Новата изложба в музея „Ив Сен Лоран“ в Париж представя над тридесет облекла и скици, възпяващи връзката между природата, литературата и творческия гений на покойния дизайнер. До 4 май догодина посетителите могат да видят творби от първите му колекции като творчески директор на Christian Dior до по-нови модели на модна къща YSL.
Макар да е ревностно отдаден на изкуството на висшата мода или на дизайна на колекции pret-a-porter (букв. – готово облекло), чийто основоположник впрочем е той, темата за цветята сякаш винаги са си намирали път към подиума на Ив Сен Лоран. Малко познат факт е, че той и неговият партньор Пиер Берже умишлено са декорирали пространствата, които обитават, с цветя – без значение дали става дума за домовете им във Франция и Мароко, или за модната им къща. Така те отиват отвъд стандартната си функция на обикновена декорация и се превръщат във водеща тема в творчеството на дизайнера, който непрестанно се вдъхновява от красотата и грацията им. Това прозира дори от колекциите от мебели и произведения на изкуството на двойката Лоран – Берже, включително картини на Едуар Вияр и Анри Матис.
Превръща подиума в градина
Независимо дали се доближават до абстракцията, сливайки се едно в друго като в импресионистична картина, или са изобразени реалистично, както цъфтят в градините и ги виждаме по сергиите, цветята на Сен Лоран разкриват погледа на даровит колорист, за когото боравенето с фините форми и нюанси е като детска игра. От първите му флорални творения за Bal des Tetes (маскараден бал от юни 1957 г., при който костюмите се носят само от врата нагоре – б.а.) до величествените пейзажи, бродирани върху вечерни рокли, с почит към майстори на кутюра и живописта, новата изложба в едноименния музей в Париж, посветен на дизайнера, е пътешествие из омайните градини, създадени от Ив Сен Лоран.
Цветята шепнат идеи на моделиерите от векове, а това твърдение става все по-вярно със зараждането на висшата мода в края на XIX век.
Изтъкнатият Чарлз Фредерик Уърт (първият придворен моден дизайнер в днешния смисъл на думата – б.р.) е известен любител на големите цветя като бродерии и десени върху дрехите. През Бел епок флоралните принтове от цветя и стъбълца навлизат в дизайна както никога досега. По същото време Жак Дусе избира хортензията за свой отличителен елемент. Вдъхновен от художествените течения на своето време, Пол Поаре оформя роза от плат, която да виси на роклите му, а Коко Шанел украсява моделите си с камелии. А с големия пробив на Кристиан Диор през 1947 г. се оформя и идеализираната визия за жената, вдъхновена от изящните линии на цветята (силуетът на неговите тоалети е заимстван от формата на обърнато цвете – б.а.).
Ив Сен Лоран хармонично се вписва в този списък, като превръща подиума на своите ревюта в градина, където стените са покрити с цветя, изпълващи салоните с опияняващи аромати.
За да отбележи откриването на изложбата, входът на музея „Ив Сен Лоран“ е украсен с цветна аранжировка от великолепни слънчогледи и хризантеми, изработена от флориста Баптист Питу, отговарял за богато украсените декори за дефилетата на прочутия моделиер.
„Цветята на Ив Сен Лоран“ е допълнение към изложбата, представена през март в музея на Сен Лоран в Маракеш, като това е първият път, когато двете институции обединяват усилията си в тематично свързани експозиции. От клона във френската столица отбелязват, че ако за изложбата в Маракеш е използван черен фон, за да се подчертаят смелите цветове на моделите, то в Париж са заложили на силата на светлината, благодарение на която се раждат не само растенията, но и е великолепен символ на познанието.
На 21 години става артистичен директор на „Диор“
През 1954 г. Ив Сен Лоран започва кореспонденция с главния редактор на парижкото издание на „Вог“ Мишел дьо Брунхоф, като му изпраща свои модни илюстрации. Впечатлен от стилистичната прилика на скиците с работата на Кристиан Диор, Дьо Брунхоф урежда среща между двамата. Завладян от таланта на младия Лоран, Диор го наема през лятото на 1955 г. като свой сътрудник в модната къща. След неочакваната смърт на великия моделиер през октомври 1957 г. 21-годишният Ив става артистичен директор на марката. Първата му колекция – Trapеze, представена през януари 1958 г., постига огромен успех.През 1954 г. Ив Сен Лоран започва кореспонденция с главния редактор на парижкото издание на „Вог“ Мишел дьо Брунхоф, като му изпраща свои модни илюстрации. Впечатлен от стилистичната прилика на скиците с работата на Кристиан Диор, Дьо Брунхоф урежда среща между двамата. Завладян от таланта на младия Лоран, Диор го наема през лятото на 1955 г. като свой сътрудник в модната къща. След неочакваната смърт на великия моделиер през октомври 1957 г. 21-годишният Ив става артистичен директор на марката. Първата му колекция – Trapеze, представена през януари 1958 г., постига огромен успех.
Дизайнерът често отдава почит на своя ментор
И в Сен Лоран често отдава почит на ментора си – самия мосю Диор, като включва неговото щастливо цвете – момината сълза, в моделите си. То се появява както върху сламена шапка от 1958 г., така и върху бродирана копринена блуза от 2001 г., които са изложени заедно. Чрез емблематичните облекла, старателно поставени в изложбените пространства в музея, посетителят разбира как Ив Сен Лоран е вдъхнал живот на своите флорални творения.
В експозицията в Париж е показана и най-ранната му бродерия върху рокля от пролетта на 1962 г., както и изобретателните му щампи от колекцията пролет – лято 2001 г., незабравима препратка към картините на френския художник Пиер Бонар. Виждат се копринените цветя, покриващи бикините на Летисия Каста, носеща шлейф като нестандартна хипи булка през 1999 г. – истински непреходен образ от творчеството на Ив Сен Лоран.
Този спонтанен диалог между изкуствата и различните епохи продължава и с погледа върху творчеството на американския художник Сам Фолс, чиито произведения също може да се видят в изложбата. Пътувайки по света, той събира растения и за да запази спомена за тях вечен, директно отпечатва пигментите им върху платно. Моделите и цветовете на реконструираната от него природа се съчетават хармонично с изделията от висшата мода. Защото и в дрехите на Лоран, и в картините на Фолс цветята надхвърлят времето и остават вечно разцъфнали.
Всеки от разделите в изложбата е с цитати от Пруст
През годините прочутият моделиер неведнъж е споделял възхищението си от природата с много художници и писатели. Но Марсел Пруст с безбройните си метафори за цветята в своята седемтомна поредица „По следите на изгубеното време“ заема специално място в съзнанието на твореца. Прустовската вселена е налице в интериора на дизайнера, както и по време на неговите дефилета. Ако приемем, че писателят описва жените като цветя, то моделиерът им отдава почит, като ги облича с тях.
Тази идея вдъхновява сценографката Клаудия Хуидобро да изработи декор от празни страници, наподобяващи отворена книга, отпечатани с цитати от Пруст, в които авторът описва жените, но чрез метафори за цветя.
Всеки от разделите на изложбата показва цитати от Пруст редом с „разцъфнали“ силуети на Сен Лоран, а аксесоарите и рисунките на дизайнера са изложени на специални постаменти. Обгръща те усещането, че се разхождаш из градина – цветята са навсякъде, накъдето се обърнеш, разкривайки характера и вкусовете на моделиера – от момина сълза, толкова скъпа за Кристиан Диор, до логото на YSL с неговия монограм, наподобяващ лилия; от рози, символ на изгаряща любов, до бугенвилията от Мароко или до пшеницата, носеща късмет и триумф.
„Това е вълшебна тема, която ни помага да разберем Ив Сен Лоран. Защо? Защото в крайна сметка да разгледаш цветята на прочутия моделиер означава да разбереш живота му“, казва Елза Янсен, директор на парижкия музей. Изборът на рокли за изложбата се оказва деликатно упражнение. „Целта е да разкажем историята по такъв начин, че да видим красива градина, а не ужасно натоварен безпорядък, така че наистина е въпрос на баланс“, казва сценографката Хуидобро. Кураторът и ръководител на колекциите в музея „Ив Сен Лоран“ Серена Букало-Мусели обяснява, че изложбата е била повод да се извадят редки модели от архивите като черна права рокля без ръкави с триизмерна бродерия от първата колекция на Сен Лоран под собственото му име през 1962 г.
Скиците му улавят и венчелистчетата
Кармичната връзка с цветята личи още от най-ранните творения на Ив Сен Лоран. Обсипани с нежни флорални бродерии, творенията му пишат поезия за разцъфващата природа, където всяко венчелистче е уловено в опит да се запечата краткотрайната му красота. Те напомнят за крехкостта на тези фини чудеса на природата. Някъде сред забързаността на нашето време, където модата се ражда и след това изчезва в безкрайния си кръговрат, се нуждаем от нещо, което да увековечи магията на конкретния миг. Да превъплъти духа на епохата, като същевременно устои на нейните промени. Така в големия хербарий на модата остават само дрехите с история.
