Днес във финландския зимен център Контиолахти започва сезонът в световната купа по биатлон.
В редиците на българския национален отбор отново е най-успешната ни състезателка в последните години Милена Тодорова. Тя пропусна миналата кампания, тъй като стана майка.
На 30 октомври миналата година Милена роди момиченце от единствения българин с медал от световно първенство по биатлон Владимир Илиев. Една от най-симпатичните спортни двойки у нас даде на рожбата си името Ивайла.
Преди старта на сезона “24 часа” потърси Милена в Контиолахти за разговор около тези теми и тя бе любезна да откликне.
– Привет, Милена, предстои ти завръщане в световната купа, след като пропусна миналия сезон заради раждането на вашата дъщеричка с Владимир Илиев, която носи името Ивайла. Приемаш ли това като ново начало?
– Да, определено. Периодът на прекъсване не е голям, но не е и малък за професионалния спорт. За мен като жена да премина през цялата бременност, а после и раждането, бе голямо предизвикателство.
С появата на детето приоритетите ти веднага се пренареждат и трябва да намериш нов път. Ние като професионалисти сме свикнали спортът винаги да е на първо място във всяко едно отношение.
Когато обаче се появи дете, неминуемо то заема първото място. Но в същото време
гледаш отново да изпълняваш всичко, което се изисква от теб,
както си го правил преди. Да даваш 100 процента.
Именно заради тази комбинация смятам, че за мен предстои ново начало. Трябва да възстановя всичко, което съм правила и преди. Вече обаче това е съчетано с друга мисъл – тази за детето.
След прекъсването със сигурност всичко ще е по друг начин. Трябва да минат и първите стартове, за да го усетя.
– Какво е чувството да се завърнеш към стартовете вече като майка? Какво е по-различното? С Владо от години сте заедно по състезания, а сега вече сте трима в семейството.
– Има предстартова треска, притеснение, вълнение. Със сигурност ще е по различно. Както казах, като всеки родител няма как детето да не ти е на първо място. Това важи за всички. В спорта обаче трябва да дадеш всичко, за да си по-концентриран.
Аз лично гледам мисълта за детето да ми помага, а не обратното. Да я превърна в нещо положително. Това бе моят избор – да си тръгна от спорта и да се върна. Още преди раждането бях наясно, че ще е много трудно да се разделяме с детето, а сега и го усещам. Няма как обаче да е другояче.
И за нея е трудно с тези постоянни пътувания в чужбина. Затова гледам на дъщеря ни като една допълнителна мотивация в спорта, а не като причина да се разстройвам.
– При подготовката Ивайла беше с теб и Владо почти постоянно. Как ще бъде по време на сезона?
– Да, почти 80 процента от времето бе с нас. Сега преценихме в първия триместър през декември (първите 3 кръга от световната купа – б.а.) ще я гледа майка ми в България. След това планът засега е за празниците и през втория триместър, когато купите са на близки разстояния и няма нужда от полети, тя да е с нас. Само за една годинка тя вече направи доста полети. В третия триместър отново ще си е в България.
– Как ѝ се отразяват тези полети, смяната на местата?
– Честно казано, приема всичко много добре. Може би защото и двамата с Владо сме такива хора – по-спокойни, организирани, та
може би е вярно, че детето попива още от корема на майката
Аз през по-голямата част от бременността тренирах, спазвах си режим, доколкото е възможно, продължавах да пътувам.
Случвало се е да кацаме в 11 ч вечерта или да излитаме в 6 ч сутринта, поради което сме я будили в 2-3 ч през нощта, пътувала е с нас над 6 часа в буса, но никога не сме имали моменти, в които да е нервна или да плаче много. Не сме имали проблеми, да чукам на дърво. Понася всичко много добре.
– Спомена, че до последно преди раждането тренираше, каквото бе възможно. После в края на миналия сезон се пусна на държавното, а през лятото се представи много добре на световното. Как усещаш състоянието и формата си преди началото на кампанията?
– Доста добре се чувствам. Разбира се, без да са минали няколко старта, няма как да определя със сигурност каква ми е формата. Важното е, че съм здрава.
– Стартирате в Контиолахти. Там е един от най-силните ти резултати – 15-о място в спринта през сезон 2021/2022. Може ли това да е добър знак?
– Дай боже да е така.
– Същото важи и за световното, което ще е в швейцарския зимен център Ленцерхайде. Преди 5 г. там спечели сребро и 2 бронза на младежкото световно.
– Има си писти, на които се чувстваш по-добре, а добрите резултати ти носят хубави спомени. Може би на тези 2 места условията ми подхождат. Харесвам ги, особено Ленцерхайде. Там обикновено е слънчево. Снегът е добър и много красиво. Надявам се да се чувствам добре, защото е по-висока надморската височина, да се представя успешно.
– От това лято с Владо тренирате отново заедно с национални тим, след като преди това се готвихте отделно. Защо преценихте така?
– В тези 2 години видяхме,
че е много трудно с организацията
В нашия спорт е много важно персоналът, който е свързан с него, да е в пълен състав. Говоря за подготовка на ски, оръжие.
Беше ни трудно да държим високо ниво на организация с по-малко хора. Смятам, че ни липсваше и конкуренция. Не се реализира идеята да тренираме с други отбори.
– Как се напаснахте с новия треньор на България Роберт Кабуков?
– Доста добре. Аз с всеки треньор досега съм намирала добра комуникация.
– Като консултант в отбора е светилото на биатлона Волфганг Пихлер, който има безброй успехи. С какво най-вече ви е полезен той?
– Да, наистина голямо име. Много е внимателен към нас. Гледа да се изпипат всички детайли. Личи си, че живее за спорта.
Много е сърцат, отдаден на работата си
Сериозен е в ангажимента си към нас и ни предава много опит.
– Снимки показват, че сте доста задружни и има добра атмосфера в националния отбор. Например тази от първия рожден ден на Ивайла. Вие все пак бяхте отделно няколко години. Така ли е?
– Да, определено. Ние прекарваме много време в чужбина заедно с подготовката, защото у нас няма условия. Не за всички отбори е така.
Гледаме, когато има поводи, да се събираме и да ги отпразнуваме. Колкото и да са малки, за нас те са важни, когато си толкова време в чужбина и далече от семейството. При постоянните тренировки е приятно да има някакво разнообразие. Затова е хубаво да сме в добри отношения и да има приятна атмосфера.
– В твое отсъствие Лора Христова и Валентина Димитрова дръпнаха в развитието си и записаха чудесни резултати. Заедно с тях и Мария Здравкова може ли да се каже, че имаме солиден дамски състав?
– Да, мисля, че ще имаме добър състав тази зима. Момичетата тренират, развиват се. Смятам, че в биатлона трябва да се случват постепенно нещата. Сезонът е дълъг и се изисква постоянство. Лора и Валентина показват добри резултати. Ако продължават да се трудят и развиват така, всичко е възможно.
– Ивайла си е в България, но има ли нещо, свързано с нея, което ще те съпътства в началото на сезона?
– Да, има една нейна играчка, която е със сантиментална стойност за мен, и я нося със себе си.
– За да избегнем клиширания въпрос с целите за сезона, да те попитам за финал на какво ще си доволна като резултати в неговия край?
– Разбира се, на добри резултати. Макар че сега е трудно да се определи какви би трябвало да са те. Може би да съм поне на нивото на формата отпреди бременността с малки подобрения в стрелбата, в техническата част в ски бягането.
– Пожелавам ти го. Успех!
– Благодаря!