Проф. Николай Витанов: Кратка информация за войната за 17 март 2023 г.

Днес – по накратко и по-нестандартно. Да почнем с юрдечетата. Едното имало 600 статии, преподавало било в чуждестранни университети, кряка , та се къса, дано да го забележат. Я да ви кажа няколко неща по въпроса защо свестните учени в България са малко. Първо, кой съм аз, че да ви говоря по този въпрос? Следват само цитати от книги от едно от най-големите издателства за научна литература (може би най-голямото).

Аз съм ей този

Нали виждате колко автора има тази книга? Вътре е пълно с математически модели и индекси за оценка на научната продукция. Някои от тях аз съм ги правил и конструрал.

Случайност? Я да видим още от същото издателство.

Я вижте това. Кой ли е писал там главата затова, до какво води бездарната политика по отношение на изследователските организации. Не се съмнявайте – в тая глава тоя чиляк излага собствена математическа теория по въпроса.

А я вижте това

Кой ли е писал там главата за приложение на епидемични модели за разпространението на научни идеи? Айде, бе, каква изненада. Я вижте годината. Откога ли тоя автор е световно признат специалист по епидемични модели и чак по 60 страници глави от книги пише и му ги публикуват не къде да е?

Тъй. Видяхте кой съм аз в областта на анализа и оценката на научната продукция. Я сега да видим защо в България няма много качествени учени. Има много, които се перят, че били чели лекции в чужбина. Какво се перите, днес куцо и сакато може да чете лекции в чжбина. Има едно нещо, дето се казва Erasmus и по него и аз съм чел лекции в чужбина. Перят се, колко статии били написали. Не на мен тия. Аз познавам всички български учени , които са в топ 2% от Станфордската класация. Те може да се перят, че са публикували много, защото статииите и книгите им се четат и това е основата на на успеха им. Другите? Публикували, публикували – резултат няма, не са в класацията. Защо? Ами количество много, качество малко. Искате да ми крякнете насреща ли? Не забравяйте, че първо трябва да ми покажете, че сте компетентни колкото мен. А не сте. Запомнете добре – аз съм единственият българин от Станфордската класация на топ учените в света, който има самостоятелна книга по оценка на научната продукция,издадена от едно от най-престижните издателства в света. И на мен не можете да ми излезете с номера – ама аз съм чел еди какво си за оценка на науката. Ти си чел, но аз съм този, дето пише неща за оценка на науката, които се четат по целия свят.

Затова: Вместо да крякате срещу Витанов, сядайте си на задника и си вдигайте научното ниво.

Номерчето: ама аз имам диплома от еди къде си, ама аз съм написал нам колко си публикации, ама аз съм чел лекции в чужбина – не върви. Да ти видя докторатите, да ти видя книгите, издадени в чужбина. Аз имам всичкия капацитет да преценя колко струваш. Ти нямаш тоя капацитет, не си признат международно като капацитет по оценка на развитието на науката и по оценка на научната продукция, затова не крякай срещу мен, че ставаш смешен.

Сега за войната. Войната си върви. Бавно и логично. Американците отдавна казаха на украинците, че бахмутската мекомелачка ще им опапа резервите, украинците не слушат. Хиляда пъти ви написах – слушайте какво ви говорят американците, те могат да смятат. И в пропагандата са добри. Я днес,какво казват днес американците – общите руски загуби във войната 165 000, украинските убити – над 100 000. Къде е голата кукичка тук? Като слуша така човек, ще каже, че укринците се представят добре. Само, че общите загуби са безвъзвратните загуби – убити и тежко ранени, пък тежко ранените обикновено са поне 2 пъти повече от убитите. Значи руските загуби са грубо казано – 50 000 убити и 110 000 тежко ранени. Ами украинските, колко са? Над 100 000 убити, казват американците. Усещате ли кукичката. НАД 100 000 убити. Колко НАД? Да допуснем – 150 000, макар, че бройката е доста и над това. Хайде сега, умножете това по 2, за да видите колко са тежко ранените и съберете убитите и тежко ранените, за да получите безвъзвратните загуби. Сега картинката, ясна ли ви е? Поне 3:1 – на всеки руснак – безвъзвратна загуба – поне 3-ма украинци безвъзвратна загуба. Това ви обяснява много неща. Пъро – защо украинските безвъзвратни загуби се крият. Ами защото са много големи. Втори въпрос – и докога така? То пушечното месо не е безкрайно. Има за още един голям юруш. Подготвя се юрушът, чакаме го. Само, че резервите отиват на 2 метра под зеята при Баххмут. Недейте така, бе – казват американците, които определено могат да смятат и то добре. Никой не слуша? Защо не слуша? Защото украинското ръководство направи грешката да свърже съдбините си с Бахмут. И сега няма друг ход, освен да хвърля нави и нови части, та да но го задържи. Резервите се смилат и вероятността за голям пролетно-летен юруш намалява. Оценката ми за тоя юруш я знаете – около 100 000 войника (3 корпуса) с бронетехника, достатъчна за 1 месец интензивни сражения. Недостатъчно е това за победа срещу Русия. А после? Откъде пушечно месо? Мислете и помнете червената линия на цар Борис III. Не забравяйте и желязната доктрина

Вярната доктрина (Бисмарк – Витанов): Намери глупак, който да ти реализира интересите за собствена сметка. Не ставай глупак, който да реализира чужди интереси за собствена сметка

Да повторим Витановата част от доктрината – НЕ СТАВАЙ ГЛУПАК, КОЙТО ДА РЕАЛИЗИРА ЧУЖДИ ИНТЕРЕСИ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА.

Стига за днес. Повече в понеделник.

Бъдете здрави и успешни и нека вирусите и войната да ви заобикалят.