвместно съществуване“ (1962 г.) и др. Умира на 24 април 1993 г. в София.

1897 г.

Владимир Илич Ленин е изпратен на заточение в Сибир.

1896 г.

В 10-часово сражение етиопските войски разбиват италианците в битката при Адуа. Адуа е град в Северна Етиопия, столица на провинция Тигре.

1892 г.

Роден е Акутагава Рюноске – японски писател. Ученик на Нацуме Сосеки. Публикува свои произведения от 1914 г. Става популярен с новелите „Рашомон“ (1915 г.) и „Нос“ (1916 г.). Със скептицизъм и отвращение от японския милитаризъм са пропити произведенията му „Мъките на ада“ (1918 г.), „Животът на един идиот“ (1927 г.) и др. Стилът на прозата му е блестящ. Завършва живота си със самоубийство на 24 юли 1927 г. През 1935 г. в Япония е учредена литературна награда на негово име.

1883 г.

Основано е работническото печатарско дружество „Къпина“ в Пловдив с председател Михаил Георгиев, преименувано през юни на „Единство“.

1881 г.

Александър III е провъзгласен за руски император. Той се проявява се като груб монарх, привърженик на реакционни и консервативни убеждения. Участва в Руско-турската война като командир на Русенския отряд. За бойни заслуги е награден с ордена „Свети Георги“ четвърта и трета степен. Заема престола след убийството на баща му от крайните радикали. Александър III живее в Гатчино (затова съвременниците му го наричат „гатчинския пленник“). На 29 април 1881 г. с манифест утвърждава самодържавието. В първата половина на 80-те години въвежда редица реформи (задължително откупване на земята от селяните, намаляване на откупните вноски и др.). В края на 80-те и началото на 90-те години провежда т. нар. Контрареформи – въвежда института на земските началници, ограничава земското и градското самоуправление и др. Завършва присъединяването на цяла Средна Азия. Започва сближаване с Франция, което завършва със сключването на Френско-руския договор (1891-1893 г. ).

1879 г.

Роден е Александър Стамболийски – български общественик, политик, държавник, лидер на БЗНС. Завършва Плевенското винарско училище (1898 г.). Участва в учредителния конгрес на БЗНС (1899 г.). Учи агрономство в гр. Хале, Германия (1900-1902 г.). Поради заболяване се завръща в България; редактор е на вестник “Земеделско знаме” (от 1901 г.) и списание “Земеделска мисъл” (1910-1923 г.). Народен представител е в ХIV Народно събрание (1908-1911 г.), ХVI-ХХ Народно събрание (1913-1923 г.) и V Велико народно събрание (1911 г.). Привърженик е на идеята и практиката за съсловното народовластие на земеделците. В програмата на БЗНС (1905 г.) Стамболийски внася идеите за ограничаване на икономическата експлоатация, премахването на политическото господство на едрите собственици и установяването на самостоятелна селска власт. ХV конгрес на БЗНС (1919 г.) насочва съюза към установяване на народовластническо конституционно управление, което да осъществява икономически реформи и усъвършенства политическото устройство на обществото. Стамболийски не одобрява влизането на България в I световна война и се бори срещу нея. Касиран е като депутат и е осъден на доживотен затвор (1915 г.). През септември 1918 г. е освободен и е изпратен заедно с Райко Даскалов да успокои разбунтувалите се войници и да ги върне на фронта. Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Т. Теодоров (ноември 1918 г. – октомври 1919 г.). След изборите (септември 1919 г.) оглавява коалиционно правителство на земеделци, народняци и прогресивни либерали (октомври 1919 г. – май 1920 г.), същевременно е министър на войната и министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През май 1920 г. съставя самостоятелен земеделски кабинет, в който е и министър на външните работи и изповеданията; до юни 1921 г. управлява и Министерството на войната. Като министър-председател подписва Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.). Във вътрешната политика Стамболийски прилага програмата на БЗНС и си създава много неприятели в различни кръгове на обществото: армия, Църква, интелигенция, ВМРО. Сам убеден демократ, Стамболийски твърдо вярва в конституционната демокрация. Поради това не взема сериозни мерки за ликвидиране на заговора срещу правителството. На 9 юни 1923 г. тайната офицерска организация Военен съюз извършва преврат и на власт идва правителство, съставено от представители на Народния сговор. Стамболийски се опитва да организира контрапреврат, но не успява. Заловен е в с. Голак, Ихтиманско и на 14 юни 1923 г. е убит в родното си село Славовица по жесток начин.

1878 г.

В Сан Стефано започва демонстративна акция за навлизане на руски части в Цариград. Пълномощниците на Високата порта подновяват преговорите и акцията е прекратена.

1875 г.

Роден е Кирил Григоров Пърличев – македонски революционер, деец на националноосвободителното движение. Син на Григор Пърличев. Завършва Висшето училище (днес СУ). По професия е учител и журналист. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. Присъства на Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Като студент в СУ е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на в-к „Македония“, „Свобода или смърт“ и др. Автор на „Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915” (1917 г.). Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След I световна война (1919 г.) е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията (1928 г.) остава в крилото на ген. Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. След 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. е арестуван от комунистите и предаден на югославските власти. Умира на 9 февруари 1944 г. в Охрид в югославски затвор при неизяснени обстоятелства.

1873 г.

В Букурещ се провежда заседание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), ръководено от Любен Каравелов. На заседанието се обсъжда положението в страната и се взема решение за свикване на общо комитетско събрание.

1870 г.

В Браила е отпечатан първият брой на хумористичния вестник „Хитър Петър“.

1866 г.

Роден генерал-майор Стоян Пушкаров, началник на артилерията във 2-ра армия през Първата световна война.

1853 г.

В Цариград пристига княз Александър Меншиков, извънреден пратеник на руския император Николай I (на снимката). Мисията на княз Меншиков е предизвикана от решението на султан Абдул Меджид (1839-1861 г.) да удовлетвори желанието на Франция и да предостави на католическата църква правото да управлява Светите места в Ерусалим и Витлеем. Русия възприема предоставените на Франция привилегии като посегателство към нейните собствени интереси и затова Николай І претендира Русия да получи правото да покровителства православните църкви в района на Светите места. Задачата на княз Меншиков е официално да връчи на Високата порта руските искания. Поведението на княз Ал. Меншиков обаче е предизвикателно, а самите руски искания са представени в ултимативен тон. Мнозина изследователи смятат, че Николай І съзнателно е инструктирал княз Меншиков да се държи грубо, опитвайки се по такъв начин да предизвика конфликт между Русия и Турция.

1841 г.

Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно българско училище.
Взаимното училище е светско начално училище, в което се прилага Бел-Ланкастеровият метод на обучение (някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици). Първото взаимно училище е открито от Неофит Бозвели в Габрово на 2 януари 1835 г. по инициатива на Васил Априлов. Известният просветен и църковен деец съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища. Обучението продължава 2 години и се извършва на говорим български език. Изучава се граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училищата се поема от местното население. В този си вид те са важен етап в развитието на учебното дело по българските земи през Възраждането. През тях преминават мнозина дейци, които след това играят немалка роля в развитието на просветното дело. Взаимното училище поставят началото и на новобългарското образование. В това се състои и тяхната най-голяма заслуга.

1792 г.

Умира Леополд ІІ (Leopold II) – австрийски владетел, император на Свещената Римска империя (1790-1792 г.). Роден е на 5 май 1747 г. във Виена. Син е на император Франц I и Мария Терезия. Брат е на Йосиф II и френската кралица Мария-Антоанета. Леополд ІІ отменя почти всички реформи на Йосиф II. Сключва Райхенбахската конвенция с Прусия (1790 г.), потушава Брабантската революция (1789-1790 г.), сключва съюзът с Прусия, насочен срещу революционна Франция (февруари 1792 г.).

1780 г.

Пенсилвания става първия американски щат забранил робството.

1638 г.

В Северна Америка пристигат първите преселници от Швеция.

1565 г.

В Бразилия е основана португалската колония Рио де Жанейро.

1555 г.

Нострадамус публикува „Столетия“, книгата която съдържа предсказания за събития от европейската история. Той е френски лекар и астролог. Придворен лекар на Шарл IX.

1510 г.

Умира Франсишку Алмейда (Almeida) – португалски мореплавател, първият португалски вицекрал на Индия (1505-1509 г.). Роден е около 1450 г. в Лисабон. В стремежа си да обезпечи монопола на португалската търговия с индийските държави установява контрол по море и суша. Издига укрепления в Кананур и на остров Анджадива. През 1509 г. разбива египетския султански флот при остров Диу.

1331 г.

След многогодишна обсада османският владетел Орхан Гази превзема Никея.
Никея е древен град във Витиния (Мала Азия), на брега на езерото Асканион. Основан е от Антигон под името Антигония. Скоро след това е наречен Никея, на името на жената на Лизимах, който го разширява. В него се провеждат два вселенски събора. Завзет е от селджукските турци през 1076 г. и е превърнат в столица на Иконийския султанат. Отвоюван е от християните през 1097 г. Столица е на основаната от Теодор I Ласкарис Никейска империя (1204 г.). Турците отново завладяват града през 1333 г. Днес името на града е Изник.
Орхан Гази е османски владетел (от 1324 г. до 1359 г.), син е на Осман. На 3 април 1326 г. завзема Бруса и вероятно установява своята столица там. През 1327 г. завладява крепостта Улубат. През 1328 г. византийският император Андроник III предприема безрезултатен поход срещу османския владетел и е принуден да се оттегли. През 1331 г. Орхан превзема след многогодишна обсада и Никея (на 1 март) и започва обсада на Никомидия. Тези действия карат Андроник да сключи мир с Орхан и съгласно договора се задължава да изплати на османците “12 000 перпери за крепостите между Никомидия и Константинопол”. През 1337 г. Орхан превзема Никомидия и налага властта си над цялата област Витиния. Вероятно към 1348/1349 г. Орхан покорява и бейлика Кареси. През 1341 г. във Византия започва гражданска война, след като великият доместик Йоан Кантакузин се обявява за басилевс и през 1345 г. при Орхан пристигат пратеници на двете враждуващи групировки, търсещи съюз с османския владетел. През 1346 г. Орхан се жени за Теодора, дъщерята на Йоан Кантакузин. През 1352 г. извиканата от Кантакузин в подкрепа на сина му Матей османска войска, командвана от Орхановия син Сюлейман, завзема крепостта Цимпе. На 2 март 1354 г. земетресение разрушава стените на крепостта Галиполи и Сюлейман я завладява, а скоро след това я превръща в основна база за османската експанзия на Балканския полуостров. Последната крепост, завладяна от Орхан, е ключовата за византийска Тракия крепост Дидимотихон. Орхан умира през 1359 г.

493 г.

Свети Геласий I става римски папа (1 март 493 г. – 21 ноември 496 г.), първия титулуван “викарий на Христа” на събора в Рим (395 г.). Автор е на често цитираната през Средновековието доктрина за отношенията между светската и църковната власт, развита в писмо до император Анастасий I (491-519 г.). Според папата светът се управлява от 2 власти – свещената власт на духовенството, чийто център е папата, и светската, която е в ръцете на императора. И двата вида власт са осветени от Бога, независими са, но духовната власт има предимство, защото се грижи за спасението на светската. Геласий защитава римското върховенство и в отношенията с Константинопол, за което му помагат добрите връзки с Теодорих (493-526 г.), владетел на Италия и крал на остготите. Геласий не признава спорното 28-мо правило от събора в Халкидон, което изравнява статута на Константинопол и Рим, и поддържа Акакиевата схизма (484 г.).

5509 пр.н.е д.  – Епохата на Константинопол от „сътворението на света“ ( ултрамарт стил )