В българския език има какви ли не определения относно душата, като част от човешката същност. Например казваме за някой, че е душа човек /много добър и благороден човек/ или пък умалителното – душица човек, определяйки човека като добричък – на мравката път прави. Но има такива, за които с възхищение говорим и ги определяме като голяма душа /човек с широко сърце/, прекрасна душа /слънчев, усмихнат човек/, широка душа /с широта и разбиране в отношенията си към хората/ и т.н., и т.н. Но всъщност, има и отрицателни изразни средства, свързани с душата, например: Мръсна душа /нечист човек/, дребна душица /човек, който няма особено значение, който е дребнав, мижитурка/, подла душица /прикрит човек, двуличник,/ и т.н., и т.н. Разговорният български език е доста цветущ в това отношение. Но защо свързваме душата с всички тези определения? Може би, защото както душата на човека е скрита от нас, така и характерът на човек е прикрит зад егоистичната му същност, или характера на човека се определя от неговата духовна същност?
Замисляли ли сме се, към коя категория хора можем да се причислим? Едва ли ще се поставим в отрицателната част на определението за душа. Със сигурност не харесваме хора, които категоризираме с лоши качества на душата. Но, всъщност, какво представлява душата? Какво олицетворява тя в мен? В коя част на тялото ми се намира: в сърцето, в ума, в слънчевия сплит…, къде? В религията се говори за дух, душа, тяло, а извън религиозните постулати някак си душата, като определение, има други параметри и друго значение.
От 1995 година физиците от Оксфордския университет правят изследвания на душата. В тяхната теория е казано: “Душата е нещо много повече от прост резултат на взаимодействието на невроните в нашия мозък и най-вероятно всяка душа съществува не от момента на нашето раждане, а от началото на времето. В действителност нашата душа изобщо не умира, тя просто се връща във вселената“.
Важно ли да знаем всичко това? Какво ще ми помогне в ежедневието знанието или незнанието на този въпрос? Нищо, ще кажат скептиците. И ще продължат с насмешка и пренебрежение, че това са разсъждения и мисли на хора, които обичат да философстват. Защо? Защото отговорите на такива въпроси създават дискомфорт, тъй като излизат извън рамките на рационалното мислене, а щом не може да си отговорим еднозначно, значи не ни е необходимо това знание. В материалния свят, в който сме потопени, си задаваме съвсем други въпроси. За нашето ежедневие, за насъщния, за това как да издържаме семействата си, за децата си, за внуците си и за всички около нас.
Но има една подробност! Човек рано или късно се пробужда от това динамично, материалистично състояние, обръща се назад и започва да си задава въпроса – за какво е всичко това? Раждане, възпитание, образование, семейство, кариера, внуци, пенсия и… горе-долу – нищо друго! А какво искаш повече, ще кажат по-голяма част от хората. Радвай се на живота!
Има обаче нещо много по-дълбоко в цялото ни материално съществуване и то като червейче те прояжда и човърка отвътре и те пита: ”това ли е същността на този кратък живот?”. Това ли е смисълът на всичко? Ако е това, то мотото ”Яж, пий и си носи новите дрехи”, някак си е достатъчно. Но не е, защото червейчето те човърка и не ти дава мира. Ти започваш да четеш, да търсиш истинския отговор на въпросите: „Кой съм аз, защо съм тук, от къде съм дошъл и къде ще отида?”. Разбира се, тук не става въпрос за нашето тяло, което се ражда, живее и умира, а за нещо много по-висше. За нашата душа и къде се намира тя!
Според науката Кабала душата се намира сред другите, а не в отделния човек. В човек има само една ”точка в сърцето”, зародиш на душа, като семе, което чака подходящ момент, за да покълне и се развие, и нищо повече. Науката Кабала разкрива как точно се е случило като замисъл, още от преди Големия взрив, та до наши дни. Ние живеем в поле от енергия, което според Кабала се нарича „душа”. Вътре в това поле съществува свойството любов и отдаване. Природата/ Творецът е „разбил” това поле и искри от вего е облякъл в материя /егоизъм, желание за наслаждение/. Така тези две свойства /егоизъм и свойствата на душата/ стават зависими едно от друго. Според науката Кабала цялата ни история и еволюция е свързана с преодоляването на егоистичното ни съпротивление, за да се съединим с първоначалната ни енергийна конструкция – целенасочено и осъзнато.
Науката Кабала е наука за обединението. И за това е написано, че душата може да се развие само тогава, когато човек излезе от своя егоизъм и започне да се вгражда в другите. А когато се включва в другите и се грижи само за другите и служи само на другите, тогава той придобива усещане за разтварянето си в човечеството. Това чувство на разтваряне в човечеството се нарича душа. Тоест, това е свойството на отдаване.
Оттук става ясно, че човекът живее в този свят заради много по-висока цел, отколкото сме си мислили до сега. Тази цел е всеки един от нас да развие своята душа, която се намира във връзката с другите и нищо повече. Точно като капчица семе, която трябва да израстне и развие душата.
В човека има пет телесни сетивни органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, посредством които вижда реалността, наречена „този свят”. Но има още една реалност, която е скрита от нас. Всеки може да я усети, ако развие допълнителен сетивен орган, наречен „моята душа”. Светът, който ще почувстваме чрез нея или в нея, се нарича духовен свят, висш свят.
И ако се върнем в началото на статията, разбираме, че човешката душа е вечна и тя не умира. И че целият наш материален живот е насочен към това – да развием своята душа, но само чрез другите. Разбира се, че нашият егоизъм ще се съпротивлява на това и ще търси какви ли не аргументи против това. Но кабалистичните източници разкриват и обясняват всичко, което трябва да правим като разумни хора. И то не е да водим войни за някакво политическо или икономическо надмощие, а реално да се включим в законите на Природата, не на егоистична, а на алтруистична основа.
И когато говорим, че в историята има много хора, които съзнателно или не се отдават в името на другите, ни се струва странно как е възможно да си изцяло отдаден на другите и да се чувстваш щастлив. Науката Кабала казва, че истинското щастие е когато се отдаваш в името на другия. Не за някакви користни цели, а с чисто сърце. И когато в тези дни изпращаме един велик Българин, Човекът, Артиста, Политика, Общественика Стефан Данаилов, си мисля, че такива хора, отдаващи себе си в полза на другите, има. И за голяма наша радост те се увеличават, въпреки егоизма ни и усещането ни за безизходност.
Кабала е наука, която ни разкрива законите на Природата и ни показва пътя, по който трябва да върви всеки един от нас и цялото човечество. Природата е един организъм, в който всяка клетка е отдадена на другите и на целия организъм и така ние трябва да се чувстваме. Разкриването и развитието на нашата душа в общото поле на любовта и отдаването е скритата цел на съществуването ни. Ако всеки един от нас успее да я разкрие, ще си отговорим на въпроса за смисъла на съществуването ни и пътя, по който ни води Природата!
Георги ГРАДИНАРОВ
