На 8 януари 1851 г. френският физик Жан Бернар Леон Фуко (1819–1868), благодарение на конструирания от него апарат, получава доказателство, че Земята се върти.
Жан Бернар Леон Фуко проектира устройство, състоящо се от петкилограмова месингова топка, окачена от тавана с помощта на 2-метрова стоманена тел.
Като залюлял топката, Фуко наблюдавал завъртане на равнината ѝ на движение с няколко градуса. За това обаче нямало причина. Така Фуко заключил, че това, което наблюдавал, не е нищо друго освен въртенето на Земята .
В два часа сутринта Фуко записва наблюдението си в дневника си. По-късно, на 3 февруари същата година, Фуко кани академици в Парижката обсерватория, за да наблюдават въртенето на Земята и демонстрира устройството си, по-късно наречено махало на Фуко.
Махалото в Парижкия пантеон се състоеше от 28-килограмова метална топка с връх, прикрепен към 67-метрова стоманена тел. Закрепването на махалото му позволяваше да се люлее свободно във всички посоки. Под точката на закрепване беше построена шестметрова кръгла ограда с пясъчна пътека по ръба ѝ, така че махалото да може да оставя следи в пясъка, докато се движи по пътеката. За да се предотврати странично подскачане при изстрелването на махалото, то беше преместено настрани и завързано с въже, след което въжето беше изгорено.
Периодът на трептене на махалото с тази дължина на окачване е бил 16,4 секунди. Всяко трептене се е отклонявало с приблизително 3 мм от предишното пресичане на пясъчната следа. В течение на един час равнината на трептене на махалото се е завъртяла с повече от 11° по часовниковата стрелка. Експериментът е влязъл в научната история, като ясно е потвърдил хипотезата за въртенето на Земята.
В Исаакиевския събор в Санкт Петербург махалото на Фуко е пуснато в нощта на 11 срещу 12 април 1931 г.
