(ЛЕГЕНДИ, ФАКТИ, ПРОУЧВАНЕ, ПЕРСПЕКТИВИ)
Местоположение
Скалният манастир,известен днес с турското име Шан кая,е разположен в живописен участък на каньона на Суха река. Тук от всички страни се събират дълбоки дерета, оформящи удобни за защита носове, обградени със стръмни скали. Някъде скалните масиви са отвесни, а някъде – терасовидно оформени още от геологическите времена, когато Добруджа е била дъно на древно море.
Върху един от тези носове, край днешното село Оногур, е разположена важната късноантична крепост Палмате. Някога тя е била част от лимеса – защитна система от укрепления между късноримските провинции Мизия и Малка Скития, която е била изградена частично по стръмните склонове на Суходолието.
Преди няколко години в централната част на крепостта бе открита и проучена базилика с внушителни размери и уникални мраморни архитектурни елементи. Установено бе, че в последния етап на съществуването ситази църква е преустроена като епископска и е била един от най-значимите религиозни центрове на християнското население във вътрешността на днешна Добруджа. Със съществуването на Палмате, а и на епископската базилика с него е свързани разположеният в подножието скален манастир, до който се е достигало лесно през източната порта на крепостта.
Легенди
Оригиналното име на манастира не е достигнало до нас. Местността е известна сред местното турско и татарско население като Шан кая, тоест Почитаната скала. Според преданието обект на поклoнение е била дългата над 63 метра пещера, в която са обособени ниши, стаи с прозорци и скални тераси с останки от жертвеник и трон. Интересен е фактът, че името Шахан кая носи и скален масив с култови ниши, който се намира в Източните Родопи. Друга местна легенда предава различно име на местността – Чан кая. Според нея на върха на скалата се е намирала църква с висока кула. Когато от нея са забелязвали идването на враг, монасите биели камбаната за да предупредят жителите на крепостта. В тази легенда също можем да открием елементи на достоверност, в които са описани реално съществувалите ранновизантийски манастир и късноантична крепост Палмате. Що се отнася до камбаната и свързаната с нея камбанария, то исторически е доказано, че тези елементи възникват сравнително късно в християнската архитектура, а тяхното пренасяне на територията на Добруджа можем да отнесем най-рано в периода на Развитото Средновековие.Респективно свързаната с камбана част от легендата е създадена или поне доукрасена в по-ново време.
Съвременно състояние
Днес територията на самия манастир е затрупана от земни маси и е обрасла с дървета, като за наличието му свидетелстват няколко скални килии, както и известният скален коридор. За неговите функции има съчинени съвременни легенди, които разпалват въображението на любопитния посетител. За съжаление, повечето от тях не дават вярна представа за историческото минало на обекта. Интерпретацията на това съоръжение заслужава специално внимание и ще бъде тема на отделна статия.
Между непроходимите гъсталаци от западния склон на Шан кая е запазена известна на малцина, дълга над сто и висока до няколко метра стена. За съжаление, тя е системно унищожавана през годините. При строителството на разположения в непосредствена близост микроязовир е билача стично разрушена северната част и една от нейните порти. В по-ново време централната и южната половина на стената са сериозно повредени от многобройни иманярски изкопи. Именно изследването на тези структури може да даде отговори на въпросите за времето и начина на използване на скалния коридор, а и на археологическия комплекс като цяло.
Археологическо проучване
През ранната полет на 2023 г.,след сигнал от туристи до Регионалния инспекторат при Министерството на културата, в подножието на Шан кая бяха регистрирани няколко иманярски изкопа. Най-дълбокият от тях частично бе разрушил свода на тухлена арка, изцяло запазена на дълбочина 2 метра под съвременното ниво на терена. Друг иманярски сондаж бе разбил ъгловата част на съоръжение, пробивайки лицевия градеж. Най-опасна за сградата бе прокопаната надлъжно траншея, която бе изтърбушила основата на зида по протежение на няколко метра. Поради липса на други опции обектът бе временно поставен под наблюдение. Археологическите разкопки станаха възможни едва през ранната есен с финансовата подкрепа на община Тервел. В началото бе разширен дълбок иманярски изкоп в централната част на обекта. Той бе оформен като стратиграфски сондаж, целящ изясняване на археологическите периоди на обитаване. Това проучване даде неочаквани резултати. Открити бяха следи от човешка дейност и археологически напластявания от различни епохи. Най-древни от тях са няколко фрагмента от праисторическа керамика, но основния материал е от ранножелязната и елинистическата епоха, римски, късноантични и ранновизантийски монети, както и единични парчета от ранносредновековни съдове. Така се оформи картина на местообитаване през изключително продължителен период от време в рамките на минимум две хилядолетия. Подобно напластяване на археологически култури е рядко срещано за територията на вътрешна Добруджа и не може да бъде обяснено само с наличието на вода и благоприятни условия за живот. Прави впечатление, че тук нямаме голямо селище, а голямата концентрация на находки е локализирана в подножието на Шан кая. Най-древните следи от структури, които откриваме, за сега са свързани със съществуването на тракийски некропол с кремации. Вероятно легендата е вярна и мястото е било почитано и свещено за хората, които са обитавали района през различните исторически епохи.Склонен съм да допусна, че в миналото тук е съществувалои светилище, останки от което обаче, още не са открити. Днес на терен са запазени постройки от последния строителен период.Те са свързани с манастира, възникнал тук през ранновизантийското време. Това са разположени успоредно на скалния венец помещения със стени, изградени в техниката опус емплектум – зид с две лица от дялани камъни и пълнеж от чакъл, споен с римски цимент и счукана керемида. Строителните периоди са поне два, като по-новите зидове възсядат по-старите, ползвайки ги като здрава основа. От последния конструктивен етап са съхранени не само високите над няколко метра зидове, но и тухлени арки и входовена приблизително същата височина. Лицевите камъни са с фуги, декоративно изпълнени с розов хоросан. От покривите се откриват начупени от иманярите, характерни за късноантичните постройки цигли(тегули) и керемиди (имбрици). Строителните структури са прилепени до скалния венец, западната стена на който е била специално огладена на височина над 3 метра. Неясни засега са планът, размерите, интериорът и функционалното предназначение на сградата. Че тя е била част от манастир, съдим и пооткритите находки. Особено показателен е дисбаланса между разнообразието на амфори и битова керамика, съчетано обаче с бедни монетни находки от дребни или рязани номинали. Това съотношение е много характерно и за други проучвани от мен късноантични манастирски комплекси. То показва характера раннохристианската колония, където парично – стоковите отношения не са били толерирани. Обитаващи солидно изграден манастирски комплекс, монасите се стремели към единение с Бог и природата, а не към богатство и разкош. Сондажното археологическо проучване, като правило, не дава надеждна информация относно формата, размерите и предназначението на археологическите структури. Все пак е ясно, че каквито и да са били утилитарните функции на постройките, то ранновизантийски сгради с подобна степен на запазеност не са откривани досега на територията на Северна България.
Въпреки голямото изкушение разкопките на тези структури не бяха продължени. Повечето усилия бяха насочени към изясняване вътрешната хронология на комплекса, чрез оформянето на стратиграфски сондаж и към документиране на вече разкритите съоръжения. Извършено беше реставриране, обезопасяване и консервиране на високите зидове, които бяхаразбити и подкопани от иманярите до степен, заплашваща ги с пълноразрушаване през зимата. Недвижимите архитектурни елементи, открити в иманярски сондажи бяха загърнати с геотекстили и засипани с инертни материали.
Така скалният манастир край Шан кая бе надеждно обезопасен за зимния период, като откритията предстоят през следващия археологически сезон, който е желателно да започне още през пролетта. Целта е, при едно по-добро планиране, процесът на проучване и документацияда върви заедно с консервация на разкриваните структури и поетапна социализация на обекта.
Перспективи за социализация
Освен религиозна натовареност и научна стойност, манастирът Шан кая има уникален експозиционен потенциал. Живописната местност и пещерите в района го правят предпочитана дестинация за туристи или хора, търсещи контакт с природата през почивните дни. Немаловажно е наличието на нечакълирания път, водещ до поточето в подножието на скалния венец. Мястото е достъпно за по-опитните шофьори, а тези с по-ниски автомобили могат да ги оставят в близост до асфалта и да се придвижат пеша. Това е отлично място за импровизирани пикници, съчетани с лека разходка до пещерните комплекси. За по-екстремно настроените посетители съществуват и други варианти за достъп. Първият започва от чешмата на с. Оногур и слиза в ниското по коритото на съществуващото дере. Вторият минава през крепостта, епископската базилика и източната порта, като се спуска между гъсталаците към първата скална тераса. За съжаление, и двете пътеки не са оформени и маркирани като такива, като особено втората може да бъде опасна поради близостта си до скалния масив и отвесните дупки, водещи към Голямата пещера.
За любителите на религиозния туризъм Шан кая може да бъде отправна точка на по-голям и интересен еднодневен поход. Преходът включва скалните манастири под крепостта Адина в местностите Гявуревлери, Сандък маара и дори по-далечната Асаревлери. За съжаление, този маршрут също не е маркиран за посетители.
Сгушен в сърцето на Добруджа, каньонът на Суха река пази своите тайни.
Д-р. Боян Тотев, уредник в отдел Археология при РИМ Добрич
