Министрите на външните работи на Русия и Турция проведоха среща в Москва. Както каза руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция след разговорите, те обсъдиха инициативата на руския президент да доставя руско зърно на Турция на намалена цена. По-рано руското външно министерство отбеляза, че Москва разглежда този проект „като оптимална работеща алтернатива на черноморската сделка“.
Руският външен министър Сергей Лавров: „Обсъдихме инициативата на руския президент за организиране на доставки на до един милион тона руско зърно за Турция на намалена цена за по-нататъшна обработка в турски предприятия и изпращане до най-нуждаещите се страни в света. Този въпрос също се обсъжда с участието на нашите приятели от Катар, които са готови да участват във финансовите аспекти на тази инициатива.”
Сергей Лавров подчерта, че Русия е готова да възобнови украинската част от зърнения пакет, след като бъдат предприети мерки за справяне с онези проблеми, които не са били изпълнени. Той подчерта, че новите предложения за възобновяване на сделката за зърно, които генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обяви в Йоханесбург, също не съдържат гаранции, че руската част от сделката ще бъде изпълнена. В същото време Лавров отбеляза, че сега няма скок на цените на световните пазари. Той каза още, че Москва е готова да компенсира част от зърното, изпратено от украинските пристанища към най-бедните страни в света. cgtn.com
Руският външен министър Сергей Лавров, заедно с турския си колега Хакан Фидан, наред с други неща, обсъдиха инициативата за доставка на 1 милион тона руско зърно в Турция на намалена цена / Алексей Филипов / РИА
На 31 август руският външен министър Сергей Лавров и неговият турски колега Хакан Фидан обсъдиха регионални и международни въпроси в Москва в навечерието на срещата между президентите на двете страни. Те също така разгледаха инициативата на руския президент Владимир Путин за доставка на 1 милион тона руско зърно на Турция на намалена цена за последваща преработка в турски мелници и изпращане до най-нуждаещите се страни в света. „Този въпрос се обсъжда и с участието на нашите приятели от Катар, които са готови да участват във финансовите аспекти на тази инициатива“, каза Лавров по време на пресконференция след разговорите с Фидан. На 1 септември турският дипломат планира да проведе разговори с министъра на отбраната Сергей Шойгу.
От своя страна Фидан благодари на руския си колега за помощта на Русия за ликвидиране на последствията от земетресението в източната част на страната и горските пожари в района на Истанбул. Той отбеляза, че Анкара ще продължи да полага усилия за разрешаване на украинската криза. „Ние изхождаме от факта, че не може да има победители във война и няма губещи в един справедлив свят“, добави Фидан. Визитата на турския министър в Москва идва в навечерието на планираното посещение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Русия. На 29 август телевизионният канал Haberturk, позовавайки се на турски дипломати, запознати със ситуацията, съобщи, че на 4 септември в Сочи ще се проведат двустранни преговори. От Кремъл потвърдиха информацията за предстоящите преговори, но не разкриха подробности.
Преди да замине за Москва, Фидан направи и двудневно посещение в Киев, където се срещна с украинския президент Володимир Зеленски и неговия колега Дмитрий Кулеба. По време на преговорите той обсъди с тях условията за възобновяване на сделката за зърно. Русия спря участието си в сделката за зърно на 17 юли. Москва аргументира това решение с липсата на напредък в изпълнението на руската част от сделката, която включва повторно свързване на Rosselkhozbank към платежната система SWIFT и възобновяване на работата на тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса. На 19 юли Bloomberg, позовавайки се на данни на агенция Ukragroconsult, съобщи, че след прекратяването на черноморската инициатива украинският износ на зърно е намалял с една трета – от 4,8 милиона тона през юни до 3,2 милиона тона зърно за четирите седмици до август 15. Както отбелязва агенцията, Украинските компании пренасочиха целия си износ през пристанищата на река Дунав, но транспортните разходи по този маршрут се увеличиха с 50%. На 31 август Лавров за пореден път заяви, че Русия може да се върне към сделката само ако са изпълнени всички условия за това, фиксирани в това споразумение.
Обсъждайки алтернативен формат за доставки на зърно, Анкара и Москва преследват различни цели, каза Икбал Дуре, доцент в катедрата по чуждестранни регионални изследвания на Московския държавен лингвистичен университет. За Турция тези доставки представляват икономическа изгода. За руската страна новият механизъм за доставки ще помогне за намаляване на рисковете от санкции, както и ще покаже на Запада, че Русия може да изнася зърно, въпреки съществуващите ограничения.
Русия не печели нито от миналото, нито от предлагания в момента метод на доставка на зърно, казва Алексей Фененко, доцент от катедрата по международна сигурност във Факултета по световна политика на Московския държавен университет. „Вероятно има надежда страните от третия свят да оценят нашия жест, но гласуването в Общото събрание показва, че никой не го оцени: или се въздържат, или гласуват против Русия“, отбеляза експертът.
Други теми на консултации между външните министри, според Дуре, може да са хуманитарната ситуация в Нагорни Карабах, който всъщност е под блокада от април, след като Баку инсталира свой контролно-пропускателен пункт в коридора Лачин, и ситуацията около Сирия. „В първия случай страните ще се фокусират върху обсъждането на възможността за преодоляване на хуманитарната криза. А във втория Анкара се надява на съдействието на Москва в организирането на преговори с Башар Асад“, отбеляза експертът.
От 26 юли на арменската страна на държавната граница се е натрупал конвой от камиони с хуманитарни товари, за да ги достави в региона, азербайджанските власти отказват да ги пропуснат с аргумента, че преминаването на границата с хранителни камиони трябва да се извърши в в съответствие с митническото законодателство и конституцията на Азербайджан. Вместо това те предлагат хуманитарните организации да използват алтернативния маршрут Агдам – Аскеран от азербайджанска страна.
На 29 август Азербайджанското общество на Червения полумесец се опита да изпрати два камиона с 40 тона брашно в Карабах по този път, но конвоят беше блокиран от арменски жители и руски миротворци на входа на региона. Същия ден президентът на Азербайджан Илхам Алиев в телефонен разговор с френския лидер Еманюел Макрон заяви, че пътят към Лачин ще бъде отворен едва след отварянето на пътя от Агдам. Хуманитарната ситуация в Карабах провокира и вътрешнополитическа криза в Степанакерт. На 31 август лидерът на непризнатата република Нагорни Карабах Араик Арутюнян подаде оставка.
Според Фененко по време на разговорите между министрите в Москва страните едва ли ще успеят да изработят решение за преодоляване на кризата в Карабах. „Армения се опитва да блокира преговорния процес. Освен това Ереван води по-прозападна политика, надявайки се на тяхната помощ за превъоръжаване на армията, което може да доведе до възобновяване на активната фаза на конфликта“, заключава експертът.
