Йордан Йовков остава един наистина модерен автор, каза в интервю за БТА д-р Кремена Митева – главен уредник в Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич. Разговорът е по повод това, че през ноември отбелязваме 145 години от рождението на писателя.
Според д-р Митева силата на неговата проза и актуалност е в това, че зад описанията на старото българско село стоят вечните човешки теми – за любовта и смъртта, за страданието и състраданието, за смисъла и свободата. Тези теми не остаряват и продължават да намират отклик и у днешния читател.
Тя посочва, че най-голямото художествено постижение на писателя е изключително финият синтез, който той постига между традиционното и модерното. В едно разпокъсано следвоенно време Йовков успява да запази родното, но и да гледа към универсалното – да бъде едновременно български и световен.
Възприятието за Йовков неизбежно се променя през поколенията. „Съвременният читател е различен – живее в дигитален свят, чете бързо, търси емоция. И точно заради това Йовков днес звучи още по-силно“, смята д-р Митева. Неговите разкази не разчитат на ефекти, а на човешкото – на честността, на смелостта, на способността да прощаваш.
Влиянието на живота му върху творчеството е осезаемо, посочва още д-р Митева и допълва, че родното му място е родило „Старопланински легенди“, войните са дали белетристичен материал за първите му сериозни творби в проза и най-вече учителстването в Добруджа, превърнало равнината и нейните хора в централна тема в творчеството на писателя: „Във всяка моя работа мисълта ми е там; там е моят пейзаж, там са героите ми – битът, работата и съдбата им. Пък и аз с всичките си спомени и с цялото си същество принадлежа на Добруджа“.
Хуманизмът на Йовков е „по-универсален“, подчертава д-р Митева. Героите му не са просто добри българи – те са добри хора. В това е тайната на тяхната непреходност. Албена, Серафим, Шибил, Индже – всички те са красиви по свой начин, смели в избора си, щедри в душите си. „Читателите винаги са привлечени от персонажи, които отстояват любовта, свободата и милосърдието“, казва тя.
В Йовковия свят особено силно се открояват и женските образи – магнетични, обвързващи, способни да променят човешки съдби само с поглед или жест. Красотата при него не е описателна, а вътрешна, духовна.
Сред любопитните открития е фактът, че след войните писателят почти напълно се посвещава на творчеството – в една полумонашеска отдаденост, която изисква уединение дори от най-близките му хора.
През последните години се появяват и нови научни интерпретации на Йовковото наследство. Сред тях е изследването на проф. Александър Панов, което предлага системен поглед към неговата повествователна техника и преразглежда някои от утвърдените представи.
„А какво би писал Йовков днес, е въпрос без отговор“, казва д-р Митева. „Днешният ден няма как да роди Йовков, защото и нещата, и хората вече са съвсем други“, завършва тя.
