МОСКВА, 11 май. /ТАСС/. Жителите на Херсонска област трябва сами да решат дали да кандидатстват за присъединяване на региона към Русия или не, освен това подобна възможност трябва да има ясна правна обосновка, каза пред репортери Дмитрий Песков, прессекретарят на президента на Руската федерация. сряда.

„Разбира се, дали има такъв призив [за влизане в състава на Руската федерация] или не, трябва да се решава от жителите на Херсонска област, а жителите на Херсонска област също трябва да определят съдбата си“, каза Песков.

По думите му освен това „това е въпрос, който трябва да бъде ясно и внимателно проверен и оценен от юристи и адвокати“. „Такова съдбовно решение трябва да има абсолютно ясна правна основа, правна обосновка, да бъде абсолютно легитимно, както беше в случая с Крим“, добави говорителят.

В отговор на уточняващ въпрос дали според Кремъл би било правилно да се проведе референдум в региона, Песков отбеляза: „Казах каквото исках да кажа. Не казах нищо за референдума“.

+++++++++

Херсонска област

Херсонска област (на украински: Херсонська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 28 461 km² (7-о място по големина в Украйна, 4,72% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 032 668 души^[1] (21-во място по население в Украйна, 2,42% от нейното население). Административен център град Херсон. Разстояние от Киев до Херсон 664 km.

През 1737 г. на десния бряг на река Днепър, недалеч от устието ѝ е създадено военно укрепление, което през 1778 г. е признато за град Херсон. През 1784 г. за град е признато селището Берислав, което по-късно загубва градските си права и през 1938 г. вторично е признато за град. Същата е и ситуацията с град Олешки (от 1928 до 2016 г. Цюрупинск), признат за град през 1876 г. и вторично през 1956 г. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1938 г. до 1983 г. Херсонска област е образувана на 30 март 1944 г. от източните части на Николаевска област и западните райони на Запорожка област.

Херсонска област е разположена в южната част на Украйна. На запад граничи с Николаевска област, на север – с Днепропетровска област, на изток – със Запорожка област, на юг – с Крим, а на югоизток и югозапад се мие от водите съответно на Азовско и Черно море. В тези си граници заема площ от 28 451 km² (7-о място по големина в Украйна, 4,72% от нейната площ). Дължина от запад на изток 258 km, ширина от север на юг 180 km.

Областта изцяло е разположена в пределите на Причерноморската низина, в басейна на долното течение на Днепър. Повърхността ѝ е равнинна с нисочина до 100 m на север и до 5 m на юг, леко наклонена на юг и разчленена от долината на Днепър и притоците му. Левият бряг на Днепър е нисък, а десният – стръмен, силно разчленен от многочислени оврази и суходолия. Бреговата линия е силно разчленена, особено в района на залива Сиваш. Покрай морския бряг се простират дълги и тесни пясъчни острови (Джарилгач, Дълги и др.) и коси (Кинбурнска, Тендровска, Арабатска стрелка, Федотова и др.) и плитки заливи (Днепровски лиман, Егорлицки, Тендровски, Джарилгачки, Перекопски, Сиваш, Савали, Утлюкски лиман и др.).

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от -3 °C на юг до -5 °C на север (минимална -31,5 °C). Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи (т.н. черни бури), със средна юлска температура от 23,5 °C на юг до 21,5 °C на север (максимална 44 °C). Годишната сума на валежите се колебае от 320 до 400 mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 215 – 230 денонощия.^[2]

През областта протичат само две постоянни реки: най-долното течение на Днепър от североизток на югозапад на протежение от 178 km и десният ѝ приток Ингул, на протежение от 180 km. На територията на Херсонска област се намира по-голямата (долна) част на голямото Каховско водохранилище, от което постъпва вода в Северокримския и Краснознаменският напоителни канали и Каховската оросителна система.^[2]

В северната част на областта преобладават южните малохумусни черноземи, които на юг се сменят с тъмнокафяви почви. Покрай морските крайбрежия са развити кафяви и засолени почви и солонци. В областта са създадени два резервата „Аскания Нова“ и „Черноморски“ за охрана и отдих на прелетните птици. Горите (основно борови) и храстите заемат 3,5% от територията на областта. Извършени са мащабни дейности за залесяване на пясъчнине пространства и овразите. Обширните заблатени участъци в долината на Днепър са заети от дървесно-храстова растителност.

На 1 януари 2019 г. населението на Херсонска област област е наброявало 1 032 668 души (2,42% от населението на Украйна). Гъстота 36,28 души/km². Градско население 61,16%. Етнически състав: украинци 82,0%, руснаци 14,1%, беларуси 0,7%, татари 0,5%, арменци 0,4%, молдовани 0,4%, и др.

В административно-териториално отношение Херсонска област се дели на 4 областни градски окръга, 18 административни района, 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 31 селища от градски тип и 3 градски района (в град Херсон).

https://bg.wikipedia.org