- Кога и защо домът се превръща в място на драматични събития в живота? Как да го преобърнем в добро, в любимо място? Какъв ще го завещаем на следващите ни поколение?
Книгата на Йордан Зебелянов – „СТУДЕНА ЗЕМЯ”(С, РИВА, 2024,242С.) е единствената, съдбовната, стойностната за журналиста, краеведа, хуманиста и летописеца. Идва времето, когато вече си готов да разкажеш хрониката на своя род, да надникнеш в дълбините на корените си и да стигнеш до големите истини за историята на хората в Северна обезбългарена Добруджа и преселването в новата, в изконната българска земя на дедите си. Върху оста на времето са вписани събитията, хората и съдбите, за да знае и помни голямото и ценното за нашата „участ и съдба”(Никола Вапцаров). Суров реализъм, тежък живот, среща на различни епохи и натрупан опит, който е добре да се помни и съхранява, за да ги има Добруджа, България и българското през вековете днес и завинаги.
Йордан Зебелянов е от потомствените българи от село Камбер, от региона на Дунавския вилает на амбициозния Мидхат паша, то е в Тулчанския санджак, с каазите Бабадаг, Сулина, Мачин, Хърсово, Меджидие, Кюстенджа. Неговото семейство е от хилядите след Крайовската спогодба, което е задължено да остави недвижимия си имот и да тръгне към неизвестното в земите на Южна Добруджа-обругана, ограбена след Берлинския договор от новите насилници-арумъни, цинцари, колонисти. Авторът ни връща към реформаторските идеи на англофила, масона, високопросветения владетел Мидхат, който има амбициозни цели да превърне далечния вилает в плодородно и богато място с трудолюбивите българите. Това е времето на „дели папаз” Харитон, на Тодор Икономов, Сава Доброплодни, на младия Васил с лъвското име в училището на Еникьой. Разказът ретроспективно ни връща към прабаба му Мария и камберския му прадядо Кара Енчо. Години по-късно, в повратното време се ражда в село Зебил, дядото на автора Тодор, а в 1910 година идва на бял свят баща му, втората мъжка рожба в многолюдното семейство.
Летописът на хрониката ни пренася на 1 септември 1916 година, когато ние обявяваме официално война на Румъния като част от Първата световна война. Следят се педантично драматичните събития на Трета българска армия на генерал Стефан Тошев и битките при Кочмар, Карапелит, бъдещото село Поручик Гешаново, името е на геройски загиналия тук офицер. Разказът ни пренася към кулминацията на боевете при Тутракан, румънския Вердюн, а крепостта се охранява от гарнизона на генерал Константин Тудореску. Бойната част наброява 39 хиляди войници, а генерал Пантелей Киселов командва Преславската дивизия. Военната летопис на разказвача е изчерпателна, като се поставя акцент върху моралните ценности на отделните воюващи сили. Вдигната е в тревога дивизията на ген. Йоан Бисарабеску в Силистра. И в този пореден бой най-отпред са отново всички български командири на бойните единици. Сред тях е бъдещият професор по история Петър Мутафчиев. Генерал Мърашеску, комендант на гарнизона, обявява пълната капитулация на крепостта, в плен попадат 450 офицери, 28 хиляди войници, 150 оръдия. В това време за Добрич се води друго монументално сражение и отново конната дивизия на ген.Иван Колев решава изхода на боя и след сблъсъка при Бейбунар(Средище) и Чамурлий(Малка Смолница) градът е спасен. Другата голяма битка на източния фронт е за Кубадин. В боя се включват последните резерви, сред тях са самият командир полк.Юрдан Иванов и младият музикант Дико Илиев, бъдещият любим наш композитор на „Дунавското хоро.” В тези мигове се ражда конфликтът между фелдмаршал Август фон Макензен и командващия Трета армия ген. Стефан Тошев за смисъла на дадените жертви. С документална педантична точност е отбелязано, че на 22 октомври, рано сутринта, българските конници влизат като победители първи в Кюстенджа(Констанца), последвани от пехотинските колони.(цит.кн.67). Едни от най-силните страници са за опълченеца Димитър Петков от Башкьой, депутат, председател на Народното събрание, премиер. Сред войниците са видните ни учени и изследователи проф.Михаил Арнаудов, Карел Шкорпил, Стоян Романски, Димитър Страшимиров, Стоян Чилингиров, Димитър Мишайков и други светли личности на духовността ни.
Ще остане ли Северна Добруджа българска, това е дилемата, пред която са изправени хората от тази изконна българска земя? Това е времето на Първия Добруджански народен събор, но приетият на 7 май 1918г. договор в Букурещ решава мрачно бъдеще за двете деца на златната ни земя. Болезнени са решенията на Ньойския договор за българите от Кадрилатерата, както румънците наричат Южна Добруджа. Чудесни са страниците на противопоставянето на великата Дора Габе на хитрия и жесток писател, също член ПЕН клуба, Емануил Бакуца за идентичността на Котел, Габрово, Копривщица. Новият директор на училището в Камбер Янаки и съпругата му Войка Писика се превръщат в големи семейни приятели, в духовна подкрепа срещу изпитанията.
Крайовската спогодба и подписаният на 7 септември 1940 година договор променя съдбите на хиляди хора от двете страни на Дунава. Повече от 70 000 души като мъченици на историята напускат родствените си места и тръгват към любимата, но позната единствено от спомените на дедите си Стара България. В кадър на филмовата лента попада по-голямата сестра на майката на разказвача Ивана, която оставя на съпруга си румънец двете си деца –момиче и момче, и заминава за България( цит.кн., 153с.).
Селото, в което са настанени приселците от Камбер, е Соулдак(Старата махала, днешното Честименско),основано от македонски арумъни, колонисти през 1925 година. Новодошлите са посрещнати по добруджански враждебно и подозрително, защото виждат в тях жестоките цинцари. Единствено местните турци разпознават страдащите хора, на които е добре да се помогне с храна, с блага дума. Трудна е адаптацията в „студената земя”, защото тук зимите са люти, а съселяните са намръщени. Разраства се тяхното семейство с нови син и дъщеря. Бащата е строител, майката е майстор в земеделието, отлична домакиня и взискателна към всички, корените ѝ са от Габрово. Летописецът ни пренася към годините на кооперирането с извращенията и в този край, както е в романа „Хайка за вълци” на Ивайло Петров. Идва времето на веселите детски и юношески години, на незабравимите радости в родното село. Хрониката приключва със завръщането на двамата братя в село Камбер отклонение от магистралата Констанца-Тулча, за да се съпреживеят отново виденията от миналото и да се поклонят на гробовете на родителите си в Силистра.
Студена е земята за тези истински трудолюбиви, предприемчиви българи, които непрекъснато и неуморно се трудят, но пред тях са големи изпитанията от властта, от местните, които непрекъснато се опитват да ги спъват по пътя на радостта и щастието.
Със суровия реализъм на Елин Пелин, с хуманизма на Йордан Йовков, с възпитанието и културата на хранител на родовите корени ЙОРДАН ЗЕБИЛЯНОВ пресъздадени суровите истини за премълчаваните събития на Северния фронт на Първата световна война, за семейните и личните трагедии на добруджанците от Северна и Южна Добруджа, които са жестоко мъчени, ограбвани и унижавани, което ги превръща във велики страдалци на националната ни съдба.
Драгомил ГЕОРГИЕВ
Книгата ще бъде представена довечера, 23 септемри, от 17.30 ч. в библиотека „Дора Габе“ в Добрич.
.
