Когато Андрей Бабиш спечели убедително изборите в Чехия се заговори за връщане на патриотизма във властта или дори за някаква дясна или консервативна вълна. Бабиш, обаче, е доскорошен член на либералите в Европа и отговорен за много прогресивни политики в държавата, а икономическата му политика е напълно лява. Неговият противник Петър Фиала пък е традиционен десен консерватор.
Защо тогава се получава тази каша при която един ляв, дори може би либерален политик осъществява това, което уж трябваше да е “дясно”?
Отговорът е съвсем прост. Европа следва Америка, а там Тръмп предефинира дясното през последните години към своята версия на движението. Тръмп е бивш демократ и когато влезе в надпреварата за кандидат на президент на републиканската партия той предложи нова визия за дясното – в основата й стои неговата идея за “Америка на първо място”, а детайлите тръгват от тази позиция. На моменти икономическата му политика е лява с харчене на държавни средства, на моменти е консерватор, но основата е неговата форма на национализъм, при който поставя държавата на първо място и се бори с глобализма.
Тръмп първоначално бе аутсайдър и се считаше за ексцентричен, но с време се оказа, че хората предпочитат неговата версия и цялата партия й се наложи да се преоснове като МАГА движението.
Бабиш е първия признак на същото в Европа. Старите идеи на консерваторите и десните в Европа вече губят своят чар, а хората искат на първо място борба с глобализма. Основните приоритет на европейците – миграцията, енергетиката, де-индустриализацията, са последица от въвеждане на глобалистическа политика в собствените им държави. За това когато се появи кандидат като Бабиш, който е против мас миграцията, против зелената енергия и “за” поставянето на Чехия на първо място, той уцелва точно това, което търсят гласоподавателите, дори да не попада в рамките на традиционната идеология.
Това е естествения процес на политическите движения, тъй-като политиката следва културата, а не обратното. Когато хората изискват нещо, то рано или късно става норма и политиците трябва да се съобразят с него. Друг пример е Великобритания, където днес либерали, социалисти, консерватори и реформисти се състезават кой ще обещае депортацията на повече мигранти, тъй-като това стана основен приоритет на масовия гласоподавател.
Който пък застане против това просто потъва – пример е Мерц в Германия, който реши да пробва по-традиционна форма на консервативизъм и да изолира АзГ, с което одобрението му пропада рекордно бързо. Дори самите АзГ, подобно на партията на Льо Пен във Франция, Вилдерс в Нидерландия и австрийските консерватори не успяват да вземат властта, защото отказват да приемат новата реалност.
Дали е време да говорим за движение МЕГА, подобно на МАГА,но с Европа вместо Америка още е рано. В крайна сметка Бабиш е едва първия такъв случай. Въпреки това, успехът не може да му се отрече, нито провалът на движенията, които се опитват да държат различна линия. Въпрос на време е другите движения в Европа да разберат, че това е новото лице на патриотизма. https://trud.bg
