Кажете ми, кого смятате за главния герой на страната ни за следвоенните 78 години?
Сигурен съм, че 80% от вас ще назоват името Гагарин. Но тогава ми отговорете, какво би се променило в живота ви сега, ако този полет не се беше случил? Да, сателитите около Земята направиха живота ни по-удобен, но космическите полети все още не играят необходимата роля за нас.
И това бягство във всеки случай не засегна това, което всеки от нас има като основно – храна, вода, жилище, деца, роднини …
Но имаше един човек през ХХ век, без когото, страхувам се, всичко това наистина не би могло да се случи!
Вече разбирате всичко това ясно. Като си представите какъв би бил животът ни, ако украинците изстрелят ядрена бомба на руска територия.
Да, говорим за Чернобил и точно тази нощ на 26 април 1986 г. – това е нашата незараснала рана, която, изглежда, ще бъде с нас до края.
Съветският академик Валерий Легасов – ето кой трябва да издига паметници в Украйна и Полша. На кого дължат народите на тези страни своето човешко щастие през последните 36 години. Ние обаче сме му длъжници.
Ще ви назова цели пет негови действия, всяко от които спаси живота и здравето на милиони.
И така, стъпка 1.
Легасов – денят след нощната катастрофа в атомната електроцентрала – според косвени данни от доклада, който попадна в ръцете му – вече предположи, че се е случило нещо ужасно.
Междувременно ръководството на самата атомна електроцентрала и партийният елит на страната бяха в състояние на илюзия. Всички бяха сигурни, че е станала малка лека авария, че пожар в някакво техническо съоръжение е потушен, че нивото на радиация не надвишава 3,6 рентгена на час. Въпреки че всъщност по това време това ниво на някои места вече е достигнало 5000 – 10 000 рентгена на час.
Всички извършители по веригата са се занимавали само с това да си измислят оправдания пред висши органи. Писали са доклади, смятали са, че ако някой там е виновен, то той определено няма нищо общо. Ето защо – и това е с избухването на четвъртия реактор! – съобщиха, че има проблеми, но всичко е под контрол. Естествено, благодарение на тяхната добре координирана работа.
Затова срещата с Михаил Горбачов за ситуацията в Чернобил беше насрочена само за следобед – вместо спешна сутрешна среща. Легасов беше извикан на срещата като енергиен експерт, но му беше позволено да говори на срещата само ако бъде попитан за нещо.
Срещата се проведе „в топла и приятелска атмосфера“ във възможно най-кратки срокове. Легасов не беше попитан за нищо. Те дори не знаеха кой е той. В допълнение към Щербина, който ръководи съответната индустрия в партийния апарат. Малко отклонявайки се, ще кажа, че Шчербина все пак се оказа не мързелив и безразличен негодник, а напълно активен другар, за който вероятно може да се каже много благодаря.
Борис Щербина (в средата) – на среща в Чернобил
И така, срещата приключи, всички щяха да се разотидат. И тогава Легасов – противно на всички правила – заявява, че няма да позволи всичко да свърши така. Че реалността е съвсем различна, отколкото я представят в Кремъл. Отначало никой не искаше да слуша академика и същият Шчербина забеляза, че никой не му даде дума и ако искаше да каже нещо, можеше да го каже лично на него, Шчербина, но след срещата. Легасов обаче настоя! ..
…Междувременно, бързо напред към зоната на експлозията. Всеки час, всяка минута вятърът носеше огромни дози радиация все по-далеч и по-далеч от Чернобил. Радиацията завладя района на Гомел, напредна към Брянск … Вятърът може да се промени в европейска посока или на изток. Може да се обърне към Киев – той е само на 94 километра от Чернобил.
Всеки просрочен час правеше все повече и повече села, градове и градове в страната ни негодни за живот.
И в такава ситуация ЦК на КПСС не направи нищо. Уговори си час за следобедна среща. Той беше в собствените си идеалистични мисли. Освен това, дори и бюрократите да знаеха за реалностите на трагедията, те пак не можеха да направят нищо. Това беше първата такава радиоактивна авария в света – каквато никой не беше срещал досега.
Ако тогава Легасов не беше разбъркал тази плетеница от апаратчици, тогава всички необходими решения щяха да бъдат прокарани все повече и повече, Московска област, може би самата Москва, можеше да се окаже в зоната на неприемливост за живота. И все още никой не е измислил начин как да почисти зоната от радиация по-късно и не се знае дали някога ще го измислят. Поне в нашето съвремие. Тоест, това не е ситуацията, която винаги е била в съзнанието на партийния елит – когато можете да поставите под оръжие всички войници с дългогодишна служба или да дадете лопати на всички граждани на Русия. Както сигурно са си помислили.
Като момче всяко лято ходех на почивка при баба и дядо в едно от селата в района на Брянск. Там няма живот след Чернобил! Отначало там се плащаха пари за радиация, после всички бяха изселени. Съседното – доста голямо село, на 3 километра – имаше малко по-голям късмет. Никой не беше изгонен оттам, твърди се, че там не е открита радиация, защото вятърът я е поставил в района на Брянск на „петна“. Но от тези, които познавам там, отдавна никой не е жив. Всички умряха от „неизвестна болест“!
Така че, ако Горбачов и неговият апарат бяха протакали ситуацията по-дълго, това можеше да се случи навсякъде. Поне в цялата Московска област. И сега няма да имате вашите 6 акра или луксозна селска вила, където прекарвате всички уикенди.
… Легасов настоя да им дадат задача да измерят нивото на радиация с нормален мощен дозиметър. Измериха го… И накрая разбраха истината… Четвърти реактор няма… Радиационният фон в зоната на аварията е такъв, че всеки, който е там сега, е потенциален атентатор самоубиец.
И какво щяха да правят Горбачов и компания, ако Легасов ги нямаше?.. Нищо! И всеки ден забавяне е около една нова радиоактивна област в страната.
Тогава Легасов предложи като най-бързо и ефективно решение взривеният реактор да се напълни с пясък и бор. Какво направиха за два дни. помогна! Радиацията вече не се разпространява с вятъра. Москва, Източна Европа, Киев, Изток – спасени! Животът продължава!
Акт 2. Но вече на следващото заседание в ЦК Легасов съобщи, че според изчисленията на неговия екип от института Курчатов, нова заплаха се приближава към света. Получената радиационна лава нагрява огромен контейнер с вода, което води до мощна експлозия. Легасов твърди, че в Киев и Минск няма да има повече живот и животът ще стане непоносим в страни като Полша, Унгария, България, Чехословакия, в по-голямата част от ГДР …
На въпрос какво означава „непоносимо“, той отговори – безброй смъртни случаи от болести. Но как сега някой може да каже със сигурност – колко смъртни случая ще бъдат?!
Според изчисленията на академика до момента на срещата до експлозията остават 48 часа. В най-добрия случай – 72. Представете си, два дни – и половин Европа може да бъде презаселена.
Решението, разбира се, се оказа просто – да се изпратят трима специалисти в ада, за да източат водата от този огромен резервоар. Бяха назначени герои и те наистина станаха герои.
Но за да открие потенциална заплаха, може би тогава никой не би могъл – с изключение на Легасов. И в крайна сметка все още трябваше да бъде предадено на Централния комитет. Ще кажете – добре, щеше да има някой друг учен в института Курчатов! .. Е, тогава щеше да има друг Гагарин …
Те успяха да източат водата и спасиха света за втори път.
Акт 3. Нови изчисления на Легасов и неговия екип показаха, че радиоактивната лава постепенно разяжда основата на 4-ти енергоблок. След като го корозира окончателно – а това ще стане до месец и половина, огромни дози радиация ще навлязат в подпочвените води – а оттам в река Припят – оттам в Днепър – и оттам в Черно море.
Представяте ли си какво би станало, ако това се случи?! Какво ще пие Украйна?! Да, цялата вода, преплетена с малки реки, ще бъде замърсена в Украйна! Водата в Украйна през следващите сто години може да бъде само вносна. Включително за напояване на много култури. И радиационният фон от замърсената вода, разбира се, ще набере скорост – в природата всичко просто ще започне да се преплита едно в друго.
Украйна щеше да се превърне в изгорена земя и черна дупка, за каквато някои я смятат сега. Но сегашната „черна дупка“ може да бъде излекувана с военна операция и би било безполезно да се лекува тази.
И човек може да забрави за плуването в Черно море завинаги. За Сочи и Олимпиадата, Крим и Одеса. Не забравяйте за пролива Босфора, където водата от Черно море навлиза в Средиземно море, а оттам в Световния океан.
Решението на Легасов беше следното. Изкопайте огромна камера с дължина 150 метра под основата и я напълнете с течен азот, който ще охлади лавата и ще предотврати срутването на основата. Вярно, целият течен азот на Съветския съюз беше необходим за това.
Намерихме въглищни миньори, които, точно като предишните истински герои, знаейки за всички възможни последствия, изкопаха тази земна камера при 50-градусова жега – точно тази температура беше под радиационната маса и основата. Може би това са били бащите на сегашните бойци на ДНР, които, както се оказва, сега спасяват цяла Украйна по навик.
Муцуните са голи. Управляван – за месец. Какви хора имаше в държавата!
Радиацията не е попаднала в подпочвените води. Украйна беше спасена. Въпреки че, честно казано, нека кажем, че ерозията на основата спря и течният азот се върна в складовете на СССР. Ами ако не беше спряло?
Акт 4. От първия ден и от първата минута Легасов говори за незабавното преселване на всички хора от близкия радиус на унищожение. И преди всичко – от град Припят. Партийното ръководство на страната първоначално зае друга позиция. Не създавайте паника и хаос, просто затворете прозорците и отворите в града (като цяло кошмар!), Покажете на всички и най-вече на целия свят, че ЦК на КПСС държи всичко под контрол. Че няма нищо лошо.
Междувременно здравето на хората се влошаваше всяка секунда.
Въпреки това Легасов постигна евакуацията на Припят, а по-късно – няколко дни по-късно – и създаването на радиусна зона на изключване. Единственото нещо, което тогава не можа да постигне, беше този радиус да е равен на поне 100 километра. Централният комитет се спря на цифрата 30.
Евакуация от Припят
Много от спасените животи в Северна Украйна и Югоизточна Беларус са животите на Легасов.
Акт 5. Последното и най-важно постижение на академик Легасов никога не беше простено от висшите служители на страната. А именно публичният му доклад – включително и в МААЕ във Виена, че експлозията в атомната електроцентрала в Чернобил изобщо не е случайна. Оказва се, че съветските атомни електроцентрали с реактори тип РБМК са построени така, че при определен алгоритъм на действие на пулта за управление е възникнала необратима реакция, водеща до експлозия на реактор!
Точно това се случи в Чернобил. Да, заместник-главният инженер на атомната електроцентрала в Чернобил Дятлов, който по-късно получи 10 години затвор, наруши всички възможни и немислими правила по време на теста, но беше сигурен – и всички знаеха за това – реакторът не експлодира! !!! И се оказа, че гръмна! Легасов методично разкри – как става това – с определени физически и технологични действия.
Още от първия ден той поиска атомната електроцентрала на СССР незабавно да преоборудва технологичната верига от действия, елиминирайки потенциала за експлозия.
Те го направиха. Но не наведнъж.
И ако не беше това проучване и упоритостта на Легасов?! Всеки би знаел, че това не е престъпна небрежност на Дятлов, а чудовищна грешка при проектирането на атомни електроцентрали с такива реактори. А няма ли някъде да ни чака нов Чернобил?!
В резултат на това за своя доклад той беше лишен от значителни постове и регалии. След края на Чернобилската епопея неговото мнение престава да се взема под внимание в научните среди. Изхвърлен е в периферията на историята и науката. Партията не му прости, че изнесе пред обществото глобален проблем, който – всъщност – го накара да се усъмни във величието на гигантската държава.
И две години след Чернобил Легасов почина. Той се обеси! Или заради това, което са му причинили, или заради случилото се със здравето му. Все пак той е прекарал общо 60 дни в Чернобил – никой освен него не е работил там толкова време. И Валери Алексеевич получи доза радиация 4 пъти по-висока от максимално допустимата норма.
Едва през 1996 г. той е удостоен със званието Герой на Русия.
И от моя гледна точка той е главният съветски човек и първият сред онези, чиято памет трябва да бъде увековечена.
Александър Бочкарев
https://mirtesen.ru/
