Уважаеми граждани на Русия! Скъпи приятели!
Темата на моето изказване са събитията в Украйна и защо това е толкова важно за нас, за Русия. Разбира се, моят призив е отправен и към нашите сънародници в Украйна.
Ще трябва да говорите подробно и подробно. Въпросът е много сериозен.
Ситуацията в Донбас отново придоби критичен, остър характер. И днес се обръщам директно към вас, за да не само да преценя случващото се, но и да ви информирам за вземаните решения, за възможни по-нататъшни стъпки в тази посока.
Позволете ми още веднъж да подчертая, че Украйна за нас не е просто съседна държава. Тя е неразделна част от нашата собствена история, култура, духовно пространство. Това са нашите другари, роднини, сред които има не само колеги, приятели, бивши колеги, но и роднини, хора, свързани с нас по кръв, роднински връзки.
Дълго време жителите на югозападните исторически староруски земи наричали себе си руски и православни. Така е до 17-ти век, когато част от тези територии се обединяват с руската държава и след това.
Струва ни се, че по принцип всички знаем за това, че говорим за добре известни факти. В същото време, за да разберем какво все още се случва днес, да обясним мотивите за действията на Русия и целите, които си поставяме, е необходимо да кажем поне няколко думи за историята на въпроса.
И така, ще започна с факта, че съвременна Украйна е изцяло и изцяло създадена от Русия, по-точно от болшевишка, комунистическа Русия. Този процес започва почти веднага след революцията от 1917 г. и Ленин и неговите бойни другари правят това по много груб начин по отношение на самата Русия – като отделят, откъсват от нея част от собствените й исторически територии. Разбира се, никой не питаше за нищо милионите хора, които живееха там.
Тогава, в навечерието и след Великата отечествена война, Сталин вече анексира към СССР и прехвърли на Украйна някои земи, които преди това принадлежаха на Полша, Румъния и Унгария. В същото време, като вид компенсация, Сталин дарява Полша с част от оригиналните германски територии, а през 1954 г. Хрушчов по някаква причина отнема Крим от Русия и също го представя на Украйна. Всъщност така се формира територията на Съветска Украйна.
Но сега бих искал да обърна специално внимание на началния период от създаването на СССР. Мисля, че това е изключително важно за нас. Трябва да отидеш, както се казва, отдалеч.
Да припомня, че след Октомврийската революция от 1917 г. и последвалата Гражданска война болшевиките започнаха да изграждат нова държавност и между тях възникнаха доста остри разногласия. Сталин, който през 1922 г. съчетава постовете на генерален секретар на ЦК на РКП(б) и народен комисар по националностите, предлага изграждането на страната на принципите на автономия, тоест даването на републиките – бъдещи административно-териториални единици – широки правомощия, когато се присъединят към една държава.
Ленин разкритикува този план и предлага да направи отстъпки на националистите, както тогава ги нарече – „независими“. Именно тези ленински идеи, всъщност, за конфедеративна държавна структура и лозунгът за правото на нациите на самоопределение до отделяне, формираха основата на съветската държавност: първо, през 1922 г., те бяха залегнали в Декларацията за Образуването на СССР, а след това, след смъртта на Ленин, и в Конституцията на СССР от 1924 г.
Тук веднага възникват много въпроси. И първото от тях всъщност е основното: защо беше необходимо от рамото на лорда да се задоволяват каквито и да било безгранично нарастващи националистически амбиции в покрайнините на бившата империя? Прехвърляне към новообразуваните, а често и произволно образувани административни единици – съюзните републики – огромни територии, които често нямат нищо общо с тях. Повтарям, за да предам заедно с населението на историческа Русия.
Нещо повече, всъщност на тези административни единици е даден статут и форма на национални държавни образувания. Отново се питам: защо беше необходимо да се правят толкова щедри подаръци, за които най-запалените националисти не са и мечтали преди, и дори да се дава право на републиките да се отделят от обединената държава без никакви условия?
На пръв поглед това като цяло е неразбираемо, някаква лудост. Но това е само на пръв поглед. Има си обяснение. След революцията основната задача на болшевиките беше да останат на власт на всяка цена, точно на всяка цена. Заради това те направиха всичко: както за унизителните условия на Брестския мир в момент, когато кайзерската Германия и нейните съюзници бяха в тежко военно и икономическо положение, а изходът от Първата световна война всъщност беше предрешен. , и да задоволи всякакви искания, всякакви желания от външни националисти в страната.
От гледна точка на историческата съдба на Русия и нейните народи, ленинските принципи на държавното строителство се оказаха не просто грешка, а, както се казва, беше много по-лошо от грешка. След разпадането на СССР през 1991 г. това стана абсолютно очевидно.
Разбира се, събитията от миналото не могат да бъдат променени, но трябва поне да говорим за тях директно и честно, без никакви резерви и без политически оттенъци. Мога само да добавя от свое име, че съображенията за настоящата политическа ситуация, колкото и зрелищни, печеливши да изглеждат в даден момент от време, при никакви обстоятелства не трябва и не могат да се приемат като основа на основните принципи на държавността .
Сега не обвинявам никого за нищо, ситуацията в страната по това време и след Гражданската война, в навечерието, беше невероятно тежка, критична. Днес искам само да кажа, че всичко беше точно така. Това е исторически факт. Всъщност, както вече казах, в резултат на болшевишката политика възникна Съветска Украйна, която дори днес с основание може да се нарече „Украйна на името на Владимир Илич Ленин“. Той е негов автор и архитект. Това се потвърждава напълно от архивни документи, включително суровите директиви на Ленин за Донбас, който буквално беше притиснат в Украйна. И сега „благодарните потомци” събориха паметници на Ленин в Украйна. Това наричат декомунизация.
Искате ли декомунизация? Е, това ни устройва напълно. Но не е необходимо, както се казва, да спрете на половината път. Готови сме да ви покажем какво означава истинска декомунизация за Украйна.
Връщайки се към историята на въпроса, повтарям, че през 1922 г. на територията на бившата Руска империя се образува СССР. Но самият живот веднага показа, че е просто невъзможно да се запази такава огромна и сложна територия или да се управлява на предложените аморфни, всъщност, конфедерални принципи. Те бяха напълно откъснати както от действителността, така и от историческата традиция.
Естествено е, че червеният терор и бързият преход към сталинската диктатура, господството на комунистическата идеология и монополът на комунистическата партия върху властта, национализацията и плановата система на националната икономика – всичко това всъщност се превърна в проста декларация, във формалност, декларираните, но неработещи принципи на държавната система. В действителност съюзните републики нямаха никакви суверенни права, те просто не съществуваха. Но на практика беше създадена строго централизирана, абсолютно унитарна държава.
Сталин всъщност реализира напълно на практика не Ленин, а собствените си идеи за държавно устройство. Но той не въведе съответните промени в системообразуващите документи, в Конституцията на страната и не преразгледа официално прокламираните ленински принципи за изграждане на СССР. Да, очевидно, изглеждаше, че няма нужда от това – в условията на тоталитарен режим всичко работеше така или иначе, а външно изглеждаше красиво, привлекателно и дори супердемократично.
И все пак, жалко, жалко е, че от основните, формално правни основи, върху които е изградена цялата ни държавност, не са изчистени одиозни, утопични, вдъхновени от революцията, но абсолютно разрушителни фантазии за всяка нормална държава своевременно. Никой не мислеше за бъдещето, както често се случваше с нас преди.
Ръководителите на комунистическата партия сякаш бяха сигурни, че са успели да изградят солидна система на управление, че чрез своята политика са решили окончателно и националния въпрос. Но фалшификацията, подмяната на понятията, манипулирането на общественото съзнание и измамата са скъпи. Бацилът на националистическите амбиции не е изчезнал, а първоначално поставената мина, която подкопава имунитета на държавата срещу заразата с национализма, само чакаше в своите крила. Такава мина, повтарям, беше правото да се отдели от СССР.
В средата на 80-те години на миналия век, на фона на нарастващите социално-икономически проблеми, очевидната криза на плановата икономика, националния въпрос, чиято същност не бяха някакви очаквания и неосъществени стремежи на народите на Съюза, а преди всичко нарастващото апетитите на местните елити се засилваха все повече.
Въпреки това, вместо задълбочен анализ на ситуацията, предприемане на адекватни мерки, преди всичко в икономиката, както и постепенна, обмислена, балансирана трансформация на политическата система и държавната структура, ръководството на КПСС се ограничи до откровени думи за възстановяване. ленинския принцип за национално самоопределение.
Нещо повече, в хода на разгръщащата се борба за власт в самата комунистическа партия, всяка от враждуващите партии, за да разшири базата на подкрепа, започна безмислено да стимулира, насърчава националистическите настроения, да играе с тях, обещавайки на потенциалните си поддръжници каквото и да било. те желаят. На фона на повърхностни и популистки бъбриви за демокрация и светло бъдеще, изградено на базата или на пазарна, или на планова икономика, но в условия на реално обедняване на хора и тотален недостиг, никой от управляващите дори не се замисли за неизбежното трагични последици за страната.
И след това те напълно тръгнаха по пътя, пробит в зората на създаването на СССР, за да задоволят амбициите на националистическите елити, израснали в собствените им партийни редици, като същевременно забравиха, че КПСС вече няма в ръцете си и слава Богу, такива инструменти за поддържане на властта и самата страна като държавен терор диктатура от сталинистки тип. И че дори прословутата водеща роля на купона, като сутрешна мъгла, изчезва безследно пред очите им.
И през септември 1989 г. на пленума на ЦК на КПСС беше приет един по същество фатален документ – така наречената национална политика на партията в съвременните условия, платформата на КПСС. Той съдържаше следните разпоредби, ще цитирам: „Съюзните републики имат всички права, съответстващи на техния статут на суверенни социалистически държави“.
Още един момент: „Висшите представителни органи на властта в съюзните републики могат да протестират и да преустановят действието на решения и заповеди на съюзното правителство на тяхна територия“.
И накрая: „Всяка съюзна република има свое собствено гражданство, което се разпростира върху всички нейни жители“.
Не беше ли очевидно до какво ще доведат подобни формулировки и решения?
Сега не е моментът, не е мястото да навлизаме в въпроси на държавното или конституционното право, за да дефинираме самото понятие за гражданство. Но все пак възниква въпросът: защо в тези и без това тежки условия беше необходимо страната да се разтърси още повече по този начин? Фактът остава.
Дори две години преди разпадането на СССР съдбата му всъщност беше предрешена. Сега радикалите и националистите, включително и преди всичко в Украйна, приписват на себе си заслугата за придобиване на независимост. Както виждаме, това съвсем не е така. Историческите, стратегически грешки на лидерите на болшевиките, ръководството на КПСС, допуснати в различни времена в държавното строителство, икономическата и националната политика, доведоха до разпадането на нашата обединена страна. Разпадането на историческа Русия под името СССР е на тяхната съвест.
Въпреки всички тези несправедливости, измама и откровен грабеж на Русия, нашият народ, а именно народът, призна новите геополитически реалности, възникнали след разпадането на СССР, призна новите независими държави. И не само той го призна – самата Русия, намирайки се в трудна ситуация по това време, помогна на своите партньори от ОНД, включително украински колеги, от които още от момента на независимостта започнаха да пристигат множество молби за материална подкрепа. И страната ни предостави такава подкрепа с уважение към достойнството и суверенитета на Украйна.
Според експертни оценки, които се потвърждават от просто изчисление на нашите цени на енергията, обема на заемите при облекчени условия, икономическите и търговски преференции, които Русия е предоставила на Украйна, общата полза за украинския бюджет за периода от 1991 до 2013 г. възлиза на около 250 милиарда долара.
Но това не е всичко. До края на 1991 г. дълговите задължения на СССР към чужди държави и международни фондове възлизат на около 100 милиарда долара. И първоначално се предполагаше, че тези заеми ще бъдат върнати от всички републики на бившия СССР солидарно, пропорционално на техния икономически потенциал. Русия обаче пое върху себе си изплащането на целия съветски дълг и го изплати напълно. Завърши този процес през 2017 г.
В замяна на това новите независими държави трябваше да се откажат от своя дял от съветските чуждестранни активи и през декември 1994 г. бяха постигнати съответните споразумения с Украйна. Киев обаче не ратифицира тези споразумения и по-късно просто отказа да ги изпълни, предявявайки претенции към диамантения фонд, златните резерви, както и имуществото и други активи на бившия СССР в чужбина.
И все пак, въпреки добре познатите проблеми, Русия винаги е сътрудничила с Украйна открито, честно и, повтарям, с уважение към нейните интереси, нашите връзки се развиват в различни области. Така през 2011 г. двустранният търговски оборот надхвърли 50 млрд. долара. Отбелязвам, че обемът на търговията на Украйна с всички страни от ЕС през 2019 г., тоест дори преди пандемията, беше по-нисък от този показател.
В същото време беше очевидно, че украинските власти предпочитат да действат по такъв начин, че да имат всички права и предимства в отношенията с Русия, но да не поемат никакви задължения.
Вместо партньорство започна да преобладава зависимостта, която от страна на киевските власти понякога придобиваше абсолютно безцеремонен характер. Достатъчно е да си припомним перманентния шантаж в областта на транзита на енергия и баналната кражба на газ.
Позволете ми да добавя, че Киев се опита да използва диалога с Русия като претекст за пазарлък със Запада, изнудва го със сближаване с Москва, избивайки предпочитания за себе си: те казват, че в противен случай руското влияние върху Украйна ще расте.
В същото време украинските власти първоначално, искам да подчертая това, още от първите стъпки те започнаха да изграждат своята държавност върху отричането на всичко, което ни обединява, те се стремяха да изкривят съзнанието, историческата памет на милиони хора, цели поколения, живеещи в Украйна. Не е изненадващо, че украинското общество се сблъска с възхода на краен национализъм, който бързо прие формата на агресивна русофобия и неонацизъм. Оттук и участието на украински националисти и неонацисти в терористични банди в Северен Кавказ и все по-силните териториални претенции към Русия.
Своята роля изиграха и външни сили, които с помощта на широка мрежа от неправителствени организации и специални служби увеличиха клиентелата си в Украйна и издигнаха нейни представители на власт.
Също така е важно да се разбере, че Украйна всъщност никога не е имала стабилна традиция на истинската си държавност. И от 1991 г. тя поема по пътя на механичното копиране на чужди модели, откъснати както от историята, така и от украинските реалности. Политическите държавни институции непрекъснато се прекрояваха, за да отговарят на бързо формиращите се кланове със собствени егоистични интереси, които нямаха нищо общо с интересите на народа на Украйна.
Целият смисъл на така наречения прозападен цивилизационен избор на украинското олигархично управление не беше и не е да създава по-добри условия за благополучието на хората, а да служебно да оказва услуги на геополитическите съперници на Русия, да спести милиарди долари крадени от украинци и скрити от олигарси в сметки в западни банки.
Някои индустриални финансови групи, взети от тях за поддържане на партията и политиката, първоначално разчитаха на националисти и радикали. Други устно се застъпиха за добри отношения с Русия, за културно и езиково разнообразие и дойдоха на власт с помощта на гласовете на граждани, които искрено подкрепяха подобни стремежи, включително милиони жители на югоизтока. Но след като получиха постове, позиции, те веднага предадоха своите избиратели, отказаха се от предизборните си обещания и водеха реална политика под диктовката на радикалите, понякога преследвайки вчерашните си съюзници – онези обществени организации, които се застъпваха за двуезичието, за сътрудничество с Русия. Те се възползваха от факта, че хората, които ги подкрепяха, като правило, бяха спазващи закона, умерени възгледи, свикнали да се доверяват на властите, те, за разлика от радикалите,
На свой ред радикалите станаха нагли, претенциите им растяха година след година. Оказа се, че им е лесно да налагат отново и отново волята си на едно слабо правителство, което само по себе си беше заразено с вируса на национализма и корупцията и умело замести истинските културни, икономически, социални интереси на народа, реалния суверенитет. на Украйна с различни видове спекулации на национална почва и външни етнографски атрибути.
Стабилна държавност в Украйна не се е развила, а политическите, избирателни процедури служат само като прикритие, параван за преразпределението на властта и собствеността между различни олигархични кланове.
Корупцията, която без съмнение е предизвикателство и проблем за много страни, включително Русия, придоби особен характер в Украйна. То буквално проникна и разяде украинската държавност, цялата система, всички клонове на властта. Радикалите се възползваха от оправданото недоволство на хората, оседлаха протеста и през 2014 г. доведоха Майдан до държавен преврат. В същото време те получиха пряка помощ от чужди държави. Според съобщенията материалната подкрепа на т. нар. протестен лагер на площада на Независимостта в Киев от посолството на САЩ е възлизала на един милион долара на ден. Допълнителни много големи суми бяха нахално преведени директно по банковите сметки на опозиционните лидери. И ставаше дума за десетки милиони долари. И колко в крайна сметка получиха наистина пострадалите, семействата на загиналите в сблъсъците, провокирани по улиците и площадите на Киев и други градове? По-добре е да не питате за това.
Радикалите, които завзеха властта, организираха преследване, истински терор срещу онези, които се противопоставиха на антиконституционните действия. Подиграваха се политици, журналисти, общественици, публично ги унижаваха. Украинските градове бяха заляти от вълна от погроми и насилие, поредица от високопоставени и безнаказани убийства. Невъзможно е без тръпка да си спомним ужасната трагедия в Одеса, където участниците в мирен протест бяха брутално убити, изгорени живи в Дома на профсъюзите. Престъпниците, извършили това зверство, не са наказани и никой не ги търси. Но ние ги знаем поименно и ще направим всичко, за да ги накажем, намерим и изправим пред съда.
Майданът не доближи Украйна до демокрация и прогрес. След като извършиха държавен преврат, националистите и онези политически сили, които ги подкрепяха, най-накрая спряха ситуацията, тласнаха Украйна в пропастта на гражданска война. Осем години след тези събития страната е разделена. Украйна преживява остра социално-икономическа криза.
Според международни организации през 2019 г. почти шест милиона украинци, подчертавам, че това е около 15 процента, не от трудоспособните, а от цялото население на страната, са били принудени да заминат в чужбина в търсене на работа. И често, като правило, за ежедневни неквалифицирани печалби. Показателен е и фактът: от 2020 г. насам над 60 000 лекари и други здравни работници са напуснали страната по време на пандемията.
От 2014 г. насам тарифите за водоснабдяване са се увеличили с почти една трета, за електроенергия – с няколко пъти, за газ за домакинствата – с десетки пъти. Много хора просто нямат пари да плащат за комунални услуги, те буквално трябва да оцелеят.
Какво стана? Защо се случва всичко това? Отговорът е очевиден: защото зестрата, получена не само от съветската епоха, но и от Руската империя, беше пропиляна и взета в джобовете. Загубени са десетки и стотици хиляди работни места, което, наред с другото, благодарение на тясното сътрудничество с Русия, даде на хората стабилни доходи и донесе данъци в хазната. Индустрии като машиностроенето, приборостроенето, електрониката, корабостроенето и самолетостроенето или лежат на тяхна страна, или са напълно унищожени, а всъщност някога са се гордели не само с Украйна, но и с целия Съветски съюз.
През 2021 г. е ликвидиран Черноморският корабостроителен завод в Николаев, където са създадени първите корабостроителници при Екатерина II. Известният концерн „Антонов“ не е произвел нито един сериен самолет от 2016 г., а заводът „Южмаш“, специализиран в производството на ракетни и космически технологии, беше на ръба на фалита, подобно на стоманодобивния завод в Кременчуг. Този тъжен списък продължава.
Що се отнася до газотранспортната система, създадена от целия Съветски съюз, тя е толкова порутена, че нейната експлоатация е свързана с големи рискове и екологични разходи.
И в тази връзка възниква въпросът: бедността, безнадеждността, загубата на индустриален и технологичен потенциал – това е самият прозападен цивилизационен избор, който от много години заблуждава и заблуждава милиони хора, обещавайки им рай?
Всъщност всичко се свеждаше до факта, че сривът на украинската икономика е придружен от откровен грабеж на гражданите на страната, а самата Украйна просто беше поставена под външен контрол. Извършва се не само по нареждане на западни столици, но и, както се казва, директно на място – чрез цяла мрежа от чуждестранни съветници, НПО и други институции, разположени в Украйна. Те оказват пряко въздействие върху всички най-важни кадрови решения, на всички клонове и нива на управление: от централната и дори до общинската, върху основните държавни компании и корпорации, включително Нафтогаз, Укренерго, Украинските железници, Укроборонпром, Ukrposhta. , Администрация на морските пристанища на Украйна.
В Украйна просто няма независим съд. По искане на Запада киевските власти дадоха на представители на международни организации преференциално право да избират членове на най-висшите съдебни органи – Съвета на правосъдието и Квалификационната комисия на съдиите.
Освен това посолството на САЩ пряко контролира Националната агенция за превенция на корупцията, Националното антикорупционно бюро, Специализираната антикорупционна прокуратура и Върховния антикорупционен съд. Всичко това се прави под правдоподобен предлог за повишаване на ефективността на борбата с корупцията. Добре, но къде са резултатите? Корупцията, докато процъфтява, продължава да процъфтява повече от всякога.
Дали самите украинци са наясно с всички тези управленски методи? Разбират ли, че страната им дори не е под политически и икономически протекторат, а е сведена до нивото на колония с марионетен режим? Приватизацията на държавата доведе до факта, че правителството, което нарича себе си „власт на патриотите”, загуби националния си характер и последователно върви към пълна десуверенизация на страната.
Продължава курсът към дерусификация и насилствена асимилация. Върховната Рада постоянно издава нови дискриминационни актове, законът за така наречените коренни народи вече е в сила. На хората, които се смятат за руснаци и искат да запазят своята идентичност, език, култура, беше казано ясно, че са непознати в Украйна.
В съответствие със законите за образованието и за функционирането на украинския език като държавен език руският е изгонен от училищата, от всички обществени сфери, до обикновените магазини. Законът за т. нар. лустрация, „прочистване“ на властта, направи възможно справянето с неприемливи държавни служители.
Размножават се действия, които дават основание на украинските правоприлагащи органи за сурово потискане на свободата на словото, несъгласието и преследването на опозицията. Светът познава тъжната практика на едностранни нелегитимни санкции срещу други държави, чуждестранни физически и юридически лица. В Украйна те надминаха западните си куратори и измислиха такъв инструмент като санкции срещу собствените си граждани, предприятия, телевизионни канали, други медии и дори депутати.
В Киев продължават да подготвят репресии срещу Украинската православна църква на Московската патриаршия. И това не е емоционална оценка, това се доказва от конкретни решения и документи. Украинските власти цинично превърнаха трагедията на църковния разкол в инструмент на държавна политика. Сегашното ръководство на страната не отговаря на исканията на граждани на Украйна за отмяна на закони, които нарушават правата на вярващите. Освен това Радата регистрира нови законопроекти, насочени срещу духовенството и милиони енориаши на Украинската православна църква на Московската патриаршия.
Отделно ще кажа за Крим. Жителите на полуострова направиха своя свободен избор – да бъдат заедно с Русия. Властите в Киев няма какво да противопоставят на тази ясна, ясна воля на хората, така че разчитат на агресивни действия, на активиране на екстремистки клетки, включително радикални ислямски организации, на проникване на саботажни групи за извършване на терористични атаки срещу критична инфраструктура, за отвличане на руски граждани. Имаме преки доказателства, че подобни агресивни действия се извършват с подкрепата на чуждестранни разузнавателни служби.
През март 2021 г. Украйна прие нова военна стратегия. Този документ е почти изцяло посветен на конфронтацията с Русия, има за цел да привлече чужди държави в конфликт с нашата страна. Стратегията предлага организацията в руския Крим и на територията на Донбас всъщност терористично подземие. В него се изписват и контурите на предложената война и тя трябва да приключи, както изглежда на днешните киевски стратези, ще цитирам по-нататък – „със съдействието на международната общност при благоприятни условия за Украйна“. И също, както казват днес в Киев, аз също цитирам тук, слушайте внимателно, моля – „с военна подкрепа от световната общност в геополитическата конфронтация с Руската федерация“. По същество не е нищо повече от
Знаем също, че вече имаше изявления, че Украйна ще създаде свои собствени ядрени оръжия и това не е празна бравада. Украйна наистина все още има съветски ядрени технологии и средства за доставка на такива оръжия, включително авиация, както и оперативно-тактически ракети „Точка-У“, също от съветски дизайн, с обсег на действие над 100 километра. Но те ще направят повече, това е само въпрос на време. Има изоставания от съветската епоха.
По този начин за Украйна ще бъде много по-лесно да се сдобие с тактически ядрени оръжия, отколкото за някои други държави, няма да ги назовавам сега, които всъщност провеждат подобни разработки, особено в случай на технологична подкрепа от чужбина. И това също не бива да изключваме.
С появата на оръжия за масово унищожение в Украйна ситуацията в света, в Европа, особено за нас, за Русия, ще се промени по най-радикалния начин. Не можем да не реагираме на тази реална опасност, особено, повтарям, че западните покровители могат да допринесат за появата на такива оръжия в Украйна, за да създадат още една заплаха за страната ни. Виждаме колко упорито се извършва военното напомпване на киевския режим. Само САЩ от 2014 г. са отделили милиарди долари за тези цели, включително доставка на оръжия, оборудване и обучение на специалисти. През последните месеци западните оръжия идват в Украйна само в непрекъснат поток, предизвикателно, пред очите на целия свят. Дейността на въоръжените сили и специалните служби на Украйна се ръководи от чуждестранни съветници, ние знаем това много добре.
През последните години под предлог на учения на територията на Украйна почти постоянно присъстват военни контингенти на страните от НАТО. Системата за командване и управление на украинските войски вече е интегрирана с тези на НАТО. Това означава, че командването на украинските въоръжени сили, дори отделни части и подразделения, може да се упражнява директно от щаба на НАТО.
САЩ и НАТО започнаха безсрамното развитие на територията на Украйна като театър на потенциални военни действия. Редовните съвместни учения имат ясна антируска насоченост. Само през миналата година в тях участваха над 23 000 военнослужещи и над хиляда единици техника.
Вече е приет закон за допускане през 2022 г. на въоръжените сили на други държави на територията на Украйна за участие в многонационални учения. Ясно е, че говорим преди всичко за войските на НАТО. За следващата година са планирани поне десет подобни съвместни маневри.
Очевидно е, че подобни събития служат като прикритие за бързото натрупване на военната групировка на НАТО на територията на Украйна. Освен това мрежата от летища, модернизирана с помощта на американците – Бориспол, Ивано-Франковск, Чугуев, Одеса и т.н., е в състояние да осигури прехвърлянето на военни части в най-кратки срокове. Въздушното пространство на Украйна е отворено за полети на американски стратегически и разузнавателни самолети, безпилотни летателни апарати, които се използват за наблюдение на територията на Русия.
Ще добавя, че построеният от американците Военноморски оперативен център в Очаково дава възможност да се гарантират действията на корабите на НАТО, включително използването от тях на високоточно оръжие срещу руския Черноморски флот и нашата инфраструктура по цялото Черноморие. Морски бряг.
Едно време САЩ имаха намерение да създадат подобни съоръжения в Крим, но кримчаните и Севастопол провалиха тези планове. Винаги ще помним това.
Повтарям, днес такъв център е разгърнат, той вече е разположен в Очаково. Да припомня, че през 18 век войниците на Александър Суворов воюват за този град. Благодарение на тяхната смелост той става част от Русия. Тогава, през 18 век, земите от Черноморския регион, присъединени към Русия в резултат на войни с Османската империя, се наричат Новоросия. Сега те се опитват да забравят тези етапи от историята, както и имената на държавни военни фигури на Руската империя, без чиято работа съвременна Украйна не би имала много големи градове и дори самия изход към Черно море.
Наскоро в Полтава беше съборен паметник на Александър Суворов. Какво можеш да кажеш? Да се откажеш от собственото си минало? От така нареченото колониално наследство на Руската империя? Е, тогава бъдете последователни тук.
По-нататък. Отбелязвам, че член 17 от Конституцията на Украйна не позволява разполагането на чужди военни бази на нейна територия. Но се оказа, че това е просто конвенция, която лесно може да бъде заобиколена.
В Украйна са разположени образователни и учебни мисии на страните от НАТО. Това всъщност вече са чужди военни бази. Просто нарекоха базата „мисия“ и това е всичко.
Киев отдавна прокламира стратегически курс към присъединяване към НАТО. Да, разбира се, всяка страна има право да избере собствена система за сигурност и да сключва военни съюзи. И всичко изглежда така, ако не за едно „но“. В международните документи изрично е записан принципът на равна и неделима сигурност, който, както е известно, включва задължения да не се засилва сигурността за сметка на сигурността на други държави. Тук мога също да се позова на Хартата на ОССЕ за европейска сигурност от 1999 г., приета в Истанбул, и Декларацията на ОССЕ от Астана от 2010 г.
С други думи, изборът на начини за гарантиране на сигурността не трябва да представлява заплаха за други държави, а влизането на Украйна в НАТО е пряка заплаха за сигурността на Русия.
Нека ви напомня, че още през април 2008 г. на срещата на върха на Северноатлантическия алианс в Букурещ САЩ прокараха решението Украйна и между другото Грузия да станат членове на НАТО. Много европейски съюзници на Съединените щати вече добре осъзнаваха всички рискове от подобна перспектива, но бяха принудени да се примирят с волята на своя старши партньор. Американците просто ги използваха за провеждане на ясно изразена антируска политика.
Редица страни-членки на алианса все още са много скептични относно появата на Украйна в НАТО. В същото време получаваме сигнал от някои европейски столици, който казва: „Какво се притеснявате? Това няма да се случи буквално утре.“ Всъщност нашите американски партньори също говорят за това. „Ами“, отговаряме ние, „ако не утре, то вдругиден. Какво променя това в историческата перспектива? Всъщност нищо.“
Освен това знаем позицията и думите на ръководството на Съединените щати, че активните военни действия в Източна Украйна не изключват възможността тази страна да се присъедини към НАТО, ако успее да изпълни критериите на Северноатлантическия алианс и да победи корупцията.
В същото време те се опитват отново и отново да ни убедят, че НАТО е миролюбив и чисто отбранителен съюз. Например, няма заплахи за Русия. Отново предлагат да си поговорят. Но ние знаем истинската стойност на такива думи. През 1990 г., когато се обсъждаше въпросът за обединението на Германия, на съветското ръководство беше обещано от САЩ, че няма да има разширяване на юрисдикцията на НАТО или военното присъствие с един инч на изток. И че обединението на Германия няма да доведе до разпространение на военната организация на НАТО на Изток. Този цитат.
Разговаряха, даваха устни уверения и всичко се оказа празна фраза. По-късно ни увериха, че присъединяването към НАТО на страните от Централна и Източна Европа само ще подобри отношенията с Москва, ще освободи тези страни от страховете за тежко историческо наследство и дори, освен това, ще създаде пояс от държави, приятелски настроени към Русия. .
Всичко се оказа точно обратното. Властите на някои източноевропейски страни, търгуващи с русофобия, внесоха своите комплекси и стереотипи за руската заплаха в алианса, настояха за изграждане на колективен отбранителен потенциал, който трябва да бъде разгърнат преди всичко срещу Русия. Нещо повече, това се случи през 90-те и началото на 2000-те, когато благодарение на откритостта и нашата добра воля отношенията между Русия и Запада бяха на високо ниво.
Русия изпълни всички свои задължения, включително изтеглянето на войските от Германия, от държавите от Централна и Източна Европа, и по този начин направи огромен принос за преодоляване на наследството от Студената война. Ние последователно предлагахме различни варианти за сътрудничество, включително във формата на Съвета Русия-НАТО и ОССЕ.
Още повече, че сега ще кажа това, което никога не съм казвал публично, ще го кажа за първи път. През 2000 г., по време на посещение в Москва на напускащия президент на САЩ Бил Клинтън, аз го попитах: „Какво би почувствала Америка, ако приеме Русия в НАТО?“
Няма да разкривам всички подробности от този разговор, но реакцията на моя въпрос изглеждаше, да речем, много сдържана и как американците наистина реагираха на тази възможност, може да се види в практическите им стъпки към страната ни. Това са открита подкрепа за терористите в Северен Кавказ, пренебрегване на нашите искания и опасения за сигурността при разширяването на НАТО, оттегляне от Договора за ПРО и т.н. Човек иска да попита: защо, защо всичко това, за какво? Е, вие не искате да ни виждате като приятел и съюзник, но защо да правите враг от нас?
Отговорът е само един: не става въпрос за нашия политически режим, не е за нещо друго, просто не им трябва толкова голяма независима държава като Русия. Това е отговорът на всички въпроси. Това е източникът на традиционната американска политика спрямо Русия. Оттук и отношението към всички наши предложения в областта на сигурността.
Днес е достатъчен един поглед към картата, за да се види как западните страни са „спазили“ обещанието си да предотвратят напредването на НАТО на изток. Те просто изневериха. Получихме пет вълни на разширяване на НАТО една след друга. През 1999 г. в алианса са приети Полша, Чехия, Унгария, през 2004 г. – България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, през 2009 г. – Албания и Хърватия, през 2017 г. – Черна гора, през 2020 г. – Северна Македония .
В резултат на това алиансът и неговата военна инфраструктура стигнаха директно до границите на Русия. Това се превърна в една от ключовите причини за кризата в европейската сигурност, тя оказа най-негативно въздействие върху цялата система на международните отношения и доведе до загуба на взаимно доверие.
Ситуацията продължава да се влошава, включително и в стратегическата сфера. Така в Румъния и Полша, като част от американския проект за създаване на глобална система за противоракетна отбрана, се разгръщат позиционни зони за противоракети. Добре известно е, че разположените тук пускови установки могат да се използват за крилати ракети Tomahawk – ударни офанзивни системи.
Освен това САЩ разработват универсалната ракета Standard-6, която наред с решаването на задачите на противовъздушната и противоракетната отбрана може да поразява както наземни, така и надводни цели. Тоест уж отбранителната система за противоракетна отбрана на САЩ се разширява и се появяват нови настъпателни способности.
Информацията, с която разполагаме, дава всички основания да се смята, че влизането на Украйна в НАТО и последвалото разполагане на съоръжения на НАТО тук е предрешен извод, въпрос на време. Ние ясно разбираме, че при такъв сценарий нивото на военните заплахи за Русия ще се повиши драстично, многократно. И обръщам специално внимание на факта, че опасността от внезапна стачка срещу страната ни ще се увеличи многократно.
Нека обясня, че американските документи за стратегическо планиране (документи!) съдържат възможността за т. нар. превантивен удар по вражески ракетни системи. А кой е главният враг за САЩ и НАТО, също знаем. Това е Русия. Документите на НАТО официално обявяват страната ни за основна заплаха за евроатлантическата сигурност. И Украйна ще служи като трамплин за такъв удар. Ако нашите предци бяха чували за това, те вероятно просто нямаше да повярват. И днес не искаме да вярваме, но е истина. Искам това да се разбере и в Русия, и в Украйна.
Много украински летища се намират близо до нашите граници. Разположената тук тактическа авиация на НАТО, включително носители на високоточно оръжие, ще може да поразява нашата територия до дълбочината на линията Волгоград-Казан-Самара-Астрахан. Разгръщането на средства за радарно разузнаване на територията на Украйна ще позволи на НАТО да контролира строго въздушното пространство на Русия чак до Урал.
И накрая, след като САЩ нарушиха Договора за ядрени сили със среден обсег, Пентагонът вече открито разработва цяла гама от наземни ударни оръжия, включително балистични ракети, способни да достигат цели на разстояние до 5500 километра. Ако такива системи бъдат разположени в Украйна, те ще могат да поразяват обекти в цялата европейска територия на Русия, както и отвъд Урал. Времето за полет до Москва за крилати ракети Tomahawk ще бъде по-малко от 35 минути, за балистични ракети от района на Харков – седем до осем минути, а за хиперзвукови ударни оръжия – четири до пет минути. Това се нарича директно „нож в гърлото“. И те, без съмнение, очакват да изпълнят тези планове по същия начин, както са правили многократно през последните години, разширявайки НАТО на изток, изтласкване на военна инфраструктура и оборудване до руските граници, като напълно игнорира нашите опасения, протести и предупреждения. Съжалявам, просто ги плюеха и правеха каквото си искат, каквото сметнат за добре.
И разбира се, възнамеряват също да продължат да се държат според добре познатата поговорка – „Кучето лае, а керванът продължава”. Веднага ще кажа, че не сме се съгласили с това и никога няма да се съгласим. В същото време Русия винаги се е застъпвала и застъпва най-трудните проблеми да се решават с политически и дипломатически методи, на масата за преговори.
Ние добре осъзнаваме нашата огромна отговорност за регионалната и глобалната стабилност. Още през 2008 г. Русия предложи инициатива за сключване на Договор за европейска сигурност. Смисълът му беше, че нито една държава и нито една международна организация в евроатлантиката не може да укрепи своята сигурност за сметка на сигурността на другите. Нашето предложение обаче беше отхвърлено изневиделица: не е възможно, казват те, да позволим на Русия да ограничи дейността на НАТО.
Освен това изрично ни беше казано, че само членовете на Северноатлантическия алианс могат да имат правно обвързващи гаранции за сигурност.
Миналия декември предадохме на нашите западни партньори проект на договор между Руската федерация и Съединените американски щати за гаранции за сигурност, както и проект на споразумение за мерки за гарантиране на сигурността на Руската федерация и страните членки на НАТО.
Имаше много общи думи в отговор от САЩ и НАТО. Рационални зърна също се съдържаха, но всичко това засягаше незначителни моменти и изглеждаше като опит да се приключи въпросът, да се отклони дискусията настрани.
Ние отговорихме на това по подходящ начин, като подчертахме, че сме готови да вървим по пътя на преговорите, но при условие, че всички въпроси се разглеждат като едно цяло, като пакет, без да се отделят от основните, основни руски предложения. И те съдържат три ключови точки. Първата е да се предотврати по-нататъшното разширяване на НАТО. Вторият е отказът на Алианса да разположи ударни оръжейни системи по руските граници. И накрая, връщането на военния потенциал и инфраструктурата на блока в Европа към състоянието от 1997 г., когато беше подписан Основополагащият акт Русия-НАТО.
Точно тези наши фундаментални предложения са игнорирани. Западните партньори, повтарям, отново озвучиха заучените формули, че всяка държава има право свободно да избира начините за осигуряване на сигурността си и да влиза във всякакви военни съюзи и съюзи. Тоест, нищо не се е променило в тяхната позиция, чуват се същите препратки към прословутата политика на „отворени врати“ на НАТО. Нещо повече, те отново се опитват да ни изнудват, отново заплашват със санкции, които, между другото, тепърва ще въведат с укрепването на суверенитета на Русия и нарастването на мощта на нашите въоръжени сили. И винаги ще бъде намерен или просто измислен претекст за поредната санкционна атака, независимо от ситуацията в Украйна. Има само една цел – да се задържи развитието на Русия. И ще го направят както преди
Бих искал да кажа ясно, честно, в настоящата ситуация, когато нашите предложения за равнопоставен диалог по фундаментални въпроси всъщност останаха без отговор от Съединените щати и НАТО, когато нивото на заплахите за нашата страна значително нараства, Русия има пълното право да предприеме ответни мерки за осигуряване на собствената си сигурност. Точно това ще направим.
Що се отнася до състоянието на нещата в Донбас, виждаме, че управляващият елит в Киев постоянно и публично заявява нежеланието си да приложи пакета от мерки от Минск за разрешаване на конфликта и не се интересува от мирно решение. Напротив, отново се опитва да организира блицкриг в Донбас, както вече се случи през 2014 и 2015 г. Как завършиха тогава тези приключения, си спомняме.
Сега практически не минава ден без обстрел на населени места в Донбас. Сформираната голяма военна групировка постоянно използва ударни дронове, тежка техника, ракети, артилерия и реактивни системи за залпове. Убийствата на цивилни, блокадата, подигравките с хора, включително деца, жени, възрастни хора, не спират. Както казваме, на това не се вижда край.
А така нареченият цивилизован свят, на който нашите западни колеги самоназначиха се за единствени представители, предпочита да не забелязва това, сякаш целият този ужас, геноцидът, на който са подложени почти четири милиона души, не съществува, и само защото тези хора не бяха съгласни с подкрепения западен преврат в Украйна през 2014 г., се противопоставиха на издигнатото в ранг на държавно движение в посока пещерата и агресивния национализъм и неонацизъм. И се борят за елементарните си права – да живеят на своя земя, да говорят на своя език, да пазят своята култура и традиции.
Колко дълго може да продължи тази трагедия? Колко още можеш да търпиш това? Русия направи всичко, за да запази териториалната цялост на Украйна, през всичките тези години упорито и търпеливо се бореше за изпълнението на Резолюция 2202 на Съвета за сигурност на ООН от 17 февруари 2015 г., която консолидира Минския пакет от мерки от 12 февруари 2015 г. за разрешаване на ситуацията в Донбас.
Всичко е напразно. Президентите и депутатите в Радата се сменят, но същността, агресивният, националистически характер на самия режим, който завзе властта в Киев, не се променя. Той е изцяло и изцяло продукт на държавния преврат от 2014 г., а онези, които тогава тръгнаха по пътя на насилието, кръвопролитията, беззаконието, не признаха и не признават друго решение на въпроса с Донбас, освен военното.
Във връзка с това считам за необходимо да се вземе дълго закъсняло решение за незабавно признаване на независимостта и суверенитета на Донецката народна република и Луганската народна република.
Моля Федералното събрание на Руската федерация да подкрепи това решение и след това да ратифицира Договора за приятелство и взаимопомощ с двете републики. Тези два документа ще бъдат изготвени и подписани в близко бъдеще.
И от онези, които завзеха и държат властта в Киев, ние изискваме незабавно прекратяване на военните действия. В противен случай цялата отговорност за евентуалното продължаване на кръвопролитието ще бъде изцяло на съвестта на управляващия на територията на Украйна режим.
Обявявайки взетите днес решения, аз съм уверен в подкрепата на гражданите на Русия, на всички патриотични сили на страната.
Благодаря за вниманието.
www.ria.ru
