- В най-новото издание са включени и текстове за владетелите на Третото българско царство, написани от проф. Андрей Пантев
От няколко седмици в ръцете на любознателния читател отново е една книга на проф. Йордан Андреев, която спокойно може да бъде наречена „бестселър“ и „историческа класика“. В поредното, осмо издание на „Българските ханове и царе“ на издателство „Абагар“ са включени текстове и на известния наш историк проф. Андрей Пантев от СУ „Св. Климент Охридски“ за владетелите на Третото българско царство.
Днес, когато се навършват 85 години от рождението на напусналия ни през 2008 г. познавач на българското Средновековие, ще разкажем за неговата най-издавана и четена книга. Творческият път на родения в Добрич през 1939 г. (във времето на румънската окупация на Южна Добруджа) Йордан Андреев, възпитаник на Софийския университет, е неразривно свързан с великотърновската Алма матер. Младият учен е сред пионерите на оглавения от проф. Александър Бурмов Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и един от хората, превърнали новата „търновска школа“ във водещ център на нашата историческа наука. През десетилетията на активната преподавателска дейност на проф. Андреев негови възпитаници са хиляди студенти, стотици дипломанти и докторанти. Сред тях са много някои от водещите имена на днешната ни историческа наука, университетски преподаватели (не само във Велико Търново, но и в София, Пловдив, Шумен, Благоевград и Варна, а и в чужбина), музейни специалисти, да не говорим за „армията“ от учители из цяла България…
В богатото научно творчество на проф. Йордан Андреев могат да бъдат посочени монографии, студии и статии, лекционни курсове, научно-популярни публикации. Ярка личност извън обичайните „стандарти“, проф. Андреев категорично беше изразител на разкрепостено и новаторско мислене, а и вечно търсеща натура – от рода на онези, способни по думите на поета Кенет Уайт, да откриват и създават „радостно познание“. И да излъчват това познание към другите! Проф. Андреев написа силни теоретични и изследователски текстове, посветени на знакови личности и събития, на средновековни институции и идеи… Защо обаче именно непретенциозният на пръв поглед „справочник“ със съзнателно избран кратък обем от малко над 200 страници се радва и днес на такава популярност?
Българските ханове и царе – първо издание, 1988 г.
В търсенето на отговор да се пренесем в далечната 1988 г., когато се появи първото издание на „Българските ханове и царе (VII-XIV в.). Историко-хронологичен справочник“ (Държавно издателство „Д-р Петър Берон“). Тиражът беше значителен за времето си, до не говорим за днес – 44 110 екземпляра, но въпреки това книгата беше буквално разграбена от книжарниците! Поради това се наложи да бъде пуснат нов тираж, въпреки присъщата на онази система тромавост и незачитане на принципите на пазарната икономика… Книгата на проф. Андреев наистина беше нещо ново, освободено от догмите на идеологията и предразсъдъците на тема „силни“ и „слаби“ царе… Казвам го не само от позицията на един от хилядите му студенти, но и като колега, имал шанса това да попадне в ръководената от него катедра „Стара и средновековна история, археология и етнография“ в Историческия факултет, на който по-късно проф. Андреев беше декан. За нас, възпитаниците на „войводата“, както неформално го наричаха поколения студенти, размислите на автора поне отчасти бяха познати от впечатляващите му лекции, заредени с академично знание, но и с креативна енергия. Затова, както стана дума, редица днешни наши историци, археолози, етнолози и т. н. бяха „запалени“ за професията именно от лекциите на незабравимия „Даньо“ Андреев… Основното съдържание на „Българските ханове и царе“ беше познато, при това не само от лекции и научни конференции, а и от неформалните разговори на кафе и цигара на входа на ВТУ или в днес несъществуващия университетски преподавателски клуб. В същност, нерядко проф. Андреев раздаваше своите знания не само в университетските зали, а и по скалите и чукарите на Стара планина и Странджа, каньоните на Искър и Русенски Лом, на всевъзможни места из цяла България при експедициите на оглавявания от него емблематичен за времето си студентски „Клуб 1300“… И все пак, разговорите са си разговори, докато в „Българските ханове и царе“ проф. Андреев изгради истинска панорама на средновековната ни история през портретите на нейните владетели. Разбира се, авторът се опира както на своите собствени изследвания, така и на онези, дело на водещи имена от неговото, тогава сравнително „младо“ поколение – Васил Гюзелев (днес академик), Иван Божилов и др. Същевременно авторът отдава дължимото на класиците на българската медиевистика отпреди комунистическия режим – проф. Васил Златарски, проф. Петър Ников и може би най-вече на проф. Петър Мутафчиев, направил много за популяризирането на средновековната ни история във времето преди 9 септември 1944 г.
Книгата на Йордан Андреев е научно-популярна в най-добрия смисъл на думата, на практика „панорамен“ разказ, написан достъпно и увлекателно, нелишен от „овладяна“, но напълно разбираема емоция. Не е без значение, че подобно цялостно изложение на средновековната българска история за последен път преди появата на „Българските ханове и царе“ е излязлата през 1943-1944 г. кратка „История на българския народ“ в два тома на проф. Петър Мутафчиев. След налагането на комунистическия режим Мутафчиев е дамгосан като „фашист“ и „буржоазен националист“, а трудът му е недостъпен за читателите, да не говорим за нови издания и преиздания… Така или иначе, българската публика дълги години очакваше подобна книга и имаше шанса да я получи от ерудиран, но и сладкодумен автор като Йордан Андреев, тогава доцент. При това нов прочит – не само като фактология, но с вникване в същината на събитията и психологията на средновековните ни предци.
„Българските ханове и царе“ със самото си излизане се превърна в „бестселър“ (квалификация, която тогава почти не се използваше) и зае челните места в малкото тогавашни класации – например, доколкото си спомням, във вестик „Пулс“.
Книгата получи възторжени отзиви не само от историците, но и от страна на журналисти, „изкушени“ от тази проблематика, и литературни критици. В синтезиран вид „потретите“ на владетелите влязоха в още по-обемния енциклопедичен справочник „Кой кой е в средновековна България“, написан по идея на проф. Андреев в колектив с доц. Иван Лазаров и пишещия тези редове. „Кой кой е…“ претърпя три издания – през 1994, 1999 и 2012 г., а в последния си вариант включва над хиляда имена! Разбира се, имащата от много години свой „живот“ книга „Българските ханове и царе“ също претърпя развитие – през 1996 г. по инициатива на издателство „Абагар“ и на самия проф. Андреев нейният текст беше допълнен с историческите портрети на владетелите на Третото българско царство, написани от проф. Милчо Лалков (1944-2000) от СУ „Св. Климент Охридски“. През 2004 г. книгата претърпя нова редакция, а този път разказът за владетелите на Третото царство е дело на проф. Андрей Пантев, както е и в най-новото издание.
Няколко думи за „хан“ или „кан“ („канас ювиги“/„субиги“), като „превенция“ към възможните изблици на тази тема преди всичко в социалните мрежи. Възприемчив към новите идеи и обективния прочит на автентичните текстове, проф. Андреев беше склонен да приеме формата „кан“, каквато я виждаме например в надписите на Омуртаг. И все пак, през 1988 г., а и доскоро, в научните издания, учебниците по история, енциклопедиите и т. н. категорично доминираше предишното u четене. Така или иначе, най-важно е съдържанието на историческите портрети на българските владетели и държавници, които са свидетелство за таланта и силата на проф. Йордан Андреев като познавач на средновековните ни предци и тяхното собствено време.
https://trud.bg/
