АДРИАНА БУДЕВСКА В КЪЩАТА НА СОФИЯ

10.04.2019

2619

Към един приятен и задушевен разговор за театъра и изкуството от първо лице провокира РИМ – Добрич столичани със своята фотодокументална изложба „Превъплътителката Адриана Будевска“ в новото арт пространството – Къщата на София. Събитието се състоя на 2 април в автентична среда във фамилния дом на актрисата на ул. „Миджур“ 12, в кв. „Лозенец“. В приветствените си слова г-жа Динна Темелкова – уредник на културния център, благодари на музея в Добрич за оказаната чест да представи фотосите непосредствено след експонирането им в родния град на актрисата, с което за пръв път Къщата на София бива одухотворена с присъствието на своята стопанка – Адриана Кънчева Будевска.

Изложбата е посветена на 140 години от рождението на българската Сара Бернар, като акцент представляват седем знакови роли сред многобройните превъплъщения на Будевска: Дездемона от „Отело“ на Шекспир, Мария Магдалина от „Юда“ на Константин Мутафов, Акулина от „Силата на мрака“ на Толстой, Амалия фон Еделрайх от „Разбойници“ на Шилер, Рада от „Под игото“ на Вазов, Елени от „Боян Магесникът“ на Кирил Христов и Далила от „Самсон и Далила“ на Владимир Мусаков. Всяко от изображенията е своеобразна малка сценка в едно по-голямо представление, наречено живот, отдаден на театралното изкуство и реконструира невидимото духовно естество на актьорското майсторство, съхранило в тънката нишка на времето Красотата, създадена от Адриана Будевска.

Специален гост на откриването бе проф. Мирослава Кортенска – български театрален критик, културолог и медиен експерт, в чийто театрален портрет на Адриана Будевска бе откроена многопластовата релефна визия на артиста и литератора, на превъплътителя и поета, на естета и публициста. Сред поканените гости бяха проф. Светлозар Игов – литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач, проф. Михаил Неделчев – литературен историк, културолог, есеист и публицист, г-жа Теменуга Джурова – родственица на Будевска по бащина линия, музейни специалисти от Дом-паметник „Йордан Йовков“ – Добрич.

Изложбата сама по себе си представлява бутиково бижу, което излъчва светлината на един упорит и непрестанен труд на създателката на Народния театър, която по никакъв начин не е жалела сили и време за своите творчески превъплъщения. За по-малко от 25 години Будевска пресъздава с голямо художествено майсторство и дълбоко психологическо проникновение незабравими образи от световната и българската драматургия, подготвя повече от сто роли, които влизат в златния фонд на българския театър. Списъкът с пресъздадените образи е дълъг: Луиза от „Коварство и любов“ на Шилер, Елисавета от „Мария Стюарт“ на Шилер, Вишневска от „Доходно място“ на Островски, Нора от едноименната пиеса на Х. Ибсен, Настя Филиповна от „Идиот“ на Достоевски, баба Матеевица от „Искам да живея“ на Н. Данчов, Берта от „Две съдби“ на Шпажински, и др.

Подбраните фотоси в изложбата целят да разкрият основни възлови моменти от творческото израстване на актрисата, нейното отношение към малките (не)значими детайли – мимика, жест, поза, автентичност, които по думите на великия Александър Ленски крият тайната на пленителното театрално изкуство. Сценичното присъствие на Адриана Будевска се усеща и в многобройните спомени от детството и студентските ѝ години. Фрагменти от анализите на нейния репертоар, афоризми, извадки от критически статии по въпросите на театъра не само свидетелстват за богатата култура на първата ни драматична артистка, но те възкресяват слабо познатата дарба на Будевска – писателската. Не случайно Хр. Бръзицов ѝ предрича поетска съдба, разпознавайки в чувствената душевност на големия талант драматичната поезия в душата на Будевска, страдалка и едновременно щастливка в своята най-голяма любов – театъра. Любопитен за посетителите е фактът, че примата на Народния театър еднакво добре си служи както с мимическите паузи, така и с ословесените размисли, съхранени по страниците на списанията „Демократически преглед“, „Театър и опера“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, „Кръгосвет“, във вестниците „Зора“, „Женски глас“, „Демократически сговор“, „Напред“, „Отечествен фронт“ и др.

Във фотосите на изложбата „Превъплътителката Адриана Будевска“ е уловена сянката на театралната стихия, върху която актрисата е стъпила и която я крепи в реалния драматичен живот. За пръв път Будевска открива за българската публика автор като Ибсен – известен със своята дързост в полета на съвременната драматургия. Но ако този Ибсенов репертоар е като изпит за българския театър, артисти и публика, то безспорно чрез Ибсеновите пиеси Будевска намира себе си, усъвършенства театралното изкуство и модернизира героините на класическите драми, пресъздавайки драмата на героинята като вътрешна емоционалност, като колизия на две стихии в една и съща душа, и то в тона на проницателна интимност, на изповед и на енигматичност, непознати до този момент за сцената на българския театър.

С името на Будевска свързваме зараждането и утвърждаването на професионалния театър у нас в началото на ХХ век. Както споделя и сама артистка по-късно, още от 5-годишна възраст е жадувала да даде израз на емоционалната си природа, като изнася пред роднини различни куклени представления. Може би най-точно е Кръстьо-Сарафовото описание на актьорско ѝ майстроство: „Който не е виждал Адриана Будевска на сцената, мъчно би могъл да си представи какво очарование излъчваше нейната артистична игра, какви вълшебни мрежи изплиташе за сърцата на зрителите нейният прекрасен глас.“

Адриана Будевска е актриса с голяма култура. Тя е на служба не при Народния театър, а при изкуството си, и винаги оттам гледа на всяка роля, която ѝ се даде. За нея няма малки и големи роли, а има художествена игра. При прочит и разбор на пиесите е най-внимателна, на рапетициите – редовна, спокойна, грижлива изпълнителка на всички уместни бележки на режисурата. Особено усърдна е, когато се дават пиеси от български автори, смята, че трябва да има дял при създаването на българската драма и посреща с радост всяка дадена ѝ българска роля. Затова Будевска с голяма обич и майсторство изгражда силни роли от български пиеси като: Мария от „Иванко“ на В. Друмев, Мила от „В полите на витоша“ на Яворов, Цена от „Змейова сватба“ на П. Ю. Тодоров, Костанда от „Свекърва“ на А. Страшимиров и др.

При все, че акцент в изложбата са творческите превъплъщения на Адриана Будевска, отделено е място и за житейския път на актрисата, родена на 10 декември (28 ноември ст. ст.) 1878 г. в гр. Добрич. След спечелен конкурс през 1895 г. пред комисия в състав: Иван Вазов, проф. Ив. Шишманов, Д. Попов и проф. Ив. Мърквичка получава държавна стипендия и заминава за Москва, където от следващата година започва да изучава драматическо изкуство в Московското императорско училище. Завършила четиригодишното си обучение със званието „свободен художник“, Будевска се завръща в България и на 3 октомври 1899 г. дебютира в ролята на Василиса Мелентиева в едноименната пиеса на Александър Николаевич Островский в столичната трупа „Сълза и смях“. От 1906 до 1926 година играе само в Народния театър, когато е уволнена и повече от 10 години, в разцвета на творчески сили, стои извън сцената, а през 1937 г. заминава за Аржентина при сина си Вили Ганчев, откъдето се завръща единадесет години по-късно. На 20 февруари 1949 г. българската общественост чества с подобаваща тържественост нейната 70-годишнина.

Адриана Будевска е незаменим художник-творец от изключителен мащаб. Досега тя няма равна на себе си като творец на българската сцена, като писател-театрал, като изкусен майстор на актьорското превъплъщение, на поетическо и художническо виждане. И колкото повече времето я отдалечава от нас, толкова повече изчезва временното и толкова повече расте легендарното – вечното.

Изложбата може да бъде посетена в Къщата на София до 3 юли 2019 г.

Магдалена ТРИФОНОВА – уредник на Дом-паметник „Й. Йовков“