И ние, когато бяхме деца, умираха близки хора. Възрастните ни щадяха с думите: Той сега е звездичка на небето.
Йовчо Карамфилов заблещука на небосвода на 15 май 2022 г. Беше роден на 13.09.1932 г. В моята махала. Сега върху родната му къща е училището „П. Р. Славейков“. Казвам това, защото Йовчо стана учител на мнозина журналисти, сред които смея да се наредя и аз, както и на някои добруджански пера на хумора и сатирата.
Чиракувал е при кожухарите, после служил моряк, с което много се гордееше. Един от първите в Добрич е, който е завършил висшето си образование като журналист.
Противоречива личност бе Йовчо Карамфилов. От редови журналист и майстор на фейлетона, премина през партийно секретарство в редакцията на вестник „Добруджанска трибуна“, през завеждащ сектор в ОК на БКП, зам.-главен редактор на „Добруджанска трибуна“, беше и кореспондент на БНР, а после по време на т. нар. „демократична революция“ стана и управител на медията.
С книгата си „Добрич през тоталитаризма“ / издание на „Нова добруджанска трибуна“/ спечели симпатии и антипатии. Но това е друг въпрос. Йовчо Карамфилов е автор на повече от 13 книги. Най-дълго в паметта на съгражданите ни ще остане с неподправения си хумор, с описанието на емблематични личности на Добрич, някогашния Толбухин. Разбира се, хората, които се интересуват какво е било в Толбухински окръг /сега област Добрич/ преди 1989 година, биха могли да научат от репортажите, интервютата и коментарите на Йовчо Карамфилов в тогавашния окръжен вестник.
На 17 септември 2009 г. Йовчо Карамфилов стана почетен граждани на Добрич. Тогава той сподели: „Усещането е за една голяма радост. Щастлив съм, че все пак нашата дейност намери признание. Искам да благодаря на ръководството на вестник „Нова добруджанска трибуна“, на Сабина и Димитър Дукови, които представиха моята номинация за удостояване със званието „Почетен гражданин на Добрич“ и първи оцениха дейността ми. Приемам решението на Общинския съвет за удостояването ми със званието „Почетен гражданин на Добрич“ като признание за цялата добричка журналистика. Поднасям го на моите учители Борис Колев, Цветан Евтимов и Йордан Дачев, а също и на днешното поколение добрички журналисти от печатните и електронни медии, които работят в далеч по-сложни условия от нашите, но, според мен, успешно се справят с първата и най-отговорна задача на журналистиката да бъдат коректив на всяка власт.
Отиде си от този свят едно от най-ярките журналистически пера на Добруджа.
Поклон!
Димитър ДУКОВ
