- Диагнозата не трябва да бъде крита от тях, но комуникацията трябва да е съобразена с възрастта и индивидуалността им
- Най-важното е детето да усеща, че е обичано и защитено въпреки всичко
Голяма част от времето извън публичните ѝ задължения принцесата на Уелс Катрин отделила на това да открие правилния начин да съобщи диагнозата на децата си. Това обясни самата тя в изявлението, в което разкри пред британците, че са ѝ открили рак и че в момента е на превантивна терапия.
“Използвахме времето заедно, за да обясним на Джордж, Шарлот и Луи по подходящ начин и да ги убедим, че с мен всичко ще е наред”, каза тя.
Да се говори с децата за диагнозата рак на родител или на друг близък в семейството, е важно, ясната комуникация помага. Затова възрастните трябва да преодолеят инстинкта си да ги опазят от емоциите, които биха дошли с подобно разкритие, казва пред Си Ен Ен д-р Клаудия Голд, детски лекар и специалист по ранни здравни взаимоотношения в Масачузетс.
Как точно ще се проведе този тежък разговор, зависи от индивидуалността на децата и родителите, но има и някои общи положения, които могат да помогнат на възрастните, добавя Хедли Мая, клиничен социален работник в Мемориалния център “Слоун Кетеринг” за колоректален и стомашно-чревен рак в млада възраст. “Това е един от най-трудните разговори, които родителите се налага да проведат с децата си през целия си живот”, казва Мая, която е също и координатор на организацията “Да говорим с децата за рака”, оказваща подкрепа на семействата, изправени пред реалността на диагнозата.
Правило №1 е разговорът да е съобразен с възрастта и психологическите особености в конкретния период.
Децата до 3 г.
Децата на 3 и по-малко години са най-уязвими на раздяла, усещане за изоставяне и промени във всекидневието им, посочва Американското дружество за рака. “Когато има промяна в рутината им, бебетата и малките деца бързо се объркват, стават по-капризни, плачат често, настъпват промени в съня им, начина им на хранене и другите им всекидневни навици”, обяснява организацията на уебсайта си.
Съветът към родителите на толкова малки деца е да им се дава повече нежност, да бъдат прегръщани и галени, да имат до себе си някой близък роднина, на когото се доверяват, за да бъдат промените във всекидневието им минимални, да могат да виждат родителя си в болницата в реално време по видео, на телефон или други технически устройства.
Детската градина
За децата между 4 и 6 г. (принц Луи, най-малкото дете на принцеса Кейт, е на 5 г.) често да си болен, означава да си настинал или да страдаш от някакво заразно заболяване. Възможно е детето да се тревожи, че може “да пипне рак”, подчертават от дружеството за рака. Възможно е също децата на тази възраст да си мислят, че тъгата и притесненията на семейството са по тяхна вина.
Затова е много важно за тях да се грижи близък, който е много спокоен и внимателен. Добре е да бъде използвано времето за игри или занимания с изкуство.
Началното училище
Децата между 7 и 12 г. – на тази възраст са принцеса Шарлот (8) и принц Джордж (10) – е по-вероятно да разберат какво представлява ракът и да си представят какво може да се случи. Възможно е обаче те да крият чувствата си, за да не разстройват допълнително близките си.
На по-големите деца може да се дадат повече подробности за болестта по подходящ начин. Те не бива да бъдат претоварвани с информация, но разговарящите с тях трябва да са готови да бъдат открити и да отговарят без увъртания на всичките им въпроси, съветват експертите. Трябва да бъдат предугаждани и незададените въпроси, най-вече тези, свързани с тревогите на децата за собственото им здраве и благополучие. Няма проблем подрастващите да видят родителя си да плаче или да е гневен, стига да разбират, че вината за това не е тяхна.
Добре е децата да участват активно в училищните и извънучилищните дейности, като учителите и треньорите трябва да бъдат информирани през какво преминава семейството.
Тийнейджъри
Тъй като те са достатъчно големи да разберат същността на диагнозата рак и възможностите за бъдещето, тийнейджърите може да се притесняват повече и е необходимо да бъдат успокоени, че нищо, което те са направили или казали, не е било причина за болестта. “Давайте подробна информация за състоянието на родителя, симптомите, възможните странични ефекти от лечението. Дръжте линиите за комуникация отворени и ги уверете, че могат да говорят с вас по всяко време за всичко”, продължават специалистите.
На тази възраст социалните влияния са ключови, така че е възможно тийнейджърът да се обърне за помощ към интернет или към приятелите си. В същото време онези, които изпитват силен стрес, може да се отдръпнат от естествената си среда и семейството си и да се почувстват изолирани и изгубени. Уверете ги, че е грешно да изпитват тези чувства, предлагат от Американското дружество за рака.
Най-честият въпрос: Ще се оправиш ли?
Но възрастните нямат отговор на този въпрос.
“Винаги бихте могли да кажете: Знаеш ли, не съм готов да отговоря в момента. Или: Не знам в момента, но когато разбера, ще ти кажа”, казва Хедли Мая.
Най-важното нещо, което трябва да дадете на детето си в този отговор, е уверението, че то е обичано и защитено независимо от всичко, каза тя. Социалната работничка подчертава, че не е нужно да криете, че сте несигурни и че чувствата, които изпитвате, никак не са леки.
Хедли Мая разказва как родители идвали често при нея с молба да им напише “правилните неща”, които да кажат, но истината е, че няма перфектен начин да се говори за болестта, признава тя. Според нея понякога дори е по-добре да не знаеш точно какво ще кажеш, а да слушаш и да отговаряш на начина, по който детето реагира, добавя д-р Клаудия Голд.
И не се притеснявайте, ако нямате всички отговори или не успеете да отвърнете на всяко чувство в първия разговор, защото това е просто първият от много разговори, продължава Хедли Мая. Някои семейства обичат да се събират заедно след поредния лекарски преглед, за да съобщят какво е казал докторът. Има и деца, които обичат да участват, изпращайки писмени въпроси до лекарите, добави тя.
Важното е да поддържате поведение на отворени врати, така че детето да знае, че винаги може да дойде при вас за подкрепа и любов, заключава клиничната социална работничка.
