Еврейската общност в Пловдив отбеляза 81 години от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. Митинг-поклонението, организирано от еврейската организация “Шалом”, се проведе в двора на старото еврейско училище, сега Частно средно училище „Дружба“. “В днешния ден си спомняме историята на гонение, страх и мъка обхванали душите на нашите предци, историята, в която българското общество реагира на несправедливостта, православната църква застава в защита на сънародниците си от друго изповедание. История, в която депутати подписват декларация против готвената депортация на евреите от България и невероятната история на създаването на гражданско общество по време на война в страна, съюзник на нацистите от Германия”, каза в словото си Светлозар Калев, председател на “Шалом” – Пловдив.
Калев припомни имената и действията на личностите, обявили се в защита на евреите като Димитър Пешев, митрополит Кирил, екзарх Стефан, общественика и журналист Недко Каблешков, юристите Йордан Ковачев и Георги Кръстев, председателя на Търговско-промишлената камара Обрейко Обрейков, Ангел Станков- председател на Адвокатската колегия, журналистът Лука Говедаров, полк. Цветан Мумджиев, занаятчийската гилдия, представена от шивача Никола Миленков. Сега аз говоря за случки, които, взети заедно, формират една изключителна, феноменална история за спасение на десетки хиляди човека, допълни Калев. Той допълни, че е важно да се пази истината за тези събития, да не се позволява на някой да променя съдържанието на фактите и да се разказват случките от спасението на българските евреи на младите хора.
Българите трябва да се гордеем с право с този наш акт по време на Втората световна война, каза кметът на Пловдив Костадин Димитров. Той посочи, че Пловдив е символ на толерантността и на това как различни етноси и религии могат да живеят заедно.
Дядо ми не е можел да си представи, че неговите приятели ще загинат и неговият акт е преди всичко човешки, посочи Ани Миленкова, внучка на Никола Миленков, изпратил лична протестна телеграма до царя, призоваваща за отмяна на мерките срещу евреите. Тя допълни, че е възпитавана да се ценят хората по качествата и достойнствата им, а не по принадлежността към някаква националност.
Спомените на семейството си за дните около 10 март 1944 година сподели и внучката на Обрейко Обрейков – Лалка Обрейкова. Видният пловдивски общественик участва в защитата на евреите в града и е инициатор за написването на възвание срещу депортацията им от България.
На отбелязването на годишнината присъства и д-р Хаим Пардо, който е на пет години, когато събират в двора на училището еврейската общност в Пловдив, за да бъде депортирана. “Колкото хора имаше вътре, два пъти повече имаше отвън. Бяха дошли приятели, комшии, събудили се рано-рано, за да видят какво става. Накрая се прибрахме и после разбрахме, че много неща са ставали, за да се отмени депортацията към лагерите на смъртта”, разказа Пардо. По думите му благодарността на еврейската общност е много голяма. Той призова хората да пазят достойнството си и антисемитизмът и други ксенофобии да не се развиват в България.
На церемонията присъстваха областният управител на Пловдив Илия Зюмбилев, зам.-председателят на Общински съвет – Пловдив Стефан Послийски, десетки граждани. Бяха положени цветя пред паметната плоча на училището.
Отбелязването на 81 години от спасението на българските евреи ще продължи със служба в Бачковския манастир, където ще бъде отдадена почит на eкзарх Стефан и патриарх Кирил.
На 10 март 1943 г. в Пловдив 612 души евреи са задържани в три часа през нощта в еврейското училище, но по обяд са освободени по нареждане на главния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, след като митрополит Кирил (бъдещият патриарх) влиза в еврейския лагер и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от негодувание и 42 депутати начело с Димитър Пешев внасят подписка в Народното събрание и бламират антисемитските действия. Самото правителство спира депортирането. Българската православна църква окуражава евреите и българите, несъгласни с политиката на правителството. Особено активен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията.
