България, част от семейството на НАТО, новата среда за сигурност, ролята на науката и изкуствения интелект за сигурността и информацията бяха сред акцентите на конференцията „20 години България в НАТО: Защото сме по-силни заедно“, която се състоя в Централния военен клуб в София.
Събитието беше организирано от Дипломатическия институт към министъра на външните работи, съвместно с Информационния център на Министерство на отбраната, Атлантическия клуб в България и Софийския форум за сигурност, под егидата на правителството в оставка.
Присъединяването ни към този най-мощен военен съюз на нашето съвремие – НАТО, е всъщност и присъединяване към едно пространство на споделените демократични ценности, на свобода и мир, на зачитане на човешките права и на върховенството на закона, каза президентът Румен Радев на форума.
Президентът посочи, че са положени върховни усилия на поколения държавници, политици, дипломати, военни и общественици за членството на страната в НАТО.
Разширяването на НАТО е по същество разширяване на демокрацията, на мира и сигурността, каза премиерът в оставка Николай Денков. Той отбеляза, че днес алиансът е гарант за сигурността над 1 млрд. граждани. НАТО показа, че може да се адаптира успешно към предизвикателствата пред сигурността, каза Денков. Съюзната сила е най-мощното послание за потенциалните агресори. Обединението ни прави по-защитени и по-сигурни, добави Денков.
НАТО за България не е само стратегическа и външнополитическа цел, а стимул за утвърждаване на демократичните ценности, за социално-икономически напредък, каза вицепремиерът и външен министър в оставка Мария Габриел.
Вече инвестираме много солидно в отбранителните способности на нашите въоръжени сили. Паралелно с това работим за по-тясната интеграция в рамките на НАТО. Ние никога не сме седели по-достойни в НАТО, заяви министърът на отбраната в оставка Тодор Тагарев.
Европейската отбранителна индустрия трябва да бъде иновативна и адаптивна, за да позиционира Европа като глобален лидер в сигурността, точно през високите и дълбоките технологии, каза министърът на иновациите и растежа в оставка Милена Стойчева.
Политиката на отворени врати на НАТО е един от най-големите успехи, като развива демокрацията, стабилността и просперитета и ни доближава до дългогодишната ни цел за цялостна, свободна и мирна Европа, каза Борис Рюге, помощник генерален секретар на НАТО по политическите въпроси и политиката на сигурност, във видеообръщение. Вашата страна внесе своята перспектива и решителност в НАТО и изигра ценна роля в алианса, каза още той.
Членството на България в НАТО вече 20 години е гарант за сигурността и просперитета на българските граждани, каза Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт към министъра на външните работи.
Ако не бяхме влезли в НАТО, щяхме да се провалим и за ЕС, заяви президентът на Атлантическия клуб в България Соломон Паси, който беше външен министър в периода 2001 – 2005 година. НАТО беше големият трамплин за членството ни в ЕС, каза още Паси.
Новата среда за сигурност в Черноморския регион
Нападението на Русия срещу Украйна има политически последствия, каза Ася Давидова, директор на дирекцията „Политика за сигурност“ в МВнР. Редът, свързан с отбраната и сигурността, беше изваден от релси. Черно море е особено важно. Политиката на Русия в региона е насочена към манипулиране на различни слаби среди, коментира тя.
Русия инвестира в способности, които биха позволили на специализирани подводници да поставят експлозиви на морското дъно, заяви генерал-майор Пол Хурмуз, старши сътрудник към New Strategy Center в Румъния. Руските служби използват дезинформация и пропаганда. Русия използва напълно способността да ескалира ситуацията в зависимост от своя интерес, отбеляза той.
Трябва да си извадим поуки от миналото и от настоящата война в Украйна, за да разработим един солиден подход към сигурността в Черноморския регион, заяви посланик Таджан Илдем, председател на Центъра за икономически външнополитически изследвания (ЕDАМ) в Турция. По думите му войната в Украйна доведе до драматични промени в средата за сигурност. Русия използва Черно море и като платформа, за да излъчи сила на юг, смята той.
Имаме два нови члена – Финландия и Швеция, които са силни от военна гледна точка и са в челните редици в защитата на човешките права и правовата държава, отбеляза Алексиос Мариос Либеропулос, посланик на Гърция в България. Войната на Русия в Украйна даде шанс за НАТО да се реорганизира, каза гръцкият посланик и добави, че Русия използва целия си спектър от военни и невоенни средства, за да увеличи напрежението в региона.
Новите измерения на сигурността – наука, космос, изкуствен интелект
Нашата експертиза е в областта на големите данни и изкуствения интелект (ИИ), отбеляза проф. Силвия Илиева, директор на Института GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя посочи, че се припознават в приоритета на НАТО за споделената информация и сигурност.
Полк. доц. д.н. Борислав Генов, директор на Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“, отбеляза, че фокусът на института са ИИ и автономните системи. Основен интерес от позицията на въоръжените сили трябва да са квантовите технологии, каза той. Според него трябва да се подпомагат стартиращите компании.
Войната в Украйна показа ясно какво е да имаш и какво е да нямаш добри системи за наблюдение. Първото нещо във всяка ситуация е да имате навременна информация. Тук идва и ролята на космическите системи, каза Райчо Райчев, основател и главен изпълнителен директор на EnduroSat.
Разработили сме платформа, която да наблюдава космическото време. Резултатите дават основа за следващи научни изследвания, отбеляза полк. Орлин Николов, директор на Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия (CMDR CoE) в София.
Иновациите в НАТО се развиват. НАТО е огромна машина за иновации, но заслугата на DIANA е, че тя се отваря към университети, начинаещи компании, и към това трябва да наблегнем, каза Велизар Шаламанов, директор “Развитие на способностите” в Атлантическия клуб в България.
Ролята на информацията за сигурността
Проф. Георги Фотев от Нов български университет посочи, че дигиталната революция е променила коренно обществото. Тази се различава от предишните със своята радикалност, тъй като удвоява света – реален и дигитален свят. Трябва да преосмислим радикално проблема със свободата на словото, каза още Фотев. Той отбеляза, че тя е една от фундаменталните свободи и без нея няма нищо друго.
Дезинформацията е механизъм за завладяване на обществото, каза д-р Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията.
Години наред наблюдаваме 60-90 хил. статии на месец в българското интернет пространство и онлайн медии, които представляват някаква форма на дезинформация, коментира Галев
Дезинформацията се случва там, където ние мълчим, каза полк. (о.р.) Владимир Миленски, директор на Информационния център на Министерството на отбраната. Дори с факта на мълчание или закъснение, вече по дефиниция сме съмнителни, държавата е съмнителен играч, коментира той
Старата пропаганда днес се разпространява със средствата на модерните технологии, каза Тейя Тийликайнен, директор на Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи. Това дава на противниците по-добри инструменти за атакуване уязвимостта на човешкия ум, добави тя.
Юбилейни медали за особени заслуги за приемането на страната ни в НАТО бяха връчени от вицепремиера и външен министър в оставка Мария Габриел на президента (1997-2002) Петър Стоянов; министъра на външните работи (2001-2005) Соломон Паси; посланик Любомир Иванов, първи представител на България в НАТО (2004 – 2009); Велизар Шаламанов, председател на Надзорния борд на Агенцията за комуникации и информация на НАТО (2019-2021); генерал-майор (о.з.) Стефан Димитров, почетен председател на Съюза на офицерите от резерва “Атлантик”.
Отбелязването на годишнината ще продължи с тържествен концерт „20 години България в НАТО“, организиран от МО и МВнР, който ще се състои тази вечер от 18:00 ч. на пл. „Княз Александър I“.
***
Днес се навършват 20 години от връчването (2004 г.) във Вашингтон, САЩ, от министър-председателя Симеон Сакскобургготски на ратификационния документ за присъединяване на България към НАТО, на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, който го приема от името на САЩ – страната депозитар на договора. Договорът е ратифициран от Народното събрание на 18 март 2004 г. и същия ден е публикуван в “Държавен вестник”, показва информация на отдел “Справочна” на БТА.
