Власт и производители ще търсят как консумацията да се превърне в цялостно изживяване, а не просто пиене
Недостатъчното представяне на българските вина е сред една от основните причини София да не получи място в престижния кулинарен гид “Мишлен”. Това стана ясно от одита на инспекторите, приключил наскоро. Според доклада местната кухня и винената култура са сред ключовите елементи при оценката на всяка дестинация.
Инспекторите са отчели липса на добре подготвени сомелиери и обслужващ персонал, който да представя винените листи и да разказва на гостите за местните производители. Според доклада в България не са изградени и устойчиви традиции за предлагане на качествено вино на чаша.
Критиките не се изчерпват с виното. Проверяващите отбелязват, че в много ресторанти се предлагат прекалено дълги менюта – според тях признак, че се използват замразени продукти. Като слабост е посочено и сериозното разминаване между цените и качеството на предлаганата услуга.
Констатациите провокираха държавата да започне разговор с лозаро-винарския сектор за
по-сериозно предлагане на
български вина в ресторантите
и активното им популяризиране. Първата среща се проведе миналата седмица по инициатива на министерствата на земеделието и на туризма. Представители на институциите, браншовите организации и производители се обединиха около идеята за национално партньорство, което да утвърди българското вино като част от туристическия облик на страната.
“Поставяме началото на една инициатива, за да дадем на българското вино мястото, което заслужава. Важно е да имаме ясна карта за действия с конкретни стъпки и екшън план”, заяви министърът на туризма Илин Димитров.
Според министъра на земеделието Пламен Абровски местните сортове и винените традиции са една от визитните картички на България. “Развитието на винения туризъм е и начин да насърчим развитието на селските райони и местните общности. Предстои ни много работа, но възможностите са неограничени”, подчерта той.
Сред обсъжданите идеи са стартирането на националната инициатива “Избери българското вино”, съвместни обучения за хотелиери и ресторантьори, професионални дегустации, разработване на национални и регионални винени маршрути и организирането на повече тематични събития. Институциите и браншът ще работят и за активно популяризиране на местните производители, както и за по-тясното обвързване на българските вина със сезонната кухня и автентичните туристически преживявания.
“Сега има хоризонт да равиваме винарството с пълна сила и да поемам гаранция за законови промени. Браншът трябва да участва активно”, заяви председателят на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев.
Темата продължи и в Народното събрание, където по инициатива на председателя на парламентарната комисия по туризъм Росица Кирова се проведе среща за по-активно предлагане на български вина в заведенията. Според Кирова те носят история, традиции и характер, но не заемат полагащото им се място в туристическия продукт.
По думите ѝ всеки ресторант и хотел може да се превърне във витрина на българското вино, а винената листа
да не бъде просто част от менюто, а да
разказва истории
– за земята, климата, местните сортове и хората, които стоят зад тях. Именно подобно преживяване, смята тя, е онова, което може да накара туристите да запомнят България и да се върнат отново.
“Трябва да имаме ясна идея какво искаме да постигнем и да сме убедени в това, че крайният резултат ще бъде добър за всички ни и ще получи финансово изражение”, коментира тя.
Председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов обаче обърна внимание, че отношението към българското вино често е различно при местните и чуждестранните посетители.
“Българите търсят френско или италианско вино, докато чужденците почти винаги искат да опитат нещо местно”, каза той. Според него обаче не би било добра стратегия заведенията да предлагат единствено български вина, тъй като клиентите трябва да имат избор.
Председателят на Българската организация за винен туризъм Петя Минкова постави акцент върху по-слабото присъствие на малките семейни изби в ресторантите. По думите ѝ големите производители по-лесно намират място във винените листи, докато за по-малките изби това остава сериозно предизвикателство. “Един от начините да се влезе в ресторантите е чрез изграждане на имидж, промотиране и разказване на истории”, смята тя. Според Минкова не всички заведения работят с огромни количества, което създава възможност за предлагане на по-малки серии, местни сортове и бутикови вина.
Тя даде и конкретен пример. Покрай обществената дискусия след оценката на “Мишлен” двама ресторантьори, сред които и собственик на луксозен италиански ресторант в София, са я потърсили с желание да включат специална витрина с български вина.
Още по-категоричен бе Живко Енчев от Българската асоциация на винените професионалисти и представител на обединението на 12 изби в региона на Сакар. Проблемът на българското вино е, че загуби идентичност, заяви той. Като пример посочи разпространена практика в заведенията – към бялото вино да се сервира лед. Това вече се превърна в стандартно обслужване в България, а е абсолютно недопустимо, коментира Енчев.
И припомни, че преди няколко години съвместно със Столичната община е създадена Софийската винена карта. В нея са включени
заведения, в които над 50%
от вината са български
Проектът е достъпен онлайн чрез платформата “Визит София”.
По време на дискусията беше повдигната и темата за намаляване на ДДС върху виното от 20 на 9%. Във Франция, Италия и Испания местното производство се ползва с по-ниска ставка.
Участниците обърнаха внимание и на необходимостта от по-ясна дефиниция на понятието българско вино – дали трябва да бъде произведено от българско грозде, или е достатъчно да е бутилирано у нас.
Сред основните теми беше и подготовката на ресторантьорите и обслужващия персонал. Според участниците липсата на познания често пречи българските вина да бъдат представени по атрактивен начин пред гостите.
Силвия Тагарева от Университета по хранителни технологии в Пловдив заяви, че висшето училище разполага с необходимата база и експертиза за организиране на обучения за ресторантьори и хотелиери. Предвижда се да бъдат изготвени програми за повишаване на знанията и увереността на хората, които ежедневно работят с клиенти.
Според Михаела Козанова от Българската хотелска асоциация основният проблем е, че българите все още не се гордеят достатъчно със собствените си продукти. Оттам трябва да започнем – първо да ги опознаем, а след това да ги подкрепяме, смята тя.
Специално внимание по време на срещата беше отделено и на международния конкурс Concours Mondial de Bruxelles (CMB). Посланикът на конкурса за България Меглена Михова представи програмата CMB Experience, която от тази година стартира и у нас.
По нея ресторанти, хотели, барове и винени клубове могат да получат сертификат и
да бъдат включени в програмата, ако предлагат поне
пет български вина или спиртни напитки,
отличени с медали от конкурса.
“Това условие е напълно изпълнимо, защото почти всяка година български вина печелят отличия. Само миналата година имахме два златни медала”, каза Михова. По думите ѝ вече близо 30 български винарни имат награди от конкурса и могат да използват отличителния знак върху етикетите си.
Кандидатстването по програмата вече е отворено и е безплатно. След одобрение обектите се вписват в международния гид на CMB Experience и получават отличителна табела, която могат да поставят на видно място.
