Посещението на сръбския президент Александър Вучич в Сочи и срещата му с руския лидер Владимир Путин не бе рутинно събитие, то показа отношения с поглед напред и от голям мащаб. Вучич и Путин имат седемнадесета поредна среща и трета – само за тази година! И това е само едно от потвържденията, че отношенията Москва – Белград са стратегически! Като ползата е двустранна и взаимноизгодна – Сърбия продължава да получава решаваща военна помощ от Москва (част от нея безплатно), стокообменът расте, сключват се дългосрочни търговски споразумения. Сърбия и Русия реализират на практика своите специални отношения, базирани на общата вяра, на славянските корени, на реалистичния поглед към международните отношения в новия многополюсен световен ред.

И тези връзки не препятстват сръбската перспектива за членство в Европейския съюз.

На този фон тъжно е сравнението между сръбската и българската политика към Москва. България е страната, която има най-голямото основание да отстоява своите специални отношения с Русия, базирани на история и религия, на вековни културни и човешки връзки. Но вместо това, за разлика от сръбските, нашите управляващи бягат като дявол от тамян от всеки опит да се развиват връзките с Русия в руслото на взаимната изгода, в перспективни сфери и отрасли.
Може би защото преди седмица се сдобихме със стратегически партньор – САЩ! Но за разлика от отношенията на Сърбия и Русия, „стратегическото“ в нашите връзки със САЩ е това, че няма взаимна изгода, има едностранна – България купува изтребители Ф-16, които засега са само на чертеж, но ги плащаме авансово, обещаваме да построим военен координационен център на НАТО във Варна и да купуваме скъп американски втечнен газ. Изгода за САЩ и щети за България…
Тревожно е посланието от Сочи на руския президент Путин – че българското държавно ръководство под външен натиск забавя изграждането на „Турски поток“. Ако това е вярно, България ще загуби последен шанс не само за специални отношения с Русия, но и да бъде енергиен център в региона – роля, която с охота друг ще заеме незабавно. И обяснението на премиера Борисов, че – видите ли – Путин не бил информиран, че ние градим по 5 километра дневно от „Турски поток“ – не само изглеждат като влизане в обяснителен режим, но и говорят, че и в геополитиката гузен негонен бяга. Освен това опитът показва, че Путин не говори пет за четири. Ако и сега, както с „Южен поток” пропуснем възможността да бъдем част от „Турски поток“, ще бъде не само грешка, ще бъде тежка щета за националния ни интерес.

В унисон с антируските нагласи е и отношението на българските власти към Втората световна война. Докато сръбският лидер Вучич прие поканата за участие в грандиозния парад, посветен на 9 май, през 2020 година, когато светът ще чества 75 години от победата над фашизма, нашето Външно министерство пише декларации, обидни за паметта на милионите загинали съветски войни, а психодесницата става и ляга с призива да бъде съборен Паметникът на Съветската армия…
С велика сила, каквато е Русия, в днешния многополюсен свят не може да се разговаря с шикалкавене и шмекеруване, с полуистини и полулъжи. Там трябва мъжко отношение, яснота, такт, защита на националния интерес.

Защо Сърбия успява да балансира, а ние не? И защо тя е печеливша, а ние губещи!?

 

loading...