Шведски журналист: Дойде краят на Оруеловия експеримент с бежанците и мултикултурализма

0
2076
  • В страната се бе превърнало в табу самото споменаване на статистиките за имиграцията, които ясно показваха отрицателните икономически и социални последици

Както БЛИЦ съобщи, коалиция на традиционната десница и на определяната за популистка и антиимигрантска партия “Шведски демократи” спечели парламентарните избори в Швеция миналата седмица.

Според шведския журналист и икономист Тино Санандаджи имигрантската политика на страната, провеждана от традиционните партии в името на мултикултурализма, никога не е била подкрепяна от избирателите.

 

“Пренебрегването на народната воля се оказа безразсъдно, до такава степен, че проблемите, причинени от имиграцията, ставаха все по-очевидни, посочва Санандаджи пред вестник “Фигаро”, цитиран от Гласове.

Ето какво още казва той:

– Как си обяснявате успеха на “Шведски демократи”?

– Успехът на “Шведски демократи” почти изцяло се дължи на недоволството на населението от имиграционната политика на страната и политическата коректност, която заобикаля тази тема. Дълго време Швеция беше европейската страна, приела най-много търсещи убежище спрямо населението си.

В продължение на много години темпът на имиграцията беше по-висок от американския рекорд по време на трансатлантическата имиграция през 90-те години на ХIХ век. Швеция беше хомогенна страна и, когато приемаше мигранти, те идваха главно от други европейски страни.

Но поради прекомерната политика делът на незападните мигранти от първо и второ поколение нарасна от 2% през 1980 г. на около 20% днес. Темпът на имиграция малко намалява сега, но остава много висок. Впрочем тази политика, която преобрази страната, никога не е имала подкрепата на мнозинството или дори на голяма част от шведското обществено мнение.

Ужас в Швеция: Мигранти 10 часа изнасилват 2 момчета в гробище

Годишните социологически проучвания, провеждани от 80-те г. на ХХ век в областта на политическите науки, показват, че шведското обществено мнение във всяка анкета се е обявявало за намаляване на броя на бежанците. В същото време проучванията показаха, че политическият елит вляво и вдясно е подкрепял тази разхлабена миграционна политика и я е задълбочил.

“Шведски демократи” започнаха да се развиват в политически климат, в който 60 до 70% от гласоподавателите предпочитат имиграцията на бежанци да бъде намалена, докато 0% от традиционните партии предлагаха този избор на избирателите. Те по-скоро настояваха за още повече имиграция, мотивирани от идеологическия плам на мултикултурализма.

Когато “Шведски демократи” бяха избрани в парламента през 2010 г., дясноцентристкият министър-председател се присъедини към лявата Зелена партия за още по-голямо увеличение на нивото на имиграция, като заяви, че е направил това, за да покаже, че гласуването за “Шведски демократи” ще доведе до обратния ефект.

Докато “Шведски демократи” не спираше да се издига, през 2014 г. традиционните партии създадоха картел, за да ги изключат от властта и да поддържат хлабавата миграционна политика на страната, въпреки народното несъгласие.

Пренебрегването на народната воля се оказа обаче безразсъдно, до такава степен, че проблемите, причинени от имиграцията, ставаха все по-очевидни и единствената партия, която предлагаше политиката, изисквана от мнозинството от населението, не спираше да напредва.

Подкрепата за “Шведски демократи” нарасна от 0,1% през 1991 г. до повече от 20% днес – сякаш симетрично на нарастването на дела на населението от неевропейски произход. Ако “Шведски демократи” не бе имала една мръсна история с няколко членове с неонацистки симпатии, те щяха да се издигнат още по-бързо.

– Това обратната реакция на политическата коректност ли е?

– Дълго време всеки нормален човек, който критикуваше миграционната политика, рискуваше да бъде третиран като нацист или расист. Това предизвика озлобление и загуба на доверие в медиите и политическите елити, за които се смята, че са излъгали общественото мнение и са сплашили инакомислещите.

Поради тази причина, въпреки че сега дори социалдемократите и традиционните десни партии обещават да намалят имиграцията и да бъдат твърди по отношение на престъпността, много избиратели възнаградиха “Шведски демократи”. Много от техните избиратели са бивши социалдемократи и стратегията да ги наричат “нацисти” се оказа контрапродуктивна, защото протестиращите избиратели, които може би просто са искали да изпратят сигнал, окончателно напускат Социалдемократическата партия.

– Може ли “Шведски демократи” да бъдат определени като популисти?

– Да. От една страна, те и техните избиратели често критикуват елитите. От друга страна, “Шведски демократи”, за разлика от дясноцентристките партии, подкрепят социалната държава и привличат избирателите от работническата класа.

Това е друга причина за техния възход. Швеция е страна, в която класовата идентичност остава важна при гласуване. Всички шведски десни политически партии са буржоазни по своята култура и история и имат ограничена привлекателност за работническата класа.

– Швеция се откроява с използването на етнически статистики. Те ли позволиха да бъде вдигнато табуто над имиграцията?

–  В Швеция се бе превърнало в табу самото споменаване на статистиките за имиграцията, докато Швеция е страната, която е измислила модерните демографски статистики през 1749 г. и следователно притежава най-дългата серия демографски статистики в света. Табуто върху компилацията на данни или свободния достъп до тях се засили през 2010 г., когато “Шведски демократи” влязоха в парламента.

Разбира се, причината, поради която данните станаха табу, е, че те показваха отрицателните икономически и социални последици от имиграцията, докато политически коректното обществено мнение, изразявано от правителството и медиите, беше, че имиграцията на бежанци е благоприятна за Швеция и не оказва влияние върху престъпността.

Статистиките никога не са били незаконни, но се използваше оруелов език, за да бъде обезсърчено или потиснато тяхното използване. Например, министърът на правосъдието социалдемократ заяви, че актуализираните статистики за престъпността сред имигрантите “не са необходими”, тъй като изследванията вече са показали, че тя се причинява от бедността и имиграцията няма нищо общо с нея.

Изследователите, които анализираха данните или направиха изследвания по такива въпроси, като изнасилването и имиграцията, рискуваха да бъдат уволнение или тормозени, с аргумента, че проправят път за расизма.

– Швеция, сърцето на социалдемокрацията, върви надясно. Символ ли е това за другите европейски страни?

– Фактът, че Швеция последва Дания и върви надясно по миграционните въпроси, може да има символичен ефект за други европейски страни. Швеция има влияние, непропорционално на ръста ѝ, тъй като тя дълго време беше смятана за модел за подражание от международната левица.

Освен това Швеция водеше най-прекалената имиграционна политика в Европа и увеличаването на престъпността и бедността в имигрантските райони се забелязваше и в чужбина. Например в Норвегия, десницата използва израза “шведски условия”, за да посочи лошият пример, който трябва да се избягва.

Докато преди Швеция беше положителен модел със своята социална политика и социална държава, сега тя се превърна в отрицателен пример заради миграционната си политика и мултикултуралистки модел.  https://blitz.bg