КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1768 г. – В Шотландия е отпечатано първото издание на Енциклопедия „Британика“.1947 г. – Влиза в сила Конституцията на Народна република България 1948 г. – Провежда се среща на Сталин и Вячеслав Молотов с партийна делегация в състав Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков във връзка с подготовката на Петия Конгрес на БРП (к). 1945 г. – Патентована е микровълновата печка.
ПРАЗНИЦИ:
- Православна и Католическа църква – Свети Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Никулден)
- Белгия, Полша (Mikołajki), Унгария (Mikulás) и Холандия (Sinterklaas) – светски празник, по време на който Свети Николай е Дядо Коледа и раздава подаръци на децата
- Испания – Ден на конституцията (1978 г.)
- Канада – Национален ден за възпоменание и борба срещу насилието против жените
- Финландия – Ден на независимостта (от Русия, 1917 г., национален празник)
- България
Ден на банкера
Ден на търговеца
Ден на моряците и рибарите
Ден на дарителя
Бургас и Симеоновград – Празник на града
2019 г. – Умира Стоянка Мутафова, българска актриса (*1922 г.)
2015 г. – Умира Тотю Тотев, археолог и богослов, професор (*1930 г.)
2005 г. – В Техеран (Иран) самолет пада върху жилищен блок, загиват над 120 души.
2003 г. – Създадена е Българоезична Уикипедия.
2002 г.
|
2000 г.
|
2000 г.
В САЩ е създаден първият в света биоробот – електронно-механично устройство, управлявано от мозък на жива риба. |
1997 г.
|
1995 г.
|
1994 г.
|
1992 г.
|
1991 г.
|
1990 г.
|
1989 г.
Антифеминисти убиват 14 студенти в Монреалския университет. Това е най-голямото масово убийство в Канада. |
1988 г.
На 1 август 1964 г. Рой Орбисън записва най-големия си хит – “Oh Pretty Woman”. Песента се изкачва на първо място в класациите на всички страни по света. Още същата година са продадени 7 милиона копия. На 25 май 1969 година Рой Орбисън се жени за германката Барбара Джейкъбс. На 52 години той умира от сърдечен удар. |
1978 г.
|
1973 г.
Джералд Ръдълф Форд е американски политик, републиканец, 38-ият президент на САЩ /1974 – 1977 г./. Завършва университета в Мичиган /1935 г./. През 1941 година учи в Йеил. Служи във военноморските сили на САЩ /1942 – 1946 г./ в Южния Пасифик. Вицепрезидент е от 6 декември 1973 г., става президент след падането на Р. Никсън. |
1970 г.
|
1957 г.
Първият американски опит да бъде изпратен изкуствен спътник на Земята завършва с неуспех. |
1956 г.
|
1952 г.
|
1948 г.
Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в София. Завършва Школата за запасни офицери и СУ” св. Климент Охридски”, изучава френски, немски, руски, английски език и стенография. Трайчо Костов е член на БКП от 1920 г., на ВКП (б.) – от 1930 г. Работи като стенограф в Народното събрание (1918 г.-1921 г.). Сътрудничи на “Работнически вестник”. Участва в подготовката на Септемврийския селски бунт през 1923 г. Осъден е на 8 години затвор през 1924 г. и е амнистиран през 1929 г., след което до 1931 г. е в Москва. От 1931 г. е член на ЦК на БКП. Ръководител е на парламентарната група на Работническата партия. Емигрира отново в СССР, където работи в Коминтерна, преподава в Москва. Завръща се в България през 1934 г. заедно със Ст. Димитров-Марек и Г. Дамянов. Заминава за трети път в Москва през 1936 г., където е политически съветник на В. Пик. Завръща се през 1938 г. Секретар е на ЦК на БРП до 1942 г., когато е осъден на доживотен затвор до 7 септември 1944 г. През 1945 г. е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК на БКП. От 1946 г. е първи заместник-председател на МС и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси към МС. През 1949 г. необосновано е обвинен в антидържавна дейност и осъден на смърт. През 1956 г. е частично реабилитиран. През 1989 г. е взето решение за пълна политическа реабилитация. Посмъртно е удостоен с почетно звание „Герой на социалистически труд“ (1963 г.). Изпълняваните от Трайчо Костов държавни длъжности са: подпредседател на МС в правосъдието ( от 31 март 1946 г. – до 22 ноември 1946 г.). Трайчо Костов е министър на електрификацията, водите и природните богатства от 31 март 1946 г. – до 22 ноември 1946 г. В първия кабинет на Георги Димитров е подпредседател на МС и министър без портфейл – от 22 ноември 1946 г. до 11 декември 1947 г. Във втория кабинет на Георги Димитров е назначен за подпредседател на МС и председател на Правителствения комитет за стопански и финансови въпроси при МС от 11 декември 1947 г. – до 31 март 1949 г. |
1947 г.
Влиза в сила Конституцията на Народна република България, приета от Шестото Велико народно събрание на 4 декември 1947 година. Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Конституцията утвърждава промените след 9 септември 1944 г. и републиканското устройство на страната. |
1945 г.
|
1944 г.
Умира Елена Снежина – актриса. Родена е на 14 март 1881 г. в Карлово. Учи театрално изкуство в Москва при Станиславски и Немирович-Данченко. Почти четири десетилетия играе в Народния театър. Пресъздава образите на Бистра от „Когато гръм удари“ и на Амели от „В полите на Витоша“ на Яворов, Любов Андреевна от “Вишнева градина” на Чехов, Катерина от “Буря” на Островски, Ирена от “Морската жена” на Ибсен, Вилма от “Приказката за вълка” на Молнар, Анисия от “Силата на мрака” на Толстой и др. Снима се във филмите „Дяволът в София“ (1921 г.), „Безкръстни гробове“ (1931 г.), „Грамада“ (1936 г.) и др. |
1938 г.
|
1932 г.
|
1927 г.
|
1925 г.
Роден е Милен Гетов – български режисьор, работил в документалното и игралното кино. Създава и поредица от спортни филми. През 1996 г. е назначен за главен художествен експерт в БНТ. Водещ и съавтор е на предаването „Минаха години“ заедно с Др. Тенев по БНТ. Най-известният му документален филм е: „Непобедимият Дан Колов“ (1971 г.). Снима игралните филми: „Един наивник на средна възраст” и “Реквием за една мръсница“ (тв, 1976-1977 г.), „Умирай само в краен случай“ (тв, 1978 г.), „Тайфуни с нежни имена“ (тв, 1979 г.), „Юмруци в пръстта“ (1979-1980 г.), „Петият от карето“ (тв, 1981 г.). |
1924 г.
|
1921 г.
|
1921 г.
Агнес Макфил става първата жена, избрана в Конгреса на САЩ. |
1920 г.
|
1917 г.
Република Финландия има площ 338,14 хил.кв.км. Граничи с Швеция и има брегова линия с Балтийско море. Финландски са 81 хил. малки крайбрежни острова, включително Аландските /Ахвенанмаа/ острови – 6554 острова и скали – най-висока точка – 132 м. |
1917 г.
|
1915 г.
Сформирана е Моравска военноинспекционна област със седалище Ниш. Моравската военноинспекционна област е военноадминистративно управление на Поморавието и Тимошко по време на Първата световна война 1914-1918 г. От 9 юли 1918 г. щабът й се дислоцира в София. Разформирована е на 31 декември 1918 г. |
1913 г.
|
1912 г.
След подписването на протокол за временно примирие на 20 ноември и неясния изход от предстоящите преговори за мир в Лондон българското главно командване решава да продължи военните действия. На 6 декември то взема решение да се подготви атаката на Одринската крепост. Тежестта по изпълнението на отговорната задача – превземането на признатата за една от най-силните в Югоизточна Европа крепости – пада върху 2-ра армия с командващ генерал Никола Иванов. Започва сериозна подготовка на план за превземане на крепостта, който след три месеца / март 1913 г./ се увенчава с успех. |
1912 г.
|
1907 г.
|
1904 г.
Теодор Рузвелт е роден на 27 октомври 1858 г. Той е американски политик; 26-тият президент на САЩ (1901-1909 г.). Член е на Републиканската партия. Депутат е в Конгреса от 1897 г.; губернатор на Ню Йорк (от 1898 г.); вицепрезидент (1900 г.). След убийството на президента Маккинли заема неговото място. Той е един от американските президенти, прокарал много антитръстови закони. По време на управлението му САЩ окупират Куба, Филипините и Панама, която се отделя от Колумбия. След 1904 г. прокарва разширено тълкуване на т. нар. „доктрина Мънро“, според която САЩ защитават интересите на държавите в цялото западно полукълбо. По негова инициатива е подписан Портсмънският мирен договор, който слага край на войната между Русия и Япония (23 август 1905 г.). Противопоставя се на присъединяването на САЩ към ОН. Носител е на Нобеловата награда за мир за 1906 г. Умира на 6 януари 1919 г. в Ойстър Бей, Ню Йорк. |
1903 г.
Демократическата партия е основана през 1896 година от каравелисткото течение в Либералната партия. Нейни лидери са: П. Каравелов, А. Малинов, Н. Мушанов, А. Ляпчев, А. Гиргинов, С. Савов. Демократическата партия е сред учредителите на Съюза на демократичните сили. Парламентарно представена е в VII Велико народно събрание, ХХXVI Народно събрание; ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание – в коалиция с БЗНС под името Народен съюз. Демократическата партия е член на Европейския християндемократически съюз и асоцииран член на Европейската народна партия. Печатен орган – в. „Знаме“. |
1892 г.
|
1889 г.
|
1884 г.
Джордж Вашингтон е роден на 22 февруари 1732 г. Той е американски държавник, пръв президент на САЩ (1789-1797 г.). Вашингтон организира американската армия и се обявява против английското владичество. Той е главнокомандващ във Войната за независимост на Северна Америка. Воюва срещу индианци и французи (1753-1759 г.). Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. През 1787 г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ, която с малки поправки е валидна и днес. |
1880 г.
Източна Румелия е област на територията на днешна Южна България, създадена изкуствено по силата на Берлинския договор 1878 г. Наречена е така по предложение на английската делегация на Берлинския конгрес 1878 г. с цел да се заличи българският и облик. Разположена е на север до билото на Стара планина, на изток – до Черно море и Странджа планина, на юг – до Родопите, и на запад – до Ихтиманска Средна гора, с площ 32 978 кв. км и столица – Пловдив. Според чл. 13. на Берлинския договор Областта остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с административна автономия. Начело на администрацията и стои генерал-губернатор, наричан още главен управител, по религиозна принадлежност християнин, който се назначава за срок от 5 години от султана, със съгласието на Великите сили. Според чл. 15. от същия договор султанът поема задължението да охранява границите на Областта и да държи войски в нея. Устройството на властта се възлага на Европейска комисия за Източна Румелия 1878–1879 г. Международните актове – договори, конвенции и други, които Високата порта ще сключва с правителствата на други държави, ще бъдат в сила и за Областта. Турското правителство запазва правата си и над намиращите се на територията ЖП линии. |
1877 г.
Руски отряд освобождава с. Златарица, Великотърновско. Войната водена между Османската империя и Русия (1877 – 1878 г.) е предизвикана от борбата на българския народ за национално освобождение и изострянето на отношенията между великите сили във връзка с т.нар. Източен въпрос. Международното движение в защита на поробените балкански народи (особено след Априлското въстание, 1876 г.), неуспехът на Цариградската конференция и отхвърлянето на Лондонския протокол от страна на османското правителство правят войната неизбежна. През април 1877 г. тя е обявена от руския император Александър II с подписването на манифест в Кишинев. Сформират се две армии: Дунавска (554 500 души) заедно с Българското опълчение и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват също Румъния (42 795 души), Черна Гора (26 000 души) и Сърбия (от декември 1877 г. с 40 000 души). Дунавската армия (с главнокомандващ Николай Николаевич) формира 3 отряда: Източен (около 75 000-80 000 души), командван от руския престолонаследник Александър Александрович; Западен (около 35 000 души), командван от ген. Н. П. Криденер; Преден (около 12 000 души), командван от ген.-адютанта Й. В. Гурко. През юни главните сили на руската армия начело с ген. М. И. Драгомиров форсират р. Дунав при гр. Свищов. Предният отряд освобождава гр. Търново (25 юни), преминава Стара планина и води тежки боеве при градовете Стара Загора и Нова Загора (18 и 19 юли) с части от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отряд е разформирован и включен в новосъздадения Южен отряд на ген. Ф. Ф. Радецки. От 9 до 11 август Орловският и Брянският полк и 5-а опълченска дружина водят ожесточени боеве на Шипченския проход. Западният отряд влиза заедно с румънските войски в гр. Никопол (4 юли), предприема атаки за превземането на гр. Плевен (8 и 18 юли, 30-31 август) и достига линията Лом-Берковица. Гр. Плевен е блокиран (1 септември). На 28 ноември Осман паша, който няколко месеца задържа гр. Плевен, капитулира. На 23 декември руските войски влизат в гр. София, а след разгрома на Вейсал паша в сражението при Шипка-Шейново (1 януари 1878 г.) Дунавската армия започва общо настъпление. В 3-дневни бойни действия при Пловдив (3-5 януари) армията на Сюлейман паша е отхвърлена от направлението Пловдив-Одрин към Родопите. Одрин пада без бой (8 януари 1878). Турските войски търпят поражение и в Кавказ. Османското правителство иска мир. На 3 март е подписан Санстефанският прелиминарен договор, чрез който се признава освобождението на всички български земи. На Берлинския конгрес е заменен с Берлинския договор. |
1877 г.
Томас Едисон е предприемач и изобретател в областта на електротехниката. Основател е на големи електротехнически компании. Той няма образование, от 12-годишна възраст работи като вестникар и по-късно като телеграфист. Първото му изобретение е устройство за дуплекс по телеграфиране. След първия успех напуска работата си, заселва се в Нюарк /щ. Ню Джърси/ и създава работилници, в които произвежда създадените от него устройства. Създава редица оригинални устройства, които защитава с патенти. Заселва се в Менлоу Парк /щ. Ню Йорк/ /1876-1888 г./, където създава голяма лаборатория и работилници. По това време усъвършенства телефона на Ал. Бел и създава фонограф /грамофон/, предлага и внедрява електрическа лампа с нагреваема жичка /1879 г./ и различна електротехническа апаратура /цокъл и фасунка за електрически лампи, предпазител със стопяеми жички, електрически ключ, електромер и мн. др./. Експериментира електрификацията на железниците; разработва електромагнитната сепарация на железни руди; открива термоелектронната емисия /1883 г./. Конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползване /1882 г./. От 1887 г. до края на живота си живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенства фонограма и кинокамера, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява жп спирачка, желязно-никелов акумулатор и др. Автор е на повече от 1000 изобретения. |
1876 г.
Завършват предварителните дебати между представителите на шестте велики сили – Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Германия и Италия, които се провеждат в Цариград. Целта на дебатите е да се постигне взаимноприемлив компромис по всички спорни въпроси на Източната криза. Българският въпрос е в центъра на дискусиите, като най-благоприятен за българите е проектът на ген. Николай Игнатиев, предвиждащ създаване на автономна българска област, в която да се включат всички територии, заселени с българи. След продължителни дебати е приет проектът, защитаван от Австро-Унгария и Англия, в който се предвижда създаване на две автономни български области (вилаета) – Източна с център Търново и Западна с център София. |
1869 г.
В църквата на с. Гайтаниново, Неврокопско, се провежда казалийски събор, на който присъстват представители на всички общини от Неврокопско. Взето е решение за окончателно скъсване с Патриаршията. |
1868 г.
|
1868 г.
Антим I е духовник, първият български екзарх, обществен и политически деец. Екзарх Антим I, със светско име Атанас Михайлов Чалъков, е роден в Лозенград (днес в Турция) през 1816 г. Учи в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на остров Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става преподавател, по-късно и ректор на Духовната семинария на остров Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание (1879 г.) в Търново. |
1861 г.
Софийският митрополит Доротей разпорежда да острижат брадата и косите на един български протойерей, който отказал да му се поклони, след което го изхвърля на улицата. Инцидентът предизвиква широко недоволство сред българското население и пред църквата се събира голямо множество, което иска да изгони митрополита от града. Турските власти се намесват и поставят въоръжена охрана пред митрополитския дом. |
1849 г.
|
1805 г.
Роден е Жан-Йожен Робер-Гуден – френски илюзионист, основоположник на съвременното магическо изкуство. Умира през 1871 г. |
1792 г.
Жирондистите представляват политическа групировка на френската републиканска буржоазия по време на Великата френска революция. Тя е създадена през 1791 г. от депутати (повечето от областта Жиронда), привърженици на Ж. Брисо (1754-93 г.). Идват на власт след премахването на монархията. |
1790 г.
|
1778 г.
Роден е Жозеф Гей-Люсак френски физик и химик, изследвал свойствата на газовете. С научна цел извършва два полета с балон, като при втория достига височина над 7000 м. Член е на Парижката академия на науките /1806 г./, професор. Открива газовите закони, химичния елемент бор (1808 г., съвместно с френския химик Л. Тенар). През 1815 г. получава циан. Основател е на обемния химичен анализ. Усъвършенства производството на сярна киселина (кула на Гей-Люсак) и на стеаринови свещи. |
1774 г.
|
1768 г.
|
1742 г.
Роден е Никола Льоблан – френски химик-технолог. Хирург е в дома на Орлеанския дук. Става известен с изследванията си върху явленията на кристализирането на неутралните соли. Открива метод за получаване на сода от морска сол и нови способи за извличане на селитра, никел, кобалт и др. На 16 януари 1806 г., разорен след ликвидацията на патента за производство на сода и закриването на завода за сода, се самоубива. |
1741 г.
|
1648 г.
По време на Английската революция, отряд от армията на Кромуел, под ръководството на полковник Томас Прайд организира “чистка” сред представителите на господстващата партия презвитариани в парламента, представляващи интересите на лондонската буржоазия и сключили примирие с крал Карл І. Арестувани са 45 души, 186 успяват да избягат, а останалите радикално настроени пуритани провеждат извънреден трибунал за съд срещу краля, екзекутиран през януари следващата година. |
1534 г.
Испанският конквистадор Себастиян Белалкасар основава на мястото на предишната столица на инките Кито града Сан Франциско де Кито. Днес град Кито е столица на Еквадор. |
1421 г.
|
1352 г.
Умира папа Климент VI. Климент VI е папа от 7 май 1342 г. до смъртта си. Роден е през 1291 г. Постъпва в Бенедектинския манастир “Ла Шез Дьо” през 1301 г. По-късно учи в Парижкия университет, където по-късно става преподавател. През 1326 г. става абат на Фекам. Две години по-късно през 1328 г. е ръкоположен за епископ на Арас. През 1329 г. става архиепископ на Санс, а през 1330 г. става архиепископ на Руан. Ръкоположен е за кардинал от папа Бенедикт ХII през 1338 г. След като е избран за папа, остава верен привърженик на крал Филип VI Валоа и политиката му в Европа. Успява да закупи Авиньон през 1348 г. в разгара на чумната пандемия. Политиката му дава силен тласък на непотизма и разточителството. |
1285 г.
|