© |
Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В Епизод 46 ще разговаряме за това, какво означава Финландия в НАТО? Отговаря бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов. Доц. Шаламанов, каква е принадената стойност на Финландия в НАТО и как ще се възприеме и от съседите й?
Това, което означава е важно поне в три измерения. Първо, че явно НАТО се възприема като най-важната, най-солидната гаранция за сигурността на една държава. Второ, означава, че НАТО расте, а когато една организация расте, тя става по-способна, по-устойчива. И на трето място приемането на Финландия е особено важно, тъй като това означава повече сигурност във високия север, в крайния север, и добавяне на една високотехнологична нация, а именно технологиите са голяма част от новите инструменти, които ще гарантират сигурността в бъдеще.
А погледнато от гледна точка обаче на сигурността и в контекста на войната на Русия в Украйна, как ще се възприеме тази картина в Кремъл? Ще даде ли някакво продължение? Вече чухме предупрежденията, идващи от там.
Надявам се, че това ще подейства отразяващо в Кремъл, тъй като тяхната погрешна стъпка да нахлуят в Украйна, като начин да ограничат разширяването НАТО, да разединят Европа, да разделят Европа от Америка, даде точно обратния резултат: Европа и Америка са по-близки отколкото преди войната, Европа е по-единна отколкото преди войната, и НАТО се разширява със страна, която има по-дълга граница с Русия, отколкото самата Украйна.
А приемането на Финландия не е ли по някакъв начин свързано и с трансфера на ядрени оръжия от Русия в Беларус, нещо като контрапредупреждение: вие идвате до границата ни, ние пък ще ви заплашим по-сериозно?
Вижте, заплахите никога не се водили до добри решения, още повече ядрени заплахи. Това по-скоро според мен е признак на слабост, на безизходица, и всъщност създава допълнителни рискове за сигурността, включително и на Беларус, която не е най-стабилната страна в Европа. Добавянето на ядрени оръжия, разположени на нейна територия, едва ли ще я направи по-стабилна. И пак казвам, докато предложението от страна НАТО винаги е било сътрудничество, партньорство, и Русия беше част от едно много сериозно партньорство с НАТО, от страна на Русия виждаме единствено заплахи и агресивна риторика, дезинформация, пропаганда, открито обявяване на страните, с които тя е съседка, за неприятелски. Аз мисля, че тази ескалация вероятно ще продължи още известно време, но тя не може да доведе до позитивен резултат, и в Русия трябва да намерят друг подход, ако искат да гарантират не само своето сигурност, но и възможност за развитие в променящия си свят.
Вече казахте, че целта на Русия е дестабилизация на НАТО и по възможност разбиване на НАТО и на Европейския съюз. Доколко това е мисията?
Да, това е целта, която официално е обявена.
Това е официално обявена цел, но доколко това е мисия възможна?
Това в много голяма степен зависи много повече от нас, отколкото от усилията на Русия. И именно в тази връзка аз смятам, че е мисия невъзможна, тъй като изградените механизми и в НАТО, а в голяма степен и в Европейския съюз, са устойчиви. Те са базирани на споделен интерес и споделени ценности, на цивилизационен избор, както ние казваме в България. И те очертават една визия за бъдещето, която няма конкуренция, която няма приемлива алтернатива дори и в България.
България е изправена пред шанса за ново правителство след тези избори. От военна гледна точка какво трябва да се направи, какво трябва да включи управленската програма на новия кабинет?
Това е много добър въпрос, особено в контекста на предстоящите решения в НАТО, че 2% е всъщност минимума на разходи за отбраната, решението за създаване на многогодишна програма за превъоръжаване и за развитие на украинските въоръжени сили. Така че като минимум това, което българско правителство трябва да направи, е да предложи инвестиционна програма, която води до реално трансформиране на отбраната и отбранителната индустрия, развитие на многонационални сили на българска територия, които са част от новия модел на силите на НАТО в Източна Европа, която създава финансов механизъм за многогодишно дългосрочно инвестиране в развитието на отбраната при положение, че разходите за отбрана ще надминат 2% и ще бъдат на възможно по-високи нива, както и ще бъдат използвани всички други механизми, включително чрез споменаваните многократно триъгълни сделки, които са възможни дори и след отпадане на необходимостта от старо съветско въоръжение за Украйна. Но едно от най-важните неща, което трябва да бъде включено, е наистина проверка на интегритет на всички, които работят в службите за сигурност, в отбраната, защото не можем да си позволим, включително решения на парламента да бъдат саботирани в изпълнителната власт и от службите, които се провалиха в първите дни на войната в своите оценки, в своите съвети, в информацията, която предоставят на нашите лидери.
Доц. Шаламанов, що се отнася за предоставянето на оръжие за Украйна, едно ново правителство, един нов кабинет какви решения трябва да предприеме?
Ами трябва да предприеме според мен решения, които са в рамките на мандата на вече взетото решение на парламента, а именно да се търсят възможности за триъгълни сделки, така че оказваната военна помощ за Украйна да бъде свързана с получаване и на съвместима техника за български въоръжени сили, трябва да включва механизми за максимално добро сътрудничество с Украйна, включително за използване на техния опит и в оперативно отношение, но и във военнотехническо отношение, и трябва да включва мерки за преодоляване на празнотите, на дефицитите в нашата отбрана с механизмите на съюзното планиране и на използване на многонационални сили. Като в този контекст всъщност се постигне едно ниво на увереност и във военните, и в обществото, че помощта за Украйна може да бъде наистина всеобхватна, а не постоянно да се оправдаваме, че всъщност ние имаме слаба отбрана и не можем да помогнем на Украйна, когато тя най-много се нуждае.
На финала не мога да не ви попитам, знаете, набира скорост, пробива си път една такава мълва: ще се наложи ли да изпращаме военни контингенти, т.е. военни части за Украйна?
Със сигурност не. Тази мълва е част от пропагандната война, която се води срещу интересите на България, за съжаление с участие на български политически сили, включително сили в парламента. Тази мълва няма никакво основание, тъй като позицията на НАТО е много ясна, че НАТО няма да се ангажира в тази война, т.е. няма да има натовски сили в Украйна. И спекулирането с такъв тип информация цели само едно: всяване на страх, разделяне на българската общество и блокиране на възможността България да се движи напред заедно със своите съюзници в НАТО и в Европейския съюз, да остане слаба, още по-уязвима страна, и евентуално при неуспех на Русия в Украйна, да има една възможност Русия да продължи да дестабилизира НАТО и Европейския съюз чрез страни, като България.
Присъствието на България в подкрепата, в стабилизирането на Украйна, един от акцентите на бъдещото правителство ли се очертава?
Това е част от програмата за подкрепа на Украйна и в рамките НАТО, и на Европейския съюз. Но аз съм съгласен с вас, че ние трябва да имаме и своя национална програма в двустранен план с Украйна, защото ние сме близо до Украйна, България има около 300 хиляди българи, които са наши посланици там, в България има много украински бежанци. Нашето общество се консолидира много силно около подкрепата за Украйна, ще посоча пример само с инициативата на Манол Пейков. Така че ние имаме невероятен шанс за специфичен подход, български, към подпомагане на Украйна, който е в интерес колкото на Украйна, още повече на България. И трябва да бъде реализиран този път и с визия, и с лидерство, на ниво правителство и парламент, а не само от отделни български граждани, от хора, дарители, хора, които се посвещават на това да бъдат полезни на другите.
А какво трябва да включва тази двустранна програма и кой да я инициира?
Естествено, трябва да я инициира българското правителство, ако е необходимо с лидерството и мандата на българския парламент. Но със сигурност това не може да стане ако президентът и правителството се поставят над парламента, над волята на хората, които представляват българското общество, и всъщност работят против решенията на парламента.
Т.е. вие сте „За“ редовен кабинет, който да работи в синхрон с парламента оттук насетне за външнополитическите, а и вътрешнополитическата приоритети на България?
Несъмнено аз съм „За“ това. Но по-важното е, че практически над 70% от българските граждани са „За“ това. И ако ние наистина сме демокрация, надявам се това да бъде и водещото в работата на нашите народни избраници.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
