Убеден съм, че по-голяма част от нас – хората, сме си задавали въпроса – на фона на цялата вселена, на цялото мироздание, на целия безкрай – какво сме ние всъщност? Нищожна прашинка от гледна точка на цялото или разумно същество, от което зависи всичко? Материя, образувала се след Големия взрив или енергия, облечена в материя? Разбира се, че тези от нас, които имат желание и вътрешна необходимост да навлязат по-дълбоко в това знание, се сблъскваме с различни понятия, като материя, маса, енергия или сила.
Имаме желание да си представим и опишем всичко с нашето логично мислене. Имаме желание да разберем и си обясним процесите, през които преминава и ще премине човечеството и всеки един от нас. А това всъщност възможно ли е? Не е ли утопия, която учените и ние с тях се опитваме да достигнем и да си обясним необяснимото. Каква е тази сила, която поддържа всичко? Как и по какъв начин съществуват в хармония различните нива на неживата, растителната, животинската и човешката природа? Кое кара атомите, молекулите, кристалните структури, растенията, животните и човека да съществуват в абсолютен порядък, до такава степен, че и за най- „незначителното” растение или животно да има място под слънцето. Събитията, които се случват, случайни ли са, или са продукт на закони и сили, движещи цялото Мироздание? В исторически порядък са се оформили много теории и дори доказателства, но все още не сме достигнали до изходната точка, за да разберем смисъла.
Като най-древна наука, Кабала обяснява, че основа на съществуването на материята се явява желанието за наслаждение. Разбира се, че се има впредвид желанието като сила, а не като осъзнато действие. Това е силата, която държи цялата материя. Ние съществуваме в поле от енергия, в което от най-малката частица, атома, молекулата, та до макро космоса, материята се явява желание за наслаждение. Това не значи, че желанието е винаги осъзнато, че съществува някакъв разум, който избира възможности и варианти на съществуване.
Според Кабала, желанието само по себе си е първично, а материята се образува от него в нашия свят като обвивка, която просто изразява силата и вида на това желание. Да, това е малко изненадващо и сложно за разбиране, предвид наличието на многото теории. Изконният въпрос за това, кое е първично „яйцето или кокошката”, винаги е вълнувал желаещите да разберат света, в който живеем. Тук ще възникнат много въпроси и теории за оборване на това твърдение.
Когато започнах да пиша тази статия, усещах, че няма да е лесно за обяснение това, което е написано в Кабала, но желанието ми се оказа по-силно от съмнението. Това желание породи в мен мисъл, която в съчетание с моя разум, чувства и знания, оформи онова, което беше залегнало в моето желание. Как мислите, дали такъв е порядъкът на всичко, което правим?
Знам, че за много хора този тип разсъждения ще изглеждат излишни, ненужни, безсмислени, пораждащи дори снизходителни усмивки. Няма нищо от реалния живот, ще кажете. Теории, предположения и нищо повече. За какво ми е нужно това? Особено в днешно време да философстваме на тема: „Какво всъщност е желанието?”, като че ли някак си е отдалечено от реалността. Днес мислим основно как да запазим здравето си, работата си. Как в тази криза да оцелеем? И все пак, ако имате търпението да прочетете статията до край, още повече – ако тя подбуди във вас желание да прочетете и какво е написано в древните кабалистични източници, ще разберете, че написаното не е философстване, а реалност, в която съществуваме. Реалност, която – ако я разкрием и особено ако я осъзнаем, ще разберем, че тя ни води в посока, в която да се чувстваме по-добре.
От векове, та до наши дни, учени и изобретатели са се опитвали да конструират вечния двигател, без да са подозирали, че той съществува. Макар неосъзнато от нас, ние сме му дали име – желание за наслаждение!
В исторически порядък от време, желанието за наслаждение всъщност движи цялото човечество и не напразно можем да го наречем „перпетуум мобиле”. Колкото по-големи желания имаме, толкова стремежът към напълването им ни движи по стълбата на еволюцията. Представете си, че имахме само базовите желания – за храна, секс, дом и семейство. В такъв случай не бихме се различавали съществено от животните! Постепенно в нас обаче са се развили желанията за богатство, власт, знания и всичко това ни е движело в еволюционното ни развитие.
Когато търсих в Уикипедия и в тълковния речник как точно е описано понятието „желание”, някак си не останах удовлетворен. В тълковния речник пишеше, че това е “ Вътрешен стремеж към осъществяване на нещо. Желание за работа. Желание за живот”… и толкова! А може би и не е необходимо повече да се пише? Но ако се огледаме в Природата, ще видим, че желанието съществува във всички нива, започвайки от неживата, растителната, животинската и човешка природа. Природата се е постарала да го имплантира във всичко съществуващо в нашата Вселена.
На неживо ниво атомите, молекулите, кристалните структури желаят да запазят състоянието си.
Растенията – всяко от тях желае светлина, вода и хранителни вещества. Животните – желаят същото, макар техните желания да са на по-високо ниво на развитие. И тъй като при тях желанията действат неосъзнато, сме ги нарекли природни инстинкти. Ръководени от тези желания, всички създания на неживо, растително и животинско ниво живеят в съвършена хармония помежду си, до появата на човека. Същество, което е животно по своята същност и в същото време притежава нещо уникално – разум.
Нека помислим – каква роля играе желанието в живота на човека? Можем ли да си представим своя живот без нито едно желание? Невъзможно е. Всичко би загубило смисъл – просто нашето съществуване би било невъзможно. Най-често използваната дума в речника ни е „искам”. Искам това, искам онова, искам… искам… искам! Именно благодарение на желанието, човечеството се е развивало, извършвало е своите открития, променяло е обществените строеве. Ако разграничим желанията, породени от природните инстинкти, от тези на човека, можем спокойно да наречем последните – егоизъм. А той, егоизмът е присъщ само на човека и – въплътен в неговите желания, непрекъснато нараства, достигайки своя връх в наши дни. Именно егоизмът е причина за връхлетялата ни криза и застой във всички сфери на нашия живот – икономика, взаимоотношения, семейство, образование, култура, екология. Независимо от това как постъпваме, ние го правим, за да напълним своите желания, за да се чувстваме добре и то често за сметка на другите. А може ли да има друг вариант? Може ли да е не за сметка на другите, а в полза на другите? Да, може! Според науката Кабала, трябва да променим посоката на желанието с намерение към другите.
През последните години учените, в своите изследвания, са достигнали до пределите на материята, осъзнавайки, че извън нея съществува нещо, което не може да бъде изследвано, дори с най-прецизната апаратура. Нещо, което може би е породило нашата Вселена и всичко съществуващо в нея. Нещо, което е създало желанието, като вечен двигател на развитието. Дали, обаче, правилното използване на желанията ще ни доведе до катастрофа и самоунищожение, или ще ни накара да се замислим и да трансформираме ненаситното егоистично желание в алтруистично – това до голяма степен зависи от нас. До колко желанията ни ще са обърнати в полза на обществото, без егоистичен разчет, до толкова и обществото, а и всеки един от нас, ще се чувства като неразделна, интегрална част от общата Природа.
Георги ГРАДИНАРОВ
