Напира радостта със пълна мощ.

По-ярко светят месецът, звездите.

Земята равна – цялата в разкош,

че Рождество ще хлопне на вратите.

Източват шийки житни семена.

Щурчетата сън сладък са заспали.

Небето рони бяла тишина

на едри, нежни, пухкави парцали.

Върви през нивите разгърден, бос,

забулен от снежинковото ято,

Синът на Господ-Бог – Исус Христос

и предвещава тежко плодно лято.

Запява тихо ангелският хор.

Във рая влизат пак Адам и Ева.

Под стряхата на зимния простор

едно велико чудо се зачева.

Коляно Севернякът е присвил.

Приседнал да отдъхне хороводеца.

Върти тесто в грамадните нощви,

запретнала ръкави Богородица.

И тишина вали от край до край,

като награда бяла за сеяча.

Божествен си, мой Добруджански край,

преди да се превърнеш във погача.

Генчо ЗЛАТЕВ

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведи своя коментар
Моля въведи твоето име тук