Пешеходен тур, посветен на именития художник Иван Милев, организират в столицата от Казанлъшката художествена галерия. Това съобщават от културния институт на официалната си фейсбук страница.
Обиколката под надслов „…големият студен град, който крещи и зове измъчените… Иван Милев из улиците на София“, ще се състои на 7 март, а началната точка е езерото „Ариана“ в Борисова градина. Обиколката ще води историкът, публицист и изкуствовед Пламен Петров, а очакваната продължителност е около два часа и половина.
Броени дни след като отбелязваме 129-ия рожден ден на художника (3 март, нов стил), галерията кани жителите и гости на София заедно да преминат по неговите стъпки из българската столица и допълват, че това са крехки житейски стъпки, които ще начертаят дълбоки бразди в историята на изкуството у нас.
Инициативата се реализира в партньорство с Народния театър „Иван Вазов“ и е част от културния календар на Художествената галерия – Казанлък, с който се отбелязва 125-годишнината от полагането на основите на художествената ѝ колекция.
През 1917 г. бъдещият художник Иван Милев крачи по улиците на българската столица. Вече повече от година той е свързал живота си със София и вероятно, провокиран от военните събития, а и по някаква мода, започва да води свой дневник, посочват от казанлъшката галерия. В един от записите в него е написано „Целия ден скитах из града, големият студен град, който крещи и зове измъчените. По широките и безкрайни улици видях много хора – много лица хладни и заети само със себе си. Нито един поглед, в който да има състрадание и любов. Всички гледат – гледат ме с големите си очи, но тези очи не говорят, а крещят. Те крещят и крясъкът ме убива – в мен оживяват много гласове и те всички ми викат: безумец, глупец, нищожество.“
През късното лято на 1920 г. Иван Милев събира багажа си от родния Казанлък, за да се установи трайно в София. Обещал си е да сбъдне една отдавна явила се в съзнанието му мечта – да стане художник.
В оставащите му по-малко от седем години живот София се превръща за Иван Милев в града на най-голямата му любов, на най-големите разочарования, на успех и тъга, на изпитания, творчески домогвания и болка, посочват организаторите. В този град той става баща, рисува едни от най-ярките си творби, среща се с Чавдар Мутафов, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Анна Каменова, Фани Попова-Мутафова, Христо Берберов, Светослав Минков и много други. В София го застига и краят, преди да е навършил своята 30-годишнина.
От Художествената галерия в Казанлък отбелязват, че пешеходният тур „…големият студен град, който крещи и зове измъчените…“ е разказ за чувствителното странство на Иван Милев из големия град, за нощувките на пода в павилиона на езерото „Ариана“, за обучението му в Художествената академия, за работата му като художник в Народния театър и за една малка рисунка, която ни връща към атентата в църквата „Св. Неделя“ от 1925 г. Странство из улиците, което неизбежно ще ни отведе до църквата „Св. Седмочисленици“, където всичко ще приключи. Ден, за който художникът Иван Пенков ще напише „Сняг покриваше вкочанялата земя. От звънарницата на „Св. Седмочисленици“ тръпнеха бавните удари на камбаната. По улица „Раковски“ като черна река се движеше погребалното шествие.“
Като продължение на разходката, в галерията в родния град на художника на 21 март от 19:30 ч. ще се състои премиерата на най-новото визуално-танцово представление на Компания Дерида „Мирис на теменуги“, свързано с творчеството на Милев, допълват организаторите. На 20 март е предвиден и специален видеомапинг с избрани кадри на негови картини върху фасадата на галерията.
Двете събития са с вход свободен и са част от проект „Шепот от миналото“, финансиран от Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС.
Пламен Петров е български историк, публицист и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. Образованието му преминава последователно през УАСГ, НХА, СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Преподавател към катедра „Съвременна българска история“ при Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2020 г. защитава дисертация посветена на отношенията между властта и изкуството в България през 70-те години на ХХ в. През годините публикува свои текстове в списания L’Eropeo, A-specto, Abitare, във вестници „24 часа“, „Култура“ и др. Автор е на няколко монографични изследвания. От 2021 г. е част от екипа на ХГ – Казанлък.
