Предложените количества за прием на белтък от 1,2–1,6 грама на килограм телесно тегло са до 100% над общоприетия препоръчван прием. Съветите са трудни за спазване, без да се надвишат препоръчителните граници за дневен прием на наситени мазнини и натрий
Новите насоки за хранене на САЩ за периода до 2030 г. с амбициозното обещание “Да направим Америка отново здрава” имат за цел да върнат “истинската храна в центъра на американската диета, истинската храна, която подхранва тялото, възстановява здравето, дава енергия и насърчава движението и физическата активност, изгражда сила”. Насоките са представени и официално одобрени от Робърт Ф. Кенеди-младши – министър на здравеопазването на САЩ, и Брук Ролинс – министър на земеделието на САЩ. (Вижте основните послания на праепоръките в инфографиката.)
Ще постигнат ли насоките целта си и ще повлияят ли на концепциите за хранене в света и в Европа?
Графичното представяне на новите насоки за хранене е доста по-различно от предишните изображения на пирамиди и чиния с разпределение на основни групи храни в тях. Предложеното онагледяване под форма на обърната пирамида е с групиране на храните по необичаен досега модел, без подкрепа на сериозни научни доказателства.
Може да се очертаят някои проблеми при това представяне на хранителните насоки.
– Графиката поставя на видно място в основата червено месо, масло и пълномаслено мляко;
– пренебрегва ролята на растителните, богати на белтък храни, като включително игнорира бобовите култури, соята, ядките и семената;
– отделя минимално пространство на пълнозърнестите храни и продукти, които са важни източници на влакнини и други хранителни вещества;
– пренебрегва здравословната хидратация, като липсва символ за вода като препоръчвана напитка.
Новите насоки за хранене на САЩ отразяват както консенсус, така и разминаване със съществуващите научни доказателства.
От една страна, те запазват няколко дългогодишни, основани на доказателства препоръки за здравословно хранене, които са широко подкрепени от научната общност в областта на храненето.
Такива са:
l препоръките за консумиране на повече зеленчуци и плодове;
l избор на пълнозърнести храни вместо рафинирани зърнени продукти;
l ограничаване на добавените захари и изкуствени подсладители;
l избягване на прекомерния прием на натрий;
l намаляване на консумацията на силно преработени храни – “джънк”, с високо съдържание на добавени захари, натрий и наситени мазнини;
l запазване на дългогодишните ограничения за прием на наситените мазнини до 10% от енергията за деня (Е%);
l акцент върху консумиране на вода.
Тези елементи отразяват важни приоритети за общественото здраве, основани на научни доказателства.
В същото време насоките се разминават съществено с важни научни твърдения, базирани на доказателства, които са предложени от Консултативния комитет по диетичните насоки за 2025 г. – двадесет независими, световно признати изследователи в областта на храненето. Техните становища и доклад са отхвърлени от новата администрация на САЩ и е определена група от експерти, които за кратко време са разработили новите съвети.
Едно от основните противоречия е прекалено завишеният прием на белтък. Насоките поставят силен акцент върху консумацията на храни, богати на белтък, въпреки солидните доказателства, че повечето американци вече консумират достатъчно белтък с храните. Предложените количества за прием на белтък от 1,2–1,6 грама на килограм телесно тегло са с 50–100% повече от общоприетия препоръчван прием.
Също така насоките за хранене са трудни за постигане, без да се надвишат препоръчителните граници от 10 Е% за дневен прием на наситени мазнини и натрий.
Значителното увеличаване на общия прием на белтък, без да се прави разлика между различните източници, може да има непредвидени дългосрочни последици за здравето.
Научно доказано е, че растителните протеини и рибата са свързани с по-благоприятни здравни резултати в сравнение с хранителни режими, богати на червено месо.
Друг спорен и неподкрепен с научни доказателства елемент в новите насоки за хранене е препоръката относно количеството на наситените мазнини.
Предложените подходи са непоследователни, тъй като насоките запазват ограничаване консумирането за деня на наситените мазнини до под 10 енергийни процента, но едновременно с това препоръчват храни като червено месо, пълномаслени млечни продукти, масло и говежда лой.
При спазване на насоките трудно може да се запази приемът на наситени мазнини в препоръчителните граници, което ги прави противоречиви. Например при хранителен режим от 2000 калории на ден 10 енергийни процента са 20 грама наситени мазнини (НМ).
Насоките за хранене също така препоръчват 3 порции млечни продукти дневно.
Ако се изберат пълномаслените варианти на млечни продукти – една чаша, 240 милилтра пълномаслено мляко със съдържание на 5 грама НМ; чаша пълномаслено кисело мляко (6 грама НМ) и 30 г сирене чедър (6 грама НМ), то вече наситените мазнини са 17 грама. Ако се добави само една супена лъжица масло (7 грама НМ) или говежда лой (6 грама НМ), предложени като мазнини за готвене — лимитът от 20 грама наситени мазнини вече е надвишен.
Не се уточнява кои храни трябва да се избират по-често или по-рядко, за да се спази посочената горна граница за прием на наситени мазнини. В обратната пирамида е подчертана ролята на месото, сиренето, пълномасленото мляко и маслото, но научните доказателства показват, че тези храни са богати на наситени мазнини и увеличават риска от сърдечносъдови заболявания.
Като източник на есенциални мастни киселини се посочват зехтин, масло, говежда лой, които съдържат пренебрежимо малки количества от двата вида есенциални мазнини, което също е неприемливо. Например зехтинът съдържа основно олеинова киселина, но сравнително малки количества от есенциалните мастни киселини алфа-линоленова и линолова киселина в сравнение с други масла, които са богати източници на тези мастни киселини, като например соевото и рапичното масло.
Когато се консумират храни заради белтъчното им съдържание, чрез тях се приемат и мазнини, влакнини, натрий и други хранителни вещества. Именно това разнообразие в състава определя и ползите за здравето.
Макар насоките да препоръчват “разнообразие от белтъчни храни”, както от животински, така и от растителни източници, няма ясно послание кои варианти трябва да се избират по-редовно. Предвид заявените ограничения за наситените мазнини това е особено важно. Например порция от 120 грама печен стек филе е значителен източник на белтък — около 33 г, но съдържа и приблизително 5 г наситени мазнини. Докато чаша сготвена леща осигурява около 18 г белтък и 15 г влакнини, и практически не съдържа наситени мазнини.
Друг проблем е, че храните, източник на влакнини, са поставени на заден план, а те са едно от хранителните вещества, което е ключово за дългосрочното здраве и американците най-често не ги приемат в достатъчни количества.
По отношение на алкохола насоките дават неясното послание да се “консумира по-малко алкохол за по-добро здраве”. Без посочване на конкретни количества за хората е трудно да разберат какво точно означава “по-малко”.
Също така липсва дефиниция и описание на преработените храни, което превръща посланието да се ограничава приемът им в неясно.
Съществуват и фактически грешки. Като здравословни мазнини са определени зехтин, масло и говежда лой, а ксилитолът е посочен като некалоричен подсладител, въпреки че той е захарен алкохол. Тези несъответствия поставят под съмнение адекватността на експертния преглед при разработване на новите насоки. Не е отчетено биологичното и културното разнообразие и устойчивостта на хранителните системи.
След отхвърлянето на консенсусния доклад на Консултативния комитет по диетичните насоки се породи дискусия за обвързаност на някои от членовете на новосформирания комитет с интересите на месната и млечна индустрия. Липсва прозрачност относно това кой е написал новите насоки, каква е използваната методология и строгостта на процеса. Прегледите, както и цялостното им представяне и интегриране, значително се отклоняват от строгия научен подход и наличните доказателства.
Така се оказва, че най-големият проблем на науката за хранене не е липсата на данни и доказателства, а начинът, по който те се интерпретират и институционализират.
