Обикновено в тази част на годината всички някак си се настройваме на празнична вълна. Идват хубави и светли празници, като постепенно започваме да мислим повече за близките си, роднините си и приятелите си. Някои от нас пътуваме хиляди километри, само и само да сме с най-близките си и любими хора. Наистина, вече се  усеща пред коледното и предновогодишното настроение. В динамиката на ежедневието вече включваме не само  работата си, но и мисълта за подготовката на тези празници. И както обикновено, сме в еуфория от това, че в Коледната и Новогодишна нощ ще се чувстваме в особено приповдигнато настроение.  В това състояние, разбира се, мислим какво да изберем, как да направим трапезата такава, че да е приятна на всички и какви подаръци да подготвим на близките си. Всички знаем традициите  на Коледа и на Нова година и доколкото е възможно, ги спазваме. Дали обаче ще сложим подаръка, да речем, в чорап, под елхата или директно ще го подарим, за някой е без значение. Важно е всички да се чувстваме добре. Важното е да има подаръци, защото на този празник, всички трябва да получат подаръци. Но какво е подаръкът? Какво е да подаря на някого нещо? Вярно, че  традицията го е наложила, но какво се цели с това? Това е желанието ни да изпитаме любов и благодарност, въпреки егоистичната си природа. Подаръкът може да бъде нещо много свято и скрито, може да бъде показно и помпозно, може да е свързано с много силно вътрешно усещане от този, който подарява и този,  който получава. Това е особено чувствено състояние между подаряващия и получаващия. Науката Кабала  казва, че когато сме с „намерение заради другия”, това вече излиза извън рамките на егоистичната ни същност. Човек, разбира се, трудно си представя какво е това  състояние,  в което си с намерение „заради другите“, тъй като ние се намираме в друго, противоположно на Природата състояние, а то е  желание да се насладим. Его! А това, което ни се струва като отдаване в този свят, е скрита  форма на егоизма, преструващо се на отдаващо, за да може, като отдава някому, по косвен път да получи от него още повече. И може би точно на такива празници нашата вътрешна същност се проявява и открива    онази частица на Природата в себе си, която му позволява да се чувства отдаващ, без никакви разчети за себе си. Но защо ми е всичко това и защо трябва да се замислям за тези сложни взаимоотношения?  Получаване – отдаване – намерение! Просто отиваме и купуваме подаръците! Нещо ни харесва… и го купуваме.

 

Сигурен съм, обаче, че не винаги се замисляме за това – какво влагаме, когато искаме да направим подарък на близък роднина или далечен приятел. Защото подаръкът не е само някакъв предмет, с който  искаме   да зарадваме близките си, а моето отношение към този, на когото подарявам. Когато подаряваме подарък, знаем ли всъщност кого напълваме и радваме – този, на когото подаряваме, или аз се наслаждавам от това, че съм зарадвал другия? Интересен въпрос, нали! Да, това е двустранен процес и ако и двете страни не получат удовлетворение, то взаимната връзка няма да се осъществи.  Разбира се, че подаръците  могат да се подаряват целогодишно –  по повод и без повод. Защо, защото те са част от нашите взаимоотношения. Кабала, като наука, има особено отношение към тези състояния, тъй като става въпрос за това, че подаръци се дават на онези, които са обичани. Tова означава, че аз не съм получил просто някакъв подарък, а знам от кого съм го получил. Самият подарък  говори за отношението на подяряващия.

А как с подаръка да зарадваме близките си? Има ли значение какъв подарък подаряваме, или като на конвейер на всички близки подаряване едни и същи неща? Или към всеки имаме отделно – специално   отношение, когато подаряваме подаръците? И в това е трепетът и вътрешното напрежение, когато избираме конкретния подарък. За кого е подаръкът? Какъв подарък да избера? Такъв, какъвто аз харесвам, или такъв, какъвто харесва моят приятел или моят близък. Науката Кабала казва, че ”този, който не обича сладкото, а обича соленото, няма да гощава своя близък със солено, а ще го нагости със сладко и това ще съответства на вкуса на получаващия подаръка”. Разбира се, че  за някой определен подарък може да е дреболия, а за друг тази вещ може да е най-ценната в света. Подаръкът трябва да е такъв, че подаряващият   да знае, че неговият приятел, близък или  роднина ще изпита удоволствие от него.

Вероятно много хора са изправени пред дилемата дали е необходимо   да купуваме скъпи подаръци,  или подаръкът трябва да е такъв, който да зарадва приемащия. Тук, разбира се, ще има спорове, защото всеки е различен, всеки е с различни егоистични претенции, но със сигурност получаващият подаръка трябва да почувства, че подаръкът е от любов. Защо? Защото подаръкът не е само предмет, това е отношение. Много е приятно да направиш подарък. Но това не трябва да е нещо, което да „отбие номера”. Подаръкът трябва предварително да е добре обмислен и да е за конкретен човек. Целта е да се достави удоволствие на другия.

Даването на  подарък не е само действие, а израз на любов и отношение между двама и повече човека.

Разбира се, че има и подаряващи, които правят егоистичен разчет – на кого какъв подарък да направят, та в бъдеще да се  извлече полза от това. В Кабала такъв разчет се нарича „отдаване заради получаването”. Това, за съжаление, не ни дава усещането на близост, любов и истинско  алтруистично  напълване. В книгата „Зоар” този тип отдаване е наречен „културен егоизъм”.

Темата за подаръците е много интересна и ако следваме Природните закони, виждаме, че в тях няма никакъв егоистичен разчет. Всичко е устроено на принципа на любовта и отдаването.

Именно на такива празници всеки един от нас усеща силата на любовта, силата и желанието да бъдем заедно, а даването и получаването на подаръци е  една малка част от човешките взаимоотношения, за което е написано в многотомните кабалистични източници.

Сигурен съм, че много хора ще кажат, че тези неща са очевидни и се знаят от всички и не е необходима специална наука за това. Човешките взаимоотношения, обаче, са най-важната част от нашето развитие. Именно те са в основата на случващото се в света. Като се започне от семейството, роднините, приятелите, близкото и далечно обкръжение, та се стигне до цялото човечество.

И когато днес говорим за предстоящите празници, за цялото внимание, което насочваме към тях, имаме  предвид с кого и как да ги празнуваме, как да направим така, че да усетим близостта и любовта ни един към друг. А подаръците от сърце събуждат радостта и наслаждението – особено, ако ние сме причината за тази радост в другите.

Кабала е чувствена наука, която ни дава методиката как да изпитваме тази радост непрекъснато. Как да се чувстваме  добре, не само на празници и специални случаи, а постоянно.

Тези, които се интересуват от тази необятна наука  и искат да научат нещо повече за това, което казва   Кабала за реалността, в която живеем, за правилните взаимоотношения, които трябва да изградим, могат да посетят сайта http://www.kabbalah.info/bg/ или да се включат в курсовете за обучение, които се организират от Международната академия по Кабала в България. Такива се провеждат в градовете София, Пловдив, Варна и Добрич.

Георги ГРАДИНАРОВ