© Фокус |
Христо Маринов, президент на Българска федерация по борба, след рекордното (като брой отличия) за 21-и век представяне на борците ни на Европейско първенство за мъже и жени, пред Георги Куситасев за предаването „Спортът на фокус“ на радио „Фокус“. Здравейте, г-н Маринов. Българската борба спечели цели 11 отличия на Eвропейското първенство за мъже и жени в Загреб. Каква оценка давате за представянето на състезателите ни там?
Здравейте. Оценката ми е отлична, дори и аз не съм очаквал толкова добро представяне, но за щастие, факт.
Преглед показва, че това е най-успешният европейски форум за мъже и жени в този спорт за България през XXI век по отношение на бройка отличия. Как ще коментирате това?
Да, и аз поразбрах, че доста години назад не се е случвало да имаме такъв успех. Много съм радостен. Надявам се да задържим това ниво и да продължаваме.
А на какво се дължи според вас това, повече свършена работа?
Без работа със сигурност няма как да се случат нещата. Добра организация, явно треньорите си гледат работата съвестно. Момчетата и момичетата разбира се главните виновници, трудили са се, лишавали са се от много изкушения, и ето че невъзнаграден труд няма.
Кои състезатели ви изненадаха приятно с представянето си в Хърватия?
Изненада не знам дали е точната дума, защото двамата, които ще спомена, те са преминали през по-долните възрасти с медали: Юлиана Янева е едното момиче, тя също и при жените има медали, но сега я видях в съвсем друга светлина, много по-уверена и съответно стана категорично шампионка, както и Микяй Наим – момчето също мина през всички възрасти с медали от европейски, световни първенства, и беше неговият ден да вземе медал сега и при мъжете.
А от кои състезатели очаквахте повече на Eвропейското?
Повече от Али Умарпашаев очаквах повече в свободния стил. Той явно нещо не беше добре подготвен. В класическия стил може би Росиан Дермански вече така понатрупа опит и имам очаквания от него да вземе медал, Дейвид (Димитров) също така е доста по-опитен. При момичетата имах по-голямо очакване от Миглена Селишка, но за съжаление тя мисля, че извади рамо и не можа да се реализира. Но живот и здраве напред.
България завърши на пето място в класирането по медали, като пред нас са само Турция, Азербайджан, Армения и Украйна. Можехме ли да бъдем и по-нагоре в подреждането?
Да, разбира се, ако някои, ето примерно било при жените или при класиците да речем, някой от тия момчета, които споменахме без медали, бяха мръднали по-напред да надвият по една или две срещи още, това са допълнителни точки за отбора на България, и можеше да сме по-напред.
Обезпечени ли са всички борци по отношение на заплати, лагери, подготовка, и въобще има ли някакви проблеми в федерацията в момента в това естествено?
Значи, там винаги има финансови проблеми, защото Федерацията по борба е огромна структура и винаги има недостиг. Обезпечени са до толкова, доколкото ни позволява министерството. Разполагаме с бюджета, който ни е определен. Това са проблемите, че просто не стигат парите. Много хора са, знаете, много категории. Ние сме спорт, на който са нужни партньори.
Сега с оглед повечето отличия не означава ли, че борбата трябва да има по-висок бюджет? Вярно, че е от година за година, но миналата също имахме доста отличия.
За мен трябва да ни се вдигне бюджета, защото аз вече съм 5-6 години президент и все сме на тоя бюджет. 2017-а ни отрязаха с половин милион, после си го върнахме след Световното в Будапеща, но два медала взехме от Олимпиадата в Токио и пак сме на този бюджет. Време е да се вдигне.
Има ли проблеми с финансирането от държавата на някои от най-добрите ни състезатели?
Програмите са малко, как да кажа, не неясни, ами…знаете, олимпийски категории, неолимпийски категории, първо ниво, второ ниво, имаме примерно европейски и световни шампионки и шампиони, като Биляна (Дудова) примерно. Тя е ставала в неолимпийска категория световна шампионка или медалистка, пък попада във второ ниво и съответно са й по-малко парите в сравнение с един европейски или световен шампион в първо ниво, което е в олимпийски категории.
Как може да се решат тези неща?
Реално това могат да го решат Министерството на спорта, администрацията, министърът, зам.-министърът. Ние всеки път си им казваме болките си – понякога реагират, понякога не. В края сметка и от тяхна страна, те трябва да се съобразят и с другите спортове, не сме само ние.
Световната федерация реши, че след този форум – Европейското първенство, две от силите в този спорт: Русия и Беларус ще имат право на участници по турнирите. Усложнявали това задачата на родите борци за печелене на квоти за Париж догодина, и вие съгласни ли сте с това Русия и Беларус да участват?
Със сигурност я усложнява. Това са две водещи сили в борбата. Картинката ще се промени доста драстично според мен. И да, аз съм за да участват, защото какъв спорт без Русия или Америка? Не е същото.
Сърбия ще бъде отново домакин на световното първенство. То ще бъде особено важно защото там ще се раздават първи квоти за олимпийските игри догодина. Форумът ще се проведе през септември, но с оглед положителното представяне от Загреб, можем ли да мислим за много квоти и колко реално мога да бъдат те? Говорим за такива, от самото световно.
За мен всяко състезание е само за себе си. В момента, в който приключи, всичко приключва. На следващото състезание започваш от нулата. Брой квоти ми е много трудно да кажа. Вярвам, че всички тези момчета, които в момента взимат медали и показват въобще качества и хъс за борба, реално те могат да бъдат участници и медалисти на олимпийските игри.
На игрите в Токио имахме 7 участници в борбата от трите стила от общо 18 възможни квоти. Реално ли е да мислим, че във Франция догодина можем да имаме двуцифрено число състезатели?
Мисля, че да.
Кой борец по ваше мнение е най-близо до това да атакува олимпийска титла в Париж?
Едмонд Назарян и Кирил Милов.
При жените някои?
От това, което видях – Юлияна (Янева) сега, и Биляна (Дудова), и Тайбе (Юсеин) също ще се бори, да не пропускаме, Евелина (Николова). Всичките те са се доказали в борбата, имат своите медали, битки, опит вече. Така че всяка една от тях може да вземе златен медал.
Нямаме олимпийски шампион в борбата от 2000 година, когато легендата Армен Назарян стигна до златото в Сидни в категория до 60 кг в класическия стил. 24 години по-късно има ли шанс отново борец с тази велика фамилия и в тази категория и стил да е на олимпийския връх?
Едмонд е надежда за тази титла, както казах.
Предполагам сте гледал Армен Назарян през 2000 година. Долавяте ли неговия талант в Едмонд в момента, и въобще хъс?
Да, със сигурност.
Относно отборите имаме двама нови натурализирани състезатели: Абу-Муслим Амаев и Семен Новиков при класиците. Как оценявате тяхното представяне и може ли да се очакват нови състезатели в националните отбори, или това ще бъдат тези, на които ще се разчита за отличие и квоти за Париж?
Те се представиха много добре. И двамата от дълго време не бяха се качвали на големия тепих. Семен Новиков имаше тежка травма операция на рамото, която отнема доста време за възстановяване. Но за първо състезание се представиха много добре, взеха медали. Могат и по-добре, побеждавали са шампионите в техните категории, така че са абсолютно реални и те да станат шампиони. Относно това дали очакваме други – не, засега няма такива изгледи.
За финал нещо друго, което искате да споделите пред нас и нашите слушатели, което е важно да бъде чуто от аудиторията, а и от феновете на този спорт?
По-скоро апел бих отправил държавата да погледне по-сериозно на спорта и отново да го превърне в държавна политика, ако искат да имаме наистина класни спортисти и да си заслужава да си спортист.
Благодаря много за това интервю.
И аз благодаря.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
