- Шотландският плувец бе диагностициран с рак на мозъка, но сега отново се състезава и помага на младите, изпаднали в същата беда
В началото по-скоро изглежда, че съзнанието си прави странни игрички с него. Непосредствено преди началото на важно състезание получава силно дежавю. Странното усещане се завръща по-късно през деня, а и на следващия. Младият плувец е повече любопитен, отколкото уплашен от връхлитащите го пристъпи. После обаче, точно преди да скочи в басейна, в главата му се случва нов вид буря и той губи съзнание за кратко, а след събуждането си усеща, че лявата половина от тялото му е странно изтръпнала. Арчи Гудбърн не е глупак и прекрасно осъзнава, че е време да отиде в болницата и да се подложи на всички възможни изследвания, които ще му предложи съвременната медицина.
„Лекарите ми казаха, че ще им трябват ден или два, за да открият какво точно се случва, и ме посъветваха да не се притеснявам излишно. Послушах ги и отидох да тренирам. Излязох от водата, взех си хавлията и си погледнах телефона. Имаше пропуснато обаждане. Набрах номера и след една или две минути вече знаех, че имам не един, а три тумора в мозъка“, простичко разказва за началото на ужаса шотландският плувец Арчи Гудбърн.
До мига на фаталното обаждане той е абсолютно убеден, че е един от големите любимци на съдбата. В училище му върви и математиката, и отношенията с връстниците. Момичетата, естествено, също харесват високото момче с добре оформени от плуването мускули. Подходящата физика и правилното отношение към тренировките помагат на малкия Арчи да се открои от останалите състезатели и да получи място в различните национални гарнитури, за да го поканят накрая и в световния елит. Най-голямото му постижение е подобряването на националния рекорд на 50 метра бруст.
Младият Гудбърн се беше устремил към покоряването и на други върхове, но точно тогава го връхлита тежката диагноза. В кабинета на онколога плувецът е уведомен, че страда от рядка форма на злокачествено заболяване, което уврежда мозъка и гръбначния мозък. Специалистът от другата страна на бюрото му съобщава още, че туморите не могат да бъдат оперирани заради специфичното им разположение и единствената алтернатива са химио- и лъчетерапиите. Най-страшно е заключението – 22-годишният мъж едва ли ще доживее своя 40-и рожден ден.
Три години по-късно Арчи Гудбърн отново се върна в басейна и под бурните овации на публиката се качи на стартовото блокче. Участието му в Игрите на Британската общност беше прието не само като сензация от любителите на плувните спортове, но и като добър повод да повярваме, че дори и най-лошите прогнози могат и да не се сбъднат и понякога светлината може да разсее и най-тъмния мрак. Вече 25-годишният състезател не успя да се пребори за медал в коронната си дисциплина, но сълзите му след края на състезанието не бяха от мъка, а от щастие.
„Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение, когато успях да се класирам за финала. Всички казват, че съм приказлив човек, но сега не намирам думи, за да опиша колко фантастично се чувствах преди и по време на състезанието. Фантастично е отново да си повярвам, че съм нормален човек и че съм като всички останали“, споделя шотландецът, който през последните три години минава през страхотни перипетии.
Младокът напълно се отдава на издирването на най-съвременни терапии и дори експериментални лечения, които биха могли да му помогнат да победи рака. Лекарите са умерени оптимисти, когато му съобщават, че новите лекарства и технологии в крайна сметка са сработили и са забавили растежа на туморите. Това не означава пълна победа, но е много повече от това, с което разполага Гудбърн, когато за първи път му казват, че е сериозно болен. И понеже през последните години той трябва да се отдалечи от плуването заради честите си посещения в болницата, решава да запълни свободното време с учене. И се дипломира с пълно шест като инженер-химик, което е още една възможност за него да окаже отпор на болестта.
Шотландският плувец се втурва да търси информация за различните видове рак на мозъка, които в повечето случаи звучат като смъртна присъда. Признава, че интересът му не е продиктуван единствено от мисълта да спаси собствената си кожа.
„Мечтаех си да спечеля медал при завръщането си в басейна, но не се получи. Няма проблем, защото по-голямата ми мечта е да стигна до бъдеще, в което ракът на мозъка не е най-големият убиец на пациенти под 40 години. Правя всичко възможно да удължа собствения си живот и в същото време опитвам да защитя по-млади пациенти, които преминават през същото премеждие. Това ми дава смисъл и посока, но не знам какъв ще е финалът. Дано постигна пълна победа“, пожелава си Арчи Гудбърн.
