Смъртта на нацистката империя е събитие, поне официално приветствано от по-голямата част от човечеството, но съдбата на агонизиращите разсейки на хитлеристката върхушка още дълго ще предизвиква неудовлетворителни отговори.
Тук обаче не става въпрос само за теории на конспирациите, за творения на псевдоисторици или на журналисти, търсещи сензация (въпреки че и такива не липсват). Става въпрос за събрани от различни, често секретни източници данни от разузнаването на замесените в конфликта Велики сили, които еднозначно сочат, че една голяма част от топ нацистите се измъкват (не и без помощта на някои от горепосочените разузнавания) от присъдата на победителите и успяват да се укрият в земи извън Европа.
Надвисналият над Райха крах кара елита на германското разузнаване да започне да обмисля
различни варианти за спасението на нацисткото ръководство
от неминуема гибел. Първоначално чрез тайни канали се опипва почвата за сключване на сепаративен мир с Великобритания и САЩ, който се проваля по различни причини. Тогава германското ръководство се приготвя за активизиране на няколко секретни плана, които трябва да подсигурят безопасността и евакуацията на висшите функционери, преноса на документация и секретните технологии, укриването на нацистката хазна и, разбира се, личните вещи на фюрера.
Мобилизирана е цялата агентура на SS (Schutzstaffel – вътрешната полиция на нацистката партия, превърнала се в орган за терор на режима) и SD (Sicherheitsdienst – службата за сигурност на SS) по света. Действа се основно по две стратегически линии.
Секретната операция „Шлюз”
предвижда спасяването на голям брой видни нацисти в Южна Америка преди всичко чрез канали в Бавария, Швейцария или Австрия. Под личното наблюдение на секретаря на Хитлер Мартин Борман се работи и по плана „Райнголд”, който цели изнасянето на нацистката хазна и укриването й в различни части на Европа.
Дали обаче не става въпрос и за много по-мащабна сензация? Храна за размисъл в тази насока дава книгата на един унгарски емигрант в Аржентина – Ладислав Шабо, който твърди, че Южна Америка и по-точно Патагония служели за
прехвърляне на нацистките лидери в секретна база в Антарктида.
Авторът набелязва няколко загадъчни появи на няколко немски подводници по бреговете на Аржентина през лятото на 1945 г., когато Втората световна война в Европа вече е завършила. Според хипотезата на борда на подводните лодки U-977 и U-530 се намирали високопоставени германски политици, сред които и самият Адолф Хитлер.
Тук версиите са няколко. По-късно други, станали модерни сензационни журналисти като Абел Басти, ще твърдят, че Хитлер е живял в Патагония, където починал в края на 60-те години. Самият Шабо хвърля сензационната теза, че лидерът на Райха заедно с най-приближените си хора се е настанил в немската база в Нойшвабенланд (Нова Швабия), в сегашната Земя на кралица Мод в Антарктида.
Трябва да се каже, че изследователи от Третия райх действително са посещавали антарктическите територии. През 1938-1939 г. е документирана научна експедиция, която имала за цел да проучи тази част на Ледения континент и евентуалните възможности за добив на подземни горива за германската икономика оттам. Експедицията оставя богат документален материал заедно с подробни данни за изследванията на биологията, метеорологията, океанологията и земния магнетизъм в тази част на континента. Покрай другото въздушната подсигуровка на експедицията хвърляла за маркировка вимпели с нацистка символика – пречупени кръстове.
Контратезата – вторият живот на Райха
Историята казва, че това е и краят на германските антарктически проучвания, но сензационната книга на Ханс-Улрих фон Кранц „Свастика в ледовете” контрира – авторът предполага, че още на следващата година нацистите започват създаването на секретна База 211 в подземията на Нова Швабия.
Писателят се базира на спомените на есесовеца Олаф Вайцзекер, участник в експедицията от 1938-1939 г. Според думите на Фон Кранц германската експедиция открила система от свързани една с друга пещери с езера и дори растителност, които предлагали запаси от топла вода и подходящ климат. Откритието позволило в годините на Втората световна война германците да реализират огромни строителни и укрепителни дейности. През 1942 г. в Нова Швабия живеели вече повече от 10 хил. души, сред които някои от най-добрите учени и инженери на нацистка Германия. Мероприятията били част от известната мания на фюрера да търси врата към един паралелен свят, чрез който може да постигне безсмъртие – известни в това отношение са изследователските експедиции в Тибет.
Но в Антарктида реализациите на проекта за хилядолетния Райх достигнали невиждан мащаб. Построени били две оборудвани военни бази, няколко металургични и машинни предприятия, строителница за създаване на подводници. След падането на Берлин, още през 1945 г. или според други версии през лятото на 1946 година,
Адолф Хитлер се установява в Антарктида в град, наречен Нови Берлин.
Леденият континент се превръща във високотехнологична лаборатория за целите на световното господство на Хитлер. Били произведени модерни реактивни самолети, свръхтежки подводници, които се базират на нови, неизпитани дотогава технологии. В Антарктида е дислоцирано и свръхсекретното супероръжие „Фау-5”. Според хипотезите немските учени създали и ядрено оръжие от нов тип, различно от това, което било познато на учените от САЩ и СССР.
Няколко странни неща стават през следващите години, които засега са със статут на топ секретност в различните архиви. Изглежда, американското и съветското разузнаване са били наясно с опасността, която новата свръхдържава на Ледения континент може да представлява. В края на 1946 – началото на 1947 г. американските ВМС провеждат операцията „Висок скок”. Всички документи за акцията са засекретени, но според разкази на очевидци става въпрос за няколко сражения и опит за американски десант в Нова Швабия, който е отбит. Опасността от ядрена война в Антарктида се разминава на косъм.
Според други източници
през 1958 г. американското правителство най-сетне предприема масиран ядрен удар
с цел унищожаването на хитлеристкото гнездо в Антарктида. В основата на тази история може да стои и действителен случай, тъй като през тази година американците действително правят ядрени изпитания, но на няколко хиляди километра северно от предполагаемата Нова Швабия.
Това като че ли е последното предполагаемо сведение за военна активност на тайнствената нацистка база. Необясними на пръв поглед инциденти с по-късни полярни експедиции се обясняват с наличието на втори Трети райх под повърхността на шестия континент. През 1973 г. става инцидент с експедицията на известния френски изследовател Жак-Ив Кусто, който според теориите на конспирацията е изпълнявал мисия на френското разузнаване в Антарктида. Същото се случва и със съветска експедиция в края на 80-те години. Оставените от първата германска експедиция маркирани вимпели се тълкуват като доказателство за действителното наличие на секретна база под повърхността.
Контра на контратезата – смъртта на топ нацистите
Както е известно, няма съмнение, че голяма част от елита на Германската империя се спасява от възмездие в Южна Америка. Трябва обаче да се отбележи също, че някои ключови за теориите за секретната база в Антарктида фигури от личния кръг на фюрера не са били сред тях. Вече се смята за сигурно доказано, че ръководителят на операция „Райнголд” Мартин Борман загива на 2 май 1945 г., опитвайки се да се измъкне от съветския обръч около Берлин.
Разбира се, най-много полемики предизвиква вероятността самият Адолф Хитлер да е оцелял и лично ръководил изграждането на базата в Антарктида. Това не е първото твърдение за оцеляването на нацист номер едно, а е само една от многобройните теории. През 60-те години в Германия например става много популярна хипотезата, че на 30 април 1945 г. Хитлер е избягал със самолет от Берлин и се е преселил в Тибет, където дълго време живял като будистки монах.
Според официалните експертизи Хитлер приключва живота си със самоубийство
на 30 април 1945 г. в бункера си в имперската канцелария в Берлин. Тялото му и това на Ева Браун са намерени от офицери от военното разузнаване на Червената армия на 3 май 1945 г. в един изкоп от снаряд в парка на имперската канцелария. Трупът на Хитлер е идентифициран от личната асистентка на неговия зъболекар и на неговия зъботехник въз основа на намерените в ямата долна и горна челюст.
През следващите десетилетия обаче някои западногермански и английски публикации опонират на тезата, позовавайки се на непубликувани документи, които показвали, че намерените в градинката на райхсканцеларията черепни части се различават от тези на Хитлер. Тезата предизвиква ожесточени спорове, но е оттеглена от нейния автор Д. Ървинг, който признава достоверността на съветската документация.
Запазените архиви от последните дни на Хитлер
също не подкрепят предположението за бягство. В няколко документа е засвидетелствано желанието на фюрера за самоубийство. Според последния документиран негов разговор с фелдмаршал Кайтел – последното официално военно съвещание на Хитлер от 28 април 1945 г., фюрерът категорично е отказал да напусне Берлин. Нямало е и начин – единствената оцеляла площадка за излитане в напълно сринатата столица през това време е в Шарлотенбург и се е намирала под интензивен артилерийски обстрел.
Тезата за свръхтехнологичната база в Антарктика не се подкрепя
и от тогавашното ниво на технологиите в Третия райх. Прокламираните като супероръжия ракети Фау 1, 2, 3 са проекти с различна степен на провал до края на войната.
Факт е обаче, че много от учените, ракетните специалисти и инженерите на Третия райх са прехвърлени в САЩ и по-късно работят по някои военнотехнически проекти. Възможно ли е част от тях да са се провеждали в Антарктида? Някой ден някакво странно съвпадение между затоплянето на климата в Антарктида и разсекретяването на голяма част от архивите на големите шпионски централи би трябвало да задоволи любопитството ни…
Автор: Калин Стоев
https://www.obekti.bg
