Полезно

МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА: СИЛАТА НА МИСЪЛТА Е СПОСОБНА ДА ОЖИВЯВА И СТРОИ!

05.02.2019

2186

Стотици книги са изписани за силата на човешката мисъл. Какви ли не теории и предположения са представени за това – как да контролираме мислите си? Как да ги насочим в правилната посока? Или чрез мислите си как да въздействаме на самите себе си и на околните? И въпреки многото специалисти, многото книги, написани по тази тема, малко хора успяват да удържат мислите си в положителна посока. А какво значи в положителна? Да са над нашата егоистична природа-съзидателни! Да са насочени извън нашите егоистични желания за самонапълване и самонаслаждение. Малко хора знаят за силата на енергията на мисълта. Развиваме се в продължение на хиляди години и най-важното в нашето развитие е силата на мисълта. Това е най-високият от всички човешки фактори и именно той отличава човека от неживия, растителния и животинския свят. За съжаление, хората не могат да осъзнаят, че мислите могат бъдат и разрушителни, както в личен план, така и в обществен. Защо? Защото мислите са продукт на нашите желания. А нашите желания са егоистични
Проф. М. Лайтман – ръководител на Международната академия по Кабала, казва в интервю, че Мисълта е способна да оживява и строи!
Мисълта е много мощно желание, обладаващо най-голямата сила в мирозданието, повече от ядрената бомба. Просто ние не умеем да го използваме. Но, ако можехме да се повдигнем на нивото на истинската мисъл, тоест на намерението, което е достижимо с помощта на науката Кабала, то с нея бихме могли да строим светове. Казано е: „Всичко се прояснява в мислите“.
С мисълта може да се преобърне цялото мироздание, да направим всичко, което искаме в нашия свят. Силата на мисълта е по-мощна от атомна бомба. Мисълта е способна и да разрушава, и да оживява, да строи и да създава. Можем да творим буквално, както Твореца – с една мисъл. Но за това е необходимо да достигнем състояние, когато през нас започва да преминава висшата енергия. Ставаме обектив, който фокусира тази енергия и може да въздейства чрез нея на цялата реалност.
Представете си, имаме фокусираща леща, през която преминава цялата енергия на Вселената. А ние се разпореждаме с тази леща и определяме накъде тя да бъде насочена. По такъв начин построяваме нашия свят.
И ако ми зададете въпроса: Що за енергия е това? Не е ли единствената енергия, енергията на Слънцето?
Не! Това е енергията на мисълта, на намерението. И от нея зависи това – какво искам да направя. Ако искам да извърша добри дела: да отдам, да подаря, да създам ново хубаво творение, то получавам тази сила и се разпореждам с нея.
Дори в нашия свят, ако човек мисли за хубавото, той става по-добър. И това е базата на силата на мисълта, която можем да използваме. Можем да извлечем тези сили от природата, за да може всеки от нас и всички заедно да станем притежатели на тази огромна сила. Способни сме да я управляваме, ако станем отдаващи, обичащи, правилно съединени заедно.
А сега всеки от нас живее отделено и затова нямаме сили. Не сме способни да се съединяваме един с друг и затова не даваме на тази енергия да влезе в нашата система.
Ако енергия на мисълта влезе помежду ни и започне да циркулира, нараствайки все повече и повече, ще ни завлече във водовъртежа на доброто. Изведнъж ще почувстваме, че сме се оказали във висшите измерения. Но защо към момента не можем да осъзнаем силата на тази енергия, а се наслаждаваме егоистично и считаме, че това ни напълва? И разбира се, че няма нищо лошо всеки да се стреми да получи по-голямо наслаждение? Но този стремеж за егоистично наслаждение в нашия свят ни носи единствено проблеми и страдания! Проблемът не е в самото наслаждение, а в това, че се наслаждаваме за сметка на другите. Когато се наслаждавам, аз откъсвам от насладата на другите, крада от тях, ограничавам ги. И колкото и невероятно да е, това е причината за войните и конфликтите между хората.
Освен това сме създадени с егоистична природа и искаме да се наслаждаваме именно на това, да имаме повече от другите. Наслаждението за сметка на другите поражда в нас голямо егоистично удоволствие. Достатъчно е да погледнем как се държим на пътя, засичаме се един друг и не се пропускаме. Наистина ли всеки толкова закъснява, че допълнителната минута е решаваща за живота му? Съвсем не! Просто получаваме наслаждение от това, че шофираме пред всички. Това е нашето егоистично начало.
В самия стремеж за наслаждение няма нищо лошо, той е характерен за всяко животно. Но човек иска да се наслади именно за сметка на другите, да се издигне над тях, да ги притисне и това разрушава нашето общество. Затова светът е в такава криза.
Разбира се, че видимо има и много хора, които даряват в полза на обществото. Но те също действат от желанието си за собствено наслаждение. Всъщност, никой не мисли за другите, самите те просто не разбират истинския мотив за своите действия.
Ако отнемете от хуманистите наслаждението, което получават, помагайки на ближния, те няма да могат да направят никакво действие. Ако майката изведнъж спре да усеща удоволствие от бебето, то ще умре от глад.
Целият материален свят работи само на този единствен принцип. Но има още един свят, наречен висш – духовен, който не се усеща от нас и работи на друг принцип – отдаване, а не получаване. Висшият свят е основан на даването на наслаждение, а не на получаването на наслаждение. Това е антиматерия, „обратен“ свят.
Висшият или духовният свят съществува! Дори обикновената наука открива някои гранични явления с него, но ние не можем да ги уловим с помощта на нашите уреди. Въпреки това, човек може да достигне до усещането за висшия свят, на антиматерията и точно с това се занимава науката Кабала.
Използвайки методиката на Кабала ние можем да трансформираме нашия материал в нов – в желание за отдаване, вместо желание за получаване. И тогава ще можем да се наслаждаваме от отдаването, а не от получаването.

Георги ГРАДИНАРОВ