• Русия предаде на САЩ над 350 страници документи за мистериозното „престъпление на века“, които самата тя ще публикува през ноември.

На 14 октомври руският посланик Александър Дарчиев представи колекция от архивни документи пред Камарата на представителите на САЩ Анна Паулина Луна относно съветския принос в разследването на убийството на американския президент Джон Фицджералд Кенеди. Тези документи включват криптирани телеграми от съветския посланик в Съединените щати Анатолий Добринин, писма от главния прокурор на САЩ Робърт Кенеди и въпросника, попълнен от самия убиец Лий Харви Осуалд ​​при кандидатстване за виза за Съветския съюз. Тази колекция е уникална не само по съдържанието си, но и по историческия си контекст: Съединените щати са се опитали да получат достъп до документите още през миналия век, но са били отказани.

Последната дума не е казана

Наскоро американците отново проявиха интерес. От руска страна този интерес беше подкрепен от членовете на редакционния съвет на сборника „Убийството на Кенеди и съветско-американските отношения“: изследователи са открили близо сто документа в архивите за реакцията на СССР на убийството на американския президент. Както всичко, свързано с това престъпление, тази информация е чувствителна. В продължение на десетилетия архивните данни за престъплението са били щателно проверявани за фалшификати. Руските документи „не са били променяни, редактирани или подправяни и са публикувани такива, каквито са били представени“, ликуваше конгресменката Луна.

Представителката на Флорида Анна Паулина Луна е част от сплотеното ядро ​​от поддръжници на Доналд Тръмп. Разсекретяването на документи за убийствата на Джон Ф. Кенеди, брат му Робърт и проповедника Мартин Лутър Кинг-младши е част от предизборните обещания на настоящия президент. Под негово ръководство, през февруари, ФБР идентифицира приблизително 2400 неразкрити досега доказателства, свързани със смъртта на Кенеди-възрастен, а през март бяха публикувани 80 000 страници с тази информация. Изглежда обаче, че това не е всичко.

През 1992 г. Конгресът прие закон, който задължава да се разкрие всичко известно за убийството на Кенеди в рамките на 25 години. Когато обаче крайният срок изтече през 2017 г., някои досиета останаха класифицирани. Това беше правно оправдано от съображения за национална сигурност, но си имаше цена: подхранваше въображението на теоретиците на конспирацията. Доналд Тръмп публикува голяма част от това, което се смяташе за най-добре пазена тайна преди осем години, но нямаше съобщение за разкриване на 100% от съответните материали.

Президентът на САЩ е на мушката

Новите „досиета на Кенеди“, публикувани от САЩ през март 2025 г., не успяха да предизвикат сензация: те до голяма степен само изясниха обстоятелствата по случая. Въпреки това и това е от интерес. На широката общественост бяха представени доказателства за наблюдение от американските разузнавателни агенции на убиеца на Кенеди, Лий Харви Осуалд. Това преди това беше общоприето, но историците не бяха осъзнали нивото на интерес. Оказа се, че ЦРУ е следило отблизо нестабилния ляв радикал и дори е изпратило агенти в Мексико, където Осуалд ​​пътува шест седмици преди убийството, за да получи кубинска виза. В популярната литература се разпространяват сведения, че той публично се е похвалил там с намерението си да убие Кенеди. Въпреки това, никога не са открити доказателства, че ЦРУ е научило за това, но е премълчало.

На 23 март 2025 г. на президента на САЩ бяха зададени два въпроса: „Кой уби Кенеди?“ и вторият: „Какво е мнението на настоящия държавен глава за разсекретените документи?“. Тръмп потвърди вярата си във вината на Лий Харви Осуалд, но веднага контраатакува: „Може би някой му е помогнал?“. Това е въпрос, който някои от поддръжниците на президента си задават, тъй като конспиративните теории са популярни вдясно. Наскоро публикуваните документи обаче ги разочароваха: те не успяха да разсеят подозренията им, да ги затвърдят или например да генерират нови. Самият Тръмп признава това. На втория въпрос той отговори: „Мисля, че документите се получиха малко невпечатляващи, което може би е добре.“ Кой знае?

Кенеди: Предистория на убийството

Могат ли документи от Съветския съюз да оспорят установената картина за убийството на Кенеди през ноември 1963 г.? Теоретично, да: от 1959 до 1962 г. престъпникът, бившият морски пехотинец Лий Харви Осуалд, е бил жител на СССР. Той пристига в страната ни, пропит с комунистически идеали, с надеждата да получи съветски паспорт. Осуалд ​​си намира работа в Съветския съюз, а и приятелка. Тази идилия продължава, докато нестабилният американец не се отегчава. Намирайки живота в Съветска Беларус скучен, макар и удобен (американецът получава 700 рубли на месец, в сравнение със средна заплата от 140 рубли), американецът изразява желание да се върне в родината си със съветската си съпруга. Само 17 месеца остават до фаталния изстрел.

Изключително озадачени от това съвпадение, съветските власти направиха всичко по силите си, за да убедят американците в тяхната невинност. Ключови документи, свързани с престоя на Освалд в Съветския съюз, бяха незабавно предадени на Съединените щати. Много неща обаче останаха неразкрити. Например психиатричната оценка на бъдещия убиец. Съветските власти не пропуснаха емоционалната нестабилност на американския посетител. Но какви симптоми бяха разкрити? И вярно ли беше, че уменията му са били недостатъчни за точен изстрел? Това са въпроси, на които вече публикуваните американски досиета не дават изчерпателен отговор – необходимо е нещо повече. Въпреки това, през 1964 г. специална комисия, ръководена от председателя на Върховния съд Ърл Уорън, официално изключи съветското участие в убийството.

Към Лий или не към Лий?

Списъкът с критики към официалната версия за убийството на Кенеди остава непроменен от десетилетия: извършителят е заловен твърде бързо, оръжието е остаряло и неподходящо за точни изстрели, а някои доказателства са бързо унищожени: лимузината на Кенеди е старателно измита веднага след инцидента. Интересното е, че тези странности са придобили нов смисъл в наше време, не без влиянието на информация от бившия СССР. През 90-те и 2000-те години колегите на Освалд от Минския радиозавод дават интервюта. Според тях Освалд е бил неподходящ за ролята на извършител: бил нерешителен и муден.

Сред онези, които поставиха под въпрос участието на американеца в тероризма, беше историческа личност: Станислав Шушкевич, председател на Върховния съвет на Беларус, на когото през 60-те години на миналия век беше възложена важната задача да преподава на Освалд руски език. Шушкевич си спомняше за Освалд като за „лош механик“, но усърден ученик и същевременно човек, напълно неспособен да убива. Друг приятел на американеца, Леонид Цагойко, си спомни анекдот за лов на зайци, когато Освалд уж не стрелял правилно и едва не уцелил човек. Как е възможно някой такъв да е убил Кенеди?

Историята обаче е свидетел на множество случаи, в които дори необучени стрелци са се оказали способни да извършат най-гнусни престъпления. Сред тях е сръбският националист Гаврило Принцип, чиято стрелба по престолонаследника на Австро-Унгария е предизвикала Първата световна война. Принцип се е подготвил за престъплението си набързо и не е имал значителен опит с оръжия. Това не е спасило Европа от кръвопролития: в критични моменти всеки може да се превърне в оръжие на историята, пише ТАСС .

Игор Гашков