Ханука е еврейски празник на свещи, които се палят в чест на чудото, станало по време на освещаването на храма след победата на армията на Йехуда Макавей над войските на цар Антиох през 164 г. пр.н.е. Този празник започва на 25 от еврейския месец Кислев и продължава осем дни. Между другото, за евреите денят започва с настъпването на тъмнината, така че те започват да празнуват празниците в навечерието на основния ден на празника.
През 332 пр.н.е. Юдея доброволно преминава под управлението на Александър Велики, който се придържа към политика на ненамеса в религиозния живот на евреите. След смъртта на Александър през 323 г. пр.н.е. и многото войни, които неговите наследници водят помежду си, египетската династия на Птолемеите идва на власт и следващият век преминава в състояние на относителна стабилност.
През 198 пр.н.е. Птолемеите били победени от Селевкидите (асирийските гърци), в чиито ръце паднала и Юдея. Отначало общата ситуация изглеждаше непроменена и дори донякъде се подобри. Евреите получиха писмени гаранции, потвърждаващи правото им да живеят „според законите на бащите си“, а данъчната тежест беше донякъде намалена. Но тогава Селевкидите започнаха да се опитват да елинизират евреите. Гръцката философия и култура постепенно започват да проникват в еврейската среда.
През 175 пр.н.е. На власт идва Антиох Епифан и при него елинизацията на негръцкото население придобива особено груби форми. Тората се превърна в забранена книга, спазването на еврейските закони се превърна в сериозно престъпление и идоли бяха инсталирани навсякъде. Антиох дава името си на Йерусалим, съкровищата на храма са конфискувани, а самият храм е разграбен.
В отговор в Юдея започва бунт, воден от семейството на Макавеите. В сравнение с армията на Антиох бунтовническата армия била малобройна, зле въоръжена и обучена. Лидерът на армията Йехуда Макавей, осъзнавайки това, избягва открити битки, като не дава възможност на врага да се възползва от численото предимство. Нападайки отделни отряди на гърците, въстаническата армия печели една победа след друга. За три години тя прогони завоевателите от страната и освободи Йерусалим, доказвайки, че високата цел и силата на духа понякога са решаващи.
Традицията гласи, че след като се изкачили на Храмовия хълм, евреите намерили масло за светилници в храма, достатъчно да поддържат огъня само за един ден. По чудо обаче огънят в златната менора горял цели осем дни, през които били подготвени нови запаси от масло. Така храмът бил преосветен. В памет на това събитие всяка вечер на празника се палят свещи : една на първия ден от празника, две на втория, три на третия и така нататък, до осем, като за това се използва, като правило, специален свещник – Ханукия. Еврейската мъдрост гласи: „Малко светлина е достатъчна, за да разсее много тъмнина .
На Ханука децата имат празници и е обичайно да им се дават играчки и пари. Играта с въртящ се връх за Ханука също напомня за древни събития, на всяка от четирите страни на които е написана първата буква от думите на фразата „Тук беше голямо чудо“ (ако се случи в Израел) или „Велико чудо беше там” (в диаспората).
Ханука – осемдневният празник на светлината в юдаизма, тази година започва на 14 декември.
Еврейският календар се основава на лунни цикли и не е в синхрон с Григорианския календар. Ханука винаги започва на 25-ия ден от еврейския месец Кислев – дата, която се намира между края на ноември и края на декември по григорианския календар.
Менората трябва да бъде на прозорците, на място, където обществото я вижда“. Поставянето на менората на прозорецач според евреите, израз на стремежа им да бъдат светлина сред народите.
