Представянето на книгата „Смъртта е само запетая“ от Иван Атанасов, издадена по повод 75 години от рождението на поета, ще бъде на 26 януари от 17.30 ч. в Галерия „Георги Петров“.
Книгата e издадена от Сдружение на писателите – Добрич и съдържа около 200 лирични и сатирични стихотворения, както и кратки отзиви за поетичния свят на Иван Атанасов от Елка Няголова, Радка Николова, Атанас Стоев, Любомир Кънчев, Марин Кадиев и Мариана Иванова. Автор на предговора е литературният критик и преподавател Драгомил Георгиев, а съставители са Сашо Серафимов и Валентина Добринчева. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Община град Добрич.
Събитието е организирано от Община град Добрич, Сдружение на писателите – Добрич и Галерия „Георги Петров“.
Думи за поета Иван Атанасов от Сашо Серафимов – поет, председател на Сдружение на писателите – Добрич:
В поетичния свят на Иван Атанасов човек намира много пътища, по които да тръгне душата му, защото той самият живееше там – на границата между двата свята. Там е неговата сълза от нежност, с която галеше наранената душа. Там, на границата между двата свята, където е познанието, тайната на всемира, сме всички ние, но често се заблуждаваме, че скъпите дрехи, коли, жилища, могат да скрият крехките ни човешки души, да ни направят вечни и недостижими.
В неговата поезия светът винаги е драматичен, но цялостен. Той носи и доброто и лошото, и красивото и грозното.
„…Не са ли миговете на Смъртта
безкрайни варианти на Живота…
Не са ли миговете на Живота
безкрайни варианти на Смъртта…“
Емоционалните и философски открития и загадки пронизват творчество му, те превръщат поетичния му свят в триизмерно пространство и го правят жив и ако не се страхувах от гръмки думи, бих нарекъл поезията му – съвременна българска класика!
БЯЛА ПРИКАЗКА
Тишина…
Кой разби тишината?
Смях заскача на бели зърна.
И съзрях да се плиска в реката
една фосфорнонежна жена…
Боже Господи! Мрамор – не, тяло!
Боже Господи! Сняг – не, жена!
Тя бе тъй романтична и бяла –
като лумнала светлина!
Аз не смеех да мръдна. Край мене
гълъб плясна пенливи крила.
Тя или от вълна е родена,
или тук върху сняг е дошла…
Тишина…
Смях кристален се пръсна
и заскача по сини скали.
Бяла песен в очите възкръсна…
Но отляво защо ме боли?
ЗИМНА ПРИКАЗКА
Как странно разцъфтяха снеговете.
Дали си сняг мечта?
Дали си цвят?
Луната между боровете свети
и осветява нереален свят…
И всичко като приказка е бяло.
А пряспата е призрак –
бял и мек.
И в нейното вълшебно огледало
се отразява
приказен човек…
Пристъпвам. Или разгадавам тайни.
Тополи. В тях вълшебно отражение.
А в звездните сияния
безкрайни
се отразява
друго измерение…
МИНАЛО
Във всяка моя клетка, фибра, вена
са напластени много времена
и миналото дебне, въплътено,
в стотици непознати имена.
На черепа ми всичките костици,
дори и приливите на кръвта
попили са живота на стотици –
сърцата им,
делата им,
света…
А миналото в тялото ми стене,
вълнува се,
бунтува се,
скърби
и вените ми стават на антени,
приели отшумелите съдби…
Доброто.
Злото.
Тайната.
Съдбата
съдбовно спорят в грешната ми плът,
те стават стъпалата на душата,
все още непрекрачила отвъд…
На тялото ми в паметната книга
издялват йероглифи век след век,
за да пребъде древната верига,
приела просто името човек…
ИВАН АТАНАСОВ е роден на 28 май 1947 година в добруджанското село Градини. През 1949 година семейството му се преселва в град Генерал Тошево, където Иван получава гимназиалното си образование. През 1971 година завършва Педагогическия институт „Д-р Петър Берон“ – Шумен. От 1971 до 1975 година е учител в Института по пшеницата и слънчогледа – Генерал Тошево, а през следващите пет години – в село Кардам. Работи като главен редактор на вестник „Ленински зов“, по-късно „Добруджански глас“ – Генерал Тошево. Членува в създадения през 1962 г. Кабинет на младия творец към ДКМС в Добрич, заедно с Йордан Трухчев, Драгни Драгнев, Кольо Чалъков, Петър Добрев, Георги Димов, Петър Петров от Каварна. Носител е Отличие „Дора Габе“ за органично пресъздаване на духовните измерения на Добруджанския свят в българската литература /2003/ на Община гр. Добрич, както и на редица престижни литературни награди, сред които на градовете Добрич, Свищов, Хасково и Пазарджик. От 1997 г. е член на Сдружението на писателите в Добрич. През 2000 г. е обявен за Почетен гражданин на Генерал Тошево.
Първото му стихотворение е публикувано през 1961 година във вестник „Медицинска трибуна“ – София, а от 1962 г. започват публикациите му във вестник „Добруджанска трибуна“ – Добрич, под редакцията на Йордан Дачев и Драгни Драгнев. Сътрудничи на различни регионални и национални издания. Публикува в списанията „Септември“, „Кил“, „Жажда“, „Матадор“; в силистренски издания; вестник „Народна култура“ и др. Участва със свои материали в сборници и алманаси. Първата му стихосбирка излиза през 1991 година под редакцията на Елка Няголова със заглавие „Колекция от криле“. Следват: „Път през огледалото“, 1993; „Душата ми върви“, 1994; „Изворче“; „Осквернена любов“, 1997; „Между два свята“, 1998; „Данък за надежда“ 1998; „Гълъбова песен“, 1999; „Жестоки ласки“, 2000; „Сълза от нежност, 2001; „Аз ида със дъжда…“, 2004; „Жар-птица“, 2006; „Яростни дни“, 2007; „Бунтовна вода“, 2008;
„Бодливата роза“, 2009.
Умира след продължително боледуване в добричката болница на
3 ноември 2012 г.
