Извършването на типични адвокатски дейности се оказа поставено под ново условие – вписване в специален регистър. Става дума най-вече за учредяването и регистрирането на търговци и други юридически лица, за което гражданите и бизнесът обичайно ползват услугите на адвокат, но и за други услуги, като доверително управление, които също се извършват от адвокати.
За да могат да продължат да предлагат „по занятие” тези дейности на клиентите си, адвокатите ще трябва да се впишат в новия регистър на лицата по чл. 4, т. 16 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Срокът за това е два месеца и започна да тече на 20 март 2024 г. Това обясниха от Министерството на правосъдието.
С промени в ЗМИП миналата година беше предвидено, че всеки, който извършва серия от дейности – изброени в чл. 4, т. 16 от ЗМИП, следва да бъде вписан в специален регистър именно към МП.
Това са лицата, които по занятие предоставят:
а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;
в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква „б” включително:
изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;
изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти;
За да влезе в действие тази уредба, министърът на правосъдието трябваше да издаде специална наредба. При общественото ѝ обсъждане Висшият адвокатски съвет изпрати до МП специално становище, в което напомни, че докато предоставят правна защита и съдействие адвокатите неминуемо се налага да извършват някои от дейностите по чл. 4, т. 16 ЗМИП – например услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание, услуги по доверително управление, по предоставяне на адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и тн.
„…съгласно предложения проект невписването на адвокат в регистъра по чл. 9б от ЗМИП или отказът за такова вписване би имало за последица едно недопустимо ограничаване на специалната адвокатска правоспособност и засягане независимостта на адвоката, доколкото осъществяването на дейности по чл. 4, т. 16 ЗМИП, част от които императивно изискван правни познания, ще се окаже забранено. По този начин с подзаконов нормативен акт на практика бива дерогирано правилото на чл. 24 и сл. от ЗАдв относно обема на дейностите, включени в рамките на упражняването на адвокатската професия и биват налагани недопустими ограничения по отношение на адвокатската професия”, изтъкна тогава ВАдС.
И подчерта, че Законът за адвокатурата урежда условията за правоспособност на адвокатите и е недопустимо тя да бъде дерогирана или ограничавана с наредба.
Освен това ВАдС постави проблема и с неяснотата какво означава въпросните дейности да се извършват „по занятие”, т.е. каква следва да е трайността и системността при осъществяването им от адвокат, за да реши той, че трябва да се впише в регистъра.
ВАдС настоя или въобще за адвокатите задължението за вписване в регистъра по ЗМИП да не важи, или то да осъществява единствено въз основа на доказано адвокатско качество, например с посочване на номера в Единния адвокатски регистър. Логичен вариант е и свързването на двата регистъра – адвокатският и новият.
Въпросите, забележките и предложенията на адвокатурата получиха следния отговор от министерството по време на общественото обсъждане: „Наредбата се издава на основание и в изпълнение на чл. 9б, ал. 8 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Тя не урежда условията и реда за предоставяне на услугите по чл. 4, т. 15 ЗМИП. В този смисъл не създава регистрационен режим за адвокати, адвокатски съдружия и адвокатски дружества, които по занятие осъществяват правни услуги. Задължените лица, които подлежат на вписване, са определени съгласно чл. 4, т. 16 ЗМИП”.
Междувременно Министерският съвет прие, че таксата за вписване в регистъра на лицата по чл. 4, т. 16 ЗМИП ще е 50 лв. Това беше съобщено по следния начин от правителствената информационна служба: „Петдесет лева ще е таксата за вписване в публичния електронен регистър на лицата, които по занятие предоставят услуги по дружествено управление (адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.)”.
Така на 20 март 2024 г., когато наредбата влезе в сила и започна да тече двумесечният срок, в който всички задължени лица трябва да се впишат в новия регистър, пред адвокатите, адвокатските дружества и съдружия се постави въпросът дали трябва да предприемат тази стъпка. Както беше посочено, още преди това от Висшия адвокатски съвет се обърнаха към МП с искане за тълкуване и становище за необходимостта адвокатите да се вписват в регистъра по ЗМИП.
Заради липсата на разяснения, които се очакват от адвокатите, „Лекс” попита Министерството на правосъдието: „Следва ли в регистъра по чл. 9б от ЗМИП да се вписват адвокати, адвокатски съдружия и адвокатски дружества, които извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП?”.
Ето отговорът на правосъдното министерство:
„Разпоредбата на чл. 4 ЗМИП посочва изчерпателно лицата, които следва да прилагат съответните мерки за превенция. Каталогът със задължени лица обхваща в 30 позиции и представителите на определени професии.
Съгласно чл. 9б, ал. 1 от ЗМИП за извършване на дейности по чл. 4, т. 16 по занятие е необходимо лицето да бъде вписано в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието, а съобразно ал. 8 условията и редът за вписване и заличаване в публичния електронен регистър се определят с наредба на министъра на правосъдието. Кръгът на лицата, които подлежат на вписване в публичния електронен регистър, е определен в разпоредбата на чл. 4, т. 16 от ЗМИП…
…В обхвата на разпоредбата на чл. 4, т. 16 от ЗМИП попада широк кръг от лица, които извършват по занятие посочените дейности, като в разпоредбите на чл. 4, т. 16 и чл. 9б ЗМИП не се съдържа изключение от задължението за регистрация на лицата, които упражняват адвокатска професия и извършват изброените дейности, посочени в чл. 4, т. 16 ЗМИП. Същевременно не всички адвокати извършват по занятие дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП. В качеството им на задължени лица адвокатите следва да въведат в дейността си мерките за превенция на използването на финансовата система за изпирането на пари.
В изпълнение на чл. 9б, ал. 8 и § 60, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМИП (обн., ДВ, бр. 84 от 2023 г.) министърът на правосъдието е издал Наредба № Н-1 от 2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари. По своя характер нормативният акт е част от правна рамка за организирано противопоставяне срещу изпирането на пари и въвежда задължение за лицата, действащи при осъществяване на професионалните си функции, да сътрудничат на компетентните органи на публичната власт в сферата на организирано противодействие срещу изпирането на пари.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Наредбата има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Регламентацията, която дава наредбата, не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения”.
Този отговор означава, че всички адвокати, които преценят – по неясно какви критерии, че извършват някоя от дейностите, изброени в чл. 4, т. 16 ЗМИП, по занятие и искат да продължат да предоставят на клиентите си услуги като регистрация на фирма, ще трябва да се впишат в новия регистър.
Това от своя страна означава, че броят на задължените да се впишат в регистъра, нараства значително, защото адвокатите в България са 14 000, без да се броят дружествата и съдружията им, и немалка част от тях предоставят някоя от изброените в ЗМИП услуги.
Затова другата група въпроси, които „Лекс” постави на Министерството на правосъдието, са свързани с готовността му да извършва новата регистрация. Попитахме: „Готов ли е регистърът по чл. 9б от ЗМИП? Има ли готовност Министерството на правосъдието да приема заявления, съответно да ги обработи и се произнесе в предвидения в наредбата 14-дневен срок?”.
Проверка на „Лекс” установи наличие на активен линк за достъп до регистъра на сайта на министерството https://zmip.mjs.bg. А от министерството обясниха, че от 20 март 2024 г. „регистърът по чл. 9б ЗМИП е в експлоатация, следователно лицата, извършващи по занятие дейностите по чл. 4, т. 16 ЗМИП имат възможност да подават заявление за вписването в регистъра на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за електронно управление”.
Въпросът ни за готовността на ведомството да се произнася в предвидения срок по очакваните заявления – а това включва не само работещ електронен регистър, но и служители, които да проверят подадените заявления и придружаващите ги документи, които удостоверяват посочените в тях обстоятелства, получи следния отговор: „Съгласно чл. 9б, ал. 6 ЗМИП и чл. 8, ал. 1 от Наредбата срокът за произнасяне на служителят по регистрация е 14 работни дни от подаване на заявлението и придружаващите го документи”.
Въпросът за готовността за обработване на заявленията в срок е съществен, тъй като липсата на вписване 14 работни дни след подаване на заявлението може да доведе до съдебни производства по АПК.
