С огромно вълнение след 33 години отсъствие от родния град, в Балчик се представи Танер Мерт с живописната си изложба „Завръщане с цветове“. „Живял съм в Истанбул, София, Самоков, но Балчик ми е най-скъп, винаги ми е липсвал, много се радвам, че се върнах по този начин – с изложба в Нощта на музеите“, с гордост споделя художникът. Творческият му път започва след случайно изкарани курсове по интериорен дизайн, влюбване в поп арта и достигане до свой собствен стил – трудоемкото рисуване с върха на шпакла, нарекъл го танеризъм.
Танер Мерт е роден през 1972 г. в Балчик. По време на Възродителния процес (през 1989 год.) му се налага да се изсели заедно със семейството си в Турция. През 2005 год. се завръща трайно в България и живее до 2013 г. в София. Последните десет години се е установил в Самоков, където протича и целият му творчески процес. Творческият му път започва след случайно изкарани курсове по интериорен дизайн. Влюбва се в поп арта и е силно впечатлен от творбите на Анди Уорхол. В началото на творчеството си рисува само с моливи, предимно портрети на свои близки и приятели. Първата картина, която рисува с маслени бои на платно (малко момиче с кон сред природа), публикува с голямо притеснение. Но картината е откупена само след 15 минути за сума повече, отколкото е посочил. Това е голям стимул за него и той започва да влага още повече старание. Желанието му е да бъде разпознаваем. Спира се на една доста трудоемка техника, рисуване с върха на шпакла. Много иска да има български автор, на когото творбите да са оценени за милиони в световната сцена на изобразителното изкуство.
Първите три самостоятелни изложби на Танер Мерт са в Самоков, като първата е през 2016 година. Впоследствие в най-различни градове в страната. Негови картини са притежание на колекционери и ценители от различни държави по целия свят.
– С какви чувства се връщате в Балчик?
Родният град е прекрасен, аз отсъствам от Балчик от 1989 година. След като се изселихме, нямах такава възможност да дойда за дълго време повече. Много се вълнувам, защото тука срещам хора, които не съм виждал откакто съм напуснал Балчик преди 33 години. Много се притеснявам, че някои няма да ги позная … Толкова не мисля за картините, които представям. Вълнението ми е, че срещам познати хора, защото първите ми 16 години са минали в Балчик, учих в гимназията до 10. клас и после се изселихме в Турция. Много съм благодарен, че ме поканиха и изпитвам гордост, че се връщам по този начин в града, на тази хубава дата – за европейската нощ на музеите.
– Как виждате днес родния град?
Градът е неразпознаваем. 1989 год. като си тръгвах, може би имаше един хотел в центъра. На мен ми липсва онзи Балчик. Тогава беше много по-приятно за разходка, а сега вече се е превърнал в туристическа атракция. Няма го онзи предишен облик – симпатичен, малък, приятен, уютен град, и туристите – поляци, чехи, които се връщаха всяка година. Тогава атмосферата беше друга. Сега ми изглежда презастроен. Този бряг, като погледна от буните към брега, всички тези сгради и хотели … Може би е добре от гледна точка като приход за града, но предишната визия ми липсва повече.
– Какъв път извървяхте от Турция до Самоков?
Това е един период с постоянни промени. Живях 12 години в Истанбул, там бях три години в емигрантски лагер. После в голямото земетресение 1999 година излязох от развалините с майка ми. Сградата, в която живеехме, се срути. Такова премеждие преживяхме, но останахме живи, защото бяхме на последния шести етаж. Цялата сграда се срути. След това бяхме настанени две години в една база на Община Истанбул. После се върнах в България, като отворих магазин за кожени облекла в София, 2005. Преди това не мислех, че ще се връщам, защото се бях установил, 12 години там си живея. Но ми се отвори път за бизнес и така се върнах в България. В София останах 10 години, не ми провървя този бизнес. Докато бях последните години там, работех друга работа и се записах на курсове по интериорен дизайн, за да си запълвам уикендите. Но там се запалих по поп арта и така тръгнах да рисувам. В началото за удоволствие, поканиха ме на изложба и след нея реших вече, ако ще се занимавам сериозно с рисуване, трябва да се отличавам по някакъв начин. Не мога да се отличавам като сюжет, не съм толкова гениален като Зуека, приятели сме с него и имаме много изложби заедно. При него всяка картина е цял роман. Затова се спрях на техниката и си казах, че ако трябва да се отличавам по някакъв начин, то това ще е с начина на изпълнение. В началото започнах да рисувам само с върха на шпатулата, което е доста бавна и трудоемка техника, но знам, че никой не рисува по този начин и резултатите бързо се видяха.
– Казвате, че искате да има български художник, който да се продава за милиони.
На мен това ми е мечта. Много ще се радвам по световните медии да се говори, че в „Кристис“ или в „Сотбис“ се продаде тази картина на за 20 милиона долара на българския художник…. Това ще бъде огромен стимул не само за мен, но и за всички български художници. Ние в момента нямаме една картина дори за един милион, но имаме добри творци. Световноизвестни художници имаме, но я нямаме тази известност на картини с милиони долари.
Ето например, тази покана от музея в Балчик за мен е голям стимул. Държавата трябва да подпомага, това много зависи от самите служители, които работят в различните институции. Те много поощряват и дават сила на самия талант да се развива и да се старае. Това е много важно. Не може да си рисуваш вкъщи и никой да не ти казва ти рисуваш добре. Един художник може да има талант, но за да се развива, е нужно поощрение. Като при малките деца – когато го похвалиш, то започва още повече започва да се старае.
– Какво бихте казали на съгражданите си?
Първо, много съм изненадан, че залата беше пълна. Много се зарадвах. Радва ме, както и всеки творец, че има такива хора в Балчик, които се интересуват от изобразително изкуство.
– Да ви очакваме отново в Балчик?
Ще дойда с най-голяма радост.
В продължение на месец ценителите на изобразителното изкуство могат да се насладят на творчеството му в балчишките галерия.
Интервю на Албена ИВАНОВА, кореспондент на Радио Варна
