Никой не знае точно кога за първи път се е появила тази игра . Историците откриват първото споменаване на футбола като „игра на ритане на топка“ в китайски източници, датиращи от второто хилядолетие пр.н.е. Футболът в съвременния си вид започва да се култивира в началото на 19 век в привилегировани образователни институции в Англия като полезно занимание за младите хора . С течение на годините той добива все по-голяма популярност.
Съдиите се появяват на футболния терен едва през 1873 г. Тогава е било общоприето, че съдиите не трябва да се намесват в играта по своя инициатива. Задълженията на съдиите са били да следят времето, да водят бележки за мача, да изгонват и сменят играчи и да разрешават спорове между представители на отборите, когато те не могат да постигнат споразумение. Дори днес, както казват футболните коментатори, „най-добрият съдия е този, който ръководи играта, но чието присъствие на терена е незабелязано“.
До 1878 г. футболните съдии не са имали свирка и са използвали само собствения си глас, за да ръководят играта, или са подавали сигнали или са биели със звънец, за да привлекат вниманието и да вземат решение.
Има една забавна история, свързана с въвеждането на свирката. По онова време съдийството е било предпочитано пред професионалните съдии, като са се предпочитали аматьорите. Вярвало се е, че ентусиазиран, неплатен аматьор, който обича футбола, ще се справи по-добре от професионалист. Затова за съдии са били избирани аматьорите. Това можели да бъдат чиновници, лекари , писатели … Сър Артър Конан Дойл е известен и като футболен съдия.
На 10 юли 1878 г., на футболен мач в Лондон, на полицай е поверена задачата да съди играта и когато по време на мача избухва бой, той, без да се замисля, свири със свирката си.
Уплашените и зашеметени играчи веднага прекратиха боя. Оттогава съдиите използват свирки на терена.
