Интелектуалното завещание на проф. Ивайло Знеполски (1940-2023) бе тема на дискусия в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ тази вечер. Акцент в събитието бяха последните две негови книги – „Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ и „Семейни разправии. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“.
Убеден съм, че това са две части от една книга, която следва да бъде издадена в един том, каза проф. Георги Каприев.„Знеполски представя критично исторически учения на меродавни стожери в съответните мисловни полета. Провеждайки анализа, той уверено представя своя автономна интерпретация“, допълни той.
По думите му проф. Знеполски описва в книгите си, че колкото и да са различни, теориите на тримата автори – Хана Арент, Ериг Вьогелин и Реймон Арон, не са несъвместими и дори в известен смисъл са съвместно оперативни. Само че трябва да бъдат разглеждани в контекста на противоположните концепциите, каза проф. Георги Каприев.
„Можем да развиваме демокрацията само като не я мислим за нещо завършено и коренно различно от тоталитаризма. Това, в най-концентриран вид, е според мен интелектуалното завещание на проф. Ивайло Знеполски“, допълни проф. Каприев.
„Загубата на проф. Знеполски е равносилна на изчезването на интелектуалната рамка, в която мислехме и работихме през последните 30 години. Тази рамка беше достатъчно широка, за да можем да дишаме свободно в нея“, каза проф. Владимир Градев. По думите му проф. Ивайло Знеполски се е борил през цялото време за съхраняването на интелектуалната традиция.
Проф. Градев посочи, че според него двутомникът за тоталитаризма се явява естествено продължение на предишния голям двутомник на автора „Как се променят нещата“, но и също на „Измамната лекота на демокрацията“, „Да познаем комунизма“ и др.
В „Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ и „Семейни разправии. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“ проф. Ивайло Знеполски е истински анатом на злото, каза Владимир Градев. Според него авторът на книгите цели да събуди нашето мислене, защото тоталитаризмът днес трябва да бъде интерпретиран и деконструриан, за да не бъде повтарян. Не можем да се справим с тоталитаризма, без да го разберем, обясни проф. Градев.
Аз гледам на тези две книги като на реакция на зараждащия се нов тоталитаризъм в Европа, каза директорът на дирекция „ЛИК“ в БТА доц. Георги Лозанов. „Не ми се иска тези книги да се възприемат извън контекста на времето, в което се появяват. Те се оказаха последни за него, което, разбира се, носи само тъга, но заедно с това те имат много голяма контекстуална актуалност“, отбеляза той.
Според него възгледите на Хана Арент, Ерик Вьогелин и Реймон Арон са превърнати в една обща теория в книгите на проф. Знеполски. Тя дава методика за разпознаване и анализиране на новите зараждащи се тоталитаризми, обясни доц. Лозанов. „Тримата автори разсъждават върху тоталитаризмите на 20-и век – комунизма и националсоциализма, а зараждащият се тоталитаризъм сега, до голяма степен, съчетава в себе си чертите на тези два тоталитаризма“, допълни той.
В събитието, в СУ, участва проф. Момчил Методиев – изпълнителен директор на Института за изследване на близкото минало, който съобщи, че институтът предстои да бъде преименуван на името на проф. Ивайло Знеполски.
Не е лесно да се говори за наследството на проф. Ивайло Знеполски, затова вероятно ще има още много други срещи, в които ние отново и отново ще се връщаме към него, каза модераторът на дискусията проф. Александър Кьосев.
Той отбеляза, че в последните си две книги проф. Знеполски е мислител от близкото бъдеще, тъй като ни предстои участие в хибридна война. „В нея има много пластове и ние не трябва да си мислим, че тя представлява само дезинформация на нивото на алгоритмите и големите данни и тълпите от тролове, които присъстват в социалните мрежи. Тя има и своите теоретични измерения“, каза проф. Кьосев. Допълни, че предстои атака срещу понятието „тоталитаризъм“.
На дискусията присъстваха съпругата на проф. Ивайло Знеполски – Албена Знеполска, неговият син – проф. Боян Знеполски, проф. Стоян Атанасов, проф. Михаил Неделчев, Тони Николов, писателите Георги Господинов и Захари Карабашлиев, колеги и студенти в катедрата по културология на СУ, на която философът, културолог и преподавател беше дългогодишен ръководител.
