Баба ми казваше едно време – случаен може да бъде само бракът, любовника трябва да се избира внимателно.
Понеже баба Пена не беше много на „ти“ с английския, обясняваше на другите баби, че вече „всичко е унл@йна!“
– Бабо, защо всеки ден те докарват с полиция?
– Ходя на пазар и за да не плащам за автобус, казвам, че съм се загубила!
Баба ми викаше:
– Колкото повече те върти чевермето на живота, толкова по-печен ставаш!
Баба ми се зарадва като ме видя с маска… винаги си е мечтала да ме види доктор!
– Бабо Маро, боядиса ли яйцата?
– Мани, чадо, мъча се аз, ама он го е гъдел…
Междуселски автобус. Баба сяда зад шофьора и поръчва:
– Момче, да се обадиш, когато стигнем до Поповица!
– Бъди спокойна, бабо!
Автобусът се кламбичка час, два, три… По едно време бабата побутва шофьора:
– Много ли има още до Поповица?
Шофьорът с ужас разбира, че е забравил. Тегли на ум една, върти волана, кара петдесет километра в обратната посока.
– Ето ти бабо, Поповица. Слизай!
– Ама аз не съм за Поповица!
– ???
– Дъщеря ми каза като я наближим, да си изпия хапчето!
