Майката на Давид Даяна разказва, че именно синът й й е дал сили да оцелее
Бебето на 18 дни Хуан Давид оцеля заедно с майка си 32 часа под руините на рухналия им жилищен блок във венецуелския щат Ла Гуайра и се превърна в символ на надеждата за опустошената от мощните земетресения Венецуела, пише Би Би Си.
По последни официални данни жертвите на бедствието са най-малко 1450 души, а около 3150 са ранени. Над 12 700 души са останали без дом, докато според оценки на ООН близо 50 000 души все още са в неизвестност. Временният президент на страната Делси Родригес определи случилото се като „най-бруталната природна катастрофа“ в историята на Венецуела.
Against impossible odds, hope endures. 🇺🇸
American search and rescue teams rescued an infant from beneath the rubble following the earthquake in Venezuela. Every life saved is a victory. pic.twitter.com/PcFayXEqNP
— Department of State (@StateDept) June 27, 2026
Двата силни труса с магнитуд 7,2 и 7,5 по скалата на Рихтер удариха страната на 24 юни с интервал от по-малко от минута. Според Геоложката служба на САЩ (USGS) второто земетресение е най-силното във Венецуела от 1900 г. насам, когато на 29 октомври трус с магнитуд 7,7 разтърсва крайбрежието на страната.
Въпреки че са изминали дни от трагедията, спасителните екипи продължават да откриват оцелели. Сред тях са и младата майка Даяна Патиньо и новороденият й син Хуан Давид, които прекарали 32 часа затрупани под останките на жилищния си блок.
Даяна разказва, че в момента на земетресението е миела чинии в апартамента си на осмия етаж. Когато усетила силното разлюляване, веднага взела бебето си, убедена, че става дума за лек трус.
„Имах чувството, че летя. След това усетих, че потъвам във вода и пръст, а после пропаднах в дупката, където останах. Не знам как не изпуснах бебето си, тъй като буквално летях. Бях притисната към мебелите“, разказва тя.
След като се озовала под развалините, Даяна започнала да вика за помощ, но скоро осъзнала, че никой не я чува.
„Казах си, че няма да хабя силите си. Реших да викам само ако чуя гласове или стъпки наблизо. Не знам как запазих самообладание, въпреки че левият ми крак беше затиснат под бетон, а слепоочието ми беше притиснато в камък“, споделя младата жена.
По думите й именно синът й й е дал сили да оцелее.
„Докато той беше жив, и аз щях да бъда жива. От време на време докосвах нослето му, за да се уверя, че все още диша“, разказва Даяна.
Спасението дошло, когато тя чула гласа на брат си сред развалините.
„Казах си, че това е единственият ми шанс. Извиках с цяло гърло: „Тук съм!“. Тогава той ми каза: „Намерих те и ти обещавам, че няма да си тръгна, докато не те извадя“, спомня си тя.
Майката и бебето вече са настанени в клиника в столицата Каракас, а кадрите от тяхното спасяване обиколиха света, превръщайки малкия Хуан Давид в символ на надеждата за цяла Венецуела.
