План-приемът след седми клас – параграф 22
Днес е заседанието на Комисията по заетост към Областния съвет за развитие, на което по традиция всяка година се гласува план-приемът след седми клас в средните училища в областта. И пак по традиция, и тази година това заседание предизвиква огромен интерес. Заради поредното „рязане на паралелки“ от Регионалния инспекторат по образование. Тази година потърпевшите училища в Добрич са две.
Първото е СУ „Св.Св. Кирил и Методий“, където се предлага да бъде „отрязана“ паралелката „Аниматор в туризма“. Впрочем – въпросната паралелка беше създадена едва миналата година – като ответ на заявената необходимост от страна на бизнеса от кадри с подобна квалификация. А второто училище е, естествено, СУ „Св. Кл. Охридски“. Казвам естествено, защото това – от училището по изкуствата в Добрич да бъде предлагано рязане на паралелки, е неотменно – „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“. Хората, запознати с казуса, вече отдавна се питат – кой и защо от Регионалния инспекторат мрази толкова въпросното училище, та поставя ръководството му, родителите, учителите и обществеността всеки февруари в прединфарктно състояние. Та, от училището по изкуствата се предлага да бъде отрязана паралелката с професия „Танцьор“ или – много странно – тя да бъде съкратена наполовина, както наполовина да бъде съкратена и паралелката „Графичен дизайнер“. Тоест – вместо по 26 деца, да има по 13. Ако си го представите, нещо като учениците да тропат в ритъма на добруджански ръченик около компютрите, на чиито екрани ще рисуват светлото бъдеще на образованието в Добрич и региона… Просто за сведение, „рязането“ се предлага точно в момента, в който – заради сериозни постижения именно в хореографията, СУ „Св. Кл. Охридски“ стана асоцииран член на Световния танцов съюз към Юнеско, а хореографката и преподавателка Гергана Димитрова беше почетена за заслуги с индивидуално отличие от Юнеско…
Но очевидно, за хората от Регионалния инспекторат по образование нямат значение нито заслугите, нито качеството на получаваното образование, нито фактът, че именно децата, посветени в тайните на изкуството в училище „Св. Кл. Охридски“, не просто пеят и танцуват на всички общоградски тържества и носят радост на съгражданите ни, но и категорично носят славата на Добрич по света и грабват всички престижни награди от конкурси и фестивали навсякъде, където имат възможност да отидат. За тях явно няма значение и фактът, че предложените за съкращаване паралелки са пълни, дори има повече желаещи да учат в тях от въпросните отпуснати места. Явно няма значение и това, че в странната демокрация, в която живеем, хората все пак имат право на избор къде да учи, къде да продължи да се развива тяхното дете…
И до какво тогава се свежда въпросът – до това, че от министерството на образованието се спускат опреден брой паралелки и предвид демографския срив трябва да бъдат отрязани – тази година две, догодина, кой знае… Чисто формално. Бюрократичната машина си трака по тегелите. И си получава заплатите и осигуровките. Какво тук значат някакви си желания на родители, някакво си старание през годините да работиш така, че твоето учебно заведение да е достойно да бъде избрано, да носиш авторитет на града си и неговите и без това уморени от проблеми хора… Важното е да бъдат спазени указанията на някакви други бюрократи, които нямат и представа от реалната ситуация в Добрич.И в никакъв случай да не си правим „на баир лозе“, не дай, Боже, да си защитим гордостта на града, че току виж някой чиновник от столицата започнал да ни създава проблеми… На същия този чиновник, на когото не му пука защо се изселват младите от Добрич. Ами, защото искат да имат бъдеще децата им, поне да учат за това, което им ляга на сърцето и душата.
Интересното в случая е още, че комисията по образование в Общинския съвет на град Добрич е одобрила въпросната ампутация. Казвам интересно, защото – първо, решението на комисията няма кой знае какъв смисъл, освен да даде „професионален знак“ на представителя на администрацията да гласува по определен начин на заседанието на Областния съвет. Решението на тази комисия не влиза за гласуване в зала на Общински съвет и няма никаква правна стойност. Но въпреки това решението на комисията не защитава двете авторитетни и предпочитани в Добрич училища, които дават прекрасно образование и където се работи наистина на професионално ниво. Същата тази комисия, която е в Общинския съвет благодарение на гласовете на добричлии, които са гласували за просперитета на Добрич и неговите деца. При това става дума за защита /макар да няма меродавна стойност/ на труда на колеги на членовете на въпросната комисия. Освен това става дума бъдещето на децата на Добрич…
Като обобщение на ситуацията – няма предварителен анализ, няма принципна позиция, няма дори диалог с предложените за „евтаназия“. Те научават пост фактум и започват да търсят начини да спасят труда си и бъдещето на поверените им деца. Да защитят създаденото. Впрочем и в двете училища са направени подписки, които вероятно днес ще бъдат „входирани“, преди Областният съвет да даде становището си по казуса. Родителите на децата от застрашените училища са готови да протестират… А надеждите са, че хората, ангажирани в Областния съвет, ще направят правилна преценка и няма да подкрепят така предложения от Регионалния инспекторат план-прием…
Парадоксалното в случая е, че дори всички членове на съвета да гласуват „против“, в крайна сметка думата е пак на министерството… Защото решението на Областния съвет няма задължителен характер.
Псевдодемокрация!
С една дума – хем имаме право на избор и задължение да разсъждаваме и гласуваме, хем нямаме законово основание да се жалваме, ако по една или друга причина нещата се случай не по желания от нас начин…
Висше е правото, на… висшия чиновник?!
… Но – да не впрягаме каруцата пред коня. Днес от 10 часа е заседанието на Комисията, което – както вече споменах, предизвиква голям интерес… И гняв!
Сабина ДУКОВА
